Прочети и тази тема: "В разрез със закона или не". Може да видиш познати неща и да надникнеш в бъдещето. И се пази от забременяване. Не разчитай за това на приятеля си.
- Публикувана: 3 апр. 2020, 05:07 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2020, 16:31 ч.
Как да постъпя?
Прочети и тази тема: "В разрез със закона или не". Може да видиш познати неща и да надникнеш в бъдещето. И се пази от забременяване. Не разчитай за това на приятеля си.
И мойте родители бяха така- докато не си завърша висшето образование никакво женене. Имах една връзка и ми казаха, че ако не прекратя връзката, спират да ми дават пари и да се оправям сама. Тогава не работех. Изнесох се при мъжа. Но и това не е хубаво- от мъж да си зависима. После си намерих работа и зарязах и мъжа. А майка ми 2 години не ми вдигна телефона да ме чуе дори как съм, само защото съм пристъпила каквото е казала тя. Спасявай се по-скоро от такива родители. Много грешки може да направиш в старанието си да не ги разочароваш. На 21 нямаш нужда от тяхното разрешение за каквото и да е. И колкото по- скоро станеш самостоятелна, толкова по- добре за теб. Направи така, че да не си зависима от никого.
И съвета ми към теб е- ако ти искаш да отидеш в другия град при това момче, отиди!
И съвета ми към теб е- ако ти искаш да отидеш в другия град при това момче, отиди!
Във връзка с темата, която сте посочили нямам намерение да бягам от семейството си. Просто не се чувствам добре сама в апартамента под постоянен контрол от страна на всички от кръга на семейството и то без работа в такова положение.
Или не си прочела цялата тема или не си ме разбрала. Не става въпрос за бягането - ти и сега си сама. Замисли се за вземането на решения и слушкането на родителите. Можеш ли сама да вземаш решения? Винаги ли мислиш, че другите знаят кое е по-правилно за теб? Умееш ли да поставяш граници на чуждото вмешателство?
Какво значи, че няма да бягаш от семейството си? Ами стой си да те тъпчат и манипулират. И да знаеш, това не е родителска обич, а контролиране, чрез което те се чувстват велики. Дистанцирай се, работи върху финансовата си самостоятелност. Не ти се седи сама в апартамента? Това достатъчно ли е да се изнесеш при приятеля си? Не би ли трябвало да има чувства, общи цели?
Какво значи, че няма да бягаш от семейството си? Ами стой си да те тъпчат и манипулират. И да знаеш, това не е родителска обич, а контролиране, чрез което те се чувстват велики. Дистанцирай се, работи върху финансовата си самостоятелност. Не ти се седи сама в апартамента? Това достатъчно ли е да се изнесеш при приятеля си? Не би ли трябвало да има чувства, общи цели?
Скрит текст:
Абе, пишлемета са си на 21. Иначе да, ако по-рано се изнасят и животът ги очуква и одрусва, може и да станат хора в подходящата среда.Хм, що за контрол е това? На 21 си. Не е редно. Не ни казваш причината за забраната: дали е заради обстановката в момента или по-принцип си те контролират? Предвид факта, че си без работа и зависима, се усложняват нещата, но пък си пълнолетна. Аз не бих допуснала подобно грубо вмешателство в личното ми пространство, пък било то и от роднини. Не си и на 15. Ясно е, че ти мислят доброто, но е прекалено. Поговори с тях.
Нормално да й "държат" сметка, все пак са й отстъпили жилището, за да си развява байряка, издържат я, нищо не споменава за образование, работа.
Претенции може да има, след като стане самостоятелна, дотогава само благодарност към мама и тате за стандарта на живот, който й осигуряват, отишли на гурбет в странство.
Сама разбираш, че говоря общо, не конкретно за госпожицата от темата, защото реално, ако техните си бяха тук, нямаше да седи сигурно и ден вкъщи, а ще сменя клони след клони, спонсори след спонсори, любови след "любови".
Скрит текст:
Винаги настроена към -> и "за" любовта. 
Разбирам донякъде ситуацията, в която си. На голяма част от потребителите може би им е непонятно как на 21 слушаш толкова родителите си, но ако си живял цял живот в такава контролираща среда, възприятията ти се изменят.
Внимавай да не се натресеш от една зависимост в друга.
Добра идея е да се изнесеш при приятеля си, НО само ако успееш преди това да намериш работа и да не си финансово зависима на сто процента от него. Ясно е, че в началото ще се облягаш на него, нормално - нов град, нова среда, жилище и т.н. Но е време да вземеш нещата в свои ръце. Изнасянето от жилището на родителите ти е добра първа стъпка.
Моят съвет е да използваш времето по времена карантина да си съставиш план за действие - как да намериш работа, как да я комбинираш с ученето и да действаш много внимателно по посока откачане от родителите. Не за да се закачиш за приятеля, а заради себе си и малко по малко да си стъпиш на краката сама.
Засега потърпи, начертай си стъпки и действай. Но внимавай да не повториш моделите, които родителите са ти задали.
Внимавай да не се натресеш от една зависимост в друга.
Добра идея е да се изнесеш при приятеля си, НО само ако успееш преди това да намериш работа и да не си финансово зависима на сто процента от него. Ясно е, че в началото ще се облягаш на него, нормално - нов град, нова среда, жилище и т.н. Но е време да вземеш нещата в свои ръце. Изнасянето от жилището на родителите ти е добра първа стъпка.
Моят съвет е да използваш времето по времена карантина да си съставиш план за действие - как да намериш работа, как да я комбинираш с ученето и да действаш много внимателно по посока откачане от родителите. Не за да се закачиш за приятеля, а заради себе си и малко по малко да си стъпиш на краката сама.
Засега потърпи, начертай си стъпки и действай. Но внимавай да не повториш моделите, които родителите са ти задали.
Елементарно съобразяване и уважение им дължи, но не и "привилегията" да я контролират.
В стремежа си да избягат от подобна среда, много подтиснати деца попадат под ударите на живота откъм най-суровата му страна, без да имат какъвто и да било опит, защото винаги някой му е казвал какво, как и кога да прави.
Не му правят услуга близките с подобно "пазене" и загриженост.
В стремежа си да избягат от подобна среда, много подтиснати деца попадат под ударите на живота откъм най-суровата му страна, без да имат какъвто и да било опит, защото винаги някой му е казвал какво, как и кога да прави.
Не му правят услуга близките с подобно "пазене" и загриженост.
Здравейте! Ще пиша на кратко. На 21 съм. Останах без работа, напълно сама съм в момента в апартамента си. Роднините ми ме търсят само за да проверят дали съм си вкъщи - ако не съм в къщи следват разправии къде съм, защо не съм в къщи, кога ще се прибера. Майка ми и баща ми са в чужбина. Имам връзка от близо година с едно момче. Той не е от моя град. Предложи ми да отида да живея при него докато нещата се оправят. Споделих с родителите си, но те откачиха. Забраняват да ходя там, как така ще ходя при чуждите хора това означавало, че не ми пука за семейството и роднините. Не съм познала, че ще ходя там. Когато им кажа, че съм на 21 години и имам правото да вземам сама решения, те не ме отразяват все те са прави. Забраняват ми всичко. Заплашват ме, че отида ли там ще стане страшно и това ще е края и няма да ме зачитат повече. Постоянно в устата им е как ще се разделим и ще ме изхвърли на улицата и затова неможе да отида там.... Знаете в момента какво е положението в страната, а и в целия свят и никак не ми е приятно да седя сама в апартамента си. Как да постъпя в тази ситуация...?
Първо е финансовата самостоятелност.Използвайте времето на карантината за някаква квалификация,която ще Ви даде повече шансове за намиране на работа.Учене на език,компютърна грамотност.Разбирам,че прекаления контрол Ви тежи,но който плаща,той поръчва музиката.Опасно е без собствени средства да отидете в чужд град и да станете изцяло зависима от приятеля си.
Сега ограничете контактите с родителите си,например не вдигайте винаги телефона и не ги осведомявайте какво точно правите или възнамерявате да правите.
Сега ограничете контактите с родителите си,например не вдигайте винаги телефона и не ги осведомявайте какво точно правите или възнамерявате да правите.
Вашите просто са безкрайно разтревожени.И ако следят новините и негативизма при тази ситуация, напълно разбираемо е да те държат под око.Плюс това, че те издържат в момента, първата им мисъл със сигурност е, че утре ще им искаш пари за аборт.На 21 всеки си мисли, че е много голям и разумен но уви.Този младеж сам ли живее? И ако не го познават, съвсем им се е стъжнила картинката къде и при кого отиваш.
Не ги притеснявай излишно в тези скапани времена.Мъжлето няма да избяга!
Не ги притеснявай излишно в тези скапани времена.Мъжлето няма да избяга!
Скрит текст:
Има чувства, има и общи цели. Просто темата пуснах за да обясня държанието на родителите си. Приятелят Ми Не одобрява тяхното държание, познава ги, не е в лоши отношения с тях, просто е на мнение, че ми вредят на психиката и на настроението.Какво значи, че няма да бягаш от семейството си? Ами стой си да те тъпчат и манипулират. И да знаеш, това не е родителска обич, а контролиране, чрез което те се чувстват велики. Дистанцирай се, работи върху финансовата си самостоятелност. Не ти се седи сама в апартамента? Това достатъчно ли е да се изнесеш при приятеля си? Не би ли трябвало да има чувства, общи цели?
То и от темата е видно, че ти вредят на психиката и настроението. И, понеже не те познавам, малко ми е трудно да напиша "отивай при него" или "недей отива, прави са вашите". Принципно ги разбирам, загрижени са за теб, но все едно си малолетна, а ти не си. От друга страна на твоята възраст имаш право на личен живот, а те те манипулират по много лош начин, имам предвид цялата рода. Така че решението е в твои ръце, ако познаваш добре момчето, ако си в състояние да си намериш работа и да си финансово независима, моментът е малко лош, но не е невъзможно, вземаш решение като голям човек и се събирате. Ако се чудиш и маеш, ама дали..., ама нашите.....стоиш в апартамента и пишеш във форума, ще намериш с кого да общуваш, съчувствие също, ще се разсейваш от самотата. С една, айде, две думи
- сама решавай!