Няма какво да се чудим. За мен е елементарно. Сега има свобода, икономическа независимост, няма осъждане или поне на никой не му пука какво щели да кажат хората. Аз-а е издигнат в култ и всеки е склонен да се бори за личното си щастие и да действа егоистично. И в това няма нищо лошо. По-лошо е било преди, когато много хора са стоели в нещастни бракове от срам, страх, вина, зависимост.
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Да, няма нищо лошо. Нищо, че по същество си е "Пази, Боже, сляпо да прогледне". 
Аз пък смятам, че основната причина е нежеланието да се поеме мъничко отговорност, минимално желание да запазиш вече създадено семейство. Винаги има риск да срещнеш някой привлекателен човек, но можеш да си кажеш - ама аз съм женен/омъжена, партньорът ме обича и държи на мен и т.н., а не - искам да съм щастлив, с теб досега бях n години щастлива, ама вече не съм. А при минимални усилия бракът и граденото до момента може да се запази. Та, егоизмът в днешно време е прекалено силен.
Кое това? Свободата и личното щастие, вместо да търпиш терора на някой мамин мунчо ли? Дай боже тогава всяко сляпо да прогледне!
В този ред на мисли: все повече и повече в днешно време НЕ се поема отговорност за последствията от личните житейски избори или се поема избирателно за едно, а за друго не. И защо, като е по-лесно някой друг да я поеме...
И както казах преди по темата:
Разпада се по една проста причина - напоследък е "модерно" да обръщаш внимание повече на чуждите "дефицити", отколкото на своите. Та... така. 
Като видиш дефицитите си, това не изпарява чуждите, те остават. Защо трябва да ги търпиш, след като без проблем може да не ги търпиш? Защо трябва да си нещастно омъжена/женен, след като може да си щастливо разведен/а?
Според мен всяко нещо си има цена, тоест всяко нещо, струва друго нещо. И да живееш в семейство и да си сам плащаш определена цена. Иначе би било абсурдно хора, които са се развели,пак да търсят нова връзка, евентуално нов брак.
Аз например не страдам по разпада на семейството, не жаля миналото и здравите семейни връзки.
Аз например не страдам по разпада на семейството, не жаля миналото и здравите семейни връзки.
Като видиш дефицитите си, това не изпарява чуждите, те остават.
Само че ключовата подробност тук е разликата (от земята до небето) с кое от двете ще започнеш най-напред. Защото това определя цялостната ти нагласа и мислене и като цяло що за човек си.
Защото всеки гледа да не се мине, единият да измие някоя чиния повече, другия да не даде лев в повече. Като добавим и желанието да си запазят предишния живот, резултата е на лице. По традиция насраните памперси се отразява т зле на отношенията, заедно с горните неща, всичко заминава. Темата е сложна, не мисля че явление то е толкова масово у нас, на запад са по напред с материала благодарение на феминизма там.
Няма да забравя как едната ми баба до сетния си дъх наричаше пачавра една от племенниците си, защото се разведе, някъде към края на 90-те ще да е било. Такава омраза и ненавист не съм виждала у баба към никой друг. А тази ми леля е супер готин човек, напуснала е един тотален лентяй и темерут и си е потърсила щастието. И го е намерила, но в очите на околкоте си остана пачавра... А други, за да не си разбият имиджа в обществото стоят, кретат, чакат да умрат, за да се отърват от нещастния си брак...
дали тази омраза не е била завист за онова, което самата баба не е успяла да направи?
В миналото всеки си е знаел мястото и отговорностите.
,,Мъжът в чаршията,жената вкъщи,,-цитат от,,Железният светилник,,
В днешно време някои мъже не желаят да поемат отговорност за семейството или пък са просто не са достатъчно кадърни да го направят.
Жените са по-образовани,по самостоятелни,а някои дори са способни да издържат семейството.Да,ама в един момент им писва да хрантутят Мунчо и му бият шута...А като нямат брак е много по-лесно...
Около мен обаче повечето семейства са здрави.
Приятелите ни са с 15-20 години брак.Мъжете не ги мързи да работят,жените-някои работят,други-не ,но заедно се справят ,гледат си децата и си личи,че се разбират..
Не вярвам да са влюбени все още,но са привързани един към друг...
,,Мъжът в чаршията,жената вкъщи,,-цитат от,,Железният светилник,,
В днешно време някои мъже не желаят да поемат отговорност за семейството или пък са просто не са достатъчно кадърни да го направят.
Жените са по-образовани,по самостоятелни,а някои дори са способни да издържат семейството.Да,ама в един момент им писва да хрантутят Мунчо и му бият шута...А като нямат брак е много по-лесно...
Около мен обаче повечето семейства са здрави.
Приятелите ни са с 15-20 години брак.Мъжете не ги мързи да работят,жените-някои работят,други-не ,но заедно се справят ,гледат си децата и си личи,че се разбират..
Не вярвам да са влюбени все още,но са привързани един към друг...
Ама е вярно... когато си се оженил млад, цял живот си бил с един човек, не си имал с кого да сравниш... привързваш се, свикваш, промяната е страшна, а не вълнуваща. Изобщо любов може и да не е имало, ама навикът е бетон. А сега избор навсякъде, пробвал си и това, и онова, сравнил си, и не се задоволяваш с всеки, а не ти се и налага.
жените са станали много по-независими и са спрели да бъдат съгласни да бъдат подлагани на тормоз в името на семейството
От партньора, който те самите са си избрали, съветвайки се със сърцето си.
...
Семействата, които се разпаднаха пред очите ми се разпадат основно по две причини.
1. Икономическа. Мъжът не покрива финансовите изисквания на жената, която смята, че заслужава повече.
2. Социална. Илюзията, че в днешно време е много лесно да се намери партньор.
От една възраст нататък, вярването в "приказки от 1001 нощ", никак не спомага за постигането на лелеяното "лично щастие", което повечето смятат, че някой друг трябва да им го осигури.
Дрyгото вече е казано от потребителите-мъже.