За мен 2020 беше нормална година, като изключим мерките. Продължих да работя присъствено, ходих два пъти на почивка. Нито семейството ми, нито близките ми се разболяха от Ковид. Дай Боже да я изпратим живи и здрави!
- Публикувана: 24 дек. 2020, 22:46 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2021, 19:34 ч.
2020 - щастливи, тъжни - равносметката
50:50 беше тази година за нас.
Във финансов аспект беше добре, доволна съм. На същите работни места сме, с по-добро заплащане дори и повече спестявания, но в най-важният, здравословен аспект, беше стресираща.
Все още не сме изпълнили мечтата си да имаме още едно дете. Битка, която водим 2 години. Всички болежки, хронични, се обостриха, като за момент застрашиха възможността да продължаваме да работим и всичко беше на кантар.
Ковид мина и през нашата фамилия и за щастие мина леко и всички сме добре, дори и възрастните, за които най-много се страхувахме.
Синът ми е жив и здрав и на Коледа имахме възможност да го зарадваме с дългоочакван подарък, за който ни моли цяла година. А да направиш детето си щастливо е един чудесен завършек на годината. 🥰
Във финансов аспект беше добре, доволна съм. На същите работни места сме, с по-добро заплащане дори и повече спестявания, но в най-важният, здравословен аспект, беше стресираща.
Все още не сме изпълнили мечтата си да имаме още едно дете. Битка, която водим 2 години. Всички болежки, хронични, се обостриха, като за момент застрашиха възможността да продължаваме да работим и всичко беше на кантар.
Ковид мина и през нашата фамилия и за щастие мина леко и всички сме добре, дори и възрастните, за които най-много се страхувахме.
Синът ми е жив и здрав и на Коледа имахме възможност да го зарадваме с дългоочакван подарък, за който ни моли цяла година. А да направиш детето си щастливо е един чудесен завършек на годината. 🥰
Едно от нещата, които ми доставиха радост през тази година беше, че посетих галерията в града. Не стоях много дълго там, но докато бях вътре, сякаш се потопих в друг свят, чувствах се вдъхновен и щастлив, след като си тръгнах от галерията.
Иначе за мен това бе много ужасна година, то не бяха пандемии, то не бяха протести...
Иначе за мен това бе много ужасна година, то не бяха пандемии, то не бяха протести...
Починах си тази година. Имаше стресови моменти, но като цяло имах много време за семейството си, лукс, който ми липсваше през последните 10 години. Финансово не сме разцъфтяли, първата половина се разчиташе на моите доходи главно, после се обърнаха нещата. Занимавам се с работа, която харесвам, макар че заплатата е наполовина, на ММ обаче се удвои, така че можем да си го позволим.
Здрави сме. Никой от семейството ми не се разболя, дано не се случва.
Липсват ми възрастните роднини, повече от година не сме се виждали, но и това ще отмине. Липсват ми и хора, които мислех за приятели, но покрай всичката тази лудост установих, че изобщо не съм познавала..
За първи път не съм стресирана през празничните дни, обикновено нещо се проваля, но не и тази година, поне засега.
Пожелавам ви здраве през новата 2021, другото ще си го купим
Здрави сме. Никой от семейството ми не се разболя, дано не се случва.
Липсват ми възрастните роднини, повече от година не сме се виждали, но и това ще отмине. Липсват ми и хора, които мислех за приятели, но покрай всичката тази лудост установих, че изобщо не съм познавала..
За първи път не съм стресирана през празничните дни, обикновено нещо се проваля, но не и тази година, поне засега.
Пожелавам ви здраве през новата 2021, другото ще си го купим
Беше интересна година !!!!!
Родих дъщеря си януари❤❤❤🎉👣👣👣
Учихме се в движение,първо дете ни е ...много емоциии накуп...много безсънни нощи ....много усмивки ....
Тя проходи ...нямаше 11 месеца моята гордост ❤❤Направихме прощъпулник,хвана портмонето 😇😀😀😀😀
Изкарах една бъбречна криза на легло за 5 дни.... кошмар ....
Година на грижа,емоции,любов !!!!!
Родих дъщеря си януари❤❤❤🎉👣👣👣
Учихме се в движение,първо дете ни е ...много емоциии накуп...много безсънни нощи ....много усмивки ....
Тя проходи ...нямаше 11 месеца моята гордост ❤❤Направихме прощъпулник,хвана портмонето 😇😀😀😀😀
Изкарах една бъбречна криза на легло за 5 дни.... кошмар ....
Година на грижа,емоции,любов !!!!!
Правя и аз някаква равносметка. Не знам дали е добре и полезно. Обикновено във всяка година има нещо хубаво.
Тази беше най-лошата ми, но и най-късметлийската. Странно е, но е точно така. Толкова уроци ми даде, толкова неща разбрах, дето за 10 години няма да ги науча. И за себе си разбрах много неща и за другите.
Не бих я заменила за нищо. Много тегава беше.
Но и много поучителна, повратна. Една от най-големите ми мечти се сбъдна. Бях и на дъното, трудно ми беше.
Сега се радвам, че съм жива и ще мога да си гледам детето. Радвам се, че ще я изпратя годината, в компанията на приятели. Щастлива съм, че днес от много време ще се наглася и ще съм както преди.
Радвам се, близките ми са живи и здрави и, че се събрахме на семейната трапеза, щото можеше и да не се съберем.
Изкарахме короната и беше кошмар.
Най-гадното нещо, което ми се е случвало, да треперя ще осъмне ли баба ми, ще се оправи ли, да треперя при всяко звънене на телефона, да не знам ще се справим ли или не.
Да не мога да спя от тревога за близките и себе си.
Живот и здраве, не искам да обещавам нищо за НГ, щото никога не го изпълнявам, но ще направя някои неща определено,неща,които си бях на мислила още отпреди.
Честно казано толкова тъпи и никакви ми се видяха редовните ни терзания на фона на това дето се случи последните 15 дни, че няма накъде. А... и вече ще слушам мама 😉😀 Това е, тя знае най-добре. И преди го подозирах, ама сега го проумях.
Хич нищо не ме интересува, ни работа, ни реализация, все ми е тая, някак ще се оправя, и каквото такова.
Здравето и семейството това е.
Благодарна съм на Господ, че ни опази.
Благодарна съм, че имам роднини и приятели, които ни обичат и са ни подкрепа.
Уроците и изводите си ги направих за себе си.
Надявам се догодина да съм по-добра във всяко едно отношение.
Тази беше най-лошата ми, но и най-късметлийската. Странно е, но е точно така. Толкова уроци ми даде, толкова неща разбрах, дето за 10 години няма да ги науча. И за себе си разбрах много неща и за другите.
Не бих я заменила за нищо. Много тегава беше.
Но и много поучителна, повратна. Една от най-големите ми мечти се сбъдна. Бях и на дъното, трудно ми беше.
Сега се радвам, че съм жива и ще мога да си гледам детето. Радвам се, че ще я изпратя годината, в компанията на приятели. Щастлива съм, че днес от много време ще се наглася и ще съм както преди.
Радвам се, близките ми са живи и здрави и, че се събрахме на семейната трапеза, щото можеше и да не се съберем.
Изкарахме короната и беше кошмар.
Най-гадното нещо, което ми се е случвало, да треперя ще осъмне ли баба ми, ще се оправи ли, да треперя при всяко звънене на телефона, да не знам ще се справим ли или не.
Да не мога да спя от тревога за близките и себе си.
Живот и здраве, не искам да обещавам нищо за НГ, щото никога не го изпълнявам, но ще направя някои неща определено,неща,които си бях на мислила още отпреди.
Честно казано толкова тъпи и никакви ми се видяха редовните ни терзания на фона на това дето се случи последните 15 дни, че няма накъде. А... и вече ще слушам мама 😉😀 Това е, тя знае най-добре. И преди го подозирах, ама сега го проумях.
Хич нищо не ме интересува, ни работа, ни реализация, все ми е тая, някак ще се оправя, и каквото такова.
Здравето и семейството това е.
Благодарна съм на Господ, че ни опази.
Благодарна съм, че имам роднини и приятели, които ни обичат и са ни подкрепа.
Уроците и изводите си ги направих за себе си.
Надявам се догодина да съм по-добра във всяко едно отношение.
2020 е година, която ще запомня. Март месец останах без работа. Приех го с облекчение-не беше моето,но стоях заради доброто заплащане. Отидох на борсата и се радвах, че все пак мъжът ми работи. Цяло лято почти аз и дъщеря ми изкарахме при майка ми. Беше страхотно. Радвахме се на мама и тя на нас. В края на лятото подхванахме ремонт,баядисвах мебели, подреждах,декорирах. Доказах си ,че мога и това. През октомври се разболяхме от ковид (аз и детето го изкарахме леко, но мъжът ми влезе в болница). Беше време на страхове и притеснения. Много близки хора се отръпнаха . Дори след карантината бягаха от нас,като от прокажени. Затворих се вкъщи, чистих,подреждах вярвайки, че ако подредя домът си ще оправя и живота си. През ноември започнах нова работа . Запознах се с нови хора. Доволна съм. Годината завършвам с мотото "Всичко е добре щом завършва добре " Пожелавам на себе си и на всички Новата година да е здрава, щастлива и успешна.
Интересна година.
Понеже за мен никога нещата не са черни или бели, а търся нюансите, та и сега така - не съм щастлива, не съм и тъжна.
Чувствам се удовлетворена. И по-скоро щастлива, да. Спокойна.
Най-важния урок, който ми дадоха тези две двайс'ки беше, че се научих да откривам щастието във възможно най-дребните неща, на които до сега не обръщах внимание, или поне не достатъчно такова. Научих се да се радвам на малко, наистина малко, искайки и чакайки повече, но в никакъв случай много. Научих се да ценя момента, дори минутата, защото когато той е постоянен, го приемаш за даденост, но когато го чакаш месеци, минава като част от мига.....
Научих се да ценя хората, опознавайки ги на втори прочит, защото първия не винаги е достатъчен и никога не може да си сигурен по обвивката какво има вътре в ядрото.
Живи сме, здрави сме, заедно сме. Това ми стига. Станах почти свекърва /абе направо свекърва/ на едно изключително прекрасно и земно момиче, което харесах от първия миг, в който видях, и което ме накара да се почувствам горда за пореден път от своето дете предвид избора му, както и да съм напълно спокойна за него, желаейки им всичкото щастие на света, след здравето естествено.
Не съм спирала да работя в ковид кризата, на първа линия съм, два пъти ме повишиха през годината съответно и със заплащането, харесвам си работата, ходя с удоволствие, чувствам се полезна. Някак имам чувството, че след толкова години си намерих мястото.
Не ми се е налагало да редуцирам приятели, имам такива в изобилие - и близки, и далечни, не съм спирала комуникацията с тях дори и в кризата - писмено, устно, контактите не е задължително да са само и единствено тет а тет. За щастие винаги добре съм подбирала кръга си от близки хора.
Какво си пожелавам?
Здраве. За всички - за мен, мъжът ми и възрастната ми майка, и най-вече за децата.
Защото няма нищо по-ценно от здравето, физическо, психически, ментално, всякакво.
И много късмет. Защото вярвам в него, вярвам и в съдбата.
И ми се иска тя да е благосклонна към детето ми така, както беше благосклонна към мен като цяло през живота ми.
И не на последно място - да стана баба. Това е нещо, за което мечтая от няколко години, реалността все повече ме доближава до реализирането на тази моя мечта.
На всички желая здраве и сбъдване на мечтите им, не искайте много, какво ще го правите?
П.П. Не е мое.
Но все едно, че е.
"Очакваната 2021-ва е нашата надежда за най-доброто и вярата, че невъзможното е възможно. Тази година осъзнахме, че няма по-скъп подарък от този най-обичаните ни хора да са здрави. И всички имаме само едно желание - те да останат сред нас и през идващите години. Затова хора, грижете се един за друг. Липсвайте си. Подкрепяйте се. Казвайте си, че се обичате. Вярвайте си. Защото животът е днес. Защото животът е един безумно кратък миг, през който години наред работим, трупаме грижи, градим домове, кътаме спомени, изживяваме любови и раздели. А този миг е по-крехък дори от самите нас. Изчезне ли мига - изчезваме и ние.
И все едно никога не ни е имало......"
Понеже за мен никога нещата не са черни или бели, а търся нюансите, та и сега така - не съм щастлива, не съм и тъжна.
Чувствам се удовлетворена. И по-скоро щастлива, да. Спокойна.
Най-важния урок, който ми дадоха тези две двайс'ки беше, че се научих да откривам щастието във възможно най-дребните неща, на които до сега не обръщах внимание, или поне не достатъчно такова. Научих се да се радвам на малко, наистина малко, искайки и чакайки повече, но в никакъв случай много. Научих се да ценя момента, дори минутата, защото когато той е постоянен, го приемаш за даденост, но когато го чакаш месеци, минава като част от мига.....
Научих се да ценя хората, опознавайки ги на втори прочит, защото първия не винаги е достатъчен и никога не може да си сигурен по обвивката какво има вътре в ядрото.
Живи сме, здрави сме, заедно сме. Това ми стига. Станах почти свекърва /абе направо свекърва/ на едно изключително прекрасно и земно момиче, което харесах от първия миг, в който видях, и което ме накара да се почувствам горда за пореден път от своето дете предвид избора му, както и да съм напълно спокойна за него, желаейки им всичкото щастие на света, след здравето естествено.
Не съм спирала да работя в ковид кризата, на първа линия съм, два пъти ме повишиха през годината съответно и със заплащането, харесвам си работата, ходя с удоволствие, чувствам се полезна. Някак имам чувството, че след толкова години си намерих мястото.
Не ми се е налагало да редуцирам приятели, имам такива в изобилие - и близки, и далечни, не съм спирала комуникацията с тях дори и в кризата - писмено, устно, контактите не е задължително да са само и единствено тет а тет. За щастие винаги добре съм подбирала кръга си от близки хора.
Какво си пожелавам?
Здраве. За всички - за мен, мъжът ми и възрастната ми майка, и най-вече за децата.
Защото няма нищо по-ценно от здравето, физическо, психически, ментално, всякакво.
И много късмет. Защото вярвам в него, вярвам и в съдбата.
И ми се иска тя да е благосклонна към детето ми така, както беше благосклонна към мен като цяло през живота ми.
И не на последно място - да стана баба. Това е нещо, за което мечтая от няколко години, реалността все повече ме доближава до реализирането на тази моя мечта.
На всички желая здраве и сбъдване на мечтите им, не искайте много, какво ще го правите?
П.П. Не е мое.
Но все едно, че е.
"Очакваната 2021-ва е нашата надежда за най-доброто и вярата, че невъзможното е възможно. Тази година осъзнахме, че няма по-скъп подарък от този най-обичаните ни хора да са здрави. И всички имаме само едно желание - те да останат сред нас и през идващите години. Затова хора, грижете се един за друг. Липсвайте си. Подкрепяйте се. Казвайте си, че се обичате. Вярвайте си. Защото животът е днес. Защото животът е един безумно кратък миг, през който години наред работим, трупаме грижи, градим домове, кътаме спомени, изживяваме любови и раздели. А този миг е по-крехък дори от самите нас. Изчезне ли мига - изчезваме и ние.
И все едно никога не ни е имало......"
Moята равносметка за 2020 се опитвам да направя много преди краят й е да е факт.
За мен това беше възможно най-лошата година в живота ми до сега. Преминах през много трудности, бях в чужбина, прибрах се не по мое желание и трябваше наново да се адаптирам към живота в България, към хората, към управлението, цените в магазините и всичко онова, заради което всеки заминал в чужбина може да изтъкне като причина, че не чувства тази страна като мястото, на което би искал да живее. За щастие има малък лъч надежда, че догодина ще се случи нещо, което може да промени това мое мислене. Чакам го с натърпение, вече е на път да стане реалност. Надявам се да избягам от големия град и да заживея в някой по-малък,а защо не и в някое село, в къщичка с двор пълен с котки. Надявам се, професията към която се преориентираме с МП да позволи това да се случи.
В личен план - научих не, защото винаги съм го знаела, а по-скоро затвърдих убеждението си, че МП е единствения, на който мога да разчитам (заедно с родителите си разбира се), доказахме си, че каквито и трудности да трябва да преминем заедно, ще намерим път един към друг отново. Рабрах обаче, по трудния начин, че хора от семейството ми не са точно това, за което винаги са се представяли. Разбрах, че може би трябва да даваш, това което получаваш и нито грам повече, защото накрая оставаш неразбран и всъщност неоценен. И за себе си научих много. Неща, които не знаех за 32 годишното си съществуване.
Радвам се все пак, че всички покрай мен са живи и здрави. С Ковид се сблъсках още март месец, някой роднини доста по-късно, но всички оцеляха. Някой го изкарахме леко , други по-тежко. Надявам се цялата тази лудост да приключи възможно най-скоро и 2021 да бъде съвсем различна. Година на реализация в професионален план, надявам се и да ми подари така желаното бебче, да имам възможност да се събирам с приятелите си, да пътувам и да намеря така желаното удовлетворение от живота отново.
За мен това беше възможно най-лошата година в живота ми до сега. Преминах през много трудности, бях в чужбина, прибрах се не по мое желание и трябваше наново да се адаптирам към живота в България, към хората, към управлението, цените в магазините и всичко онова, заради което всеки заминал в чужбина може да изтъкне като причина, че не чувства тази страна като мястото, на което би искал да живее. За щастие има малък лъч надежда, че догодина ще се случи нещо, което може да промени това мое мислене. Чакам го с натърпение, вече е на път да стане реалност. Надявам се да избягам от големия град и да заживея в някой по-малък,а защо не и в някое село, в къщичка с двор пълен с котки. Надявам се, професията към която се преориентираме с МП да позволи това да се случи.
В личен план - научих не, защото винаги съм го знаела, а по-скоро затвърдих убеждението си, че МП е единствения, на който мога да разчитам (заедно с родителите си разбира се), доказахме си, че каквито и трудности да трябва да преминем заедно, ще намерим път един към друг отново. Рабрах обаче, по трудния начин, че хора от семейството ми не са точно това, за което винаги са се представяли. Разбрах, че може би трябва да даваш, това което получаваш и нито грам повече, защото накрая оставаш неразбран и всъщност неоценен. И за себе си научих много. Неща, които не знаех за 32 годишното си съществуване.
Радвам се все пак, че всички покрай мен са живи и здрави. С Ковид се сблъсках още март месец, някой роднини доста по-късно, но всички оцеляха. Някой го изкарахме леко , други по-тежко. Надявам се цялата тази лудост да приключи възможно най-скоро и 2021 да бъде съвсем различна. Година на реализация в професионален план, надявам се и да ми подари така желаното бебче, да имам възможност да се събирам с приятелите си, да пътувам и да намеря така желаното удовлетворение от живота отново.
Тази година категорично беше повратна в живота ни. През януари съпругът ми взе решение да се раздели с работата си от 14 години и да започне самостоятелна практика. Знаехме, че ще е финансово трудно и бяхме подгодготвени да живеем със спестявания поне година. Когато дойде март ни стана ясно, че приходи може да няма и по-дълго. Установихме, че ни е много приятно да прекарваме време заедно като семейство и в игри с детето. Наслаждавахме се на компанията си. През април разбрах, че съм бременна. Цяло чудо след дългогодишни репродуктивни проблеми и кошмарно първо раждане. Имах най-леката и прекрасна бременност и раждане. Бях в най-доброто си здраве, в което някога съм била. Три седмици преди да родя ковид дойде и вкъщи. Мъжът ми го изкара доста тежко, но ние с детето се опазихме. Сега имаме най-прркрасното бебе на света! Въпреки, че сме изморени, недоспали, почти без спестявания, с разхвърлян дом и още лекуваме последствията му от ковид сме супер спокойни и щастливи! 2021 ще ни донесе нови предизвикателства, но не съжаляваме за нищо, което се случи тази година.
През цялата тази по- различна година, се чувствах неудобно.. да, неудобно. Защото на фона на болестите, страхът от всичката лудост покрай този вирус и не само.. годината за мен бе спокойна и мога да кажа, че бях щастлива. Срещнах човек, който чаках отдавна..
Децата ми са здрави, въпреки че, дъщерята като съща принцеса успя да сложи короната на главата... Здрави сме и се обичаме, стига ми.
От Новата очаквам да успее да пребори вируса и света, такъв какъвто си го знаем и с какъвто сме свикнали, да се завърне и задвижи.
Съпричастна съм с всички съфорумки, които преживяха Ковид и с техните лични загуби.
С надежда, вяра и малко повече смирение да я посрещнем 21-ва, пък дано ни носи радост, здраве и изобилие!
Децата ми са здрави, въпреки че, дъщерята като съща принцеса успя да сложи короната на главата... Здрави сме и се обичаме, стига ми.
От Новата очаквам да успее да пребори вируса и света, такъв какъвто си го знаем и с какъвто сме свикнали, да се завърне и задвижи.
Съпричастна съм с всички съфорумки, които преживяха Ковид и с техните лични загуби.
С надежда, вяра и малко повече смирение да я посрещнем 21-ва, пък дано ни носи радост, здраве и изобилие!
В работата получих постоянен договор, много изненадващо, не очаквах скоро. Не претърпях финансови загуби.
В личен план имах и много тежки и много щастливи моменти имах. През първия локдаун прекарах много време със семейството ми, което не успявахме да си отделим. За съжаление към края на годината ми се случиха някой много тежки събития- загубих кучето си. И преди няколко дни ми откриха тежко заболяване. Равносметката ми за 2020 е, че беше и най-щастливата и най-тежката. За Новата година искам за себе си и семейството си само здраве, то е най-важното.
В личен план имах и много тежки и много щастливи моменти имах. През първия локдаун прекарах много време със семейството ми, което не успявахме да си отделим. За съжаление към края на годината ми се случиха някой много тежки събития- загубих кучето си. И преди няколко дни ми откриха тежко заболяване. Равносметката ми за 2020 е, че беше и най-щастливата и най-тежката. За Новата година искам за себе си и семейството си само здраве, то е най-важното.
Аз съм със смесени чувства. Приятелският ми кръг се намали значително, а хора, с които се бяхме отдалечили се сближихме пак. В работата се сближихме с колегите, там нещата вървят добре засега. Март месец бяхме на ръба, но успяхме да се задържим на повърхността и нещата дори потръгнаха по-добре. Изнесох се от вкъщи и се чувствам добре отделно, донякъде ми е гузно, но така е най-добре за мен, а и за баба ми. Най-вече се радвам, че всички сме живи и здрави. Изкарах Ковид, но слава богу не беше много тежко положението. Надявам се и 2021 да удържим да сме здрави, да се доберем до ваксина за хората, които са в рискова група... и работа и пари да има.
С голяма радост я оставям зад гърба си. За мен беше ужасна: майка беше по болници, пандемията ограничи тотално социалния живот на семейството ни, изпращам старата и посрещам новата с проблем с мъдреца, най-много страдах/м психически и емоционално от всичко, което ми се случи през 2020. Едва ли ще я забравя скоро.
Аман от високосни години - никога не са били добри за семейството ни. И още влачим от нея, дано скоро се отървем от страданията, които ни донесе 2020.
Надявам се 2021 да донесе на всички същества само радост и никакво страдание!
Аман от високосни години - никога не са били добри за семейството ни. И още влачим от нея, дано скоро се отървем от страданията, които ни донесе 2020.
Надявам се 2021 да донесе на всички същества само радост и никакво страдание!
2020 за мен беше невероятна година - минавам през развод и имах доста неудобства покрай попечителството на децата. Фактът, че бахме в карантина толкова улесни живота ми, че направо не мога да повярвам как всичко се разви в такъв удобен момент. Даже се чудя не живеем ли наистина в Матрицата и всичко да е една програма която да се включва според нуждите ти! Минах през преоткриване на себе си, намерих покой и смятам, че съм отново нормален човек, въпреки, че има още да оздравявам. Вероятно съм прекарала Ковида веднъж два пъти, но без усложнения - не съм спирала да пътувам, сега се опитвам да редуцирам летенето и да си почивам повече. Какво разбрах - не се притеснявай, нещата ще се наредят и се случват за хубаво. За 2021 искам спокойствие и да успея да намеря работа, която да ми позволява хем да си почивам, хем да си гледам децата и здравето хем да печеля достатъчно.