Незнам кое е по добре за мен

Аз не разбрах тоя мъж за какво ти е? Секса ли е невероятен, пари ли има? Или просто е страх от самотата, навик, удобство?

Последното 😌

Мисля, че много саможертви правиш заради хората. Трябва да помислиш и за себе си, защото годините ще се изнижат без да се усетиш и може да съжаляваш.

Майка ти не е права да те ограничава с нейните страхове. Като отгледаме децата си трябва да им дадем криле - да излетят от гнездото. А не да им ги подрежем. Тя е направила всичко за теб, за да израстеш и полетиш. А не да те държи до полата си със своите страхове. И ти Не си длъжна да я мислиш. Тя е голям човек, трябва вече да се е научила, че  ти не си отговорна за нейното бъдеще. Тя Сама трябва да се пребори със стрховете си. Иначе щесе окаже от майките, за които казват, че са отровни.

За младия мъж, който хем иска да и му приятелка и не може без теб, хем толкова го е страх, че ще  осъзнаеш, че не сте един за друг. И за това е тази дива ревност. А с такива комплексари не се захващай. Бягай далеч от него. Ти трябва да изживееш младостта си, да пътуваш, а не да се затваряш в къщи с тенджерите. А на него му трябва домашна прислужница, която да му върти къщата и да го слушка. Не се връзвай на манипулациите му.
  И пази се от грешката да изпуснеш любовта, за да си близо до мама.

Всъщност проблемът е в майка ти, че иска да си плътно до нея. Според мен си поговорете. При тези възможности за транспорт, ами ти за час-два ще отидеш при нея, ако се наложи.
Майка ти явно има някакъв психически проблем, някакви ирационални страхове. Психотерапия дали ще е уместна, или майка ти ще каже, че я изкарваш луда?
Аз така знам от баба ми: Каквото си взел от родителите, връщаш го на децата си. Помисли за това.

Майка ти няма ли си среда и странични занимания? Ако не, сега е времето да си намери. Вкопчила се е в теб, защото ти си единственото нещо в живота й. Накарай я да започне да излиза с приятелки, да започне да прави нещо, което й доставя удоволствие. Не можеш да живееш цял живот вкопчен в детето си. Това си е чист егоизъм, спъваш детето си, за да ти е спокойно на теб. Трябва да се научи да се чувства добре сама със себе си, да преодолее страховете, ако има такива.

Мне, Проблемът е, че туко що завършил висшист пише доста неграмотно. НЕ ЗНАМ, НЕ ЗНАМ... какво да ви кажа.

Не съм неграмотна, простоо вчера бързах и съм объркала някоя буква, за което се извинявам!

Ани на колко години си? И градът колко е малък, дай ни жокера, с колко души население е?

24г съм. 4-5 хиляден град, всички се познаваме,като село сме..

Ако цял живот се съобразяваш с това какво ще кажат хората, щастие няма да намериш. Постави си цели, следвай ги, прави това, което ти доставя удоволствие.Хората винаги ще говорят, все ще има такива, които говорят лошо, дори и в по-големите градове има такива екземпляри, които обсъждат чуждите животи. Когато ти си щастлива всички около теб ще са добре. А относно гаджето.. мое мнение бягай с 300 от него.

Нейните страхове са си неин проблем. Ами ако ти не се беше родила, кой щеше да й прави компания? Изобщо не си длъжна. Трябва да живееш за себе си, не за майка си. Тя е имала своя шанс.

Живей си живота и не мисли кой какво ще каже! Аз също на 17г. се влюбих, на 22 вече бях с дете. Много проблеми имахме през годините, събирахме се, разделяхме се. И аз така заради хората, заради детето, кой какво ще каже... От две години сме разделени окончателно и се чувствам прекрасно, но вече съм почти на 36. Съжалявам за пропуснатите възможности и затова, че не съм живяла безгрижно през най-хубавите си години, но пък имам дете и това е безценно! Изхождайки от моя опит те съветвам да не го повтаряш. А майка ти ще се радва ти да си добре. Има време за всичко. Сега живей, развивай се и трупай опит.

Е, хубаво де, ако живееш другаде, какво пречи да вземеш мама при теб, когато остарее и има нужда от теб?
А иначе тази вероятно 50-55 годишна жена не е ли мислила да си намери другар, или хората биха „казали нещо”?

Ани, по въпроса с гаджето няма да се изказвам. По принцип съм от хората, които не обичат да дават сметка къде ходят и какво правят, които сами вземат решенията и съответно си носят последиците от тях и които искат съвет от някого единствено с идеята този някой да потвърди тяхната гледна точка. Така че аз със сигурност с подобна личност не мога да се спогодя, но и признавам, че не е лесно да се живее с мен.

За майка ти ми е писането, защото аз съм била отчасти в същата ситуация като теб. Майка ми също ме е отгледала сама като твоята, но винаги е била на мнение, че в един момент трябва да заживеем отделно. Този момент настъпи, когато на 26 години заминах да работя в чужбина. Майка ми си остана в България, работеше, въртеше се около баба ми, вуйчо ми и неговото семейство. Така минаха 6 години и половина, след което аз забременях, родих и майка ми дойде да помага за детето - в началото адски много боледуваше и яслата трудно му се получаваше, а аз трябваше да се върна на работа. Междувременно баба ми беше починала, а семейството на вуйчо ми постепенно се пренесе също в чужбина. В момента живее в съседната държава, на около 200 км от нас и се виждаме много често. Майка ми научи езика на държавата дотолкова, че може да се оправи в елементарна ситуация, изгради си среда от подобни на нея внесени баби и като цяло се чувства добре. Липсват и естествено контактите от България, но при днешните комуникации има начини за поддържането им, стига да има желание и от двете страни.

Ако имаш желание да опиташ нещо ново, да излезеш от града, в който живееш, сега е моментът. Ако в един момент се окаже, че майка ти много страда за теб или, не дай си може, има по-специална нужда от теб, винаги има вариант да я вземеш при себе си. Сега обаче е време да погледнеш себе си, да си намериш перспективна работа и да се развиваш, както желаеш. В бъдеще това ще бъде от полза и за майка ти. Сега тя все още е относително млада и здрава, но за съжаление един ден това няма да е така и тогава наистина ще има нужда от теб. Дори да отидеш в друг град, това няма да е на края на света. Ще се прибираш у дома, тя ще ти идва на гости, от време на време може да я водиш на почивка. Няма причина разстоянието да ви раздели.