Ами удоволствието е същото както в началото, секса не се е променил с изключение на това, че стана по-рядко. С течение на времето малко се огорчих като разбрах, че той няма желание за секс толкова често, но по-добре така отколкото да ми изневерява .
- Публикувана: 12 март 2020, 08:17 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 12:51 ч.
Чувствата ми се изпариха
Tess d`Urberville аз знам и за момичета израснали в дом за сираци, които нямат проблема на авторката. Примерите тук са излишни, защото е пределно ясно, че ще има всякакви. Никой от нас не може да е сигурен, а лично аз само мога да предполагам. Тези неща повярвай имат огромно значение, самата душевност на човек + средата в която расте са ключови фактори за изграждането на самосъзнание и светосхващане. Не случайно е много препоръчително родителите да взимат домашни любимци в къщи, което помага на децата да стават по любвеобилни.
Няма как да не отчета този фактор, дори самата авторка го отбелязва. Не съм тръгнал да правя крайни заключение и да давам присъди, както по принцип правят повечето във форума. Единствено мога да предполагам и някои неща да ми се струват по-вероятни, други по-малко.
Цитат
Първо да кажа няколко думи за мен - аз съм на 26, дете на разведени родители и нямам близка връзка с нито един от тях. Не знам дали от това, че не ми е обръщано много внимание и не съм била много възпитаване се стигна до това ми положение в момента...
Stallion001, разбира се, няма как да знаем дали това не е дало някакво отражение, но според мен авторката стреля напосоки и понеже е решила, че проблема е у нея, за това е дала този пример.
Не смятам, че тя има проблем ''не мога да обичам'', има проблем - ''не съм с точния мъж''.
Докато не го срещне ще си въобразява, че има проблем с обичането.
Не смятам, че тя има проблем ''не мога да обичам'', има проблем - ''не съм с точния мъж''.
Докато не го срещне ще си въобразява, че има проблем с обичането.
Вероятността да не е срещнала правилният партньор и това да е причината е също много голяма. Обаче тъй като това я терзае, случвало и се е и преди и тя самата не е сигурна каква е причината, може би и защото не е достатъчно зряла също. В такъв случай виждам само полза ако направи една консултация с някой добър психолог. Според мен това е добър вариант. Защото пък ако наистина има проблем заради средата в която е живяла, психолога веднага ще разбере това.
Преди това някой напълно адекватно постави въпроса дали тия двамата са наясно какво точно искат един от друг и дали са склонни да си го дадат. Без това, можем да си разпъваме локуми до утре. Без това, за мен тия двама връзка НЯМАТ.
И ако всичките и "връзки" до момента са се развивали по същия или подобен сценарий, не виждам проблема да е само в чуждия телевизор.
И ако всичките и "връзки" до момента са се развивали по същия или подобен сценарий, не виждам проблема да е само в чуждия телевизор.
Преди това някой напълно адекватно постави въпроса дали тия двамата са наясно какво точно искат един от друг и дали са склонни да си го дадат. Без това, можем да си разпъваме локуми до утре. Без това, за мен тия двама връзка НЯМАТ.
И ако всичките и "връзки" до момента са се развивали по същия или подобен сценарий, не виждам проблема да е само в чуждия телевизор.
И ако всичките и "връзки" до момента са се развивали по същия или подобен сценарий, не виждам проблема да е само в чуждия телевизор.
Ами аз не знам имаме ли връзка или не? Как да знам? От родителите си не съм видяла нищо, те се разведоха като бях малка и не се ожениха повторно. Затова казвам, че съм объркана и изобщо не знам как изглежда една любов. В началото с този човек ми беше много различно и имах много силни чувства и бях толкова сигурна че това е влюбване и правилният човек и така нататък. Обаче мина време и аз отново, както при всички мои стари връзки загубих чувства. Разочаровах се от някои неща свързани с него, но пък не мога да повярвам това да доведе чак до това да спра да го искам вече. Исках съвет какво да правя и от коментарите разбирам, че най-добре да говоря с психолог и да си изясня проблема. Защото така мога да си търся партньори цял живот и да стигам до това положение. А вече не ми се търси честно казано. Допускам и че това може да не е правилният човек за мен, както са казали по-горе, обаче стойностни хора като намериш трябва да си ги пазиш... не ми пука тръпка има ли или няма, аз съм щастлива и без това, просто искам истински човек до мен и както се вижда съм готова да направя компромис с много неща!
Колкото и да е "стойностен" този човек, имате голяма разлика в потентността и нуждата от секс. След време/ години/ това бързо свършване ще ти докара една хронична незадоволеност, нервно напрежение, което няма да отдадеш на липсата на секс. Ще бъдеш вечно недоволна, мърмореща и упрекваща стойностния човек.
Не го причинявай на себе си. Не му го причинявай и на него.
Говори с психолог, опознай себе си. И тогава вече ще знаеш с какъв човек да бъдеш.
Не го причинявай на себе си. Не му го причинявай и на него.
Говори с психолог, опознай себе си. И тогава вече ще знаеш с какъв човек да бъдеш.
Исках и да разбера дали е нормално във връзките да се стига до това Положение и виждам, че явно не е...
Напротив нормално е и се случва много често, ако жената не е попаднала на правилният партньор.
Понякога една жена може да се влюби много бързо в един мъж само заради външната му красота и привличане, но след време като имат връзка и другите му качества да не са както трябва, нещата да се променят и тя да изгуби чувствата си. Говоря по-принцип, твоят случай е процес на изясняване, да специалист е много добър вариант.
Все пак не е въпроса само до чувства, защото то човек може да се влюби и в най-големият боклук (партньор) дет се вика. Въпроса е да си напълно наясно със себе си какво търсиш е един мъж, на какви качества държиш. Факта, че не си получила и нужното възпитание и ценности е проблем за тези неща. За това и си толкова объркана в момента.
Трябва да намериш партньор с който няма да има нужда да правиш големи компромиси, да си пасвате и сексуално и да си напълно задоволена, както и всички останали качества. Мисля, че и някои книги, които "да ти отворят очите" биха могли да ти помогнат много. Ако го четат това момичета, които се сещат за такива книги, нека пишат, защото тея неща наистина могат да помогнат много.
Колкото и да е "стойностен" този човек, имате голяма разлика в потентността и нуждата от секс. След време/ години/ това бързо свършване ще ти докара една хронична незадоволеност, нервно напрежение, което няма да отдадеш на липсата на секс. Ще бъдеш вечно недоволна, мърмореща и упрекваща стойностния човек.
Не го причинявай на себе си. Не му го причинявай и на него.
Говори с психолог, опознай себе си. И тогава вече ще знаеш с какъв човек да бъдеш.
Не го причинявай на себе си. Не му го причинявай и на него.
Говори с психолог, опознай себе си. И тогава вече ще знаеш с какъв човек да бъдеш.
Ще отида на психолог при първа възможност! Но това че той има проблеми в секса ще доведе всяка жена до незадоволеност. Трябва да може да се помогне по някакъв начин на такъв човек и аз ще се опитам всеячески да помогна. Пък че няма толкова желание като мен съм ОК с това, защото не мисля че всичко в една връзка може да бъде перфектно и ще направя компромис.
Мило момиче, минала съм го тоя път, по който ти сега тръгваш. И също със самочувствието, че всичко знам и секса не е най-важното в една връзка. С годините и друго научих - че какъвто си го направиш, такъв си го ползваш. Но и колко нерви съм потрошила мои и на съпруга ми, докато осъзная, че моето нервно състояние всъщност е сексуална неудовлетвореност.
Та сигурно няма да ме послушаш, но несе мъчи да го спасяваш. По-добре е да го оставиш да си намери момиче с неговото либидо, отколкото да подтискаш своето. И да правиш компромиси, за които цял живот ще съжаляваш.
Та сигурно няма да ме послушаш, но несе мъчи да го спасяваш. По-добре е да го оставиш да си намери момиче с неговото либидо, отколкото да подтискаш своето. И да правиш компромиси, за които цял живот ще съжаляваш.
Имала си увлечение. И когато страстта е преминала вече човека ти е скучен. И от тук нататък се опитваш да намериш всякакви причини той да не е ОК за да излекуваш гузната си съвест, че реално ти се иска да зарежеш един стойностен човек. Почти импотентен и стерилен го изкара.
Ситуацията ти няма нищо общо с това как си отгледана. Просто явно не си за 1 човек. Влюбваш се, после ти минава, после търсиш следващия и така. Или никога няма да се промениш или евентуално ще намериш единствения и тогава няма да имаш съмнения.
Единствено само не заживявай и не обещавай нищо на този човек, просто не го обичаш. Остави го да намери друга, с която да е щастлив.
Ситуацията ти няма нищо общо с това как си отгледана. Просто явно не си за 1 човек. Влюбваш се, после ти минава, после търсиш следващия и така. Или никога няма да се промениш или евентуално ще намериш единствения и тогава няма да имаш съмнения.
Единствено само не заживявай и не обещавай нищо на този човек, просто не го обичаш. Остави го да намери друга, с която да е щастлив.