Какви хора, какви щуротии? 21 век сме. Я не се излагай. Страх те е да поемеш контрола над живота си. Абе вие на 13 ли се сгаджихте? Нещо много драма вкарваш, а драма тук няма. Пъдиш тоя комлексар и си свиркаш. Губиш време и енергия в пълни глупости. Живота започва на 24, без мелодрами, моля!
- Публикувана: 19 март 2020, 16:35 ч.
- Последно мнение: 30 март 2020, 09:40 ч.
Незнам кое е по добре за мен
Много добре си направила,като си прекратила връзката.
Грешката ти е,че си се върнала пак.
Веднъж като приключиш не бива да поглеждаш назад.
Ти си пълнолетен човек и Мунчо няма никакво право да ограничава свободата ти и да те тормози.
Бил ревнив-това не е оправдание.
Това е една голяма червена лампа.
Манипулира те,тормози те психически...това е вид насилие.
Млада си,живота е пред теб.
Не го пропилявай в мъчителни връзки.
Намери си нормален мъж с който да си щастлива.
Грешката ти е,че си се върнала пак.
Веднъж като приключиш не бива да поглеждаш назад.
Ти си пълнолетен човек и Мунчо няма никакво право да ограничава свободата ти и да те тормози.
Бил ревнив-това не е оправдание.
Това е една голяма червена лампа.
Манипулира те,тормози те психически...това е вид насилие.
Млада си,живота е пред теб.
Не го пропилявай в мъчителни връзки.
Намери си нормален мъж с който да си щастлива.
Здравей,
Силно ти препоръчвам да прочетеш темата на Джули, ти имаш големият шанс просто "да впишеш тази връзка в тефтера" като неуспешна и да продължиш напред и моят съвет е - не изпускай този шанс. То ти и сама го разбираш, дори сама си си го написала, надявам се, че просто имаш нужда някой да те подбутне към решението, което ти знаеш, че е правилно.
Аз лично вярвам дори, че с този "човек" няма да е само психически тормоз, което не е по малко тежко и от това да си боксова круша, но имам усещането, че при едно съжителство след брак и евентуално деца, този човек ще се отприщи и може често да вечеряш шамари. Шамарената диета е много модерна напоследък
Най-хубавото в случая, направи прекрасно бих казал, че това момче си показва още на този етап лошите качества, защото в много други случаи не е така и тормоза се случва доста по-късно. Това е един много добър натрупан опит за теб, който ще ти помогне за бъдещите връзки.
Искам да ти кажа, че някои неща може да ги научиш за даден мъж още в самото начало на опознаването преди да имаш връзка. Конкретно това което ти е липсвало да излизате, да се забавлявате или казано по друга начин "да сте на една вълна". Дори от разстояние да опознаваш някой чрез писане или разговор, може да разбереш тези неща.
Така ще спестиш много изгубено време и разочарования. За други неща като патологична ревност, за жалост се разбира, чек след като започнеш връзка, а най-често и чак след съвместно съжителство. Патологичната ревност е и основна причина за тормоза при жените.
Силно ти препоръчвам да прочетеш темата на Джули, ти имаш големият шанс просто "да впишеш тази връзка в тефтера" като неуспешна и да продължиш напред и моят съвет е - не изпускай този шанс. То ти и сама го разбираш, дори сама си си го написала, надявам се, че просто имаш нужда някой да те подбутне към решението, което ти знаеш, че е правилно.
Цитат
или заради тези предразсъдъци ще си проваля бъдещето и цял живот ще живея в психически тормоз с него..
Аз лично вярвам дори, че с този "човек" няма да е само психически тормоз, което не е по малко тежко и от това да си боксова круша, но имам усещането, че при едно съжителство след брак и евентуално деца, този човек ще се отприщи и може често да вечеряш шамари. Шамарената диета е много модерна напоследък
Най-хубавото в случая, направи прекрасно бих казал, че това момче си показва още на този етап лошите качества, защото в много други случаи не е така и тормоза се случва доста по-късно. Това е един много добър натрупан опит за теб, който ще ти помогне за бъдещите връзки.
Искам да ти кажа, че някои неща може да ги научиш за даден мъж още в самото начало на опознаването преди да имаш връзка. Конкретно това което ти е липсвало да излизате, да се забавлявате или казано по друга начин "да сте на една вълна". Дори от разстояние да опознаваш някой чрез писане или разговор, може да разбереш тези неща.
Така ще спестиш много изгубено време и разочарования. За други неща като патологична ревност, за жалост се разбира, чек след като започнеш връзка, а най-често и чак след съвместно съжителство. Патологичната ревност е и основна причина за тормоза при жените.
Скрит текст:
И незнам какво да правя, аз съм от малък град, ако пак се раЗделим ще ме сравнят със земята, майка ми как ще реагира, трябва ли да съм с него за да ми е сигурен, за да остана тук, и майка ми да не е сама за вбъдеще,или заради тези предразсъсаци ще си проваля бъдещето и цял живот ще живея в психически тормоз с него.. 😌Здравейте! Напоследък ми е много тежко, просто ми е писнало и искам да си излея мъката както се казва, а и да получа някой съвет. С приятеля ми имаме голяма разлика в годините - 10 г. Бяхме заедно 7 години, но се разделихме за 2г и пак се събрахме.. Той искаше, а аз се съгласих.В началото всичко вървеше чудесно,но с течение на времето нещата все повече се разпадаха. Излизахме рядко, не се разбирахме, постоянно се карахме.Той ме ревнува. Винаги когато отида някъде с приятели се започва едно звънене, после едни заяжби имаше ли момченца там, ама ти да не си пишеш с някой, върха на сладоледа беше, когато се прибирах с автобус, от града в който учех и той ме попита къде съм седнала, да не съм била близо до шофьора. След което бяхме канени на една сватба, а той 3 дни преди сватбата ми каза, защо аз да идвам с теб, намери си някой друг и на утрето звъни все едно няма нищо, да се доразберем как да отидем,но аз точно тогава сложих край на връзката ни. През тези 2г на раЗдяла аз се занимавах и с други мъже, не намерих това което търсих, още повече че майка ми ме е отгледала сама, тя е самотна майка искам да съм близо до нея, след ндпрекъснато търсене от негова страна приех да се съберем, е първите дни хубаво, понякога излизаме за час два най много, ходих на екскурзия, той не се съгласи да ме закара или вземв от лвтището, винаги когато го помоля за нещо такова е, ама аЗ имам работа, ама точно сега ли, ама няма ли кой друг, ама колата нещо не е наред, поради тази причина ние не излизаме извън града, за тези години ние нямаме нито 1 почивка, според него аз съм виновна, понеже не съм искала да запазя, и винаги сме се карали че трябва аз да карам до там. Ако кажа да идем на екскурзия се оправдава, че на мен ми е лесно, а той трябва къща да оправя. Няма няма и вкара някоя бира и се започва, ама докато не бяхме заедно имаше ли друг човек, дори ме излъга, че сестра му му е казала, че ме е видяла с мъж някъде, което не е така, дори я питах и тя каза че не е така, че ме е излъгал, сеща се да звъни когато иска, кога е в настровние, кога не. Една събота бях на диско с приятели, естествено на следващия ден съжалих, ама къде бяхте, ама защо до толкова късно си седяла, ама ти ме лъжеш, и така. Караме се, след 1 дни няма нищо и кръговрат. От няколко дни се запознах с едно момче, проблема е че е по малък от мен 4г,намери ми фб и си пишем, и аз дори не изпитвам вина за това, толкова ми е все едно за приятеля ми..
От това, което си написала, не личи никаква любов у тебе да е останала към този човек. Писала си, че си останала при него, защото бил "удобство" или "по навик", не става ясно. Аз от описаното виждам само неудобства, че ти създава, никакво удобство няма. И също така не виждам защо трябва да "ти е сигурен" - той е за изритване, а не за запазване.
Ти сама трябва да вземеш решение докога ще позволяваш някой да се отнася с тебе така, че да не се чувстваш комфортно. Ако някой ме тормози по този начин, бих си събрала шушките моментално. Един живот живеем е не се сещам защо трябва да го живея в непрестанни разпри, разпитваници, съмнения и подозрения.
Колкото за майка ти и за другите - същото е. От това, което пишеш, излиза, че не искаш да се разделиш с този, с който животът ти не е добър, защото другите щели да те сравнят със земята? Трябва да решиш дали искаш да живееш живота си така, както другите искат (и вечно да си нещастна) или както ти искаш. Това е много важно решение и помисли над него. Каквото и да направиш, никога няма да угодиш на всички хора, затова изобщо е безсмислено да се опитваме да им угаждаме. Много е важно да се научим да живеем живота си, без да зависим от одобрението на другите, дори и да са ни много близки. Можем да слушаме мнението им и съветите им, но след това трябва да имаме дупе да си взимаме нашите решения, защото това е нашият живот и само ние ще му теглим последствията. Онези страничните със съветите - те си имат техен живот и няма да теглят нашите последствия.
Майка ти трябва да е наясно, че не може да очаква дъщеря й цял живот да живее при нея, за да не е сама. Аз останах прекалено дълго при родителите си с подобни мотиви и го отчитам като груба грешка сега, през годините. Не се научих да взимам решенията си самостоятелно достатъчно рано, съобразявах се с родителите си, че и с хорското мнение. Успях да се откъсна, но много влакове бяха заминали. За щастие, не всички, но без да навлизам в подробности, има неща в живота ми, които вече не мога да върна и да ги постигна, защото е прекалено късно.
Та решението ти е - дали ще създаваш двойка с мъж и ще си живеете като семейство или ти е по-важно да живееш с майка си. Има вариант да живееш с мъж при майка си, но го обмисли добре, защото далеч не всеки мъж ще се съгласи да е заврян зет. Дали си готова да жертваш бъдещето си, за да може майка ти да е спокойна, че си до нея? Тя не се ли безпокои, че те ограничава?
Тя не ме ограничава толкова, дори лятото ходя по бригади сама, но виждам страха и, че може да създам семейство не тук, а на друго място, това я тревожи. През времето, което бяхме разделени, се бях загаджила с едно момче, от друго населено място, на 30 мин от тук, и тя заради това не го ххаресваше, не че ме спираше, но все правеше коментари. Нещата не станаха по други причини. Аз съм съгласна с всички, че не трябва да се съобарявам с нея, че дори и да небсъм тук няма да я оставя, и тя не ме спира, просто виждам, че не е ок с това нещо, и само го споделям, не че на 100% се съобразявам с нейния страх. Наясно съм, че и тук да съм може да се оженя за психар, който да не ми позволява и до нас да си отида..
На теб още ти се живее, за това и не ви се получават нещата. Но по принцип бягай от ревнивци, това са енергийни вампири направо, все за нещо ще трябва да се обясняваш и все за нещо ще има да се сърди.
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
И аз съм единствено дете. И майка ми е единствено дете. И баба ми е единствено дете. И трите сме си грабнали чукалата и сме заминали да живеем другаде. И аз съм отгледана от самотна майка, а и сега самата аз съм майка, макар и не самотна. Никое дете не е длъжно да плаща избора на родителите си.
Като майка бих била по-щастлива да зная, че децата ми живеят далече от мене, но са доволни и щастливи, отколкото да ми се моткат в краката нещастни, губейки десетилетия с мъже, които нямат какво да им предложат за едното "Какво ше кажат хората?"
Махни се от малкия град, попътувай, иди на места, на които има млади, перспективни, успели мъже, не мижитурки без самочувствие!
Майка ти не е сама. Един ден, като остане сама, нищо не пречи да дойде при тебе в София, в чужбина, ако иска.
Живей си младостта, защото няма да се върне!
Приятелят ти е бита карта.
Здравей, бях в подобна ситуация 2,5 години, с гадже - по-голямо от мен с 11 години, само че тръгнах с него доста по-голяма от теб. Поради което и по-бързо се разделихме 
Ти си с този от тийнейджърка и е нормално да ти е отнело повече време да се решиш на раздяла. Все пак, с него си пораснала, а и първата любов е много силна.
Моят бивш също проявяваше много силна ревност, ровеше ми по телефон, четеше ми всички съобщения, без значение с мъже или жени; на малко места съм ходила без него, а заради работата на малко места отидохме заедно. Мисля, че основна причина за ревността е голямата разлика в годините и липсата на здраво и достатъчно самочувствие. Такива мъже имат комплекс, че прителката им ще срещне по-млад и по-хубав и ще ги смени с него. От моя опит - не се преодолява. Съвсем не е задължително да има шамари, но психическият тормоз ще си остане. Дори и всякакви контакти да органичиш, не мисля, че ще се успокои (поне при мен не се получи).
Моите родители също много искат да съм си при тях, и за момента още е така, а става и все по-трудно да го променя. Тъкмо исках да поработя ПОНЕ сезонно на морето - и няма да има летен сезон с този вирус :/
Та.. не прави тези грешки. И други момичета са споделили преди мен. На 24 си. Имаш време пред себе си. Аз лично, ако можех да се върна назад, след едната ми дълга връзка, която приключих тъкмо към 24, бих си дала 1-2 години, в които да съм без гадже, да се наслаждавам на живота без обвързване и ограничения, и вече на 27, например, да се оглеждам за човек за семейство. Съжалявам, че не го направих. Сега ми е доста по-трудно да свикна да съм сама, без човек до мен. Ти имаш прекрасен шанс сега да опознаеш себе си, като самостоятелен човек, без гадже, да се запознаеш с нови хора и да прецениш какво ти харесва и какво - не.
Градът ти е на половина на моя, аз също трудно намирам нови контакти, особено с по-развито мислене.. но не се отчайвай, опитай и в съседните населени места или който там по-голям град е най-близо до теб. Ако си на 50 км от майка ти.. никак не е много.
Успех! И да, не се връщай повече назад!
Ти си с този от тийнейджърка и е нормално да ти е отнело повече време да се решиш на раздяла. Все пак, с него си пораснала, а и първата любов е много силна.Моят бивш също проявяваше много силна ревност, ровеше ми по телефон, четеше ми всички съобщения, без значение с мъже или жени; на малко места съм ходила без него, а заради работата на малко места отидохме заедно. Мисля, че основна причина за ревността е голямата разлика в годините и липсата на здраво и достатъчно самочувствие. Такива мъже имат комплекс, че прителката им ще срещне по-млад и по-хубав и ще ги смени с него. От моя опит - не се преодолява. Съвсем не е задължително да има шамари, но психическият тормоз ще си остане. Дори и всякакви контакти да органичиш, не мисля, че ще се успокои (поне при мен не се получи).
Моите родители също много искат да съм си при тях, и за момента още е така, а става и все по-трудно да го променя. Тъкмо исках да поработя ПОНЕ сезонно на морето - и няма да има летен сезон с този вирус :/
Та.. не прави тези грешки. И други момичета са споделили преди мен. На 24 си. Имаш време пред себе си. Аз лично, ако можех да се върна назад, след едната ми дълга връзка, която приключих тъкмо към 24, бих си дала 1-2 години, в които да съм без гадже, да се наслаждавам на живота без обвързване и ограничения, и вече на 27, например, да се оглеждам за човек за семейство. Съжалявам, че не го направих. Сега ми е доста по-трудно да свикна да съм сама, без човек до мен. Ти имаш прекрасен шанс сега да опознаеш себе си, като самостоятелен човек, без гадже, да се запознаеш с нови хора и да прецениш какво ти харесва и какво - не.
Градът ти е на половина на моя, аз също трудно намирам нови контакти, особено с по-развито мислене.. но не се отчайвай, опитай и в съседните населени места или който там по-голям град е най-близо до теб. Ако си на 50 км от майка ти.. никак не е много.
Успех! И да, не се връщай повече назад!
Това,че си излизала с други мъже и не се е получило в никакъв случай не означава,че няма да срещнеш подходящия. Не се отчайвай! 
Аз също имах подобен случай - уж бях с любовта на живота ми,бях до едно време щастлива,но той беше голям ревнивец! За всяко нещо искаше да му се дава обяснение,вечно се съмняваше в мен,въпреки че аз никогане съм помисляла да му изневеря или да се зарибвам с друг зад гърба му,но въпреки това той смяташе,че другите ми правят намеци и в удобен момент ще предприемат нещо,което е пълен абсурд!
Много по-добре е да останеш сама за известно време,отколкото да живееш с човек,който ти прилага психически тормоз и да се налага непрекъснато да му даваш обяснения! Това след време много ще ти натежи и ще имаш два варианта - или да се примириш и да зарежиш всичките си приятели и да седиш до него случаааайно да не би да си помисли,че ще направиш нещо зад гърба му , или го оставяш,но вече да си на по-голяма възраст и съответно да ти е по-трудно да се отърсиш от целият този психически тормоз.
Аз също имах подобен случай - уж бях с любовта на живота ми,бях до едно време щастлива,но той беше голям ревнивец! За всяко нещо искаше да му се дава обяснение,вечно се съмняваше в мен,въпреки че аз никогане съм помисляла да му изневеря или да се зарибвам с друг зад гърба му,но въпреки това той смяташе,че другите ми правят намеци и в удобен момент ще предприемат нещо,което е пълен абсурд! Много по-добре е да останеш сама за известно време,отколкото да живееш с човек,който ти прилага психически тормоз и да се налага непрекъснато да му даваш обяснения! Това след време много ще ти натежи и ще имаш два варианта - или да се примириш и да зарежиш всичките си приятели и да седиш до него случаааайно да не би да си помисли,че ще направиш нещо зад гърба му , или го оставяш,но вече да си на по-голяма възраст и съответно да ти е по-трудно да се отърсиш от целият този психически тормоз.
Още при първите признаци на прекомерна ревност следва човек (независимо жена или мъж) ясно да покаже на своята половинка, че тези няма да ги бъде и или ще иска доверие и разбиране, или по-добре всеки да си търси щастието другаде. Чакането, с надеждата тази непредизвикана ревност и следене да отшуми, е безнадеждно. Практиката при много такива двойки показва, че колкото повече време се мълчи и търпи в такива случаи, толкова повече нещата стават по-зле.
Скрит текст: 