Живот извън България 🏝️

1.Заминахме за Германия и сме вече 10 години тук.
2.Ами жена ми ме реши Т.е. каза, че иска да следва там и заминахме. Аз пък си направих магистратурата в Германия и паснаха нещата.
3.Ние си се чувстваме добре навсякъде, та не виждам големи недостатъци. Само времето може би - вали повече отколкото в Лондон. Иначе се чувстваме добре, животът е уреден, имаме добри професии.

Между другото сме от тези, които поне в началото щяха да имат по-висок стандарт на живот в България. Обаче си събрахме пари (около 3000 евро) и заминахме. И до днес не съжалявам. София ми е на 2 часа полет, идвали сме си няколко пъти за уикенда само, понеже сме поканени на сватба или нещо подобно.

Включвам се в темата, защото ми е интересен живота и историите на хората, предприели стъпката да напуснат България, особено в години, в които глобализацията не беше толкова развита, така да се каже. Донякъде имам и професионален интерес /мое допълнително занимание/, но няма да изпадам в подробности.
Мен никога не ме е влечала чужбината, а имах няколко възможности за отношения с нелоши и симпатични чужденци от Италия, Германия, Швейцария и Франция, но точно фактът, че са чужденци ме е спирал. Дори моят съпруг в началото на запознанството ни като ми каза, че искал да поработи навън, му дадох червен картон, но се оказа временен. Моята емиграция беше София. Както някой тук коментира, че още на 15 е знаел, че ще емигрира, така аз на тази възраст знаех, че сърцето ме тегли към София. Брат ми беше войник в Сливница, а аз на 13 и си спомням с какъв интерес разглеждах младежите по пероните на Централна гара, докато пътувахме към Сливница на свиждане, в годините на гръндж модата. Честно казано не разбирам как може на българин да не му трепва от нищо българско, ама явно и това се среща. В същото време щом човек има нужда да общува в български форум на български, изглежда не е съвсем така. Извинявам се,  ако целта е в темата да пишат само емигранти.
Работя в SSC сектора и ми е много приятно, когато срещам български имена като контактни лица от страна на швейцарския ни клиент,  на не ниски позиции. Браво, това даром в тази държава не се получава, а е резултат на много качества.

Езикът ми е приятно да го говоря и да се изразявам писмено, не заради друго, ами е майчиният ми език. Половината ми живот е минал активно, ползвайки го. Затова и пиша в български форум.
Колкото до въпроса, как не ми трепва нищо? Помня едно време родителите ми ме пращаха да гостувам на едните баба и дядо, които живееха в провинцията. (Другите живееха в София, както и семейсвото ми.) Та беше голямо вълнение (и до ден днешен го помня), как баба ще отвори вратата и ще ме прегърне. В края на първата седмица обаче почвах да плача и да искам да се връщам в София.
Та така и с България. Вълнувам се, когато се качвам в самолета и си мисля, как майка ще ме посрещне на летището. До първата седмица, когато всякаква носталгия и патриотизъм се изпарява, и си припомням (ще ме извинявате), защо навремето избягах презглава от тази кочина.
И бързам да се върна у дома в Канада.


Охх, тая песен беше супер противна! Точно нея ли избрахте да ни събуждате носталгия?

Наричаш България кочина?
Срамота!
,,Една българска роза,, -противна?-това да го каже българка?Да не би да си от малцинствата?

Нямам думи.

Човек без Родина е като дърво без корен.

Една българска роза и на мен не ми харесва. Виж, на химна ставам винаги права. Интересно, че още се използва думата емигранти. Никога не съм се чувствала такава. Чувствам се гражданин на света. Още от дете, по онова време, съм искала да живея в чужбина. Малко късно го реализирах, ама пак съм много доволна.

Моля ви, престанете да цитирате този музикален кич! Има далеч по-стойностни песни и мелодии. "Облаче ли бяло" например.

Да, не е особено приятно да си го признаем, но България е кочина. И буквално. С такава мръсотия и анархия се доближаваме към някои африкански държави.
Остави го това, дърво без корен. Държавата ни въобще не мисли за нас, нито за децата ни. Защо мислиш, че за 10 години над 1 милион хванаха пътя? От хубаво ли? Не, естествено!

Ама това си е направо комплимент за мен, моля ти се, каква срамота, какви 5 лева?!
Предпочитам да съм птица. Птиците са свободни. А нали знаеш, на кого викат дърво?
Опазил ме Господ да съм дърво!
Това, че я наричаш Родина и обичаш да живееш в нея не я прави по-малко кочина! Айде да свалим капаците и да се огледаме, а!
Аз хората не ги деля на чужденци и свои, между другото, а на добри и лоши.
Не мога да си затварям очите, че българите са само добри, защото не е така. Ама ти не можеш да го знаеш, докато си клечиш само над собствената паничка.

Имам чувството, че за сънародниците ни, живеещи в България, напускането на страната е равносилно на предателство и омраза към родината. Никой нищо не мрази. Това че българите в чужбина се чувстват добре там, където са, не значи, че са забравили родината си и че я мразят. Моите наблюдения изобщо не са такива. От 16 години живея в чужбина, приятелите ми са основно българи, децата ни учат български, имаме български магазини, школа за народни танци, често гостуват театри от България и залите винаги са пълни. Може би някой ден ще се върна да живея в България, но това няма да стане поне докато синът ми ходи на училище. Мисля, че за него е по-добре да бъде, където сме. Отделно че той е роден тук и не се чувства българин. Няма и как да бъде иначе, при положение че всичките му роднини вече не са в България. Но пък обича да ходи там. За него България е равносилно на ваканция.

Дали нещо ми трепва, като чудя някоя българска песен? Не бих казала, не съм такъв човек. Чувствам се добре, където съм, защото съм решила да се чувствам добре и съм положила усилия за това. Но пък иначе български песни пеем и слушаме, особено в колата. А химнът ни е любимата песен на детето. Ядем също лютеница, баница и туршия. Детето убива човек за луканка и локумена вафла и умира да разказва на съучениците си за България. До степен, че миналата година прави презентация за страната ни и после целият клас искаше да идва в България.

Чудесно е,че хора,които не милеят за страната си я напускат и нямат намерение да се връщат тук.

Живяла съм повече от 10 години в чужбина,но никога не съм оплювала страната си.
И от опит мога да кажа,че и в чужбина не всичко е розово.
Навсякъде си има и плюсове и минуси.
За кочината-има една поговорка,,Прасето, където и да го пуснеш все ще намери кал,,.

Нединка,
Не ,напускането на страната не се възприема като предателство,нито като омраза към родината.
Съвсем нормално е.

Но постоянното оплюване на България,българите и въобще на всичко българско,високомерното държание на някои са грозни,правят лошо впечатление и се възприемат зле.Никой никъде не уважава такива хора.

Значи за теб не е имало "турско робство",щото не е имало...българи. А едни там добри и едни лоши хора... Абе вие чувате ли се какви ги говорите? Или просто си чешете езиците. Това е природен закон за всичко живо. Вижте лъвовете. Група лъвове се събират в прайд,(народ) и си заграждат територия,(родина). Това е толкова естествено. И когато прайда се разрасне,някои лъвове и лъвици се отделят и си създават свой прайд,(народ) и своя родина.
Ravenna,ти само си сменила родната България с друга родина - Канада. Но не си "гражданин на света". Това е оксиморон и пълен нон сенс.

И кое от твърдението, че България е кочина е оплюване? Да не би да е е вярно? Кое точно е наред в нашата мила родина? Аз лично виждам пълно безхаберие и безнаказаност за всичко, най-очеизвадния пример са боклуците забучени къде ли не, вкл. строителни отпадъци и нерегламентирани сметища, счупени и надраскани "чисто нови" плочки/ремонти/пейки и каквото се сетите и се стигне до злободневните кучешки ла.на. Да не говорим за усвояване на едни пари, за същите тези "нови" плочки/ремонти/пейки и каквото там, дето никой не ги е видял. Всъщност видял ги е, но не този, който трябва и както трябва. Иначе плащай данъци, само дето като плащам за нещо искам да виждам за какво. И това е основната разлика с чужбина, просто хората отиват в уредени държави, където човек си изпълнява задълженията и знае какво да очаква и най-важното вижда резултат. За съжаление ние като българи сме част от тази кочина, понеже сами си я правим, че и доразвиваме вече над 30г. Та така.

Ами не, не е чудесно! Само показва, колко неща са много зле тук. Никой не е напуснал България от хубаво. Какво да правят хората от малки градчета и села, в които няма работа и доходи? Как да си гледат децата? Какво бъдеще и образование ще им осигурят? По-добре да си никой в чужбина с работа и нормален доход, отколкото бавно и мъчително да вегетираш в България. Всеки е наясно, че в чужбина е трудно и си втора ръка човек. Но какво да правим, когато България не се интересува от българите и техните деца?

Да, в Западна Европа може би е по-чисто, но и данъците и таксите са доооста по-високи.
Искам да попитам потребителите, които казват тук, че България е кочина, така ли говорят за нея пред местните си колеги и приятели? Казват ли хубави думи за родината си или абсурд?

Е и? По-високи доходи, по-високи данъци. Нормално. Какво странно има? Сигурно някой ще открие топлата вода като каже, че имат и по-високи осигуровки и по-високи пенсии?! Ние си говорим тук... България е кочина, колкото и да ни е неприятно. Ако го премълчаваме, това не го променя, нито го скрива.
Местните в чужбина, не се интересуват или вълнуват особено за България. Нито питат. В това може да си сигурна. И са напълно наясно, защо един българин е станал емигрант.