Как да постъпя?

Хм, що за контрол е това? На 21 си. Не е редно. Не ни казваш причината за забраната: дали е заради обстановката в момента или по-принцип си те контролират? Предвид факта, че си без работа и зависима, се усложняват нещата, но пък си пълнолетна. Аз не бих допуснала подобно грубо вмешателство в личното ми пространство, пък било то и от роднини. Не си и на 15. Ясно е, че ти мислят доброто, но е прекалено. Поговори с тях.

Причината не е положението в момента, такива са били винаги.

Казваш друг град, колко далече един от друг са двата града? Явно, че родителите ти се притесняват за теб, но все пак този контрол е прекален.. Аз ще ти предложа и друг вариант - нали в момента живееш сама, нека на първо време момчето да дойде да живее при теб. Така ще видиш как е съвместното съжителство, ще си по-спокойна (предполагам и твоите родители също) понеже ще си си на твоя територия. А ако съвместния живот не потръгне винаги можеш да го изпратиш да си ходи.

Отивай..)

Градовете са на 30-40 минути разстояние. Ами и аз им предложих този вариянт, но те и това отказаха в дома нямало да живее друг. Те дори не ми позволяват приятелки да спят в нас или да дойдат на гости... Камо ли това... Писнало ми е от този контрол, то да беше само от родителите, а то от баби, лели и т.н. Ужасно е! Постоянно съм под напрежение, стресирани съм... Как да кажа, че излизам извън града, как да им кажа, че отивам на сбирка с приятели, как да кажа, че няма да спя вкъщи...... Мисля, че са прекрачили отдавна тънката граница между загриженост/обсебване... А за заплахите на майка ми, баща ми, баба ми, дядо ми, че бягам от тях, че ги мразя, че няма да ме погледнат и говорят с такава злоба в гласа си и от това се чувствам още по-зле. След всеки разговор с тях се чувствам ужасно... Вместо да се радвам да ги чуя изпитвам ужас и сърцето ми се свива.

Аз мисля, че ако много искаш да сте заедно, по-добре е да отидеш ти при него, защото ако нещо се разбута, можеш да си вземеш чантата и да си тръгнеш. По-трудно се гони човек от дома.

Искрено съжалявам за това, което изпитваш от години. Според мен този контрол ги прави много несправедливи към теб, защото потискат твоя характер и ограничават живота ти. Донякъде с този контрол те си мислят, че те предпазват може би, но всъщност те лишават от грешките, които трябва да направиш, за да изживееш този живот и да намериш своите истини.
Аз вярвам в това, че човек трябва да послуша сърцето си, защото на тази земя сме за малко, ако не живеем сега, то кога?
Когато ти имаш смелостта да поемеш по своя път, животът ще ти помага. Животът си е твой! Да, твоите родители са те създали, но ако Бог не беше решил да съществуваш - ти нямаше да съществуваш. Всеки един съжалява за нещо - било то за нещо, което е направил или за нещо, което е пропуснал.  Бъди силна и каквото и да решиш, бъди зад решението си.

Ако продължаваш да изпълняваш заповеди, ще продължиш да получаваш заповеди.

Лошо е, че си без работа. Мислиш ли, че ще си намериш след карантината? Имаш ли някакви твои пари, или вашите ти пращат? Ако е второто, те могат да злоупотребяват с твоята зависимост.
Проблем е също, ако нямаш средства и отидеш при това момче, тогава ще си зависима от него.

Виж, ако материално за сега си добре и можеш да изкараш поне няколко месеца, тогава има смисъл да отидеш при момчето. А иначе, стой си у вас и когато карантината падне и започнеш работа, просто се изнеси. От вашите не искай разрешение, а ги уведоми, когато си намериш жилище и можеш да се издържаш.

Голям цирк. Те по телефона ти казват да мигнеш 3 пъти и ти мигаш 3 пъти, понеже някой от някъде може да те види, че не мигаш. Мухахаха.

Прави с животът си каквото искаш и спри да зависиш от други хора.

Не е нужно при всяко позвъняване ти да вдигаш телефона и да даваш отчет дали си до магазина за домати или до аптеката за аспирин.

Извинявай, но това не е загриженост, а са си направо поробване, все едно чета битие от Ислямска държава.

Сигурно в дълбочина всеки от тези хора те обича и ти желае доброто, но крайностите, с които те изнудват емоционално са абсолютно токсични. Колкото по-рано успееш да ги отучиш да те командорят, толкова по-добре.

Тва да набиваш вина на детето си, че страдаш заради него, че ще умреш/няма да го погледнеш ако не ти угажда на егото...вместо да му кажеш, гледай си живота, не ме мисли мен...

Проблемът ти не е нито седенето вкъщи, нито ще идеш ли при гаджето. Проблемът ти е, че не те оставят да дишаш, оттам нататък това може да прецака отношенията ти с партньора, търпимостта ти към себе си (не ти се седи сама в къщи) и въобще всичко, което опира до психиката ти, която бива мачкана чрез набиване на вина.

Не ти казвам да бягаш от къщи, нито да бъдеш лоша с близките си и да ги нараниш, но започни да показваш някакъв отпор, не им отразявай заплахите, извоювай си глътка свободен въздух. Те няма да се видят отстрани и да се кротнат сами. Уви, доста подобни теми се появиха напоследък, а и лично познавам жена над 50, чиято майка до последно я изнудваше с думите "да ти умра", ако не ѝ играеше по свирката. Не, че не я обичаше, просто такъв си беше човека. Злополучното съчетание от властна майка и добра, грижовна и по-свита дъщеря.

 Ако угаждаш на всички егоисти (щото хора, които искат да живеят от твое име са точно това) няма да видиш нищо от живота, и когато дойде ден да го осъзнаеш може и да ти станат черни. Не искам да съм краен (след дъжд качулка), все пак споко, ваште са по-скоро притеснени предвид, че хем са далеч, хем сега е леко опасно.
Само че карантината ще е до време, момчето вероятно също, но да угодиш на всички ще си е обречена кауза вечно. Не си губи нервите да опитваш.

Отивай при него и си търси там работа.

Отивай, момиче!
Обясни на родителите си позицията си - ако я чуят и опитат да разберат - чудесно. Ако ли не, е... Защо да се обричаш на самота и да се спираш да направиш нещо, което всъщност искаш?
Всеки има право да бъде щастлив.

Моят съвет е да бягаш от такива родители. Не позволявайте да ви ограбят живота. Ще настъпи момент, в който ще ви бъде страх да вземете каквото и да е решение. На ваше място, ако бях на тази възраст, щях да скъсам или да огранича колкото се е възможно контактите с родителите си. Такива родители си мислят, че като са създали това дете, то е тяхна собственост и трябва да изпълнява безропотно заповедите им. Започват да му натрапват в мозъка, че от какво късче месо са го отгледали, са отдали целия си живот, за да го отгледат, как всички финансови средства са давали за него...

И мойте родители бяха така- докато не си завърша висшето образование никакво женене. Имах една връзка и ми казаха, че ако не прекратя връзката, спират да ми дават пари и да се оправям сама. Тогава не работех. Изнесох се при мъжа. Но и това не е хубаво- от мъж да си зависима. После си намерих работа и зарязах и мъжа. А майка ми 2 години не ми вдигна телефона да ме чуе дори как съм, само защото съм пристъпила каквото е казала тя. Спасявай се по-скоро от такива родители. Много грешки може да направиш в старанието си да не ги разочароваш. На 21 нямаш нужда от тяхното разрешение за каквото и да е. И колкото по- скоро станеш самостоятелна, толкова по- добре за теб. Направи така, че да не си зависима от никого.
И съвета ми към теб е- ако ти искаш да отидеш в другия град при това момче, отиди!

Прочети и тази тема: "В разрез със закона или не". Може да видиш познати неща и да надникнеш в бъдещето. И се пази от забременяване. Не разчитай за това на приятеля си.

Благодаря на всички за мненията!
Във връзка с темата, която сте посочили нямам намерение да бягам от семейството си. Просто не се чувствам добре сама в апартамента под постоянен контрол от страна на всички от кръга на семейството и то без работа в такова положение.

Или не си прочела цялата тема или не си ме разбрала. Не става въпрос за бягането - ти и сега си сама. Замисли се за вземането на решения и слушкането на родителите. Можеш ли сама да вземаш решения? Винаги ли мислиш, че другите знаят кое е по-правилно за теб? Умееш ли да поставяш граници на чуждото вмешателство?

Какво значи, че няма да бягаш от семейството си? Ами стой си да те тъпчат и манипулират. И да знаеш, това не е родителска обич, а контролиране, чрез което те се чувстват велики. Дистанцирай се, работи върху финансовата си самостоятелност. Не ти се седи сама в апартамента? Това достатъчно ли е да се изнесеш при приятеля си? Не би ли трябвало да има чувства, общи цели?

Има чувства, има и общи цели. Просто темата пуснах за да обясня държанието на родителите си. Приятелят Ми Не одобрява тяхното държание, познава ги, не е в лоши отношения с тях, просто е на мнение, че ми вредят на психиката и на настроението.

Абе, пишлемета са си на 21. Иначе да, ако по-рано се изнасят и животът ги очуква и одрусва, може и да станат хора в подходящата среда.
Нормално да й "държат" сметка, все пак са й отстъпили жилището, за да си развява байряка, издържат я, нищо не споменава за образование, работа.
Претенции може да има, след като стане самостоятелна, дотогава само благодарност към мама и тате за стандарта на живот, който й осигуряват, отишли на гурбет в странство.
Сама разбираш, че говоря общо, не конкретно за госпожицата от темата, защото реално, ако техните си бяха тук, нямаше да седи сигурно и ден вкъщи, а ще сменя клони след клони, спонсори след спонсори, любови след "любови".

Винаги настроена към -> и "за" любовта.

Разбирам донякъде ситуацията, в която си. На голяма част от потребителите може би им е непонятно как на 21 слушаш толкова родителите си, но ако си живял цял живот в такава контролираща среда, възприятията ти се изменят.
Внимавай да не се натресеш от една зависимост в друга.
Добра идея е да се изнесеш при приятеля си, НО само ако успееш преди това да намериш работа и да не си финансово зависима на сто процента от него. Ясно е, че в началото ще се облягаш на него, нормално - нов град, нова среда, жилище и т.н. Но е време да вземеш нещата в свои ръце. Изнасянето от жилището на родителите ти е добра първа стъпка.
Моят съвет е да използваш времето по времена карантина да си съставиш план за действие  - как да намериш работа, как да я комбинираш с ученето и да действаш много внимателно по посока откачане от родителите. Не за да се закачиш за приятеля, а заради себе си и малко по малко да си стъпиш на краката сама.
Засега потърпи, начертай си стъпки и действай. Но внимавай да не повториш моделите, които родителите са ти задали.

Мама и тате плащат масрафа и поръчват музиката. Кое е чудното?
Авторката без пари и издръжка, може да се озове в много нелепа ситуация.

Елементарно съобразяване и уважение им дължи, но не и "привилегията" да я контролират.
В стремежа си да избягат от подобна среда, много подтиснати деца попадат под ударите на живота откъм най-суровата му страна, без да имат какъвто и да било опит, защото винаги някой му е казвал какво, как и кога да прави.
Не му правят услуга близките с подобно "пазене" и загриженост.

след като не работиш, кой те издържа?

Първо е финансовата самостоятелност.Използвайте времето на карантината за някаква квалификация,която ще Ви даде повече шансове за намиране на работа.Учене на език,компютърна грамотност.Разбирам,че прекаления контрол Ви тежи,но който плаща,той поръчва музиката.Опасно е без собствени средства да отидете в чужд град и да станете изцяло зависима от приятеля си.
Сега ограничете контактите с родителите си,например не вдигайте винаги телефона и не ги осведомявайте какво точно правите или възнамерявате да правите.

Вашите просто са безкрайно разтревожени.И ако следят новините и негативизма при тази ситуация, напълно разбираемо е да те държат под око.Плюс това, че те издържат в момента, първата им мисъл със сигурност е, че утре ще им искаш пари за аборт.На 21 всеки си мисли, че е много голям и разумен  но уви.Този младеж сам ли живее? И ако не го познават, съвсем им се е стъжнила картинката къде и при кого отиваш.
Не ги притеснявай излишно в тези скапани времена.Мъжлето няма да избяга!

То и от темата е видно, че ти вредят на психиката и настроението. И, понеже не те познавам, малко ми е трудно да напиша "отивай при него" или "недей отива, прави са вашите". Принципно ги разбирам, загрижени са за теб, но все едно си малолетна, а ти не си. От друга страна на твоята възраст имаш право на личен живот, а те те манипулират по много лош начин, имам предвид цялата рода. Така че решението е в твои ръце, ако познаваш добре момчето, ако си в състояние да си намериш работа и да си финансово независима, моментът е малко лош, но не е невъзможно, вземаш решение като голям човек и се събирате. Ако се чудиш и маеш, ама дали..., ама нашите.....стоиш в апартамента и пишеш във форума, ще намериш с кого да общуваш, съчувствие също, ще се разсейваш от самотата. С една, айде, две думи -  сама решавай!

Не съм склонна да извиня родителите, тревожели се.. Не е причина това да мачкаш детето си, което е и пълнолетно вече. Хубаво, да отиде при приятеля си, ами да не стане от една зависимост друга.

Ти нищо не казваш за това, при положение, че не работиш, как се справяш финснсово. Защото това също е важно за настроението и психиката.

Аз също имах контрол и то само от майка ми. Преместих се преди години в друг по голям град. Почнах работа и се оправям сама. Не разчитам на никого. Но пак продължава да ми набива в главата че, ако се прибера в родния си град ще съм по добре. (все пак ще съм и близо до нея) Не позволявам повече никой да ми се меша в живота и да ме контролира. И си устоявам свободата. Точно това нещо може да ти вмени страх и да не можеш да взимаш решения в живота. Колкото по бързо започнеш работа и се оправяш сама по добре за теб.
(не говоря с тази карантина)

Браво. Това е начинът.

И като реши да се върне и намери апартамента ошушкан, да почне да си скубе косите.

Прави ми впечатление, че повечето съвети са: отивай при момчето; не отивай. А трети вариант няма ли? Стой си в къщи и се научи да отстояваш себе си. Без да се обясняваш подробно къде си ходила, какво си правила. Или ако има неприятни коментари - научи се да ги игнорираш.
  Това са елементарни умения за живота, които ще са ти от полза за напред. Какво си мислиш, че като заживееш с това момче и няма да има манипулация и от негова страна? Макар и не с лошо чувство, неволно - но ще има. И ти ще му угаждаш, защото го обичаш, защото искаш да му е добре. И ще забравиш и пренебрегнеш себе си, своите желания. Просто защото не си наясно със себе си. Не се познаваш. Не знаеш какво точно искаш. Не знаеш как да се пребориш за нещо. Винаги ще отстъпваш, само мир да има.
  И след време ще почнеш да се дразниш, че винаги става това, което искат другите.

  Та моят съвет е: не бързай да ходиш при момчето, защото той го е предложил. Поработи над себе си и отношенията с родителите ти. Изчакай да мине извънредното положение, намери си работа...

Браво, но вероятно искаш да кажеш, че устояваш на майка си. Така трябва, дай ѝ да разбере, че си голям човек.

Авторката явно доскоро е имала работа, така че най-вероятно поне частично се е самоиздържала. Много неща не са ясни в историята. Може техните да се притесняват засилено поради това, че са в друга държава и да изразяват притеснението си чрез свръхконтрол, а иначе да са свестни хора. Бабите и дядовците - там няма какво да коментирам, то е изцяло друго поколение и морал. Тя и моята баба беше много напредничава за възрастта и времето си, ама я да ѝ кажех на 21 г., че ще ходя в друг град да живея небракувана, даже не и сгодена с някакъв младеж. Леле-мале. За капак по-възрастните роднини сигурно ще си гледат на нея като на дете докато са живи. А може и семейството да е от друг, по-консервативен етнос, например турци или нещо подобно.
Разбира се, може и да са някакви психопати, това също го допускам.
Единственото, на което искам силно да наблегна е, момичето много да внимава с кого се обвързва и да не става зависима от гаджето по никакъв начин. Жени, които са били системно контролирани и потискани от семейството си, като цяло имат склонност да се обвързват с неподходящи мъже скоро след като се откъснат от роднините - контролиращи типове, насилници и т.н. Така че да не бърза, да се оглежда внимателно и да преценява трезво ситуацията и хората, с които се обгражда.

Абсолютно съм съгласна, че не е много добре да си зависима от мъж. Най-добре изчакай карантината да свърши и си намери пак работа. И когато вече можеш да разчиташ само на себе си се махни от всички и ясно им кажи и покажи, че това е вследствие на тяхното държание и ти приключваш с тях, докато не си вземат поука как трябва да се държат.

    Правилно. Не трябва да бъде зависима от този мъж. Да не попадне от зависимост на друга зависимост. Някои жени смятат, че като станат семейни с един мъж, ще се отърват от зависимостта на родителите си. Напротив, доказано е с времето, че тези връзки се разпадат след време, като причината е лошото държание на мъжа с тях. Най-сигурното нещо е да се намери работа, за да си независим от всички.

    Дано родителите си вземат поука, след като момичето приключи отношения с тях. Много малко родители си вземат поука. Те мислят, че те са прави и ще обвинят момичето, че тя не е добра дъщеря, щом толкова лесно приключва отношения с тях. Те ще чакат тя да им поиска извинение и прошка. Много добре познавам мисленето на такива родители, които се държат собственически с детето си.

Аз не мога да разбера, ако отидеш при момчето сами ли ще сте или с родителите му? Поне така си тълкувам, че не искат да ходиш при чужди хора.

Някой от коментиращите прегледа ли предишните публикации на момичето?
Ето, четете и тогава може би ще разберете родителите