Какво ви е мнението за образованието?

За да има богат речник трябва вкъщи и в градината, дори още в яслата да се занимават с него възрастните. Малко са децата, на които са погалени от природата сякаш от въздуха да хващат езика и да се изразяват. Дори не е нужно мама и тати да четат само, а да общуват с детето, да му разказват, да го учат съвсем буквално как да се изразява.

Общуване,разказване,четене,обясняване...всичко това има голямо значение.
И не може да се разчита на яслата според мен.
Това зависи от родителите.

И пак затваряме кръгчето, че всичко първо тръгва от дома и семейството - ако родителите се стараят да обръщат внимание на детето и да общуват, то детето може спокойно да мине и без детско заведение, дори може да изпревари връстниците си като знания и умения. Но ако в детското заведение разчитаме да го научат, това вече или е до слаб капацитет на знанията на самите родители, или до нежеланието им да се занимават.

То така накрая ще се окаже че училището е излишно, всичко се учи от родителите. Ама не е така, смисълът на училището е да даде нещо повече, още повече че са малко родителите дето могат да научат детето да чете с разбиране, да извлича смисъл от текста, да разсъждава и т.н. Тия неща не зависят от отдаването на внимание и любвеобвилността на родителите, съвсем са с и в ресора на педагогиката.

Вярна е приказката, че най-важни са първите 7 години. Видяхме, че училището може да хлопне врати или да не си свърши работата. Всичко започва от семейството - с този багаж детето тръгва на училище. Детето е мое,, а не на системата. Утре системата може спокойно да изчезне и аз тогава какво правя - кърша ръце или махам с ръка, че като няма училище няма и аз да му върша работата ли? Образованието е скъпо удоволствие и е привилегия, а не по подразбиране да го има.

Преди да чете с разбиране детето трябва да слуша с разбиране. Като му разкажеш история от три изречения то да разбере кои са героите и кой е "добър" и кой "лош". Обикновено историите винаги имат добър и лош, което улеснява задачата за разбиране. Разсъждаването се изгражда още преди детето да прекрачи прага на детската градина дори. На  3 трябва да могат да говорят разбираемо и да се изразяват с изречения от подлог, сказуемо и допълнение. Това като минимума на минимума. Това се тренира вкъщи, а не в градината. Вкъщи нали си говорите за някакви неща, които са извън "гладен ли си - да", при равни други условия детето се научава дори само като гледате филмче и го обсъждате после на елементарно ниво. Примерно МакКуин е любим на децата в градинска възраст - какъв е МакКуин, какви са тракторите, къде живеят и т.н.

Не,не е излишно училището.
Училището дава знания.Родителят не може да замести всички учители.
Но е вярно,че най-важни са първите 7 години и всичко започва от вкъщи.
Защото родителите,а не институциите възпитават детето и му създават полезни навици.

Ами не знам за тези 7 години. Моето дете се научи само да чете и пише без специално да съм го учила на 5. Много му четях, но най-ранна възраст отказваше да слуша голяма част от стандартните книжки, за сметка на това Патиланско царство, Малката Лота и български народни приказки ги четяхме стотици пъти. Смяташе за забавление.Нямаше книжка или филм за анатомията, коато да  я видял и да не е изял от начало до край безброй пъти. Пазя му рисунките на органи -черва, мозъци, сърца ,устройство на очи, които рисуваше навскъде. Гледаше исторически филмчета и знаеше за Крум, различаваше билки и скъпоценни камъни, интересуваше се от иероглифи и изобщо от много неща. Сам си правеше стрели от кремък и стъкло, промиваше златни песъчинки от пясък.  И като започна училището, оле майко.  Полека лека загуби интерес към всичко. Въпреки че подхранвах интересите. След 4 клас е започнал с тематичните лагери - по минералогия, химия , биология,езици и имаше доста добри отзиви от преподавателите, които бяха от най-известните български университети.  В момента изобщо не съм сигурна, че ще продължи в университет догодина, въпреки че е заявил избор. Продължава да се занимава целенасочено с интереси, които са нови в момента, но му липсва задълбочено разбиране. Дисциплиниран е, ако е негов избор работи и полага неимоверни усилия.

   Непрекъснато търсех причините за това разминаване. И съм убедена че материалът в училище е много зле структуриран, обемен е несъобръзен с възрастта

+1. И аз съм на същото мнение относно материала в училище към момента - втори първокласник по новата програма. И ако второто дете тръгна смятащо и четящо и му е лесно, то за първото беше и е много трудно. И аз съм учила древната история в пети клас, много зависи как е поднесено нещо, но сега наистина е трудно за възприемане написаното. Поне не в тази възраст. Много по-добре беше програмата преди 20 години, когато учеха българското Възраждане в 5 клас, а учебникът формат А4 беше написан от автор на исторически романи. Тогава древните цивилизации бяха в седми клас. Сега по литература учат древногръцка митология в 5 клас, ние сме я учили в гимназията (80-те години). Чете детето и казва нещо не разбрах. Ама то и аз трудно ще го разбера и обясня как така някакъв си бог си изяжда децата, пък друг му разпаря корема и ги спасява... По ЧП обяснявах що е то дифузия. Луда работа.

Обширна тема за образованието. Писах нашироко преди няколко страници какви са наблюденията ми,+- на английската и бълг система.
Важно е децата да ходят с желание на училище, но също е важно да получат набор от базови знания за образователното ниво, което би помогнало да продължат нататък. Как се прави това е разликата между двете системи. Но и в двата случая за да се стигне до добър университет се иска родителски ресурс-време и/или пари. Също зависи какво дете ти се е паднало колко време и колко пари ще са нужни.
В бълг. система до 4ти клас (10г) е сравнително лесно с ангажиран родител. Децата почват училище големи на 7г и материала не е труден. След 5 клас е друго.
В англ. система почват на 4г. много лежерно както и трябва, на 6-7г децата се разделят по “умения” и учителките ги бутат спрямо колкото могат децата. Така децата с удоволствие ходят на училище, не се притесняват за изпитване и оценки и това продължава до 14г възраст когато започват да се готвят за изходящите изпити на 16г.

Ето, с това в английската система и други западняшки не съм съгласна, защото е класово, социално и всякакво разделение на все още крехка възраст - 6-7 години, а след това на 10 години направо ги слагат в различни коловози и няма отърване от тях - или ставаш обикновен работник, или имаш зелена светлина към университета.  На 6-7 години още не са влезли в пубертета и това е златното време, в което трябва да се влага с пълни усилия - децата са в едно стабилно психическо състояние, също и физически и емоционално са стабилни. Когато започне пубертетът вече става буря и на емоционално ниво и това пречи на обучението в някаква степен. Между 6 и 12-годишна възраст има половин живот за едно 6-годишно дете, то едва започва да се обучава, мозъкът му още расте и съзрява, а ако разчитаме и го бутаме спрямо "колкото може", то правим едно нищо - може за момента по социални и всякакви други причини "да не може". И какво правим, едно здраво, право дете го обричаме на неможене, което ще се задълбочава! В това отношение предпочитам нашенската система - горе-долу в седми клас са способни да усвояват материал, да се концентрират и да имат минимална идея накъде да вървят и дотогава са имали горе-долу равни шансове като обучение в училище - една и съща програма за всички. Златното време за "наливане" е до пубертета, докато от хормоните не ги избие на простотии.

Едно време си мислех,че в градината и в предучилищна в училище учат едно и също.Както и че в първи клас повтарят наученото в предучилищна.
Ама се оказа,че не е така.

До 7-и клас бях отличничка без усилие, прочета си два пъти урока, запаметя някоя дата и готово. 10 минути, за да науча стихотворение от 4 куплета наизуст.
Обаче сега е различно. Двете ми деца са с четири години разлика. При един и същ учител, но в различни класове се паднаха и различно се случват нещата. В момента просто няма време за упражнения, асимилиране и затвърждаване на наученото. До преди 10-15 години на контролно по математика се даваха 3 задачи + допълнителна. Сега се дава две страници тест в начален курс, където се иска заграждане на отговор, а не пресмятане. За мен това е безумно. За да се огради верния отговор детето трябва да пресметне, а това след първи клас значи да реши задачата на лист. Половината от 18-20 задачи условни. Да, за нас са елементарни, защото отдавна е усвоено и затвърдено, но не и за деца, които тепърва учат.
Ако аз в четвърти и пети клас съм учила по биология за растенията и животните, то дъщеря ми учи анатомия (човешкото тяло). За строеж и свойства на веществата учих в шести клас, а не в четвърти. Моите учебници бяха формат А5 и имаха средно 150-180 страници. Учебникът по математика на дъщеря ми в пети клас е А4 почти, лъскав и тежък над 1кг! В същото време е недостатъчен според учителката за подготовката за НВО след 7 клас. Всичките й учебници са този формат на голяма тетрадка, но доста по-тежки от една тетрадка. Белите и лъскави страници не само утежняват учебника, но и изморяват очите й с отблясъците си. Да, лъскавите страници тежат и натоварват зрението. Тематиката на древногръцките митове и легенди е доста далеч от нея, не знам как се справят останалите деца, така че ще съдя от моя опит с моето дете. До сега е учила история на България, а сега я мятат в древността. Дали е добро такова скачане из световната история или е по-добре да изучат първо на България, пък после древната и световната?
Теория на вероятностите по математика в пети клас? Ще я разберат ли? Какво ще учат тогава по тази програма в 9-12 клас?
Защо не се определят фундаменталните неща, които да бъдат усвоени в начален етап, разширяването и задълбочаването им след това, но пак според степента на образованието? Образованието трябва да заложи основите до четвърти клас, след което да гради нагоре. Лично мнение.
Между другото на този етап съм доволна от петокласничката си, въпреки че не е отличничка и нямаме амбиции за МГ, по-скоро сме набелязали професионална гимназия за след три години.

Преди четири години завърших средно образование и не останах впечатлен. Ще следя изглежда интересна дискусия.

Това, че учат отрано разни неща по природни науки не е непременно лошо. Например във 2  клас учат какво е триъгълник, че има остроъгълен и правоъгълен, и тъпоъгълен. След някое време учат Питагоровата теорема. Това вече е надграждане на ученото преди. След още години учат, че Питагоровата теорема е частен случай и всъщност има универсална формула със синуси и косинуси... Според мен това е работеща система с постепенно усложняване. Иначе ще е като удар с чук всичко наведнъж от раз. А така имат време да преживеят и да им  отлежи в главичките -  че има атоми, киселини, основи, химични реакции, триене, съпротивление... Те и историята май я учат на два пъти - веднъж като приказка и веднъж по-сериозно с анализи и разсъждения.

А конкретно старогръцката митология аз я бях изяла с кориците много преди да я учим в училище. Че то си е жив екшън - герои, битки, чудовища...  По-добро от приказки