Майката на приятелката ми е много властна

Оли,когато ти се е случвало цял живот и си мека душичка..няма как да погледнеш отстрани.
Както казаха,щом в бунтарския период не си направил опит да се откъснеш..Сега как?!
Тя е подвластна на манипулациите.Може да обича мъжа,но обича мама и всичко,което е въпреки желанията на мама,я кара да чувства вина и я откъсва от сигурността.

Не търсете логика у хора с характеропатии или при такива, с ментални проблеми.
Мисията е невъзможна.

Костадине, връстници сме с теб.
Аз се чудя: досега не съм видяла нито едно момиче, което да има гадже, да го обича и да иска да стои с майка си. Нито едно! И как въобще може да стигне таз мома дотам, че да каже на гаджето си, че не иска да излязат днес, защото това ѝ пречело да вижда мама.

Двенките са си щастливи заедно. А е и навик. Кой знае как маман надува главата на щерката да не излиза с приятелки, защото са тъпи, нахални, завиждат ѝ и прочее.

Олеле, аз имах колежка като дъщерята. На 25 години беше, с емнайсе висши, магистратури, измислени курсове и дрън-дрън, все тя най-умната, най-образованата, а пък никой за нищо не я търсел и ѝ завиждали. И досега си е при мама, гаджета - само по кафета и ФБ и като ѝ скимне на мама - хайде да търсим друг. Даже се стигаше дотам майката да ѝ дава насоки към кого да се насочи и защо - имаха проблем с нерегламентирани продажби на акцизни стоки, значи  да звънне на колегата от Уни, който работел еди-къде си да си легнели заедно, съседите им се оплакват от тях - да излиза с Х, той бил полицай. И мъжете се връзваха, ходатайстваха, помагаха, тичаха докато не им писнеше.
Даже същите приказки за мама дрънкаше на едно гадже (познавам кандидат свекървата - майката на момчето, както и него самия), че мама е много важен човек, тя е постигнала най-много в живота си и отговаряла за мениджърски въпроси (продава сама в павилион домашен алкохол на кварталните пияници, даже не е и кръчма, а си е баш 90-тарска паянтова лавка, собственост на мъжа ѝ). 
Като си купи апартамент момчето маман не можа да преживее, че не ѝ били взели мнението и че го купил тайно, а дъщерята го питала кога да доведе майка си, че искала да види апартамента.
 Дъщерята има и сестра, която е с дългогодишно гадже, който е безгласна буква, без родители и образование, но поне отделно живеят. Най- голямата хвалба за въпросното момче беше "гласът му не се чува" и същото се опитаха да направят и с гаджето на въпросната колежка, ама греда.
Диви хора.

Като скъсаха, защото е неизбежно, майка ѝ прехвърли вината на момчето, че освен че не я уважавал, той, видиш ли, имал само 1 висше образование и бил необразован, следователно неамбициозен и само щял да им виси на шията. Но като остана малката без работа  се сетиха, че необразованият заема хубава позиция в чужда фирма и колко писане по ФБ и натискане беше - бедна ти е фантазията.
Та, Костадине, не я мисли толкова твоята госпожица - нея ще има кой да я утеши и да ѝ каже какъв си долен гад. Даже лично маман ще ти го каже право куме в очи като му дойде времето.

Я ги махай тия кукуригу - млад, стабилен и грамотен мъж да слуша брътвежи за самостоятелната работеща жена с кариера, а гащите да ѝ ги пере още майка ѝ - не и не абсолютно.

В предаването по TLC имаше и майка и дъщеря, които правеха обща вана, първо влиза майката да се изкъпе, излиза и влиза дъщерята, в същата вече използвана вода. Болни хора. Бягай и се махай, пак ще се влюбиш и пак ще обичаш. Имах приятел, който много слушаше майка си, като ми каза, че не можело да се видим ( бяхме вече разделени) защото майка му искала да сглоби някакъв гардероб просто загубих надежда за него млад си, риба в морето има много.

За пореден път се убеждавам, че ако човек още в тийнейджърска възраст, може би до към 18 години, не успее да събере сили да се опълчи на обсебващи родители, после в зряла възраст става почти невъзможно. А приятелката на Костадин вече е достатъчно голяма.
Майката е успяла да пречупи способността й да стане самостоятелен  индивид, който да живее своя живот, момичето е като бебе, което не може да отдели личността си от тази на майка си.
Та Костадин трябва да реши дали да остане в тая абсурдна ситуация или да продължи живота си с друга жена, независима от болни отношения.

Ами аз може да се каже, че го направих. А моите не са точно обсебващи, но баща ми е властен и държи да е неговото, а майка ми си има някакви ирационални мантри, с които не се разделя през годините. А и с възрастта не стават по-добри и разумни.
На 18 си правех каквото зная, но после нещата се развиха така, че зависех от тях и тогава си показаха рогата. Човек е склонен да защитава своите, обаче понякога ми идват в повече.

Благодаря на всички за мненията.Проблема е,когато тя самата не иска да бъде самостоятелна.Уш искаше,но за краткото време,през което бяхме сами само се скара с мен и бях виновен,че искам да я отделя от семейството й.Много против това да приготви нещо за ядене е,да изчисти или изпере или друга таква работа.Аз ги върша тези неща за себе си все пак сам живея,но нямам намерение да я гледам нея евентуално ако заживеем заедно.Тези нещата мисля трябва да се правят и от двмата.Имам усещането,че някой жени(за мъжете не знам) искат сериозен човек до себе си,искат сериозни отношения и деца,но си представят всичко по някакъв измислен и въображаем начин,а не както става в истинският живот.Това не знам дали не е някакъв модел втълпен от филми,предавания,фейсбуци и т.н нямам представа.Тя се чувства виновна ако отидем някъде,че майка й стой в къщи.Не го признава,но го виждам гузно и е.Мен дали ме обича не знам - казва,че е така,но аз не виждам да е така.Според майка и тя не и се бърка,аз съм говорил с нея,но ми пуска малко манипулации и на мен ми се струва така усещам.Приятелката ми ако въобще ме обича много странно си изразява обичта.Не ми казва нищо хубаво,не показва да има нужда от мен,да споделя,не показва и загриженост.По-скоро се изкарва жертва непрекъснато,а аз въпреки всички усилия все се чувствам виновен за нещо.Все е изморена,в почивните си дни ако не сме заедно дори през деня рядко се сеща да ми пише,а ако и се обадя все мърмори,че и звъня.Ако не я търся пък ми казва,че не я обичам понеже не я търся.Тя единствено ходи на работа,всички други задължения са поети от майка й.Не виждам как би гледала евентуално дете,да сменя памперси,да я буди вечер и т.н.  Не знам за тях,но мен ми разклатиха сериозно психиката.Още в началото преди да се привържа така трябваше да ми светне червената лампичка понеже много рано ме запозна с Майка си без дори да ме предупреди.Бяхме излизали няколко пъти само. Аз ще направя последен опит и ако не стане ще гледам да я преживея и толкова.Това ми е намерението. Много премислям всичко и от това,че все се чувствам виновен  непрекъснато премислям и да ви кажа честно ще се побъркам така.Не съм вярвал,че така може да ми повлияе такова нещо.

Майка й си има мъж, а дори да няма - не сте длъжни да я развеждате насам-натам. А мацката явно е мамина Богданка и като Питър Пан иска завинаги да си остане детенцето на мама - да има кой да се грижи за нея.

Ти явно нямаш дар слово и не й казваш тези същите неща. Свикни да не се оправдаваш и да обясняваш, а тропни по масата (принципно тропащият мъж не ми е идеал, но в този случай май се налага) и кажи това, което пишеш тук. Попитай я какво всъщност иска, и то говори по същество, а не с общи приказки.
След което си излез и известно време нито се виждайте, нито се чувайте. И пак намини да пишеш какво е станало.

Аз като  седнем да говорим и я питам какво иска,как вижда нещата за в бъдеще вместо да ми отговори се цупи и с един изтерзан тон ме пита аз какво искам в момента и защо я питам такива неща.

Кажи "Защото не се чувствам добре заради вашето с майка ти отношение към мен и заради опитите да изкарваш винаги мен виновен".
Трудно е, вместо да спориш безкрайно, да кажеш: "Не ми е приятно това и това и няма да го търпя". Аз мога да ти бъда майка и въпреки това чак след 40 започнах да парирам в зародиш опити за мрънкане и вменяване на вина, вместо да се дърля с часове.
Нямах предвид приказки за бъдещето, а конкретни въпроси, напр. "Защо се сърдиш, когато ти звъня, а ако звънна - пак се сърдиш?"
"Защо трябва непрекъснато да комуникираш с майка си, когато си с мен? Тя си има мъж."
И изобщо всичко това, което пишеш тук. Може да си го систематизираш предварително и да не оставяш да те отклонява от основната линия на спора.

Не се занимавай с това момиче повече. Кауза пердута е, за съжаление.
Гледай следващата жена да е самостоятелна и емоционално независима от своите родители.

Никакъв опит недей да правиш, за да не се оплетеш фатално в манипулациите им и да не можеш да се измъкнеш навреме. Тъкмо си прогледнал.  Възрастни хора не се променят. Няма как да стане тя самостоятелна, грижовна и отговорна . Не си прави илюзии, а  стой далеч от такива отровни хора и взаимоотношения.

Заключвам по желание на автора.