Живот извън България 🏝️

Защо да не можем да се справяме сами в живота?Да,да знаеш че има кой да ти помогне при нужда е много полезно,но аз винаги съм се оправяла сама.Бързо почнах да се издържам сама и дори съм по-наясно с живота тук от съпруга ми,който е местен.Всичко сама съм си постигнала,издържала съм се по време на следването и родителите ми са ми помагали броени пъти и то често по тяхно настояване.Получавала съм и подаръци.Това е.Храната,жилището и другите животни разходи си ги плащам сама,вече заедно с мъжа ми де,но преди беше сама.Това е до възпитание и личност.Нима не са малко хората,който живеят в мизерия,но работа не подхващат и дефакто не могат да се грижат за себе си?
Аз съм иначе същата като ТеоМ.Беше ми цел да се махна.

На тема манталитет може да се говори много. Германия е подредена държава, обаче съм на мнение, че манталитета на 90 процента от германците е отвратителен. Поне според мен. И най-изпечените български клюкарки и интригантки бледнеят пред един средностатистически германец. Но за германците това е нормално. Просто са си такива един към друг, не само към чужденците. Далеч съм от мисълта да обвинявам в нещо германците. Някои неща от манталитета там, за мен са неразбираеми. Обратното също е в сила.

За коя чужбина точно говориш? Какво ти се случи преди 15 години?За протокола В чужбината в кавички е както си го направиш.Събран живот в куфар от България,научен език,работа,придобито гражданство,дом,пътешествия и така нататък.

Никога не съм мислила да живея извън Бг, иначе вероятно щях да замина на 18. Имах добре платена работа и т.н. отвори се възможност да продължа образованието си в Германия, заминах с голям заем теглен в Бг преди да подам предизвестие за напускане - учих, работих в университета, плащах си заема, завърших, работя и така вече 16 години. Рамо никой не ми е удрял.

Хъм...Навремето, когато аз заминах имах супер добре уреден живот в София. Пари, собствено жилище, кариера. Никога не съм живяла в недоимък и никога не съм разчитала на родителите си.
Дразнеше ме ситуацията в България и най-вече хората, които я генерираха. Разбира се, че съм имала избор да остана, но аз избрах да се махна. Преместих се да живея в Канада преди 18 години и до ден днешен смятам, че това е бил един от най-добрите избори в живота ми. В началото (2 години) имах подкрепата на баща ми, който също живее в Канада и беше дошъл доста преди моето семейство. Поради тази причина никога не съм изпитала трудностите на имигрантския живот. Намерих си хубава работа, новo жилище, отгледах си децата, които при пристигането ми бяха малки и постепенно приех новата страна за свой дом. Това не е никак трудно, когато си комуникативен. Хората са много отзивчиви и готови винаги да ти помогнат. Не съм се чувствувала нито за миг на чуждо място. Това много помага при социализацията и така нареченото свикване.
Патриот никога не съм била. Няма и нужда спрямо държава, която се държи към собствените си жители като мащеха. Но дори и да съм била, патриотизмът ми се изпарява точно за 1 седмица престой при кратките ми връщания в родината.Така че гледайки  към бъдещето мога спокойно да заявя, че се определям като невъзвращенец.
Майка ми все още живее в България и заради нея се връщам отвреме-навреме.
Обаче, когато тя си отиде един слънчев ден не виждам дори и причина да посещавам родината.
Определения като родоотстъпник не ме притесняват и финанси за данък обществено мнение нямам заделени.

Много зависи каква нискоквалифицирана работа имаш. Обикновено е физически тежка и ако не си енергичен и работлив е нормално да не ти харесва ... Който ще заминава и се очертава да работи временно такава работа е добре предварително да влезне в добра физическа форма.

Каква е твоята формула за добра физическа форма ? От опит ли даваш такъв съвет?

Ако човек е свикнал да върши тежка физическа работа тук,ще я върши и там.
Ама ако тук си седял на стола ,а там трябва да вършиш тежка работа ще е много трудно и не всеки може да издържи дълго време.

Ама вие, защо забихте към нискоквалифицираната работа? Не е непременно задължително да вършиш такава. Зависи с каква професия идваш от България и как ще се пласираш на пазара на труда.
Затова моят съвет, преди да решите да се пробвате в чужбина, е: "Учете езици!"
Колкото по-комуникативни сте, толкова по-добри възможности биха ви се отворили.
Зависи от нагласата. Някои са седели на стол, ама не са били щастливи седейки на него. Обратно физическата работа им дава стимул и енергия, особено когато работиш за себе си и правиш добри пари.

За първи път съм в пълно съгласие с Ravenna.

Аз виждам точно обратното.

Ако имаш добра професия и си висококвалифициран и в България плащат добре. Да, в чужбина за някои може да е по-добре, но и в България няма да е зле. Разликите вече не са в пъти или са рядкост.

Ако си с 8 клас-жена и освен чистачка или продавачка няма какво да се работи, в България ще си на или около минималната, а в чужбина ще си  по-добре, като разликата в заплащането може да е в пъти.

Ако пък някой е от село или много малък град и е с горните умения и трябва да се мести в голям град, плащайки наем, направо е обречен. В такъв случай в чужбина е много по-добре за него.

При мъжете има начини да изкарват пари и тук и там, с тежка работа, която е добре платена навсякъде.

Напълно съм съгласна!
Ние дойдохме в Канада преди 8 г.
В началото съм чистила и къщи.
В Бг работех на бюро. Тук реших, че не искам повече да правя това.
Учих за медицинска сестра и сега това работя. Няма нищо общо с работата на бюро! По-скоро е физически труд. И да не си бил във форма, влизаш в такава с времето.
За езиците - няма 2 мнения. Аз власея двата основни езика тук /английски и френски/ и това си е предимство, когато търсиш работа. Тукашната диплома - също. За моята професия е важно и какъв характер и отношение към околните имаш.
Не ме мъчи никаква носталгия! Да дойдем тук е едно от най-добрите решения, които съм взела. Не е лесно, но всяко положено усилие се отплаща.
Единствено съжалявам, че не направих тази стъпка в по-млада възраст...

Много хора говорят за пари и работа... забравяме личните усещания и личното щастие. За мен концепцията за "родина" и всички подобни националистически убеждения са лудост. Няма как да приемаме за факт, това че само защото се е случило да си роден на едно място, то автоматично става твой дом и там принадлежиш.

Аз лично винаги съм чувствал България чужда, никога не съм се чувствал на място и не съм усещал връзка с живота и хората тук. Ситуацията беше - или си тръгваш веднага или стоиш и си нещастен, чужд и неразбран.

Във форума съм от няма и седмица (понеже понякога се налага да отскачам до България и тук е много лесен и бърз начин да получаваш информация и да убиваш време) но като изключим него, не ползвам български сайтове, не гледам бг телевизия, не слушам бг музика, почти нямам информация за никакви "известни" български хора и събития, нямам приятели там, почти не използвам български... Просто всичко ми е чуждо и е така откакто се помня.
 
Вероятността да се родиш на грешното място си е напълно истинска. Повечето хора мислят, че принадлежат в една страна (и дори я обичат) просто защото семейството им и всички, които познават са там и защото имат естествения човешки страх от непознатото и промените, което ги подтиква да се убеждават в това че им е добре.

Да не бъркаме "зоната на комфорта и познатото'" със "щастие"

Аз обичам и най-грозното бездомно куче от моята маала. А космополитизмът (щото за него става дума) си е болест. Дали обаче наистина космополитът се чувства еднакво добре навсякъде по света? Дали и той няма любими "родни" места? Все тая ли му е дали се разхожда по "Шанз Елизе" в Париж или по "Омония" в Атина?

Номад съм, чувствам се добре навсякъде, стига храната да е добра и да има топла вода 🤣 Космополитите и аз не ги разбирам 🤔