Има подобни теми, но виждам, че са доста стари и по-скоро ориентирани около “кога се върнахте” или защо.
На мен притеснението ми е по-скоро как се превключва от режим с децата вкъщи, едни и същи задължения, най-вече свързани с тяхното обгрижване за дълъг период (почти три години като сложим и лежането с бременността) в съвсем друг- работен, с напълно непознати хора, съвсем други изисквания и т.н., плюс задълженията към децата, дома и т.н.
Без да звуча преувеличено, но на края на това второ майчинство аз съм толкова разбита физически и емоционално, че нямам идея как ще седна в офис пред компютър и ще трябва да използвам мозъка си, знанията си отпреди, да се държа адекватно сред група непознати хора, да бъда сресана и прилично облечена всеки ден 🤔🤔🤔
И другият аспект- малкото дете е буквално залепено за мен. Събират ни се по-малко от десет часа общо за живота ни заедно разделени като съм била на лекар. Няма баби, няма лели. До тоалетна не ме пуска да ходя спокойно. Мени периодите си, но тази привързаност си стои
изобщо нямам идея как ще свикне с планираната детегледачка. Ами ако тя се откаже на втората седмица, защото той не е от лесните дечица 🤔😕
И пак - как оцеляхте без никаква помощ от близки в тези периоди? Наистина никакви баби, лели, дядовци и т.н?
С голямото дете то тръгна на ясла и де факто цялата първа и втора година след връщане на работа прекарах в болнични, защото той боледуваше постоянно. Но тогава енергията ми беше съвсем различна. Сега се чувствам труп отвън и отвътре най-вече.
Благодаря, че ме изчетохте.
На мен притеснението ми е по-скоро как се превключва от режим с децата вкъщи, едни и същи задължения, най-вече свързани с тяхното обгрижване за дълъг период (почти три години като сложим и лежането с бременността) в съвсем друг- работен, с напълно непознати хора, съвсем други изисквания и т.н., плюс задълженията към децата, дома и т.н.
Без да звуча преувеличено, но на края на това второ майчинство аз съм толкова разбита физически и емоционално, че нямам идея как ще седна в офис пред компютър и ще трябва да използвам мозъка си, знанията си отпреди, да се държа адекватно сред група непознати хора, да бъда сресана и прилично облечена всеки ден 🤔🤔🤔
И другият аспект- малкото дете е буквално залепено за мен. Събират ни се по-малко от десет часа общо за живота ни заедно разделени като съм била на лекар. Няма баби, няма лели. До тоалетна не ме пуска да ходя спокойно. Мени периодите си, но тази привързаност си стои
изобщо нямам идея как ще свикне с планираната детегледачка. Ами ако тя се откаже на втората седмица, защото той не е от лесните дечица 🤔😕И пак - как оцеляхте без никаква помощ от близки в тези периоди? Наистина никакви баби, лели, дядовци и т.н?
С голямото дете то тръгна на ясла и де факто цялата първа и втора година след връщане на работа прекарах в болнични, защото той боледуваше постоянно. Но тогава енергията ми беше съвсем различна. Сега се чувствам труп отвън и отвътре най-вече.
Благодаря, че ме изчетохте.
. После смених работата с много по-динамична и с много повече предизвикателства, хайде и там адаптация, учене и въобще, цирк. Към днешна дата съм изключително доволна, че я смених. 
