Публикувана: 28 ян. 2020, 10:28 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2020, 18:43 ч.

Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?

3 749
121
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 29 ян. 2020, 12:23 ч.

Мнения: X

Могат, но не трябва. Аз лично само се обърквах от опитите на майка ми да се прави на приятел, а после да родителства. Споделяше прекалено много от проблемите си, които не бяха нито за детски акъл, нито за детски опит. Мисля, че го правеше от самота и от неспособност да развива и поддържа приятелски връзки с връстнички и с мъже.

Родителят трябва да живее и своя си живот, а не да паразитира върху живота на детето си. Чувания по сто пъти на ден, "мама е най-добрата ми приятелка" ме плашат като изказвания и го усещам като непрекъсната пъпна връв, похранвана от майката. "Мамино синче, мамино момиченце" за мен са нездравословни форми на общуване и преминати граници, наложени от незрели родители.

# 61 29 ян. 2020, 12:25 ч.

София
Мнения: 19 322

Да, това с шефовете играе лоша шега. Или другите започват да говорят, или вие се отпускате в работата, защото се усещате привилегирован, или шефът се сеща кда бъде безпристрастен, или комбинация от посочените.
За детето е същото - току-виж се наложи категорично да го отрежете, независимо че дотогава сте били дружки. Едно е по характер и нагласада да е кротко и послушно дете, друго е някое холерично бунтарче

# 62 29 ян. 2020, 12:30 ч.

Мнения: X

A на приятелските отношения майка-син как се гледа? И синовете ни са деца. Можем ли да бъдем с тях приятели ?

# 63 29 ян. 2020, 12:32 ч.

София
Мнения: 62 595

ха, ха, тук става вече интересно! За кучета и котки може, а за прасета не може! Wink

# 64 29 ян. 2020, 12:32 ч.

Мнения: 30 802

Аз имам тънкото усещане, че това с приятелството го опитваме чак сега, в отговор на строгите родители от миналите поколения. Защото в миналите поколения възпитанието и отглеждането е било с идеята да се впишеш в някаква система, с определени строги правила.

Та вече има различни нива доколко може да позволиш на детето глезотии и доколко се иска строга дисциплина. И доколко следва да се възпита детето да се подчинява и изпълнява, или първо да си гледа директния интерес и своя път. Зависи и дали детето за родителя е някакъв проект с цел престиж, или родителят живее чрез детето си.

# 65 29 ян. 2020, 12:34 ч.

Мнения: 3 755

Андариел, нещо не съм съгласна с представата ти за шеф. Приятел съм с бивш шеф, виждаме се често на кафе/бира, като бивши колеги сме. Същите отношения имам и с една девойка на която съм пряк началник. Не е лошо да познаваш работниците си, а не да и стовариш отговорна работа, докато чака изследванията на детето си и после да отговаряш за грешките, дето е допуснала. И за нея, и за мен по-добре да не го правя. А, и за компанията:)
Ананас, права си. Със сина ми не можах. Още не мога. Взех да си мисля, че си трябва мъж, с мъжко мислене.

# 66 29 ян. 2020, 12:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: Eva+ в вт, 28 яну 2020, 10:28

Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?

Аз го разбирам така – да можеш да окажеш подкрепа на децата си и да ги разбираш, но според мен това не е приятелство, родителство е просто.

Дали е редно, необходимо... Хубаво е да имаш здравомислещи и подкрепящи родители. Кой както възприема нещата, едни много държат да са изключително близки с децата си, пък другите не държат децата им да споделят всичко, защото насила хубост не става, а и децата сами си преценяват на кого и какво да споделят.

Как' Сийка го е обяснила доста много добре, че има разлика м/у това „да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко. Последното е извратена форма на свръхконтрол, която не е от полза за детето.“

Времето ще си покаже каква връзка сте изградили с вече порасналите си деца, в пубертството е трудно, то е период от буйни хормони, знаем.

Едно е да се разбирате с родителите си, които са те отгледали и възпитали, друго е да искаш на всяка цена детето ти да споделя всичко, отврат.

# 67 29 ян. 2020, 12:40 ч.

Мнения: X

Това със споделянето е някакво извращение за мен . Такива порти за намеса на родителя отваря. Има си червени лампи, и без да ти споделят всичко , се усеща кога има нужда от намеса. Споделянето е инфантилност от страна на детето и нежелание на родителя да пусне контрола над живота на порасналите си деца.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 13:21 от Анонимен

# 68 29 ян. 2020, 12:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Шефът също е човек и иска да има романтична представа за него у подчинените му, защото така по-лесно може да им влияе, но също на свой ред може да се окаже под влияние на подчинен. Да не бъркаме човещината с приятелството. Не е задължително да съм приятел с подчинен, за да не му възлагам отговорна работа, когато чака изследване на детето си. Също като подчинен, ако зная, че шефът е в трудно положение, също ще се отнеса човешки. Може да си приятелка с девойката, но в момента, в който решиш, веднага ще й станеш началник и от приятелството няма да има помен, няма да я търпиш да ти се качва на главата най-приятелски, нито тя ще позволи да й се месеш в живота най-приятелски.

# 69 29 ян. 2020, 12:47 ч.

Мнения: 3 755

10 годишната ми дъщеря сметна, че не е нужно да ми споделя за някакъв педофил, който искал голи снимки от децата в whats up чат група, съученички. Защото знае за такива неща и просто го е блокирала. Обаче съученичката и се изплашила и казала на родителите си. Те на учителката, тя на полицията. И изведнъж се оказах в кофти разговори със социалните служби.
Не мога да се доверя на дете да разграничи важното от маловажното. Колкото и обсебващо да звучи, в идеалния случай искам ежедневен отчет за събитията днес. Поне, докато отговарям пред закона за постъпките на непънолетното.
Андариел, никого не търпя да ми се меси или качва на главата. Нито шеф, нито деца, най-малко приятели.

# 70 29 ян. 2020, 12:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Тоест приятелството ти свършва там, където започва властта ти. Тогава какво приятелство е? Това е средство за манипулация в служебни отношения. На кого да вярва човек - на приятеля или на шефа?

Признавам, че предпочитам ясни служебни отношения шеф-подчинен. Тези отношения не изключват човещината, но не мимикрират като приятелство.

# 71 29 ян. 2020, 12:51 ч.

Мнения: X

Мисля, че повечето визират обсебващите отношения, то се писа за това вече. Разбирам да се притесняваш за 10-годишната си дъщеря, но в твоя случай става въпрос за друго, не за обсебване. Simple Smile

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 17:18 от Анонимен

# 72 29 ян. 2020, 13:10 ч.

Мнения: 3 755

Цитат на: 6510 в ср, 29 яну 2020, 12:51

Ама тя ще прави същото и на 15 години. Даже повече, защото ще мисли, че знае всичко. А дори не живеем в България, малко нещо накриво да беше тръгнало при разговорите и сега щях да търся начини да си върна детето. Така че, може би, ще стъпя в "обсебващите майки", особено в нейните очи.
Андариел, не се разбираме. Как да изясня, че приятелят и шефа са на едно мнение? Нямам вътрешни конфликти със човека и шефа в себе си, нищо не свършва и не започва. Ако приятелката ми не работи заедно с мен, пак няма право да ми казва как да си върша работата. Но всеки има право на мнение, уважавам твоето.✌

# 73 29 ян. 2020, 13:36 ч.

София
Мнения: 62 595

Напротив, много добре се разбираме! Simple Smile

Разбира се, че нямаш вътрешни конфликти, то оставаше и да имаш - на теб така ти е добре - когато искаш си приятел, когато искаш си шеф с един и същ човек. И тук не говоря за това как сме си двете с теб приятелки, но не си ми шеф и изобщо нямаме с теб йерархични отношения. Обаче в случая с момичето, което ти е подчинен, то колкото и да си мислите, че сте приятелки, то ти си й шеф, което обезсмисля приятелството като идея във вашите отношения - тя за теб е основно подчинен. А това, че разиграваш приятелски отношения е защото те ти носят изгода, но са в неин ущърб, защото веднага ще я резнеш, независимо колко твърдиш, че си й приятелка. За нея не зная - може да е наивна, а може и тя да има изгода от такива отношения. Това е много популярен подход за хора, които не искат да изглеждат лошите началници, уж приятелство, уж не знам какво, но много бързо напомнят кой е шефът. Какво приятелство е това? Никакво. Затова или си приятел с някого, или ти е шеф/подчинен. Има разлика между взаимна изгода и приятелство.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 13:41 от Andariel

# 74 29 ян. 2020, 13:42 ч.

Мнения: 8 962

ananas То като видиш червените лампи вече може да е късно!

Ама кой е казал, че споделянето трябва да е за абсолютно всичко??? Никой не твърди такова нещо. Разбира се, че има неща, които човек споделя само с връстниците си. Въпросът е обаче да си в течение на това, което се случва с детето, да познаваш приятелите му, да знаеш къде ходи, какви интереси има. А дете, което от малко се възпитава със страх и с мотото, че то е дете и няма право на мнение, при тези условия самото дете премълчава и умишлено крие.

Имам пред очите си пример - детето е на 9 години. Майката го възпитава строго. От бебе спи в отделна стая. Няма карпизи, няма лигавщини. Записано е на 1000 извънкласни дейности, които то не иска да посещава, но го прави. Хиляди пъти съм ставала свидетел как е искало да каже нещо на майка си и още преди да е довършило изречението бива "отрязано" с наставления да не я занимава с глупости. Вече писах по-горе, че това дете беше споделило и то не еднократно с дъщеря ми, че живее в кошмарно семейство, мрази родителите си и т.н. ужасни неща, които на едно дете на тази възраст изобщо не бива да му минават през ума.

Препоръчани теми

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Приятелство между мъж и жена

За парите и жените

Причина:

Причина: