2020 - щастливи, тъжни - равносметката

  • 8 371
  • 68
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 808
За мен беше една много объркана година. Два пъти сменях работата, втория път смених кардинално и сферата. Доходите ми паднаха почти наполовина, но пък успявам да поработвам и допълнително, което засега не ми носи кой знае колко пари, но затвърждава убеждението ми, че последната смяна на професията е била за добро и се чувствам вдъхновена от това, което правя. Затова през тази година посветих много време на учене. Изтрих от живота си човек, който беше важен за мен, но явно аз не съм била важна за нея. Но пък поднових старо прекъснато от времето и обстоятелствата приятелство. Като цяло редуцирах приятелския си кръг, но пък се сближих повече с родителите и близките ми. Продължавам да се гордея с децата си и съм щастлива, че при тях всичко върви добре, здрави са, обичани, обичащи и постигат професионални успехи. Тежи ми само спада на доходите, бях забравила какво е да караш от заплата до заплата, просто защото е малка, но пък вече нямам кредити, домът ми е почти оправен и даже през последните месеци разполагам с доста свободно време, което посвещавам на дома, на разходки и пълноценна почивка. Успяхме дори да отидем за няколко дни на планина. С ковид май все още никой от близките ми не се е срещал, дано си остане и така, всъщност имаме съмнения, че майка ми го е изкарала още преди март, а може би и аз през есента, но ако е така, беше поносимо. Синът ми имаше здравословен проблем, който ни притесни, но засега всичко е добре. Да сме здрави, това ми стига за момента, всичко друго ще се нареди. Много ми липсват пътуванията. И няма да откажа едно внуче, но никой не ме пита...

# 31
  • Варна
  • Мнения: 14 554
Старая се равносметката да не е субективна. Бях зрител на чужда скръб, раздели, резки  обрати в отношения. Драматични епизоди се реваншираха с ценни запознанства.  Промених преценките си за познати. Паднаха доста маски. Затворени врати към очаквано  лицемерие . Внезапната смърт, раздели на близки хора ме подтикнаха към осъзнаване и оценяване на стойностните неща. Материалните цели са на заден план. Хармоничните, човешки отношения генерират по-мащабни ползи и удовлетворения. Загърбих егоизма си, в синхрон съм със съвестта си. Няма да планирам дългосрочно. Ше си изживявам мигове, емоции и събития пълноценно. За някои е била като вид чистилище.За мен бе като катализатор за отлагани перспективи.
Винаги очаквам и неочакваното.
Благодаря за темата!

Последна редакция: нд, 27 дек 2020, 01:48 от Viviana91

# 32
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 106
Не би трябвало да съм тъжна, засега имаме работа, здрави сме, не сме загубили близък или кръвен роднина.
Но ми е тягостно, ежедневието ни е скучно, детето ми опъва нервите... Не съм оптимист, че следващата година ще е по добре.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 209
За мен и добра и лоша. Имам работа, вярно на намалена заплата но имам. На всички вкъщи са ни намалели доходите вследствие Ковид, но благодаря че сме здрави. Загубих татко:disappointed_relieved:.
  Искам тази година да си отиде по бързо , но незнам дали Новата ще ни донесе очакваното...

# 34
  • София
  • Мнения: 23 124
Тази година искам просто да я залича от спомените си, все едно никога не е съществувала.
Иначе сме здрави, това е най-важното.

# 35
  • Мнения: 7 177
Изминалата година беше една от най-тежките в живота ми.
Във финансов и професионален план всичко беше наред, семейството ни не пострада от ковид кризата. Получих професионално признание, което гали самочуствието ми, разбира се.
В личен план - не искам да говоря. Започна със смъртта на татко, след което преживях неща, които ме хвърлиха в  ада. Гледайки назад, се чудя как оцелях психически.
Здрави сме, слава Богу, никой от семейството ни не изкара вируса, но...
Храня огромни надежи, че следващата ще е много по-добра и ще компенсира всичките гадости, които ми се струпаха през изминалата.
 Много се радвам да прочета, че има и хора, доволни от изминалата година, защото аз лично я виждам само в черни краски и ако можех, бих я изтрила от живота си. Но пък, всичко случващо се в живота ни, ни дава ценни уроци, които ни отварят очите и ни помагат да израстваме.

# 36
  • Мнения: 1 010
За мен тази година беше " луда " , не мога да кажа , че беше лоша . Сближих се с баща ми , роди се синът ми , вярно един месец по - рано , но е жив и здрав , прекарах много време с дъщеря ми . Заради Ковид ситуацията не мога да се видя с близките си хора ,едни ги пазя , други са далеч  , но ги виждам онлайн . Паднаха много маски около нас , преоткрихме семейството по един много хубав начин . Единствената ми истинска приятелка замина на хиляди километри .

# 37
  • София
  • Мнения: 1 675
Тъжна, много тъжна година за мен. Мъжът ми почина от ковид, останахме сами с детето. Искам да се маха тази година и дано да се види светлина в тунела и животът да започне постарому.

Последна редакция: пн, 28 дек 2020, 14:04 от insane

# 38
  • Мнения: 447
Много хаотична и объркана година!
След първоначалния шок от случващото се, дойде и спокойствието. Нямаше обичайното ми забързано и стресово ежедневие, тичане, срокове и т.н.  Лично за мен - щастлива, спокойна, пълна с почивки години, с много време за прекарване със семейството. Много желания ми сбъдна 2020 г! Въпреки че засегна сериозно сферата ми на дейност, поне засега не се отразява негативно на финансите ми. Повече от благодарна съм, че сме здрави всички у дома!

# 39
  • Мнения: 47
Не мога да кажа, че за мен 2020 е лоша година през тази година имах доста добро кариерно развитие и се радвам адски много за това през целия ми живот до сега си казвах, че кариерата е най-хубавото нещо, което искам наистина постигна целите си отдавна и кариерата е всичко за мен след близките ми хора. Запознах се с доста забавни хора, които станах част от моя живот за жалост едни си отидоха, но... Нещото, което не ми хареса е, че приятеля ми с, който имахме връзка от около 2 години ми предложи брак аз отказах, преди това ми говореше за деца въпреки, че съм на 27 аз никога не съм искала съпруг и деца, а само кариерен план и това хич не ми хареса, защото сега уча второто си више образование и вече съм достатъчно силно постъпила в кариерата си, но искам да се боря за още и тази раздяла я приех като свобода в, която мога да се развивам още повече и надявам се 2021 да ми донесе още успехи. Знам, че много хора ще ме хейтят за това, което съм казала, но аз изразявам просто мнение Simple Smile

# 40
  • Bulgaria
  • Мнения: 463
За мен беше изключително странна година. Винаги преди съм си мечтала да настъпи точно тази година, защото знаех, че през нея ще завърша средното си образование, ще имам абитуриентски бал, ще кандидатствам в университет и ще започна следването си. Така се и случи, но по един доста странен и пречупен през различни призми начин, за който никога не бих предположила. Силна година беше за мен откъм постижения - представих се безупречно на държавните зрелостни изпити, влязох първа по успех в желаната от мен специалност в университета, имах наистина прекрасен бал (макар и доста по-ограничен откъм близки и роднини). Не мога да се оплача в никакъв случай, но вътре в мен усещам някаква празнина от пропуснатото. Защото знам, че можеше да бъде по друг начин и вероятно по-добре от това. Не съм неблагодарна, напротив - радвам се за всяка една възможност, която ми бе предоставена и от която съответно съм се възползвала. През тази година усетих, че израснах много в духовен план, научих важни уроци, за които съм благодарна на живота, че ме дари.

И все пак - надявам се новата 2021 година да бъде една наистина по-спокойна и по-добра година за всички хора по света. Смятам, че достатъчно време бяхме изолирани вече, достатъчно време имаше всеки един да преосмисли приоритетите си и да осъзнае грешките си, ако желае. Най-голямото ми желание е да съм жива и здрава и да се върна към пълноценния си живот в жива среда, а не в стерилна такава.

Да бъде!

# 41
  • Мнения: 2 516
Равносметката...
Получих най-желаното и най-важното в моя живот - дъщеричка. Получих и племенник, невероятен при това.

Но и ми отне много. Тъпият Ковид попречи дядо ми да се запознае с детето ми. Попречи ми да живея нормално.
Отключих заболяване, от което ме е страх да остана сама с детето си.

Въпреки че годината ми даде най-важното, искам да се разкара, да я забравя и да продължа напред!

# 42
  • София
  • Мнения: 1 664
Ужасна година беше за мен - татко ми почина лятото (не от ковид). Сблъсках се челно със здравната система, която дружно пазим, с "героите" в бели престилки, неспособни да различат пневмония от рак в продължение на цял месец, с отвратителното бездушие, алчност и мързел, които ни заобикалят навред.
На този фон неспирното леене на паника от медиите, разнообразено само от прочуствени призиви и сълзливи истории, ми оставя още по-гаден вкус в устата.
В професионален и финансов план поне нямам оплаквания, за разлика от много други приятели и познати, които жестоко пострадаха от мерките. Не че мога да се похваля с кой знае какви професионални успехи - не и при затворените ясли и градини и предвид болестта на татко - но работодателите ми, живи да са, са много свестни и добри хора и имах поне тяхната подкрепа и разбиране през цялото време.
Във всички случаи се надявам идващата година да е по-добра, много по-добра от тази, и пожелавам това и на всички съфорумци.

Последна редакция: пн, 28 дек 2020, 13:12 от Flip

# 43
  • Мнения: 38
Странна година, на приливи и отливи. Аз и цялото ми семейство прекарахме Ковид. Баща ми със сериозни усложнения и дълъг престой в болница. Благодарна съм на Бог и лекарите, че го спасиха.
Благодарна съм, че успях да си запазя работата в тези трудни за всички ни времена. Благодарна съм и за прекараното време с близките ми. Домошар съм и това време ми даде щастие.
Със смесени чувства съм на финала на годината, защото ми предстои тежко решение за приключване на дългогодишна връзка. Изпълнена съм с надежда да премина по-леко през това. Дано идната година е по-хубава и пожелавам здраве на всички съфорумци.

# 44
  • Мнения: 2 050
Не знам какво да напиша, тя още не е свършила. Може да има изненади, очаквай неочакваното.  Лично за мен най-тежкият период беще края на 2018 , цялата 2019 година и може би до юни-юли 2020. Лятото дишах малко по-спокойно.  Сега уж надигам главата от блатото, но да видим. Останах ''нащтрек''  и опоитвам да приема неща нещата спокойно, да не роптая срещу страданието, да си повтарям че всичко е временно.

Общи условия

Активация на акаунт