Има ли възможност за промяна? Насилие?

  • 3 716
  • 107
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 866
Ама разбира се, че точно от родителите > възпитание > ценностна система идва проблема и за това едни жени биха постъпили по един начин, а други по друг. Има обаче и друго и това е характера, който може да е и над възпитанието дори. Примерно аз познавам такива жени, които палят фитила, ако някой мъж опита да им се налага, да ги мачка, да ги ограничава.

Други жени обаче са по-свити, по-тихи води както се казва, не намират сила дори да отвърнат на мъжа, да се защитят ако са обвинявани в нещо. Това в комбинация с пропуски във възпитанието, води до ей такива случаи като на авторката. Докато при други жени, които са по сербез характери, те просто нямат нуждата от такова възпитание дори, те имат една вътрешна нетърпимост към подобно отношение.

# 46
  • Мнения: 6 222
Коментари не съм чел, само поста на авторката.
Би-полярно растройство се нарича това, също пълна липса на самоконтрол. Не му трябват психолози, а психиатър, но е възможно човека да си е просто боклук. Интересно ми е обаче, че такива като срещнат сериозна съпортива винаги подвиват опашка. Заяждат се докато усетят, че отсрещния ще им натроши кокалите, след това стават много смирени.
Авторката да прецени заслужава ли си да е боксова круша на тотална откачалка, а ако се подложи на лечение цял живот ще е на хапчета, може изобщо да не може да го вдигне, евентуално бъдещите деца също ще имат предразположеност към същото. А за семейната среда в която ще растят да не говорим.

# 47
  • Мнения: 866
Цитат
Истината е, че колкото и да е жалко, надявам се да се излекува, да превъзмогне гнева си и един ден всичко да е друго. Ще опитам да дам всичко от себе си. Истински вярвам, че един човек, ако истински те обича, ще се осъзнае и ще положи усилия за промяна.


Нищо не си разбрала от коментарите и това е много тъжно. От това изказване разбирам (ако не съм го интерпретирал грешно), че все още продължаваш да си живееш в твоят си илюзорен свят, далеч от реалността. Pensive

# 48
  • The Big Apple
  • Мнения: 23 529
Точно така е, авторке, свали си розовите очила и виж истината с очите си и най-важното - приеми я.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 36 748
Шанс насилник да миряса, според мен, няма никакъв. Обаче шансът да се престори, да ти замаже очите и ти да го приемеш обратно, е мнооооого голям.

# 50
  • Мнения: 169
Здравейте,

Бих искала да разкажа историята си на кратко и да получа обратна връзка от хора с подобни истории или повече опит. С приятеля ми сме заедно от 5 години. Той е умен, бих казала амбициозен, добър приятел. Има обаче едно НО. В началото, разбира се, всичко беше наред, но не за дълго. Направи ме впечатление, че по пътя много се ядосва и псува, по време на гледане на мачове е агресивен, обижда хора по спортни форуми. Казах си в крайна сметка, че това е по-скоро изблик на простащина (която не кореспондира с образованието му и възпитанието му). Определено беше една идея по-раздразнителен от други хора, с които съм била. По-лесно, по-бързо и безпричинно се нервираше за някакви глупости. Поводи като изневеря и подобни не съм давала, напротив държала съм се изключително добре - грижи, обич, подаръци, изненади, подкрепа. 1 година след началото започнаха обидите - зверски псувни за щяло и нещяло - най-вече защо съм направила забележка за лайкове в социалните мрежи и подобни. Винаги бях заплашвана, че ако не вдигна телефна, ще изтрие всички снимки с мен, ще ме смачка и какво ли не заедно с всички други псувни. След това се извинява, казва, че съжалява, че трябва да потърси помощ за справяна с гнева, че не знае от къде идва и защо. Беше ходил 2-3 пъти на психолог и му бяха дали игри някакви - нямаше полза и той твърдеше, че той съм трябва да се справи с това.
Преди да заживеем заедно само ме е блъскал и се е случвало 1 път да ме хване за гърлото - не точно да ме души, но просто това. След започване на "семеен живот" в началото имахме караници повечко, предполагам от пасване на характери или каквото е там. Псувните към мен не спираха и от 1-2 обидни думи вече бяха 10-20. Няколко пъти съм го момила да си тръгне от дома ми. В един момент се появи и първия шамар, оттам шамарите станаха после в серии. След това дойде бутане и налагане по леглото, удряне в стени. Чупеха се неща, удряхе се врати, крясъците огромни - колко съм тъпа и глупава, че няма да намеря друг повече мъж, че съм грозна и обичаините псувни. Не се е случвало да има големи поражения - имала съм леки синини, леко разкървавена уста от удар и са ме болели ръцете от съпротивление. След всеки такъв "скандал" след това идват и извиненията -че не е знаел какво прави, че съжалява, че аз съм неговата половинка, че иска да се оженим.
Истината е, че попринцип той е добър човек - помага на приятели, обича близките си, бих казала, че е състрадателен, правил е много мили неща за мен, помагал ми е, интелигентен и много, семейството му го осъжда за гнева ми и винаги са били на моя страна (разбира се не са знаели в детайли за какво става въпрос). Когато разкажа случките никой не може да повярва, според мен и той самият не си вярва какво е направил. За съжаление обаче сякаш в него живее друг човек, направо звяр. Един ден заспиваш в прегръдките на човека, когото обичаш - мил и грижовен, с когото искаш да създадеш семейство. Утре се събуждаш и от най-малката глупост настроението му може да се преобърне и ако се заядеш и ти може да го отнесеш. Въпросните свади зачестиха и става по-зле - от началото бяха само обидите, след това бутане, след това шамари, после крушета и чупене. Уж иска да се лекува, родителите му искат да му помогнат за психолог - всички са втрещени и не могат да повярват.

Кажете ми, истина ли е, че нямалечение за това? Възможно ли е да се промени? Обичам го наистина много - слънчевия човек в него, а другият ненавиждам. Благодаря!

За психиатър е, трябва му лечение, само хапчета могат да "помогнат". Възможно е да е с биполярно разстройство или друго сериозно състояние, не даваш много информация за него, но добивам такова впечатление, не ми звучи на психопат, а на опасен луд, който на моменти не знае какво прави,особено щом и семейството му е учудено от него, значи нещо наскоро е отключил. Семействата на психопатите си знаят стоката и не се учудват. Не те съветвам да стоиш при него, за мен физическото посегателство, особено пък ако е и системно, трябва да е винаги категоричен край на връзката. Дори и психично заболяване не е оправдание. Този човек, от тук натам повече ще се влошава,тия неща винаги прогресират, каквото и да му има. Може и наркотици да взима, също е често срещано и се отключват психични проблеми от тях понякога. И да започне хапчета ще ги спре, заради тежките им странични ефекти и един ден, когато най-малко очакваш ще те убие. Бягай.

# 51
  • Мнения: 32 108
Според мен и на авторката и трябва лечение. Не е нормално да седи при такъв простак. И да пита как да го промени, щото той иначе бил добър.
Не, той е зъл.
Добър човек бил, не знам си какво. Ще припадна.
Бягай с 200, друго не мога да кажа.

# 52
  • Over the hills and far away
  • Мнения: 155
Истината е, че колкото и да е жалко, надявам се да се излекува, да превъзмогне гнева си и един ден всичко да е друго. Ще опитам да дам всичко от себе си. Истински вярвам, че един човек, ако истински те обича, ще се осъзнае и ще положи усилия за промяна. Това беше и смисълът на темата ми - дали има шанс човек да се поправи, да осъзнае, че държанието ми се разруха. Ясно е, че това е физически тормоз колкото и гнусно и нелепо да звучи.
Знаеш ли, имам многогодишен опит в Спешна Помощ и избягвам да говоря за случаите, освен с колегите в тима. Сега обаче ще си позволя да разкажа, защото за този инцидент писаха и тукашните вестници. Семейство с деца, бащата има навика да бие всички. Един студен зимен ден на гореспоменатия не му стигнали обичайните шамари и ритници и вързал жена си за теглича на колата. И тръгнал. Какво заварихме не е за разказване, но жената оцеля (по чудо) и този път.
 Срещала съм доста жертви на домашно насилие, някои и по- често, и единственото, което мога да ти кажа е, че промяната за теб ще бъде само ако си тръгнеш и никога не се върнеш. Защото върнеш ли се, той няма да те пусне повече. И не, няма да те носи на ръце, защото е видял "колко ужасен е животът му без теб". Върнеш ли се нещата ще ескалират много по- бързо и по- жестоко. Терапия явно ще ти трябва на теб, ако си мислиш, че това е обич.

# 53
  • The Big Apple
  • Мнения: 23 529
Обича го Елорка, за туй, той я души и млати, но тя го обича и ще го променя.

# 54
  • Мнения: 15 960
Авторката да си намери някой друг, след време ще си се чуди на акъла.

# 55
  • Мнения: 159
Сега си го оставила, оня ще се прави на нещастен и осъзнал се, пак ще си го прибереш и всичко ще е супер за малко време. Докато пак не покаже истинската си природа. Щото представи си, има и лоши хора и този е един от тях.

Авторке, ти си за психолог.
Казва ти, че си тъпа, грозна, малоумна. Шамари те, блъска те и те души, ноооо той е и много слънчев човек, да.
Лекувай се и се спасявай, че само един живот имаш.

# 56
  • София
  • Мнения: 35 247
Хубаво си го напуснала.
Сега се фиксирай и помогни на себе си.
Не се прави на спасителка, защото е видно - да плуваш не можеш.

# 57
  • Мнения: 32 108
Обича го Елорка, за туй, той я души и млати, но тя го обича и ще го променя.

Перничанска му работа Mr. Green

Не ги разбирам такива жени.
И други такива  теми е имало. Но има жени седят при такиви изверги, защото нямат избор.
Имаше една тема на жена с малко дете. Без работа и възможности и пита какво да прави.
Ама тука е друго.
Тя не стопля, че той е зъл. Тя си мисли, че само моментите, когато е добър са истинското му лице.
Не, истинското му лице е когато я удря.
Да обичаш психопат е ненормално. Затова и тя има нужда от лечение. Не знам още колко шамара и ритника трябва да отнесе за да го стопли.
А сега чета, че го била напуснала.
Значи има надежда за авторката.

# 58
  • Мнения: X
Е, той ще се примоли, ще падне на колене, ще купи букет с рози, ще обещае, че ще се промени, и ще започне нов рунд.

Не е биполярно разстройство, не заблуждавайте авторката.

# 59
  • Мнения: 169
Според мен и на авторката и трябва лечение. Не е нормално да седи при такъв простак. И да пита как да го промени, щото той иначе бил добър.
Не, той е зъл.
Добър човек бил, не знам си какво. Ще припадна.
Бягай с 200, друго не мога да кажа.

По-скоро психолог, съзависимост се наруча това и се оправя лесно. Не е психично заболяване, по-скоро наивност до глупост. Психиатър може да изпише хапчета за депресия, но по-добре да не се рискува, защото ssri отключват точно биполярно разстройство и други тежки състояния при някои хора, да не стане като него. В момента биохимията не се е регулирала, нарича се trauma bond/стокхолмски синдром и има научно обяснение, защо хора преживели насилие са привързани към човека и го обичат. Може да се регулира с хапчета и да й мине веднага, но като знам колко некадърни психиатри има, които разболяват здрави хора, по-добре да се помъчи с психолог. Трябва да се регулират хормоните, на физиологично ниво е, колкото и да е странно, физиологията е отговорна до голяма степен за това, хормоните ни играят номера особено след такъв стрес известно време не се мисли трезво. Но това не означава, че не трябва да се махне от него и да го "преболедува". Общо взето, това си е чиста химия, не е любов. Спокойно авторке, ще ти мине, но трябва да положиш необходимите усилия за това. След време ще се чудиш на себе си как си могла да го "обичаш".

https://www.thehotline.org/2018/07/31/trauma-bonds-what-are-they … we-overcome-them/

И смея да твърдя, че мъже, които упражняват насилие, независимо от причината, трябва да живеят сами, до края на живота си, защото остават рискови за винаги, независимо дали се лекуват. Да, тъжно е, когато някой се разболее, но мъжът е защитник на семейството точно така, както жената пък пази децата от всяка опасност. "Мъж" който си застрашава семейството не е мъж и жена, която си застрашава децата също не е майка. Така го обяснявам, за да ме разберат жени, в това положение, по-лесно.

Последна редакция: сб, 02 май 2020, 18:54 от rainbow90

Общи условия

Активация на акаунт