Семейството се разпада

  • 7 861
  • 74
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
И аз подкрепям мненията да си тръгне, разбираемо, но бих добавила още нещо - "бягай тихо". Първо си подготви всички опции, разкажи на приятели и познати, и когато имаш сигурен гръб го напусни внезапно и без обяснения. Но не намеквай, че ще си тръгваш, защото нещата могат да станат по-зле. Например да се опитва да те контролира още повече, или пък изведнъж да започне да се държе добре, с цел да те задържи (просто една маска на доброта, нормалност и разкаяние).
Гледай да не ти личи, че ще го напускаш. Когато си готова, действай!

# 46
  • Варна
  • Мнения: 838
"Решила съм да се разделим" не важи в твоя случай. Да не говорим за цивилизована раздяла. При теб опцията е една - да си заминеш тихо и бързо. Докато той НЕ е там.
Страх ме хваща при мисълта, какво може да стане ако решиш отново да водиш с него разговори по темата. Той е предизвикал раздялата ви отдавна. Живеете под един покрив заради страх и собственическо чувство.

Не разбирам, защо така се притесняваш, че не работиш в момента? Детето е бебе на 1 година, нали така? Това означава, че ти би трябвало да си в отпуск по майчинство още 1 година. Никой нищо не може да ти каже. Поне през този период (защото това Е твоята работа в момента!). Имаш и подкрепата на родителите ти и място за живеене.

За хора на възрастта на родителите ти (като повечето от нас тук), той е един комплексиран дрисльо (което не го прави по-малко опасен за теб и детето).
Затова се зачудих - баща ти знае ли всички подробности? Как са реагирали вашите, освен да ти предложат помощ?

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 21:02 от Trill

# 47
  • Мнения: 4 808
И аз щях да питам не си ли в майчинство, но предвид възрастта ти, поне социално не взимаш ли? Изнасяй се колкото можеш по–бързо! През деня, докато е на работа, да идват вашите и да те взимат. Има нещо много важно: убедена съм, че когато види, че те няма, ще дойде да те търси при вашите. Ще сменя тактиката: отначало ще обещава луната и звездите, ще обещава, че ще се промени, не му се връзвай по никакъв начин и не му вярвай! Ще видиш как после ще стане агресивен и ще се опита да те заплашва. Гледай да не се срещаш с него сама, дори и случайно, само на публични места и сред много хора. И ако идва да те търси вкъщи и си сама с детето, не му отваряй, ако трябва викай полиция, ако вдига панаири. Няма да ти вземе детето, опитва се да те сплаши, никой съдия няма да му присъди правата.

# 48
  • Мнения: 3 021
И аз се зачудих как родител ще знае, че е душена и ще я остави там и минута. Авторката, споделила ли си тези детайли?

До госпожата, която е написала, че с обаждане до терапевтичен център авторката се унижава: говорите глупости. Заради такива стигми и внушения много жени не докладват домашно насилие. В тези центрове момичето може да получи психологическа и юридическа помощ. Хората там са тренирани да оказват помощ в точно такива случаи. Вероятно по-добре от родителите на дамата, които знаят за насилието, но по някаква странна причина не са я изнесли на секундата.

# 49
  • Мнения: 1 119
National Domestic Violence Hotline е платформа, която съм ползвала лично. Там можеш да видиш дали имаш проблем, кога си в проблемни и токсични отношения и начините, по които да се справиш с това.

(Не е никаква реклама. Нямам интерес. Трябва да разбираш английски.)

Когато той влезе в стаята, имат начин да те върне директно в google и така да не те проследи, че си била там.


https://www.thehotline.org/

Най-важно е психологически да го приемеш. Ти знаеш, че обществото го определя, като неправилно. За съжаление, насилниците са големи манипулатори и ти си във връзка със зависимост от него. Може лесно да те подведе.

# 50
  • Мнения: 6 782
Родителите ти знаят ли всичко и готови ли са да те подкрепят?
Нещо не ми се връзва. Или ги лъжеш или нямаш подкрепата им. На 21 моите щяха да ме извлекат за косите от подобно съжителство, ако и да не искам.  А за мъжа щеше да е по-здравословно изобщо да не се среща с баща ми......
Спасявай се момиче, няма какво да го мислиш и успех.

# 51
  • Шотландия
  • Мнения: 2 856
И аз се зачудих как родител ще знае, че е душена и ще я остави там и минута. Авторката, споделила ли си тези детайли?

До госпожата, която е написала, че с обаждане до терапевтичен център авторката се унижава: говорите глупости. Заради такива стигми и внушения много жени не докладват домашно насилие. В тези центрове момичето може да получи психологическа и юридическа помощ. Хората там са тренирани да оказват помощ в точно такива случаи. Вероятно по-добре от родителите на дамата, които знаят за насилието, но по някаква странна причина не са я изнесли на секундата.

И аз съм много удивена, че се говори така против центровете, които помагат на жени в насилие. Щом родителите не са дотърчали моментално да я приберат оттам с детето, значи или не знаят всички подробности, или ги смятат за не чак толкова страшни - а изобщо не е така.

Към авторката - не знаем дали си имаш работа с дришльо, както го нарекоха тук, който като му скръцнат със зъби, ще се уплаши и ще клекне, или е някой, който може да те нарани, защото не може да те спре по друг начин или просто защото не го слушаш. Та той вече те е удрял и душил - това е опасен човек! Насилието НИКОГА не трябва да се омаловажава. Не знаем дали после няма да те заключи в някое чуждо мазе за 10-тина години и да изчезнеш от света. Ако съм на твое място, бих се обадила на някой от центровете, за да поговоря с хора, които са специалисти в такива ситуации и ще ти помогнат. Ако родителите ти изцяло са зад теб, просто се изнеси максимално бързо с детето, без да му казваш нищо. Не гъквай за това, докато не се махнеш. Като се махнеш, известно време не излизай без придружител и за нищо на света не се съгласявай да се срещаш с него насаме. ако имаш приличен дом, в който да отглеждаш детето си и родителите ти помагат да се издържате, никой няма и да помисли да ти отнема детето. За да се застраховаш, е добре да подадеш жалба в полицията, че те е удрял и душил и че те е страх от него. Останалите му прояви също са видове насилие. Кураж и успех!

# 52
  • София
  • Мнения: 35 195
Авторке, ние няма да живеем твоя живот.
Просто, малко по- дълго сме живяли от теб.
И коя от майчинско, коя от сестринско чувство ти ги говори тези неща, сама занеш, че не са наред.
Не, че нямаш нищо, имаш цяла Вселена! Имаш майка и баща, кажи им всичко, изплачи им. Знам за срама! Няма нищо, кажи си всичко и пред тях и себе си и търси спасение. После е лесно!

# 53
  • Варна
  • Мнения: 838
А, да, срамът. Колко години (от най-хубавите) може да погуби.
Срам, който пречи да признаеш и пред най-близките (или най-вече пред тях), че тази част от живота ти не се е получила идеално.

Особено, когато млади хора се втурнат да си играят на семейство. Да не говорим, ако са били предупреждавани да не го правят.
Тогава срамът може да стане по-голям и от страха. И противно на всякаква логика, да те накара да пренебрегнеш дори и инстинкта за самосъхранение (и майчинския такъв).
Затова и темата има такова нелогично заглавие. Тя още се намира в илюзията която е поддържала с години, за да не разберат близките й, в какъв ад е живяла.

Мило момиче, на майка ти й трябва само да си жива и здрава (и детето ти). Не си се провалила и нищо не ти се е разпаднало. Нямаш представа, колко много имаш всъщност!
И целият ти живот е пред теб:)

# 54
  • Мнения: 8 827
Моят съвет: днес е събота. Сигурно пикльото е вкъщи. Мълчи си и бъди по-ниска от тревата тези две дни. В понеделник, щом замине на работа бягай оттам. Ако има кой да дойде да ти помогне да изнесеш багажа си, добре Ако няма, излизай с малко багаж за 2-3 дни и детето. После мъже от семейството могат да отидат да ти вземат останалия багаж. Дано не пострадаш тези две дни. И не отлагай повече, че тези имат страшна интуиция. Усети ли те не се знае какво може да ти се случи.

# 55
  • Мнения: 861
Подкрепям мнението на всички, които вече са дали съвети. Но...да се разделите като зрели хора?! Съжалявам, но вие не сте зрели хора. Това, че можете да създавате деца и да си играете на семейство, не ви прави зрели. Още на 19 г си била психически малтретирана и въпреки това си решила да родиш на тоя идиот. За каква зрялост говорим? Майка ти и баща ти са за бой да те дадат на тоя.

# 56
  • Мнения: 8 827
Родителите да я дадат? Тя е пълнолетна и може да прави каквото си иска, не могат да се разпореждат с живота на пълнолетен човек. Доколкото разбрах в самото начало не е давал индикации ,че е психо. Вината е изцяло на авторката, че е имало индикации още преди да роди, но тя не е избягала още тогава. Не  й давал да работи, да излиза с приятелки, а тя не е побягнала моментално, вероятно не е казала и на родителите от самото начало. Сега се надявам да си поправи грешката, щом има и подкрепа. И то веднага.

# 57
  • Мнения: 29 693
Имам познато семейство. Заедно са от ученици. Той - изключително ревнив, тя.....не мога да преценя защо точно стои с него. Преди да се оженят  беше търсила съвет от обща приятелка дали да се събере с него заради ревността му. Накрая явно е решила да се омъжи за него. Сега са с 2 деца, още са заедно, 20-ина години, но не мога да кажа какъв точно е животът ѝ. Не сме говорили по въпроса.

Та, мисълта ми беше, че особено като по-млади, хората са склонни да си "затворят очите" за много сигнали....

# 58
  • Мнения: 126
Бягай, момиче! Вземаш си детето, малко багаж и се изнасяш докато го няма. Детето няма да ти го отнеме.

  Върна ме доста години назад...аз бях на 22 с дете на 2години...все още безработна студентка. При мен нямаше ревност, но игнориране и психически тормоз, който премина  във физически тормоз. Родителите ми застанаха зад мен и се изнесох. Никога не съм съжалявала за това си решение. Разбира се имаше доста заплахи от негова страна как ще ми отнеме детето,  обиди колко съм жалка и некадърна и без него ще пропадна в тоя живот.
   Е, за негово съжаление не пропаднах! Срещнах прекрасен човек! Сега имам спокойствие и обич в семейството, детето ми порастна в нормална семейна среда без скандали и насилие.

 Вземай си детето и бягай!

# 59
  • Мнения: 715
Soul Free, точно така. Младите си затварят очите за мн неща, главно от неопитност и наивитет. Особено за ревността. Тя се преодолява. Аз преди бях мн ревнива, наистина ревнувах от глупости и тормозих половинките си - психически тормоз им налагах до главоболие и отпадналост, буквално. Карала съм да трият приятелки от фейсбука примерно. Бях направо чудовище. Добре че се осъзнах навреме! Ревността вреди не само на партньора, но главно на този, който я изпитва. Разяжда отвътре. Преодолях я, даже почти я изкорених преди около 3-4 години.

Та, предполагам, че много жени бъркат нормалната ревност с токсичната такава. И прощават. Явно си мислят, че е породена от страст и с времето ще отшуми. А за съжаление при някои двойки вместо да отшуми се проявява още по-брутално. Такъв е случаят и при авторката. С времето ревността се е задълбочила до заплашителни размери.

Общи условия

Активация на акаунт