Днес неработещите семейства се развалят действително, защото жената вече не е толкова финансово зависима от мъжа, колкото преди. А "семейството" се разваля днес най-вече защото е загубило своята стойност като ценност, защото мъжете /поне това, което виждам аз/ масово не желаят да носят отговорност; защото жените вече смятат, че брака е просто подпис и живеят без такъв и защото младите смятат, че е нормално един ден, когато пожелаеш да имаш дете, да го направиш с Х, т.е. на него се гледа като придобивка, а когато емоционалните дефицити лъснат- се казва "ами аз толкова можах, най-доброто от мен дадох, беше ми време" и куп други глупости.
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Може би защото прекалено много хора, разчитат на един вреден, отвратителен модел, чието време е минало, но попадат на човек, който не е съгласен.
Времето на "мъжа е главата на къщата" вече безвъзвратно отминава. Но все още не всички са на тази вълна. И като се съберат набързо по погрешка човек със стари разбирания и такъв с нови, няма как това да оцелее.
Съгласна съм с Лъвица - семейството е работа. Повечето хора си мислят, че с подписа се свършва. А всъщност тогава започва. И тук няма женска и мъжка работа, тук трябва да има партньорство. Как ли няма да търпя, ако той ми прехвърли всичко по къщата и децата, щото изкарвал пари. Или обратното, мъж да търпи да му казват, че за всичко ще плаща защото е мъж. Въобще, тези със старите разбирания им е време да влезнат в крачка с новото.
Едно нещо ме дразни в този форум, а и в цялото общество. Тъпата хомофобия. Хомосексуалните са също толкова добри/лоши родители, колкото и хетеро. Това, че някой е роден с "правилната" наклонност не го прави нито повече, нито по-малко от другият.
Времето на "мъжа е главата на къщата" вече безвъзвратно отминава. Но все още не всички са на тази вълна. И като се съберат набързо по погрешка човек със стари разбирания и такъв с нови, няма как това да оцелее.
Съгласна съм с Лъвица - семейството е работа. Повечето хора си мислят, че с подписа се свършва. А всъщност тогава започва. И тук няма женска и мъжка работа, тук трябва да има партньорство. Как ли няма да търпя, ако той ми прехвърли всичко по къщата и децата, щото изкарвал пари. Или обратното, мъж да търпи да му казват, че за всичко ще плаща защото е мъж. Въобще, тези със старите разбирания им е време да влезнат в крачка с новото.
Едно нещо ме дразни в този форум, а и в цялото общество. Тъпата хомофобия. Хомосексуалните са също толкова добри/лоши родители, колкото и хетеро. Това, че някой е роден с "правилната" наклонност не го прави нито повече, нито по-малко от другият.
Семейството е работа, ама от двама. Както писах, днешните мъже отговорност не желаят да поемат за нищо. Жените се гордеят със своя промискуитет, държат! да показват независимост като хем финансово са 50на50, хем и къща въртят /при това с гордост/, после се чудят, защо на 40г. са изхабени и защо възрастта за рак падна толкова драстично. "На мен мъж не ми трябва, защото изкарвам пари и на мен жена не ми трябва, щото секса е навсякъде, както и фуудпанда". След 30тина години ще е интересно 
Общо взето все верни неща, основно свободата (във всичките и аспекти - законова, социална, културна, религиозна) и материалната независимост на жената.
Обаче никой не спомена, че бракът е не само пеперуди в корема, а е осмислен акт, който не се предприема с лека ръка. Особено пък в днешно време, когато не е нужно човек да се жени за да прави секс, а двойката може съвсем спокойно да поживее заедно и да реши дали си пасват във всяко отношение. И въпреки това, като чета темите тук, май хората масово се женят без да мислят и гордо заявяват, че се женили по любов (което е възвишено, а мисленето не е).
Освен това някакъв ефект на градската култура е, че днешните млади подхождат с опасения в брака, със страх да не се минат, да не дадат повече от другия, с планове как да се разделят без загуби (планират раздялата преди да са се събрали). А то е казано - който търси, намира. И ако някой влиза в брака с опасения и търси подкрепа за тях във всяка дреболия, ще ги намери без съмнение. И ей го на пътят към развода.
Обаче никой не спомена, че бракът е не само пеперуди в корема, а е осмислен акт, който не се предприема с лека ръка. Особено пък в днешно време, когато не е нужно човек да се жени за да прави секс, а двойката може съвсем спокойно да поживее заедно и да реши дали си пасват във всяко отношение. И въпреки това, като чета темите тук, май хората масово се женят без да мислят и гордо заявяват, че се женили по любов (което е възвишено, а мисленето не е).
Освен това някакъв ефект на градската култура е, че днешните млади подхождат с опасения в брака, със страх да не се минат, да не дадат повече от другия, с планове как да се разделят без загуби (планират раздялата преди да са се събрали). А то е казано - който търси, намира. И ако някой влиза в брака с опасения и търси подкрепа за тях във всяка дреболия, ще ги намери без съмнение. И ей го на пътят към развода.
Е как няма да се разпада, то се състои от мъж и жена, обаче мъжете се подтикват всячески към тарикатлък и мързел , а жените към криво разбран феминизъм. При това положение ролите са разменени, обаче поведението още следва патриархалните модели и всичко се сгромолясва.
Това от една страна, от друга напоследък консуматорството дори и във връзките е на мода, малко са двойките които са осъзнати и способни да се развиват и решават проблеми заедно
Това от една страна, от друга напоследък консуматорството дори и във връзките е на мода, малко са двойките които са осъзнати и способни да се развиват и решават проблеми заедно
Семейството е работа, ама от двама. Както писах, днешните мъже отговорност не желаят да поемат за нищо. Жените се гордеят със своя промискуитет, държат! да показват независимост като хем финансово са 50на50, хем и къща въртят /при това с гордост/, после се чудят, защо на 40г. са изхабени и защо възрастта за рак падна толкова драстично. "На мен мъж не ми трябва, защото изкарвам пари и на мен жена не ми трябва, щото секса е навсякъде, както и фуудпанда". След 30тина години ще е интересно
Има хора, които функционират по-добре сами. Други функционират по-добре в семейство. Има и родови прасета, които можем и сами, но и в семейство. Семейно ориентираните могат да страдат от липса на семейство и партньор, както и да полагат усилия да запазят семейството въпреки трудности и въпреки това, че биха били по-добре сами.
Хората, които преди 30г ми казваха, че не щат семейство и деца са сега много щастливи и доволни, без семейство, партньор или деца. Те рано са се осъзнали и са знаели какво искат от живота. Имали са повече време и средства да развият приятелства, хоби и да имат удовлетворяващ живот. Ако такъв човек бъде натиснат от родители или общество да се жени и да има дете, той няма да е щастлив и ще отрови и живота на партньора си и детето.
Ако семейно ориентиран не успее да създаде семейство може да се окаже много нещастен, но може и да успее да запълни празнотата с друго.
Някои жени са промискуитетни по рождение. Няма лошо. Защо да го крият, особено ако няма да се женят?
Един от най-старите запазени надписи на старогръцки е за упадъка на обществения морал, отмирането на традиционните ценности и неуважението на младите към старите поколения.
Мисля нещо около век преди епохата на Перикъл в Атина. Може и да бъркам.
Мисля нещо около век преди епохата на Перикъл в Атина. Може и да бъркам.
Ясно е, че има хора, които влизат необмислено във връзки, за които логично е да се разпаднат, механизмът за това днес е прост и не причинява големи неудобства. Ако оставим настрани тези случаи, прави впечатление, че често се изтъкват търсенето на свобода и лично щастие като причини за край. Не е ли въпросът на темата по-скоро защо все по-често изглежда, че тези неща не могат да бъдат намерени вътре в семейството?
Навярно семейството наистина е социален конструкт, който е имал смисъл някога, но сега обществото е изградено по друг начин и то става ненужно. Моногамията все още се възприема като естествено състояние, идеал, към който да се стремим, но няма кой знае каква друга функция освен отглеждането на дете - и когато тази функция се изпълни или се намери друг начин, някак не е чудно, че не се държи толкова на нея.
Навярно семейството наистина е социален конструкт, който е имал смисъл някога, но сега обществото е изградено по друг начин и то става ненужно. Моногамията все още се възприема като естествено състояние, идеал, към който да се стремим, но няма кой знае каква друга функция освен отглеждането на дете - и когато тази функция се изпълни или се намери друг начин, някак не е чудно, че не се държи толкова на нея.
Липса на възпитани семейни ценности. Неумение или нежелание за комуникация. Егоизъм. В България специално и битовизми като съвместен живот със свекърви и т.н.
По-трудно е да се работи на проблемите в една връзка отколкото да се напусне. Илюзията за новата голяма и по-добра любов изглежда винаги зад ъгъла, но хората неизбежно си пренасят старите поведенчески проблеми в новата връзка.
Моите наблюдения показват, че средната класа все още държи на семейството като конструкция. В България, обаче, т.нар. преход причини уникални социални поражения на семейството и имаше един период, в който хората не искаха да сключват брак. Мисля, че тая тенденция се промени в последните години.
По-трудно е да се работи на проблемите в една връзка отколкото да се напусне. Илюзията за новата голяма и по-добра любов изглежда винаги зад ъгъла, но хората неизбежно си пренасят старите поведенчески проблеми в новата връзка.
Моите наблюдения показват, че средната класа все още държи на семейството като конструкция. В България, обаче, т.нар. преход причини уникални социални поражения на семейството и имаше един период, в който хората не искаха да сключват брак. Мисля, че тая тенденция се промени в последните години.
Защото са ни превърнали в едни безгрижни егоистични консуматори,концентрирани върху временни фалшиви ценности. По времето на дядо ми и баба ми хората са се борили с войни,глад,мизерия,децата им са умирали болести - хората са се борили да оцелеят,а не кой кого ще прецака в семейството
Мисля, че се разпада семейството като институция и начин на живот „до живот”, защото наистина хората придобиха големи свободи да правят каквото на тях им харесва, без да се съобразяват с нищо и никой. Преди са се женили, защото така е трябвало; за да не останат стари моми/ ергени, защото е срамно за човека и за родата. Сигурна съм, че много хора едно време не са искали брак или са искали да си бият кашмика, но най-големият фактор да не го направят е било „какво ще кажат хората”, а не, защото са по-морални от нас сега. Няма да забравя как едната ми баба до сетния си дъх наричаше пачавра една от племенниците си, защото се разведе, някъде към края на 90-те ще да е било. Такава омраза и ненавист не съм виждала у баба към никой друг. А тази ми леля е супер готин човек, напуснала е един тотален лентяй и темерут и си е потърсила щастието. И го е намерила, но в очите на околкоте си остана пачавра... А други, за да не си разбият имиджа в обществото стоят, кретат, чакат да умрат, за да се отърват от нещастния си брак...
Пак казвам не смятам, че преди хората са били по-морални и с повече семейни ценности, просто са били по-обвързани към наложените закони, традиции и обществено мнение.
Пак казвам не смятам, че преди хората са били по-морални и с повече семейни ценности, просто са били по-обвързани към наложените закони, традиции и обществено мнение.
Много ми е смешно да морализаторстват за ценността на семейството хора, чиито родители или самите те са се оженили в годините на съществуването на ергенския данък, софийското жителство и отделните стаи в студентското общежитие за млади семейства.
Днес хората са малко по-взискателни към партньора си (максималисти), което не е толкова лошо. По-малко склонни на компромиси. По-самодостатъчни.
И по-малко се влияят от чуждото мнение. Ролята на родителите след пълнолетие да дават акъл по тия въпроси е почти никаква, а майка ми е разказвала за нейни близки (по-големи от нея) например, които не се развели, защото свекървата не разрешила. Ще стане това днес, нали!
И по-малко се влияят от чуждото мнение. Ролята на родителите след пълнолетие да дават акъл по тия въпроси е почти никаква, а майка ми е разказвала за нейни близки (по-големи от нея) например, които не се развели, защото свекървата не разрешила. Ще стане това днес, нали!