Здравейте! За първи път пиша,но ще се радвам да разбера дали някой е имал подобна ситуация. Преди година и половина се запознахме с едно момче и нещата се получиха плавно и постепенно ( живееше в чужбина предимно). Няколко месеца след като се запознахме отидох на гости при него ( като всички разходи си заплатих билет и т.н) Мислех че нещата се получават или исках да се получат.Като цяло колкото и време да мине никога няма да отрека че той е изключително добро и възпитано момче,толкова добро че понякога ми минаваше на ум за безхарактерност.И нещото което видях е че тази му доброта и угодия ( тъй като винаги иска да угоди на някой- родители предимно) са го подтиквали да прекалява с чашката- не от сутрин до вечер,но на няколко пъти във времето прекарано заедно видях такива наченки и няколко пъти поставих въпроса да говорим. Пъвроначалната реакция беше ярост и отричане но в продължение на дискусията сам го казваше и също че не съм първия човек който повдига темата и че ще спре.Не е имало пиянство до безбожие (тъй като не може да носи) но се виждаше една сладост и афинитет като се започне.За мен си казвах че ще дам шанс и се уверявах че човек когато иска се променя стига да е осъзнато и по собствено желание, тъй като за голяма част от останало е партньор мечта. През това време докато излизахме и отчасти живеехме заедно,вникнах по дълбоко в ситуацията и се оказа че татко му също е любител на това, а майка му изключително властна и контролираща. През първата вълна на вируса се прибра от чужбина и дойде при мен и тъй като беше под карантина я прекарахме заедно тогава за първи път си дадох сметка за това,но както казах реших да дам шанс.Освен всичко което е цветя и рози винаги в началото,вътрешният ми глас освен чашката,видя човек който изключително трудно взима елементарни решения,винаги бяга от отговорност и винаги има една колебливост. Но както казах реших да дам шанс и да го отдам на това че времето и периода за целия свят е кофти. Мина карантината и той отиде при родителите си. След това отново чужбина,отново България и общо взето няколко карантини като се опитвах през цялото време да съм до него. И някак все повече се чувствах като учителка която показва правилното и неправилното,а не като партньор и говорене многократно. Родителите му в частност се опитваха да дават направления за развитие на отношенията ни - не косвено тъй като на него му предстоеше да вземе решение къде иска да продължи живота си тук или в чужбина.Не исках да влия на това и никога не му казах искам да си тук или прибирай се,а че това е решение което той трябва да си вземе за себе си без да се влияе от никой. Но семейство му направиха няколко опита да го подтикне да си остане там ( от момента в който се познаваме без да имаме нищо,знам че не му понася и иска да се прибира) като му говореха че тук няма бъдеще,че имат познати които могат да регистрират мен с постоянен адрес там( като никога не съм казвала че ще отида или имам такова желание) и т.н. Но той така и не можа да вземе решение около 6 месеца тук ли иска там ли и всяка седмица имаше нови аргументи за и против.Казваше че седи тук заради мен( а се виждахме два три дни от седмицата- аз живея сама) през останалото време беше при родителите си.Накрая нещата при мен се натрупаха, говорих многократно тази непрекъсната колебливост, тази отговорност за това кратко време аз да взимам решенията и липсата на пълноправие + залитането ме убиваше отвътре.Без скандали и излишна суета,изговорихме всичко наново и обобщихме че просто не сме се срещнали в правилния момент. Пропускам сигурно много неща и детайли,също така и че на фона на това всичко останало е почти идеално но през цялото време нещо ме дърпаше назад( вътрешен глас,интуиция) и аз не знам.Чуствам се изключително кофти от всичко това,не знам дали постъпвам правилно,не знам дали някой ще ме обича така отново,но също чуствам и смятам за нередно да се подминава останалото както и усещането че ако останем заедно на по- късен етап ще се разделим отново.Дълга и за съжаление тъжна история...
- Публикувана: 11 фев. 2021, 22:45 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2021, 09:15 ч.
Правилно ли постъпвам
Как да те обича по-точно? На почивки? Като не може да вземе решение дали наистина иска да е с теб?
Остави я тая работа. А и щом те притеснява пиенето му сега, след време ще стане още по-страшно. Хубаво ти е аветнала червената лампа.
Продължавай нататък.
Остави я тая работа. А и щом те притеснява пиенето му сега, след време ще стане още по-страшно. Хубаво ти е аветнала червената лампа.
Продължавай нататък.
В периода за който говоря бутилка вино на вечеря или два литра бира почвани от обяд и до вечерта няма ще трябва да е нова бутилка.
И нещо друго което за мен е изключително неприемливо употребата дори на минимално количество алкохол и шофиране,което за него не беше проблем според неговите разбирания.
И нещо друго което за мен е изключително неприемливо употребата дори на минимално количество алкохол и шофиране,което за него не беше проблем според неговите разбирания.
Да. Понякога се чудех това нещо което ми казва сега идва от него или от някакво влияние,защото никога не оставаше последно решение или мнение... На 28 и на 27 години. В началото мислех че е уважение и добри отношения със семейството което адмирирах но впоследствие разбрах че не е точно така...
С такъв не можеш да градиш функционални отношения, за жалост.
Ще се уговорите за нещо, ще тръгнете да действате по вашия общ план и той в последния момент ще се отметне, понеже "някой" му е подшушнал нещо и го е разубедил. Т.е. ще извърши предателство спрямо вашата връзка и разбирателството, на което се основава.
Не е и малък, за да го оправдаем с крехка възраст. На неговите години мъжете и семейства създават, и бизнеси развиват, и на войни ходят...
Ще се уговорите за нещо, ще тръгнете да действате по вашия общ план и той в последния момент ще се отметне, понеже "някой" му е подшушнал нещо и го е разубедил. Т.е. ще извърши предателство спрямо вашата връзка и разбирателството, на което се основава.
Не е и малък, за да го оправдаем с крехка възраст. На неговите години мъжете и семейства създават, и бизнеси развиват, и на войни ходят...
Надявам се може да пишем на " ти" .Разбирам те,но като мина време се питам дали не очаквах прекалено или припряно и че може би в мен е проблема, не съм била достатъчно търпелива не съм дала шанс и прочие. И защо при положение че живея сама трябва да се виждаме като тинейджъри за по час- два и по нощ- две вкъщи...не знам просто наистина като държание добро момче,но като това са стъпи като мъж и да каже ще стане така и така да направим това и това ми липсваше...ролята на възпитателка не ми допада и не съм фен на това че трябва да моделираш някой и да го правиш по твой тип и подобие...
Действията или в случая бездействията показват дотатъчно. Ако един мъж иска да е с теб, той ще обърне света , за да е с теб. Нямаше да е важно къде ще живее- дали в Израел или на Северния полюс, все тая. Мен обаче, това мирно прекратяване на връзката ви в задружно съгласие, без после да се търсите пак, ми говори за недотам силни чувства помежду ви. Просто не ми се връзва фразата- много силна любов и нерешителност да бъдеш до човека, когото обичаш.
Под прекратяване разбирай че имахме финален разговор ( в който си казахме предимно аз защо според мен и от моя страна се е стигнало до тук и неговата позиция).Без суета казах,имайки предвид че не съм по
скандали,обвинения и т.н а като нормални и зрели хора че просто не се получава.Пишем първите няколко месеца всеки ден ( в 90 процента той иниацира) в опит за възстановка на която аз не искам да потдам.Този и финален разговор е бил края на Октомври,последните разменени кратки съобщения са от вчера по повод на моя публикация.
скандали,обвинения и т.н а като нормални и зрели хора че просто не се получава.Пишем първите няколко месеца всеки ден ( в 90 процента той иниацира) в опит за възстановка на която аз не искам да потдам.Този и финален разговор е бил края на Октомври,последните разменени кратки съобщения са от вчера по повод на моя публикация.