Предателство ли е старческият дом ?

  • 22 338
  • 405
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 27
Препоръчвам ви да се информирате колко е продължителността на живот в хосписи и т.н. старчески домове. Максимумът е година.
Подготвяйте им погребенията.
Мнението ми е на база статистика от над 100 случая.

Хубаво е да се информирате за разликите между 'хоспис' и 'старчески дом'. В хосписите се настаняват хора, с намалена продължителност на живота поради терминални заболявания. Там единствено облекчават симптомите на пациентите след като е установено, че няма подходящо лечение за степента на развитие на болестта.
По-принцип в Щатите, за да настанят човек в хоспис, прогнозата за живот трябва да е до шест месеца. Тук не знам дали има такова изискване или лекарите преценяват според изследванията и напредналостта на заболяването.

# 376
  • Мнения: 295
Никой не обвинявам. Не знам защо се засегнахте. Защитих само хората обгрижващи домовете. А, относно дали съм се сблъсквала с този пробрем  да. И за това говоря, че е важно близките да обгрижват първите дни, докато свикне с новата ситуация. В моя случай, вуйчо ми почина преди да минат две седмици даже.

# 377
  • Пловдив
  • Мнения: 23 836
Никой не обвинявам. Не знам защо се засегнахте. Защитих само хората обгрижващи домовете. А, относно дали съм се сблъсквала с този пробрем  да. И за това говоря, че е важно близките да обгрижват първите дни, докато свикне с новата ситуация. В моя случай, вуйчо ми почина преди да минат две седмици даже.
Вуйчо ти. Почакай докато дементната ти майка или баща запалят пожар у вас докато си на работа.  Ей тогава става интересно. Особено ако имаш и малки деца.

# 378
  • Мнения: 295
Никога няма да имам дементна майка. Починаха и двамата ми родители в ръцете ми когато бях дете. Освен това нямам деца. Но, не не виждам къде се конфронтирам. Това, което казвам е, че дадените в дом трябва да имат комуникация с близките и да не се чувстват изоставени. Защото това е най-важното  за тях

# 379
  • Пловдив
  • Мнения: 23 836
Никога няма да имам дементна майка. Починаха и двамата ми родители в ръцете ми когато бях дете. Освен това нямам деца. Но, не не виждам къде се конфронтирам. Това, което казвам е, че дадените в дом трябва да имат комуникация с близките и да не се чувстват изоставени. Защото това е най-важното  за тях
Защото не знаеш за какво говориш.

# 380
  • Мнения: 295
Аз все още не разбирам. Спорим ли за нещо? Тезата ми е, че може да се живее в хоспис/старчески дом. Смятам, че отношението на близките е решаващо за преживяемостта. И изобщо не знам защо ме нападнахте.

# 381
  • Мнения: 7 964
Темата е една от най-болезнените и тук явно пишат хора, които са вземали такова тежко решение. В случая с твоя вуйчо решението не е било взето от теб и не ти трябва да живееш с последиците от него, колебанията "правилно ли постъпих", разкъсването между синовен дълг и родителския дълг. Мъжът ми например е изпратил в хоспис дементната си майка след един пожар, многократни изгубвания, нарязани с нож чаршафи и замеряне на малко дете с тежка чаша. Той не говори за това, но много добре знам как му се е отразило, на жена му и децата му също.
Моя приятелка се погребва жива с денонощни грижи за лежащоболната си майка вече не знам колко години. Не знам как издържа и докога ще издържи, преди напълно да изкукурига. Синът й живее в тази тежка атмосфера и съм сигурна, че няма търпение да завърши училище и да избяга.
Аз не те нападам, просто ти обяснявам защо думите ти звучат малко наистина като обвинение. Иначе те разбирам, предполагам наистина има хора, които не посещават близките си.

# 382
  • Мнения: 18 369
Ами ние постоянно ходехме при баба. Всеки ден имаше поне по едно посещение, а често и по повече от едно, защото ходехме няколко души. И пак си почина след месец.
И както беше тя - почти напълно парализирана, не смятам, че щеше да се чувства щастлива, дори да беше у дома си. Просто състоянието й не позволяваше. Ей така си седях при нея и се чудех какво, за бога, да й кажа, за да я ободря? С какво да я утеша? (Тя си беше напълно с акъла, поне докато не получи последния инсулт, така че предполагам, че ме чуваше и разбираше.)

# 383
  • Варна
  • Мнения: 6 886
Tortilla Flat
А ти знаеш какво е отношението на близките.
Явно страдаш за вуйчо си, на бас се хващам, че не си отишла да го посетиш през двете седмици. Щото ако беше отишла, и както си знаеш колко е важно близките да са там и да обгрижват, щеше да да останеш и да го правиш. И може би да не почине след 2 седмици. Примерно. Добре ли е така?
За човек който не знае как се живее без да се спи качествено година, да се принудиш да сложиш резе на спалната си, десетки пъти на нощ да ставаш да усмиряваш човека блъскащ по вратата ти. Да отидеш на работа и отново 10 пъти да се налага да отпращаш човека който тормози не само теб, колегите ти. Да си безпомощен, защото той не го прави умишлено, нямаш полезен ход. Да купува постоянно два вида хранителни продукти, нон-стоп, всеки ден, по няколко пъти на ден. Междувременно да ти звъни по телефона да те пита защо те няма от 3 дена - през 15 минути. Да ти звънят хора да ходиш да си го прибираш от някъде. Да не си си заключвал дома година защото ако заключиш той няма да може да се прибере, загубил поредния ключ.
Да изброявам ли още?
Няма виновни тук.
Ако има обвинения, нека са подкрепени с факти по конкретни казуси.
Аман.

# 384
  • Мнения: 7 434
Tortilla Flat, това, което си написала е отвратително. Нямаш си понятие какво страдание е да изпратиш родител в старчески дом. Ти нямаш право никого да съдиш!

# 385
  • София
  • Мнения: 28 863
..Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане. 
...
А какво можеш да направиш за човека с деменция? Според теб.

# 386
  • Мнения: 8 311
Няколко пъти трия, изтривам. Много тежка тема е. Не знам дали в някои домове ги уморяват скоропостижно, но мисля, че не е това което ги мори. Последните години имам в близкото обкръжение вкарани в домове/хосписи четири човека. Всички, абсолютно всички разбират , че са на доизживяване. Всичките те не можаха да преживеят и 1 месец. И не, не обвинявам никой от хората, които са се грижили за тях. Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане.  Ето, ще се грижат за него, пък като се гътне, най-лесно е да обвиним другите. Които тихомълком се грижат, но не могат да запълнят липсата на този човек от най-елементарно внимание, от което има нужда. Липсата от най-близките. Която може би е най-важната и поддържаща живота му енергия.
Тази глупост как успя така да я пльоснеш!
Най-вероятно грамоността ти за деменция клони към нула.
И предполагам, че понеже не са ти взели мнението, щото не си се грижела за никой от чериримата познати, реши да обвиняваш непознати хора тук.
Предполагам и идея си нямаш, колко хора с деменция живетя в домовете.
В дома в който беше моята баба имаше цяло отделение за дементни. Един от дните по време на часа им по йога /на дементно болните/ видях моя позната която тихичко седеше от страни. Оказа се, че майка й е там. Че тя я посещава два пъти в седмицата, като идва и просто седи и я гледа, че е щастлива защото майка й отдавна не я познава.

# 387
  • София
  • Мнения: 1 628
Точно така е! Хората с деменция вече не познават близките си. И въпреки това 5 години не спряхме да ходим всеки уикенд при баба ми до последно!

    # 388
    • Мнения: 17 410
    ..Обвинявам хората, които са им близки. Защото не може да вкараш човек с деменция в  стрес и непозната обстановка и непознати хора и да си щастлив, че си си изпълнил дълга. Да не отидеш един път на свиждане.
    ...
    А какво можеш да направиш за човека с деменция? Според теб.

    Основни принципи на вербалната и невербалната комуникация с дементно болни. Не е задължително да ги знаете. За съжаление в България - все още нищожни и не особено ефективни опити за подкрепа и обучение на близките.
    В практиката наблюдавам поведението на близките, например - спорове, налагане, натякване в общуването. Пример - болният се опитва да хване съпругата си за ръка, докато ги изпращам - тя рязко се дръпва и бърза напред.
    И така нататък.
    …..

    # 389
    • Houston, TX
    • Мнения: 15 879
    Интересно, като си на работа как прилагаш принципите за работа с хора с дименсията. Все пак тези хора имат семейства. Пробвала ли си 24/7 с човек с такова заболяване.
    Много високопарни слова, но реалността е различна.

    Общи условия

    Активация на акаунт