Как да спра това поведение?!

Блейз, ти самата описваш себе си като нищо особено.
Това винаги ли е било така?
Да се възприемаш като обикновен и с нищо не отличаващ се човек..

Не зная какви са били отношенията ти с баща ти или с майка ти. Личи си че имаш ниско самочувствие или си в моментна дупка и изживяваш някаква тъга, заради нещо друго или криза на израстването....

Така или иначе, прекалено много се стараеш да си по средата.
Самата ти се слагаш в сивата зона. Бягаш от крайностите ...

Предлагам ти да си направиш един честен и болезнен самоанализ-
защо се чувствам така?
коя съм аз?
харесвам ли себе си?
ако не- защо?
ако да- защо?
с какво мога да впечатля мъжете?
как искам да изглежда животът ми?
как искам да изглежда връзката ми?
какви искам да бъдат разговорите ни?
и т.н.

дълбай, дълбай
мисли за причините
да се чувстваш неудовлетворена
остави външния свят- гледай навътре

Трябва ясно да формулираш за себе си какво искаш и какво не ти достига.
Също да преосмислиш очакванията за другите и на тях какво не им достига според теб. Дали не залагаш високи очаквания, каквито имат близките ти за теб?

Като каза, че искаш да кажеш на хората "Върви си при някого, когото уважаваш." не ми хареса. Звучи ми обидчиво и кисело. Уж позитивен човек, а под повърхността сякаш друго! Не знам!

Така,като те чета,виждам много от себе си, вечно пренебрегвана,имах приятелки,но някоя от тях ме е търсела само ако другите са заети,колежките и те така,ще си поприказваме в почивката,но до там,никакви покани за съвместни гостувания или кафе след работа,става така,че всички са любезни с мен,държат се приятелски,а се оказва,че просто както казваш да си запълват времето.Аз,го отдавах на това,че ме делят, защото съм много пълна и по притеснителна и сега ми е криво,като отида с детето на детската площадка и има сама майка започваме разговор,но щом дойде друга по близка жена,с която по често си говори другата и ме отрязва от раз,започва въодушевено да говори и споделя с новодошлата и мен ме загърбва,разбирам,че си имат общи неща аз съм приходяща,но нямам нищо общо да се приобщя,а те ме игнорират.Уморих се от всичко това,като досадница и се чудя толкова ли съм смотана и отблъскваща!?Ще следя темата ти,може пък и на мен да помогне с нещо!

Абе момичета, на човек му трябват един двама много близки приятели, с които да споделя сериозните  неща и другите хора, които описвате - от семинари, или на детската площадка са точно за запълване на време. Мъчно ми е като ви чета да се огорчавате за такива неща.  
Излизайте, забавлявайте се без да анализирате толкова хората и да ви се иска да ви ценят, обичат, предпочитат, оказват внимание. Хората са си заети предимно със себе си.

А защо се самонавиваш, че за теб другите трябва да правят неща като по филмите.
Всички отношения са индивидуални.
Ако говорим за мъже, още не си срещнала специалния. Само внимавай като го срещнеш да не го изпуснеш заради нереалистични очаквания.
За жените приятелки - ми то истински приятелства трудно се създават.

Били сте три приятелки, и двете ли ти казаха, че много се оплакваш, или само тази, която се дистанцира от теб?
В интерес на истината, малко хора са готови да те изслушват, когато си нещастна и оплакваща се.

Ти всъщност в момента, като пък нищо не споделяш с приятелки, няма как и да се сприятелиш с някоя истински.
Аз си мисля, че трябва някак да намериш за себе си златната среда: нито да заливаш приятелките си с негативизъм (защото тогава ставаш енергиен вампир и яко отблъскваш от себе си), нито пък нито един свой проблем да не споделяш и да не търсиш съвет.

Може би ще е добре, ако подхождаш конструктивно към проблемите си, тоест да търсиш решение, а не само да се оплакваш и да отхвърляш всяка възможност да ти бъде помогнато, като обясняваш на приятелките си как това, което предлагат, няма да сработи.

А мъжа за теб - явно не си го срещнала още. Млада си, ще се случи.

Не съм любител на системи, опитващи се да класифицират човешките характери, но преди време се бях запалила по Енеаграмата. На английски има повече информация, има и доста налични книги онлайн, може да попрочетеш и да видиш дали може да се припознаеш в някой от типовете.
Според мен е интересно четиво и е възможно да разбереш по-лесно някои свои тенденции на поведение и как да поемеш в по-здравословна посока спрямо основата, която имаш, за да си по-удовлетворена.

С времето се научих да бъда по-дръзка, по-шумна и да казвам какво ми е без да се страхувам, че някой ще избяга. Това ми спечели познанство с готини хора.
Също така, чувството за хумор привлича и двата пола - изличава аурата на скука и конформизъм.

Повечето хора не се задълбочават много в отношенията с околните и го карат на добри познанства, които за благозвучие наричат "приятелства". Истинските приятелства, при които има емоционалната и душевна връзка са редки и обикновено там няма кантар, който да измерва кой колко дава и получава.
Колкото до мъжете и връзките, най-често си "чупят краката" да дойдат, за да те видят, когато много ги сърби и искат баш ти да ги почешеш. Случва се и някой лудо влюбен, но да не забравяме, че и тях сърбелът ги води.
За теб имам усещането, че имаш проблем да си поискаш, а очакваш другите да се сетят.

Според мен имаш прекалено високи очаквания към хората. Всеки си гледа личните проблеми и гледа да не се натрапва. За мъжете нищо не мога да кажа. Не виждам да имаш реален проблем.

Blaze17 и Hindi76, и двете мисля, че се вглеждате и анализирате твърде много поведението на познаните ви. Те не влагат най-вероятно същия смисъл като вас.
Като чета взех, че се припознах в ролята на "лошата" приятелка на няколко пъти. Например: говоря с позната 1, но след като дойде позната 2 съм започнала с нея въодушавен разговор. Усещала съм се понякога, че отстрани може да изглежда  като пренебрегване спрямо позната 1, но така се е случило, темата ми е била по-интересна. Но не мисля, че 1 е по-малко важна за мен като цяло. Няма нищо общо.
С две думи съвета ми е да спрете да се фокусирате в/у вас самите или в/у това какво са казали или направили приятелите и колегите. Вместо това, фокусирайте се към един по-малък кръг за начало. Започнете да споделяте повече неща с тези, които искате да се сближите: за ежедневието, хобита, работа и др. Успех!

Според мен си артистична натура, но никога не е давано сериозно отношение на тези ти наклонности. Стимулирана си да се развиваш в "разумна" посока, а това, което ти е на сърце, е просто хоби. На бас, че и във външния си вид не си позволяваш екстравагантности и не загатваш с поведението си за тази си страна. Пример - описанието, което сама си даваш, нито рисува ярка картина, нито е особено поетично ( да не вземеш да се обидиш сега). Не намеквам, че си некадърна поетеса, а че има разрив между някои твои страни и това, което комуникираш към останалия свят.
Твърде много се стараеш да не натоварваш, но реално натоварващото понякога е усещането,  че някой пази дистанция насреща. Често се тълкува като опит за заявка на превъзходство или нежелание да разкриеш себе си и обикновено размишленията по адрес на такива персони започват и завършват с :Тая па!
Не мисля, че имаш проблем със самооценка,  самочувствие итн, щом вече си стигнала до мисли за специалист определено  считаш, че проблемите ти заслужават внимание, а ти самата - помощ. Това човек без самочувствие трябва да положи усилия, за да го повярва. Напротив, мисля,  че имаш его като его, което страда от отношението на останалите,  което възприемаш като неадекватно. Ти реално не си третирана зле, а просто не като специална.  Според мен това е творческата ти натура, дето има нужда да се храни с хорското внимание и специално отношение. Но ти не и даваш истинска изява в живота си и така от една сфера "проблемът" ти се разлива навсякъде,  белким му обърнеш най-накрая някакво внимание. Ако не се вземеш в ръце и не интегрираш важните елементи от емоционалния си живот в реалния свят, след десетина годинки ще ходиш по семинари да си обсъждате със себеподобни защо извънземните все я подминават планетата Земя и все не установяват контакт с нас, какво не ни харесват, пущините.

Blaze17,
Привет,
Може би моето мнение ще се повтори с някое от другите. Ниското самочувствие и самооценка водят до такъв тип преживяване на ситуациите. И го казвам от личен опит.
Уви прекъснах доста отношения с доста хора, но не бях склонна да търпя да съм резервния вариант.
Към днешна дата вече грам не ме интересува, но значително стесних приятелския си кръг.

Още една гледна точка.
И аз съм малко като теб, понякога, но си давам ясна сметка, че другите хора просто си имат своя живот!
Работят, имат семейства, задължения, забавления и наистина рядко могат да отделят време да се видят точно с мен.
Това е животът.
Колкото - толкова.
Що се отнася до мъжете - това е идеалната цедка. Който наистина ме иска, наистина ще отдели време за мен.

Предложение - пробвай приложение за запознанства. Това, че имаш контрол да избираш, дава доста самочувствие, а освен това има голям избор!