Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

Какво очакваш от човек, който вярва на ясновидци, врачки и тям подобни шарлатани.
А и на такива хора като нещо не им е в ред, търсят вината във всички останали хора, съдбата, Бог, Вселената, но не и в себе си.
Така е по-лесно. Иначе ще трябва отговорност да поеме.

Като е писано, кой го е написал? Природата, съдбата, Бог, кармата? Всеки си вярва в нещо. Свободната воля също е фактор - аз избирам дали да направя или не дадено нещо. Понякога нямам възможност за избор. Често ви с интерес защото според мен няма общовалидна истина.

От кое да ме е срам - не аз го казвам. И в Библията пиша за тия неща. Накрая ще изляза виновна не само за това, което съм направила ами и за направеното от други.
Вярвам щото животът ми е разкрил някои неща и ми е дал мъдрост да ги осъзная. Врачки съществуват, пак според Библията. И обикновено работят с помощ сНише.
Хич не съм сигурна, че при теб повече неща са ти в ред от при мен.

Няма значение. Просто ти личи как си съгласна с това.
Виновна си за това, което ти сама си си направила.
И не. Не си мъдра. Не приличаш на мъдра. Изглеждаш озлобена.
Впрочем не е твоя работа да се определяш дали си мъдра или добра. Това го правят другите.
Самия факт, че го правиш е доста красноречив за това каква си.


Ти дори името не ми знаеш, пък знаеш какъв ми е живота.
Врачка ли си
За разлика от теб, аз нося отговорност за действията си. И знам кога и в какво съм сбъркала през целия си живот.
Докато ти се мислиш за някакво невинно агънце и целия свят ти е крив, всички са виновни, само не и ти.
Доста жалко поведение.

Защо изключваш възможността да съм по-невинна от теб? Fакт е, че някои хора бъркат повече от други.  Едно е да сбъркаш защото ти сам съзнателно си взел това решение, защото си мислел и преценил, че е правилно. А друго - да бъдеш подтикнат от нещо извън теб да направиш нещо, което иначе смяташ за грешно и никога не би направил съзнателно. На мен това второто непрекъснато ми се случва и се чудя "Защо по дяволите се държах или реагирах така, след като знам, че е тъпо, грешно, смешно, грозно, нелогично..." Просто нещо извън мен ме работи и на момента явно не мога да му се противопоставя. Разбира се, че и аз съзнателно съм вземала грешни решения. Примерно съм пренатоварвала психически и физически, защото не съм се слушвала в сигналите на тялото си. Но все съм се усещала и съм се спирала преди да стане твърде късно. Но познавам хора, които системно и дългогодишно за злоупотребявали с тялото си от чиста глупост, алчност, самонадеяност и в момента са развалини благодарение само и единствено на собствените си грешни решения. И пак може да не са собствени - тия хора може би усещат, че това им призванието и не могат да му се противпоставят, щото е по-силно от тях. Острани изглеждат глупаци и им се сърдя за това. Но сигурно не съм права защото не съм на тяхно място и не мога да ги разбера.
И не си ме разбрала добре - не са ми всички виновни. Всъщност никой жив човек не ми е виновен - обвинявам единствено съдбата

Скоро се замислих над това,че ако всичко ни е предопределено още с раждането и всеки си има написана книга на живота.Дали бих искала да е прочета?В моменти на дупки горя от желание,но има и момент в който си казвам,че ако знам как ще ми се развие живота до края-то ще ми стане скучно,а може и да се изплаша от края.Знам ли?Напоследък доста започна да ме е страх от старостта и смъртта.
Дали вярвам в съдбата ?И да, и не.Нямаме контрол над някои неща.Казват,че сам човек си избира семейството в което да се роди.То ако е така,няма да има изоставени деца в домовете за сираци,хора които блудства с децата си няма да имат и още,и още.Нямаме контрол и над смъртта всеки си отива от тоя свят по различен начин независещ от неговото желание.Всеки иска хубав,уреден и спокоен живот,но много малко хора го имат.Та май верно има някой,който си е поиграл с писалката преди раждането ни.А кой е той?Всеки сам си му слага име:съдба,карма,Вселената,Бог.Скоро прочетох ,че средата определя съдбата.Ако погледнем с розовите очила на щастливия живот ще си кажем ,да така е.Но ако сме нещастни в средата в която се намираме и не можем да се откъснем от нея?А и с какво съм виновна аз примерно,че родителите ми са наркозависими?Защо съм избрала тях за родители?Ирония на съдбата е живота с толкова  много неизвестни.С въпроси на които няма да намерим никога отговор.

Скрег,
“Просто нещо извън мен ме работи и на момента явно не мога да му се противопоставя.”..

Естествено, че можеш.
Кажи му, че си наясно, че те работи, но ти няма да му се дадеш..)

Не е толкова просто. То просто се случва независимо от теб. Вчера примерно се изумих от себе си. Отивам пеша към супера и гледам големият ми син син се връща от училище и се разминаваме. Нормално бих го поздравила и гушнала. Но вчера нещо ми стана - вървях като замаяна и се разминах с него все едно е комшия от улицата - само леко му се усмихнах. Той ме гледаше странно и очевидно се чудеше какво ми става. Поздрави ме, а аз не гъкнах. Тотално неадекватно се държах и просто не знам защо - все едно бях дрогирана в този момент. Разбира се после се псувах и ядосвах на себе си, но знам, че това не бях аз така че какъв е смисълът да си се ядосвам.
Или примерно си направя план за деня с нещата, които искам да свърша. Решила съм да спортувам примерно. И когато дойде моментът да изляза да тичам, което много обичам иначе, изведнъж, ама буквално изведнъж ми се доспива зверски до такава степен, че просто не мога да се дигна от кревата да правя каквото и да било. И тичането пропада. Затова пък ако не правя никакви планове и оставя нещата на самотек понеже няма план и той не може да бъде саботиран и в такива дни успявам да свърша много повече неща - на момента усещам някакво вдъхновение и го правя. В бизнеса ми същото. Измисля си някаква стратегия лесна за следване и моментално след това нещо се намеси и направя обратното на това, което съм решила. Не искам да го правя - просто като че ли загубвам връзка със себе за  момент си се оставям под властта на сили извън мен. Усещам, че върша глупост, не е да е съвсем неосъзнато, но просто нещо ме ръчка да го направя.
Реалист съм и усещам че нещо непрекъснато ме саботира и ме кара да правя неща, които нормално не бих направила. Може да стане и посредством друг човек. Примерно дъщеря ми се появи в момент, в който трябва да съм съм сама и да се концентрирам. Оня ден докато работех тя дойде при мен и прояви интерес какво правя. Аз започнах да и обяснявам и дори реално да правя разни неща за да види за какво става дума. И с дел да и покажа как се случват нещата на практика направих големи глупости, които нормално не бих направила и за които разбира се после съжалих.
По всякакви начини се случва саботажа - няма смисъл да изпадам в подробности и да се обяснявам - просто е така иникой не може да ме убеди че не е само защото той самият не го е усетил в собствения си живот. А според мен тия неща се случват на всички, просто хората тъпо и упорито отказват да ги видят и  осъзнаят.
Но пък от другата страна на тия пакостливи демончета като че ли има една сила, която се намесва в наистина сериозните ситуации и ми попречва да направя голяма грешка. Сякаш за дребните неща не се намесва, но когато стане сериозно идва и ме спасява. И съм и много благодарна за това.
Преди 20+ години астроложка ми беше казала, че ще усетя че има нещо което ме пази - не е ясно какво е, може да е умрял роднина или приятел или каквото и да е... И аз наистина го усещам. Понякога дори го чувам, че ми говори. Може би е моя ангел пазител.

Това не е нещо. Това си си ти. Явно нещо в теб се бунтува срещу въведените ти отвън правила и когато и сама се опитваш да се строяваш, вече ти идва в повече. Цялото ти същество отказва да се подчини. Мисля, че едно или две посещения при психолог, ще ти помогнат да разбереш причината.

Права си - сякаш има нещо в мен, което се бунтува против наложени правила. Не е психически проблем - винаги съм била такава от как се помня. Но имам усещането, че то не е в мен, а идва отвън, защото саботирам не само начинания, с които не съм съгласна, но и такива, които самата аз искам да се случат и работя целенасочено да се случат, но накрая усирам всичко с един замах. Усещам го като външна намеса

Иначе имам много посещения при психолози заради депресии. Други проблеми освен въпросните депресии не са ми открити. Психолог може да ти помогне да осъзнаеш някои неща, които не осъзнаваш. Но при мен всичко е осъзнато, така че той няма какво повече да направи.

Забелязала съм, че има немалко хора, склонни да обвиняват нещо друго (господ, спагетеното чудовище или нещо друго – името на въображаемия приятел е без значение) за собствената си липса на воля, за готовността си да се пускат по течението, за нежеланието си да противодействат... В което няма лошо, де. И аз предпочитам лесното, ако не ми вреди.
Това е моят коментар.

Може и да има такива, но явно не и в тоя тред
Аз не съм от тия дето търсят лесното - не само, че никога не съм бягала от трудности, а зорлям съм се завирала в тях. Смея да твърдя, че това, което съм правила в живота си, малко хора биха се навили на него и още по-малко биха се справили с него. Поне аз не познавам такива.

За мен човек е това, което иска да бъде, което харесва и към което се стреми. А не слабостите, които не харесва и с които се бори.
Ако приемем, че саботажите в живота идват от рогатия, тогава никой психолог не е в състояние да помогне. Не съм и чула случай да е помогнал де.
Пишеше някъде Не се противете на дявола - няма шанс да го надвиете

Е как да няма?
Усмихваш му се, прегръщаш го, танцувате малко заедно и после го изпращаш с благидарност.
И на негово място идва ангелче да те води.
Ама и на него трябва да благодариш..
Изобщо - благодарността е ключовата емоция, която преобръща “колата”, кармата, дявола или който и да мислиш, че те саботира.
“Злите сили” се хранят от страха, негодуванието, недоволството и всяка ниска вибрация. Погледни си думите, осъзнай мислите си и вкж, че всичко за теб е негативно.
Само с благодарност може да ги “обърнеш”.
И има толкова много неща край теб и в теб, за които можеш да си благодарна.

Нека не обвиняваме измислени приятели или неприятели за собствените си лоши избори и решения.

А ти защо изключваш възможността аз да съм по-невинна от теб?
И какво разбираш под невинни?
В огромна степен животът ни си зависи от нас. Казвам огромна, а не в пълна степен, защото зависим често от решенията на другите хора.
Пример. Пиян шофьор решава да те блъсне. Извън твоя контрол е. Даже и да бягаш, решил е да те забърше.
Или шефа ти реши теб да съкрати.
А описаните надолу случки са толкова смешни, че няма накъде.
Не ти е виновна съдбата.
Ти си решила да имаш деца, сега пък дъщеря ти пречела. Ми родила си я, ще си я търпиш.
Не била спортувала.
Просто те мързи. Не съдбата ти е виновна.
Айде сега и рогатия намеси    
Ми като не можело да се противиш на рогатия, съюзи се с него.


Няма смисъл.
Има хора и човек да убият, пак ще кажат - съдбата ме накара, рогатия, аз иначе съм божа кравичка