Изобщо не ме утешават тези раздавки, скоро му предстои това . И двамата ми родители починаха заедно , още вървя и не знам какво правя, и плача на почивки, и все се намира някой да обяснява какво да купя и раздам ,и разбира се в точно обратното на това което може съветвал някой друг преди това. Нищо не ми се прави , не ми се чисти , не ми се готви . Майка и татко няма да си дойдат обратно, за тях ми беше приятно да приготвя и да нося. Вече няма смисъл, но това за 40 дни ще направя , но накратко
- Публикувана: 13 ноем. 2021, 20:13 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2024, 18:14 ч.
Обичаи при помен за починал
Моите съболезнования sunrise_67 
Направи нещата, както ги усещаш ти и както усещаш връзката с родителите си, макар и да не са тук. Нищо повече. В мъката и обичта няма правила. Нито един помен или ритуал няма да промени станалото. Направи това, което сърцето ти подсказва и дано се почувстваш малко по-добре.
С надежда да се усмихнеш ще ти разкажа една история - за 40-те дни на моята баба съседката реши да ме "посъветва" какво трябвало да приготвя, правя и т.н. Беше доста ултимативна и леко ме накара да се чувствам зле, сякаш нежеланието ми да спазвам точни ритуали означава, че не обичам баба си. Тръгна си и носеше пластмасова кана с вода, за да полее цветята на медждуетажната площадка. Слезе по стълбите и на самата площадка някак се е препънала, но аз бях затворила вратата и чух само крясъка. Когато надникнах да видя какво става не можех да повярвам как с една кана вода, една не дребна жена може да се намкри толкова много.
Честно казано това бе напълно в стила на баба да я полее отгоре - до долу Засмях се и разбрах, че точно баба иска да си правя както усещам нещата, както винаги ме е учила. На 40-те дни пяхме и правихме сладки с локум и орехче с мама и щерката и после ги ядохме с френски ликьор. И баба бе с нас и се усмихваше, макар да не я виждахме
Направи нещата, както ги усещаш ти и както усещаш връзката с родителите си, макар и да не са тук. Нищо повече. В мъката и обичта няма правила. Нито един помен или ритуал няма да промени станалото. Направи това, което сърцето ти подсказва и дано се почувстваш малко по-добре.
С надежда да се усмихнеш ще ти разкажа една история - за 40-те дни на моята баба съседката реши да ме "посъветва" какво трябвало да приготвя, правя и т.н. Беше доста ултимативна и леко ме накара да се чувствам зле, сякаш нежеланието ми да спазвам точни ритуали означава, че не обичам баба си. Тръгна си и носеше пластмасова кана с вода, за да полее цветята на медждуетажната площадка. Слезе по стълбите и на самата площадка някак се е препънала, но аз бях затворила вратата и чух само крясъка. Когато надникнах да видя какво става не можех да повярвам как с една кана вода, една не дребна жена може да се намкри толкова много.
Честно казано това бе напълно в стила на баба да я полее отгоре - до долу Засмях се и разбрах, че точно баба иска да си правя както усещам нещата, както винаги ме е учила. На 40-те дни пяхме и правихме сладки с локум и орехче с мама и щерката и после ги ядохме с френски ликьор. И баба бе с нас и се усмихваше, макар да не я виждахме 
И моето бабче ,светла и памет , беше шегаджийка
Бяхме на 40 дни на наш роднина във Варненско. Дадоха ни чаша, чиния, хавлиена кърпа една интересна посребрена лъжичка и обичайната подавка. Може би да имаме нещо за спомен, не знам. Ние на 40 дни на баба ми, направихме служба в църквата и после с най-близките седнахме в ресторантче. Така направихме и след погребението. Ясно е, че на опечалените не им е до ходене по ресторанти и организиране на обеди, но такава е традицията. Друг е въпросът, че след погребението, в ресторанта, двама беатовчеди, които доста си пийват запяха, ама...
Всъщност първо се ядосах малко, но после си казах, какво пък, сигурно баба ми, ако гледа отнякъде, не би искала да седим и да ревем в ресторанта. Говорехме си, разказвахме си спомени за нея, имаше нейна снимка на масата. Явно има смисъл...
Всъщност първо се ядосах малко, но после си казах, какво пък, сигурно баба ми, ако гледа отнякъде, не би искала да седим и да ревем в ресторанта. Говорехме си, разказвахме си спомени за нея, имаше нейна снимка на масата. Явно има смисъл...
Да си призная, и аз на моето погребение искам да пуснат песен, силно, избрала съм я, трябва само да дам указания Никакви бабешки раздавки. Чаша вино и оптимизъм.
Елизабет Тейлър цял живот е закъснявала, за всичко - събития, снимки, самолети. В завещанието си е написала да обявят погребението за еди кой час, а да започне поне час по-късно. Както е правила винаги.
Та, в такъв момент, леко намигване към начина на живот на починалия, е всъщност почит към него.
Никакви бабешки раздавки. Чаша вино и оптимизъм.Елизабет Тейлър цял живот е закъснявала, за всичко - събития, снимки, самолети. В завещанието си е написала да обявят погребението за еди кой час, а да започне поне час по-късно. Както е правила винаги.
Та, в такъв момент, леко намигване към начина на живот на починалия, е всъщност почит към него.
Свекър ми, който почина на 96г. също си беше пожелал определена песен (по-скоро симфония) за погребението. ММ му изпълни желанието. Малко странно гледаха роднините, но гробарите казаха, че си е редовна практика.
В неговия край няма недостиг на места в гробищата и когато някой от съпрузите почине, гробарите заделят до починалия място за още един. Повечето хора са направили двойни паметници, като върху плочата са изписали освен имената на починалия си съпруг/а и своето, годината на раждане и са оставили празно място само за годината на смъртта да се допълни. В началото ми се струваше много зловещо, но после свикнах. Хората са практични, съзнават, че рано или късно ще умрат и гледат да облекчат наследниците. А може и да се страхуват да не би да останат без паметник, че какво ще кажат съседите тогава. Баба ми почина на 99г. и си беше приготвила всичко за погребението на един рафт в гардероба - бельо, дрехи, обувки, покров, одеало, възглавница. И всеки месец през последните ѝ 6 години повтаряше как иска да ни даде пари за погребението ѝ.
В неговия край няма недостиг на места в гробищата и когато някой от съпрузите почине, гробарите заделят до починалия място за още един. Повечето хора са направили двойни паметници, като върху плочата са изписали освен имената на починалия си съпруг/а и своето, годината на раждане и са оставили празно място само за годината на смъртта да се допълни. В началото ми се струваше много зловещо, но после свикнах. Хората са практични, съзнават, че рано или късно ще умрат и гледат да облекчат наследниците. А може и да се страхуват да не би да останат без паметник, че какво ще кажат съседите тогава. Баба ми почина на 99г. и си беше приготвила всичко за погребението на един рафт в гардероба - бельо, дрехи, обувки, покров, одеало, възглавница. И всеки месец през последните ѝ 6 години повтаряше как иска да ни даде пари за погребението ѝ.
И в моя край - Димитровград, „обличат“ близък роднина от същия пол. Ама обличат буквално - бельо, чорапи, обувки, връхна дреха ... Правих го за майка ми, за татко не, понеже в неговото село не правят така. Привнесох си мода от Д-град - не храних никого и не готвих нищо на погребенията - торбичка, с питка, кюфтенца или колбас, чашка жито, сладки, солетки и бонбони, връчвам и кой от къде е. Много по-ненатоварващо е така. Иначе и до сега пия кафе сутрин от чаша, която ми раздадоха за леля. И вярно всяка сутрин неволно се сещам за нея.
За вас самата дума "обичаи" не е ли странна? Хората се раждат и умират откак свят светува. Сякаш някога, когато са умирали на куп от чума, глад, война са спазвали обичаи. Не са опяти няма да почиват в мир? Да изтъкнем значението на църквата
Умира си човек и да си го поменаваме с добро. Това е.
Умира си човек и да си го поменаваме с добро. Това е.
Обичаите при смърт не са просто някакви си остарели традиции,а имат дълбок смисъл.Когато раздаваме на някого храна или предмет(посуда,кърпа...), отсрещния не напразно отговаря с Бог да прости,с всичко това измолваме опрощение за душите на нашите близки,но това е за вярващите хора,до 40 ден се решава съдбата на душата в отвъдното,според колко праведен е бил,той тук на земята.С тези подавки, особено на 40 ден,като много е важно да се пуснат и служби за упокой в църквата,ние живите помагаме да умилостивим Бог и да отиде душата на хубаво място
Моля кажете панахидата за 40 дни може ли да се поръча в друга църква а не над гроба или задължително на гроба трябва да отида? Защото съм от друг град и майка ми почина и нямам възможност да пътувам защото има само един автобус който се връща твърде бързо и няма да успея дори да стигна до гроба а камо ли да поръчам молитвата и да се направи равнение - ох много се притеснявам че изобщо не познавам традициите майка ми беше православна християнка силно вярваща
