Здравейте,
Бих искала да разкажа историята си на кратко и да получа обратна връзка от хора с подобни истории или повече опит. С приятеля ми сме заедно от 5 години. Той е умен, бих казала амбициозен, добър приятел. Има обаче едно НО. В началото, разбира се, всичко беше наред, но не за дълго. Направи ме впечатление, че по пътя много се ядосва и псува, по време на гледане на мачове е агресивен, обижда хора по спортни форуми. Казах си в крайна сметка, че това е по-скоро изблик на простащина (която не кореспондира с образованието му и възпитанието му). Определено беше една идея по-раздразнителен от други хора, с които съм била. По-лесно, по-бързо и безпричинно се нервираше за някакви глупости. Поводи като изневеря и подобни не съм давала, напротив държала съм се изключително добре - грижи, обич, подаръци, изненади, подкрепа. 1 година след началото започнаха обидите - зверски псувни за щяло и нещяло - най-вече защо съм направила забележка за лайкове в социалните мрежи и подобни. Винаги бях заплашвана, че ако не вдигна телефна, ще изтрие всички снимки с мен, ще ме смачка и какво ли не заедно с всички други псувни. След това се извинява, казва, че съжалява, че трябва да потърси помощ за справяна с гнева, че не знае от къде идва и защо. Беше ходил 2-3 пъти на психолог и му бяха дали игри някакви - нямаше полза и той твърдеше, че той съм трябва да се справи с това.
Преди да заживеем заедно само ме е блъскал и се е случвало 1 път да ме хване за гърлото - не точно да ме души, но просто това. След започване на "семеен живот" в началото имахме караници повечко, предполагам от пасване на характери или каквото е там. Псувните към мен не спираха и от 1-2 обидни думи вече бяха 10-20. Няколко пъти съм го момила да си тръгне от дома ми. В един момент се появи и първия шамар, оттам шамарите станаха после в серии. След това дойде бутане и налагане по леглото, удряне в стени. Чупеха се неща, удряхе се врати, крясъците огромни - колко съм тъпа и глупава, че няма да намеря друг повече мъж, че съм грозна и обичаините псувни. Не се е случвало да има големи поражения - имала съм леки синини, леко разкървавена уста от удар и са ме болели ръцете от съпротивление. След всеки такъв "скандал" след това идват и извиненията -че не е знаел какво прави, че съжалява, че аз съм неговата половинка, че иска да се оженим.
Истината е, че попринцип той е добър човек - помага на приятели, обича близките си, бих казала, че е състрадателен, правил е много мили неща за мен, помагал ми е, интелигентен и много, семейството му го осъжда за гнева ми и винаги са били на моя страна (разбира се не са знаели в детайли за какво става въпрос). Когато разкажа случките никой не може да повярва, според мен и той самият не си вярва какво е направил. За съжаление обаче сякаш в него живее друг човек, направо звяр. Един ден заспиваш в прегръдките на човека, когото обичаш - мил и грижовен, с когото искаш да създадеш семейство. Утре се събуждаш и от най-малката глупост настроението му може да се преобърне и ако се заядеш и ти може да го отнесеш. Въпросните свади зачестиха и става по-зле - от началото бяха само обидите, след това бутане, след това шамари, после крушета и чупене. Уж иска да се лекува, родителите му искат да му помогнат за психолог - всички са втрещени и не могат да повярват.
Кажете ми, истина ли е, че нямалечение за това? Възможно ли е да се промени? Обичам го наистина много - слънчевия човек в него, а другият ненавиждам. Благодаря!
Бих искала да разкажа историята си на кратко и да получа обратна връзка от хора с подобни истории или повече опит. С приятеля ми сме заедно от 5 години. Той е умен, бих казала амбициозен, добър приятел. Има обаче едно НО. В началото, разбира се, всичко беше наред, но не за дълго. Направи ме впечатление, че по пътя много се ядосва и псува, по време на гледане на мачове е агресивен, обижда хора по спортни форуми. Казах си в крайна сметка, че това е по-скоро изблик на простащина (която не кореспондира с образованието му и възпитанието му). Определено беше една идея по-раздразнителен от други хора, с които съм била. По-лесно, по-бързо и безпричинно се нервираше за някакви глупости. Поводи като изневеря и подобни не съм давала, напротив държала съм се изключително добре - грижи, обич, подаръци, изненади, подкрепа. 1 година след началото започнаха обидите - зверски псувни за щяло и нещяло - най-вече защо съм направила забележка за лайкове в социалните мрежи и подобни. Винаги бях заплашвана, че ако не вдигна телефна, ще изтрие всички снимки с мен, ще ме смачка и какво ли не заедно с всички други псувни. След това се извинява, казва, че съжалява, че трябва да потърси помощ за справяна с гнева, че не знае от къде идва и защо. Беше ходил 2-3 пъти на психолог и му бяха дали игри някакви - нямаше полза и той твърдеше, че той съм трябва да се справи с това.
Преди да заживеем заедно само ме е блъскал и се е случвало 1 път да ме хване за гърлото - не точно да ме души, но просто това. След започване на "семеен живот" в началото имахме караници повечко, предполагам от пасване на характери или каквото е там. Псувните към мен не спираха и от 1-2 обидни думи вече бяха 10-20. Няколко пъти съм го момила да си тръгне от дома ми. В един момент се появи и първия шамар, оттам шамарите станаха после в серии. След това дойде бутане и налагане по леглото, удряне в стени. Чупеха се неща, удряхе се врати, крясъците огромни - колко съм тъпа и глупава, че няма да намеря друг повече мъж, че съм грозна и обичаините псувни. Не се е случвало да има големи поражения - имала съм леки синини, леко разкървавена уста от удар и са ме болели ръцете от съпротивление. След всеки такъв "скандал" след това идват и извиненията -че не е знаел какво прави, че съжалява, че аз съм неговата половинка, че иска да се оженим.
Истината е, че попринцип той е добър човек - помага на приятели, обича близките си, бих казала, че е състрадателен, правил е много мили неща за мен, помагал ми е, интелигентен и много, семейството му го осъжда за гнева ми и винаги са били на моя страна (разбира се не са знаели в детайли за какво става въпрос). Когато разкажа случките никой не може да повярва, според мен и той самият не си вярва какво е направил. За съжаление обаче сякаш в него живее друг човек, направо звяр. Един ден заспиваш в прегръдките на човека, когото обичаш - мил и грижовен, с когото искаш да създадеш семейство. Утре се събуждаш и от най-малката глупост настроението му може да се преобърне и ако се заядеш и ти може да го отнесеш. Въпросните свади зачестиха и става по-зле - от началото бяха само обидите, след това бутане, след това шамари, после крушета и чупене. Уж иска да се лекува, родителите му искат да му помогнат за психолог - всички са втрещени и не могат да повярват.
Кажете ми, истина ли е, че нямалечение за това? Възможно ли е да се промени? Обичам го наистина много - слънчевия човек в него, а другият ненавиждам. Благодаря!
