Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

  • 7 130
  • 286
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 865
Обезценяването на чужди успехи и приноси, според мен, е чиста завист.

знаех си, че ми завиждат Simple Smile)))

Да, за коня си направил грешка. Болен кон си личи. Мм разбира прекрасно от коли, взе си "болен кон" и наби доста пари в него. Ама сега е здрав, пу-пу.

здрав си е бил. Просто е получил инфаркт изведнъж. Ял е свинско някога на младини Simple Smile))

# 46
  • France
  • Мнения: 12 906
Много ми се иска да вярвам в Бог, съдбата или някаква друга форма на висша справедливост. Смятам, че хората, които се осланят на тези неща са по щастливи. Живеят си живота с вяра и надежда. Ако им се случи нещо лошо, то е по волята Божия. И се примиряват, вярвайки, че ги чакат по добри дни, след изпитанията. Малко им завиждам.
За съжаление не съм от тях.
Аз избрах да следвам моя си занаят. После реших да го уча във Франция. Аз си избрах града и университета. Когато ми беше тежко втората година избрах да остана, въпреки че майка ми ми беше уредила да се върна. Аз казах ДА на свалките на бившия, въпреки че си имах едно на ум. И аз бях тази, която даде втори шанс на тази връзка. И пак аз бях тази, която я прекрати, въпреки че близките ми приятели не разбираха защо. Аз отидох в града на ММ на разходка, въпреки че плановете ми за среща с едни други приятели отпаднаха. И аз се реших на дете, въпреки паниката, която изпитвах. И аз бях тази, която си саботира кариерата за да остане в къщи с това дете. И последно - аз се отдадох на лудото ми желание за второ, въпреки че таймингът не беше добър. Ако в момента съм седнала на канапето, на което съм, то е заради поредица от МОИ решения. Хубави, лоши, но мои. Това съм аз, с моя си характер, чувства, качества и недостатъци. И това е моята отговорност. А толкова ми се иска да вярвам в нещо по лесно...

# 47
  • Мнения: 18 562
Никога не съм вярвала в съдбата. Никога и много хора ме контрират като твърдят,че има съдба и каквото ти е писано това е. Аз смятам,че човек сам си го прави. Което човек сам си направи никой друг не може! Убеждавам се в това
Всичко в живота ни е последица от нашите решения. За добро или за лошо. И на мен ми се иска да не е така.

# 48
  • Мнения: 3 865
На всеки човек различно му отредено - на едни им носи успех труда, личните решения, работата... А при други квото и решение да вземат все нещо се проваля и се случва нещо друго. Явно е, че тия вторите бъркат някъде генерално и според мен е в това, че на тях просто не им е писано да си контролират живота с разум, сметки и целенасочени усилия. Вместо това трябва наистина да се оставят на случайността. Не да легнат и да лежат разбира се, но да се възползват от случайни шансове вместо те да определят и насилват нещата да вървят в избрана от тях посока. На всеки различно му е писано и трябва да си уцели своя път, а не да се влияе от хора, мода, правила и препоръки.
Квото и да е обаче всичко опира до това какво ти е писано.

# 49
  • В Космоса
  • Мнения: 9 881
Съдбата на човек е в тясна зависимост от взетите от него решения. Последствията от нашите постъпки формират  съдбата ни. Дори и винаги да (си мислиш, че) знаеш как трябва да постъпиш, да си твърд и непоколебим в действията си, това не ти гарантира успех или развитие в посоката, която си искал/предричал. Това мисля аз.

# 50
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
Квото и да е обаче всичко опира до това какво ти е писано.
Това обаче е само предположение. Ти предполагаш, че има нещо писано. За да твърдиш, че е така, е необходимо да знаеш какво е писано, а ти не знаеш. Следователно, каквото и да се случва, винаги можеш да кажеш, че така ти е писано.

# 51
  • Мнения: 15 619
Забавно ми е като чета декларации как човек сам си е построил живота и не вярва в съдби и разни други... не бих могла да цитирам всичкото.
Всъщност, независимо дали вярвате или не, всеки, абсолютно всеки, си твори живота, не само вие, понеже сте уверени. Наборът от качества, обстоятелствата от самото начало на житейския път, средата и отношението винаги се различават, дори за родни братя и сестри.
Та, не сте единствените, които творят и колкото авторката греши в негативизма си, толкова и ония с непресъхващия от делата си позитивизъм. В живота едното сменя другото.
Да си схванал, че има преднаписана история, означава да разбираш механизмите на случващото се в твоя живот, не да му даваш плюс и минус знаци.  И последно.
Да вървиш по пътя си се случва и на знаещия, и на незнаещия, така че и това няма кой знае какво значение.

# 52
  • София
  • Мнения: 38 628
Както казах, може би има някаква карта. И по нея вървят пътища. Не е само един. Кой ще хванеш, накъде ще завиеш - имаш избор. Все пак, има някои места и събития, през които трябва да минеш. Дори да се опиташ да заобиколиш, пак ще се върнеш и трябва да минеш оттам.

# 53
  • Мнения: 3 857
Аз вярвам в това, че човек има отредена съдба. Вярвам и в това, че имаме някакъв % свободна воля, но това е доста дълъг дебат. Примерно, замислете се, жена, на която не й е писано да има деца, опитва всичко по силите си, ходи на лекари, прави процедури и пак не става. Тя го иска, но не става. За мен това е съдба. Понякога колкото и да ти се иска нещо, колкото и да се трудиш, да работиш по него и да се опитваш - не става.
Аз също искам да съм по-висока, слаба, с големи гърди и устни ама не съм. Да, мога да се направя такава ако играе скалпела, но не съм се родила такава.
И на мен много ми се иска да вярвам в Бог, във велика сила, която ни пази и напътства. В крайа сметка духа на хората така се е запазил в трудни времена - вярата в Бог дава някакво успокоение, че нещата колкото и да са лоши, то има някаква причина за това и рано или късно ще се наредят.

# 54
  • Мнения: 3 865
Един ясновидец беше казал, че Господ наказва жена да няма деца за да се прекъсне предаването на греха в идните поколения. Затова мислете кво правите и кво ще предадете на вашите деца и внуци.
На някои хора им е дадено да усетят, че има нещо невидимо, които неусетно ни напътства в живота, докато ние си мислим, че сами сме си взели всички решения и сами всичко сме си постигнали. Наивно и самонадеяно.
Всичко, което ни се е случило, колкото и безсмислено да изглежда е имало смисъл, обогатило ни е по някакъв начин.
Човек просто трябва да се замисли и ще установи колко много неща не зависят от него - не само дали ще има деца, ами и какви деца ще му паднат. Мъж да си търсиш пак не зависи от теб на какъв ще попаднеш - мислиш си че си си го избрал, но си избрал от тези, с които животът е решил да те срещне.
Изобщо май нищо не си избираме, а само реагираме на ситуации, в които животът ни поставя. И дори и реакциите си не можем да контролираме, а действаме както го усетим.
Не знам дали е съдба ама знам, че не сме ние.

# 55
  • Мнения: 15 619

Изобщо май нищо не си избираме, а само реагираме на ситуации, в които животът ни поставя. И дори и реакциите си не можем да контролираме, а действаме както го усетим.
Не знам дали е съдба ама знам, че не сме ние.
Реакциите ни са предварително зададени. Погледни как знаеш как ще реагира някой, когото вече познаваш. Дори собствените си реакции ако анализираш, ще схванеш, че е по определен калъп.  В живота се движиш по определен маршрут, като в пустинята... вървиш, вървиш, ожидаш за вода, привижда ти се мираж - оазис и търчиш с всички сили нататък. Стигаш, оглеждаш се, вода няма, вино и ракия, или боза, па ти не пиеш, не ти харесва, ама вече е в актива ти. Пак гледаш надалеч, търсиш си миража, следващия, съзираш нещо там в далечината, прилича ти на него, едно към едно с фантазиите ти, търчиш пак.  Пристигаш, вместо вода, бира... и така нататък. Понякога пристигаш и им вода бол.
...

Последна редакция: чт, 13 авг 2020, 21:46 от luna

# 56
  • Мнения: 31 966
Не съм съвсем съгласна с първия пост.
Човек в голяма степен си е отговорен за съдбата.

# 57
  • Мнения: X
Един ясновидец беше казал, че Господ наказва жена да няма деца за да се прекъсне предаването на греха в идните поколения. Затова мислете кво правите и кво ще предадете на вашите деца и внуци.

Малко срам нямаш ли.

# 58
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Наскоро учените установиха, че яйцеклетката подбира кои сперматозоиди да пропусне и кои не. Там имаше теория за безплодието, че понякога жената си харесва партньор, но яйцеклетките ѝ не допускат тя да има деца от него, заради генетичния материал...

Аз също вярвам във висш разум, сила порядък ... но по принцип съм пантеист във вярванията си.... или нещо като нео- пантеист

# 59
  • Мнения: 3 857
Ако приемем, че нищо не зависи от нас, това означава да се оставим на самотек и да станем като роботи. Да седим и да чакаме нещо да се случи. Това не е вариант. Както казах, аз вярвам, че човек има някакъв процент свободна воля и на базата на тази воля взима решения, има избор. Ама то колкото хора-толкова и мнения.

Общи условия

Активация на акаунт