Статистиката била, че всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Като чета, не само тук, май доста жени през някакъв период от живота си са били жертви. Вариантите са : осъзнаваш се, караш си така цял живот, ставаш част от черната хроника. Като осъзнала се, мога да говоря от личен опит - децата са по-добре с един щастлив родител, от колкото с двама нещастни; доходите могат да растат, зависи от теб; порутената къща се ремонтира; зависимостта от насилника изчезва и се чувстваш щастлива. Но ти явно още не си получила своя отрезвяващ "шамар" и си живееш в розов балон. Дано не го получиш по най-лошия начин!
- Публикувана: 16 ян. 2020, 20:57 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2020, 17:25 ч.
Поредните семейни скандали
Olia Nik, точно така е ! Пари се намират, дом се оправя... Но пък, какво облекчение е когато си най-после сама - не умираш от ужас че ключът ще се превърти в ключалката и някой ще те извади от леглото за косата, или пък със сълзи и заплахи, че ще се самоубива... (а ти трябва да се наспиш за да си гледаш детето на другия ден, щото няма кой...)И започнеш да си подреждаш спокойно разбития дом, да каниш малкото останали приятели, да дишаш, да живееш, да се усмихваш на детето, вместо да те гледа все разревана... И то е по-спокойно и щастливо като вижда мама щастлива.
Скрит текст:
Няма нищо страшно в това да останеш сама. Напротив, това е едно чудесно ново начало ! Дано авторката си помисли добре дали си заслужава да търпи. Един живот имаме, все пак... Моето се разплака тогава, когато му обясних твърдо, че мама и татко повече никога няма да бъдат заедно. Но то е като да ти извадят зъб - боли само веднъж. Сега дори не споменава баща си, онзи спря съвсем да го търси, а малкият има прекрасен мъжки пример пред себе си, човек който уважава жените и който го гледа като свое.
Преди години се е случвало да ми удря и по някой друг шамар, но не е било нещо сериозно.
Не било сериозно, казваш, а?
Хората са казали - кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Нямам какво повече да казвам.
Ако е сам добре. Да си троши главата, може и да четем за нея в криминалните хроники скоро. За нея не чувствам нищо. Жал, яд, безсилие и още куп чувства ме обливат, заради поредните нещастни 2 деца, чиито живот е съсипан. И което вероятно ще пълнят криминалните хроники, ако са момчета навярно за нашите момичета, ако са момичета, за тях самите.
Отивам да дочета.
А какво да направя?! Да бъда поредната от статистиката- разведени? Да, съгласна съм, че нямам най-сполучливият брак на света, но да си взема децата, да мизеруваме ли... Да бъдат поредните деца на разведени родители. След това ще срещна друг мъж, с други косури и различни проблеми. Не желая и такъв живот 
Свидетел съм на много такива ситуации, в които се разделят, срещат уж "новите перфектни половинки" и после нови (различни) проблеми. Да, в отрицание съм себе си именно, защото съм страшно объркана (иначе нямаше да пиша тук). Баба ми е с три брака, баща ми също и всяка една от техните връзки си има своите проблеми. Да, глупачка съм. Повече са хубавите моменти, отколкото лошите. Наранена съм, сигурно и аз го наранявам с нещо, не знам вече... Не мога да го напусна, да лиша децата си от баща и да живеем в мизерна къща с мизерна заплата от 500лв. на трима души. Това няма ли също да е жестоко за децата, те няма ли да искат нормален живот с мама и тати, като другите деца. Дайте ми съвет, как да поговоря с него? Какво да направя, искам нещата да се променят, не желая да се развеждаме, а да спася брака си
Свидетел съм на много такива ситуации, в които се разделят, срещат уж "новите перфектни половинки" и после нови (различни) проблеми. Да, в отрицание съм себе си именно, защото съм страшно объркана (иначе нямаше да пиша тук). Баба ми е с три брака, баща ми също и всяка една от техните връзки си има своите проблеми. Да, глупачка съм. Повече са хубавите моменти, отколкото лошите. Наранена съм, сигурно и аз го наранявам с нещо, не знам вече... Не мога да го напусна, да лиша децата си от баща и да живеем в мизерна къща с мизерна заплата от 500лв. на трима души. Това няма ли също да е жестоко за децата, те няма ли да искат нормален живот с мама и тати, като другите деца. Дайте ми съвет, как да поговоря с него? Какво да направя, искам нещата да се променят, не желая да се развеждаме, а да спася брака си По-добре да си в статистиката на разведените, а не на пребитите до смърт. И децата ти по-добре да са на разведени родители, отколкото същите насилници като баща си някой ден. В това последното, можеш да си 100% сигурна, ако ги оставиш още малко покрай него.
Не ти трябва да искаш промяна, а той. Докато той не я поиска, ще си ядеш шамарите, а децата ще подсмърчат отстрани и ще попиват моделът на баща си за общуване с жените.
Направо не знам как някой се примирява с такъв живот. От кофите ли те прибра мъжът ти, че намираш това за някакъв приемлив стандарт?
Olia Nik, точно така е ! Пари се намират, дом се оправя... Но пък, какво облекчение е когато си най-после сама - не умираш от ужас че ключът ще се превърти в ключалката и някой ще те извади от леглото за косата, или пък със сълзи и заплахи, че ще се самоубива... (а ти трябва да се наспиш за да си гледаш детето на другия ден, щото няма кой...)И започнеш да си подреждаш спокойно разбития дом, да каниш малкото останали приятели, да дишаш, да живееш, да се усмихваш на детето, вместо да те гледа все разревана... И то е по-спокойно и щастливо като вижда мама щастлива.
Скрит текст:
Няма нищо страшно в това да останеш сама. Напротив, това е едно чудесно ново начало ! Дано авторката си помисли добре дали си заслужава да търпи. Един живот имаме, все пак... Моето се разплака тогава, когато му обясних твърдо, че мама и татко повече никога няма да бъдат заедно. Но то е като да ти извадят зъб - боли само веднъж. Сега дори не споменава баща си, онзи спря съвсем да го търси, а малкият има прекрасен мъжки пример пред себе си, човек който уважава жените и който го гледа като свое.
Не боли само в началото. За цял живот си остава травмата. Знам, че за околните изглежда, че всичко е наред. Няма такова нещо!
Това е така, Тайничка. За съжаление за всяка глупост се плаща, както в моя случай. Глупост в смисъл, че не помислих как да се застраховам, преди да родя детето. Ако изобщо е имало как. Че му избрах лош баща, но пък иначе нямаше да бъде точно това дете. Дискусията е дълга...
Но мисля, че успях навреме да огранича доста по-тежки последствия, за неговата психика, за него самия в бъдеще, и за жените, които ще срещне по пътя си.
Но мисля, че успях навреме да огранича доста по-тежки последствия, за неговата психика, за него самия в бъдеще, и за жените, които ще срещне по пътя си.
Авторке, случвало ли ти се е да пошляпваш децата като те ядосат (по-голямото, другото е все още малко)?
Ако си възпитана в стил "той боят изгражда" не се учудвам, че приемаш за "нищо сериозно" един/два шамара.
Мъжът ти се държи агресивно и налага тормоз с поведението си, а ти като щраус със заровена глава в пясъка, говориш за любов. Почваш да се държиш като него, за да го сплашиш. Трагедия! Къде е тази любов? В скандалите и стреса, или в миговете на извинения и обещания без покрития? Към децата любов не изпитваш ли, за да ги отървеш от тази обстановка или те са на заден план?
Ако си възпитана в стил "той боят изгражда" не се учудвам, че приемаш за "нищо сериозно" един/два шамара.
Мъжът ти се държи агресивно и налага тормоз с поведението си, а ти като щраус със заровена глава в пясъка, говориш за любов. Почваш да се държиш като него, за да го сплашиш. Трагедия! Къде е тази любов? В скандалите и стреса, или в миговете на извинения и обещания без покрития? Към децата любов не изпитваш ли, за да ги отървеш от тази обстановка или те са на заден план?
Опиталали си се да си помила смисал с деиствя и думи да се мачеш да го промениш ако наистина го обищаш но ако него обищаш няма смисал а колкото за пари с тях несе живее това е мое мнение .
[/quote
Да опиташ на български език, става ли?
[/quote
Да опиташ на български език, става ли?
А голямото момченце повтаря ли действията на бащата? Хвърля ли и той по земята предмети? Със сигурност ще започне, за него това става като модел на поведение. Щом тати го прави, значи е добре и нормално.
Това е общоприето клише, но много често става точно обратното-децата избягват усърдно да правят това, което не са харесвали в родителите си.
Момченцето достатъчно се стряска от изблиците, ако стават в негово присъствие, та нищо чудно да не си позволи дори повишаване на тон в живота си на семеен.
Страшно е, че има жени, които се примиряват да бъдат психически и физически малтретирани, само и само да не са разведени. Това не го разбирам и никога няма да го разбера. Винаги съм мислела, че инстинктът за самосъхранение е нещо много силно. Тези жени, както и авторката в случая, са загубили реална преценка за нещата. Един шамар повече или по- малко...Ужасно е.