Правилно ли постъпвам

Ако говорим за нещо временно, примерно на гости за 1-2 дни, не е толкова фатално. Но ако е всеки ден, включително на работа...
Това с шофирането не ми харесва хич.
Всеки си има някаква граница, за някои хора 1 бира и кола не е проблем, щом е разрешено от закона. За мен лично е.

Сама трябва да си прецениш къде е твоята граница, но предвид и останалите подробности със семейството и това, че вече сте разделени, може би не е добра идея да започваш връзката с компромиси.

Аз съм категоричен човек, по принцип дълго мога да търпя и да давам шансове но като изстина това е за мен.И в приятелствата съм същата- може би ми е недостатък.За мен положението не се е променило от тогава смисъл позицията ми,за него на моменти го осъзнава на моменти хващам че таи надежда.И да след като е видял че съм сериозна и не се шегувам,и цялата тая история ме е отблъснала и това да си депресиран и да се наливаш и да седиш някъде за да не разочаровал родителите си не го приемам.След като поставих точката съм го извадила от зоната му на комфорт,и за месец си в прибрал нещата,с нова работа в България и ще се изнася от вкъщи- за което супер,но аз вече не съм топло желязо.И хипотетично как бих могла да вярвам? В какво ще при следващата трудност ще е същото и че трябва нещата да се случват под натиск или събития ще което те разстърсва? До Зики Су- не се занимавам.Търся мнения дали това са основателни причини или съм кучка пропускаща любовта на живота си.Нали разбираш в тези времена с колко хора мога да говоря или споделя? Имах нужда да изгоря това с някой и да чуя нещо оптимистично

Казвам ти го от гледна точка на майка - много е лесно да се пречупи способността за вземане на решения, особено при някои деца. Оттам нататък този човек е сакат за цял живот. И то много сакат.

Да,знам че има хора които пият бира и сядат да карат,но на мен ми е закон предаден от семейството че не се сяда и при капка.Но както каза и ти всеки има граница,и не смятам моята за меродавна и ако аз бих го преглътнала въпреки че ме напряга,не бих допуснала един ден детето ми в подобна ситуация- т.е не ми говори добре

Няма шанс за тези взаимоотношения. Много мъже използват оправданието с влияние от страна на роднини, за да не им се налага да бъдат директни.
А ако наистина роднини са говорили и лично с теб, че не са съгласни с вашата връзка, то явно имат основания и причини за това и борбата от твоя страна за връзката е безсмислена.

Този мъж е доста обременен. Мисля, че си му дала достатъчно шансове. Доводите ти за раздяла са основателни. Нерешителноста е израз на липса на чувства. Оправдава негативите и  пасивността си със семейна намеса. Неприсъщо за мъж около 30 г. Явно той следва семейния модел. Чака властна даскалица.
Кога ще порасне, осъзнае порока си и стане решителен?
Сал един живот не стига....

Много детайлна сте даже. Пишете! За кариера...

Какъв е проблемът с чашката? Става агресивен? Има деструктивно поведение? Ако е така, да. Или ИСКАТЕ да го играете учителка?

Давам Ви добронамерен съвет. Това никой мъж няма да го изтърпи!

Ще се молите някой ден, човекът, когото обичате да не е толкова краен и осъдителен спрямо Вас. Боли.

За пръв път чувам, че добротата подтиквала някой да прекалява с чашката. Няма такова нещо!
Не е доброта, а слаба воля, склонност към зависимости, може би депресия дори, кой знае. Не и доброта!

И ти като неговите родители си му иззела функцията да решаваш вместо него и го притискаш и му казваш какво да прави. Не сте един за други, правилно си постъпила, че си казала край.

Освен това, алкохолизмът е за цял живот.

Да знаеш, че ако угоди на теб заради твой ултиматум, почти сигурно ще е за малко и после може да се настрои срещу теб. Изобщо стигне ли се до ултиматуми работата е с единия крак през вратата.
Защо да е "тъжна" историята обаче, привързана си, близки сте си, но не чак сродни души (не заради пиенето), но пък няма драма и тръшкане, съвсем трезво разсъждаваш как в дългосрочен план едва ли ще си щастлива, способна си на поглед в перспектива, съответно взимаш мерки, по-тъжно ще е да си загубиш години чакайки го да узрее.

Това е доста пиене. Отделно пиене и шофиране... не се занимавай. Не е малък хич на 28 години. По-зле ще става.

Не го мисли, много добре си постъпила. Всички алкохолици започват така, той явно ще бъде, като баща си.

За личните взаимоотношения не мога да дам съвет, но понеже съм майка, това мнение на Роки ме разтърси. От всичко на света ( след болестите) най ме е страх децата ми така да се привържат към мен и да не могат да се разделят с нашето семейство. Свекърва ми е такава жена, донякъде и свекъра, просто техните деца трябва да са до тях. Майка ми е същата. Цял живот посредством манипулации света обръщат да сме всички заедно. Аз съм се нагодила към този живот, и съм взела най-доброто, което съм могла, имам предвид финансова обезпеченост и спокойствие, но ако ме питате какво съм искала в младостта, това е един мъж да ме обича и да сме си само ние двамата, без роднини. Само аз и той и нашите желания, даже без приятели, просто самодостатъчни...не се получи така, изпитах доста горчилки...за мен обаче като родител, най-важното е децата ми сами да решават за себе си, те на мен нищо не ми дължат, аз съм ги родила, защото аз съм ги искала, а не защото те са го искали...
Никога няма да забравя свекърва ми как се разтрепери и пребледня, когато и казах, че съм си купила апартамент...страх да не би да и отмъкна детето...
Преди пък си пишех с един приятел в чужбина и майка ми изпадна в криза, да не замина при него -говорим само за чат, общи приказки, никакви намерения да се виждаме дори...
Та така, това не се оправя. Даже свекърва ми вика за моите деца: - Ама какви са тия деца, така да не те слушат, те моите винаги са ме слушали, на което аз отговарям
-Ааа, те твоите и сега те слушат..

Бих искала да продължа дискусията с всеки публикувал,но явно системата е по тромава и трябва да обобщавам.Благодаря на всички дами и на първия коментирал мъж.Точно това имам предвид,не търся цирков артист който изпълнява желания и номера,или кученце на каишка- може би повечето жени няма да ме разберат,но споделеността и обичта я разбирам двама души които носят отговорност,гледат в една посока не губят индивидуалност и единия не претопява другия.Да наясно съм че може повече никога да не намеря любов или връзка в която да съм ок и да си кажа един ден трябваше да е това,но хора за мен не е рационално и разумно и смятам че именно това евентуално угаждане би обърнало този човек срещу теб рано или късно.Имаше дама която писа че ще съжалявам ако някой е краен и осъдителен с мен- всеки би бил,но не смятам че аз съм била.Напротив дадох опора при признат проблем за дълго време.Също така смятам че всяка жена която се запита дали иска нейния син да изглежда така след 20 години емоционално и отговора е не,би предприела промяна като вижда че нищо не се променя макар и с цената на болка.По - добре сега, отколкото да си затварям очите и след време да си блъскам главата.

Да, правилно си постъпила като си сложила края. Постарай се да е окончателен.

Пълен с червени свелини, но вродената му доброта ги притъпява.

Да не бъркаме добрина с тъпота.
Такъв инертен без живец защо ти е?