Познай коя е книгата - тема 17

"Вижда избледнелите розови следи от кислородната маска около носа и устата й, размазаните сажди и мръсотия по лицето й и взетите назаем дрехи. Ръцете и лявата й предмишница са превързани, а Виктор забелязва и подутините от други превръзки под тънкия потник, който някой в болницата й е дал да облече. Трепери в светлозелените хирургически панталони, вдигнала е босите си крака от студения под, но не се оплаква.

Дори не знае името й.

Не знае имената и на повечето момичета, които спасиха, нито на онези, за които прекалено закъсняха. Тя конкретно не говори с никой друг, освен с останалите жертви, и дори тогава липсват имена, липсва информация. "

"Градината на пеперудите"?

Да. Бубче, твой ред е.

Мечтая по"Градината на пеперудите" да направят филм. Страхотна книга е! Четях и не вярвах на очите си...

Отново Стивън Кинг- Долорес Клейборн?

Аз сега чета втората книга от поредицата Колекционера- Майски рози. Първата ми хареса повече.

Да, позна!

Зарязах Майските рози, по-нататък може да пробвам пак. Известно време след Пеперудите трудно можеше да ме впечатли нещо.

Нещо лесно от любима книга.

"В същото време майка му Ливия, с помощта на отровителката Локуста, безмилостно отстраняваше всички роднини, които имаха и най-малки претенции към императорската тога, и разчистваше пътя към трона за сина си.
Когато Август умря, Тиберий се възпротиви да стане император. Искаше да живее като обикновен човек, да изучава гръцките философи, да пише. Но майка му го принуди. Отново трябваше да се подчини.
Стана господар на огромна империя. Обичаше Рим, ала ненавиждаше римляните. Ненавист за ненавист. Но сега властта бе в негови ръце…
Тиберий се загледа през прозореца — нагоре към короните на пиниите… кръгли, тъмни облачета, люшкащи се в мрака.
Като млад той винаги гледаше нагоре: към сребърните орли на легиона, с които влизаше в битките, към слънчевия лик на Юпитер Капитолийски, към личицето на мъничкия Друз, който му роди Випсания и когото той по стар римски обичай вдигна високо, признавайки го за свой син. Неговите противници от сената го научиха да гледа надолу, в пътя, който те му препречваха с най-различни мерзости."

След нас и потоп ?

Алекс, твой ред е.

В покоя и тишината на малката къщичка Бунтаро бавно и много грижливо вдигна похлупачето на малка керамична кутия за чай от времето на династията Танг и също тъй грижливо и внимателно взе една бамбукова лъжичка — започваше заключителната част на церемонията. Той умело гребна точно толкова зелен прах, колкото беше необходим, и го пресипа в порцелановата чашка без дръжка. Старинен чугунен чайник къкреше върху въглените. Със същата спокойна грация Бунтаро сипа от врящата вода в чашката, върна чайника обратно върху триножника, леко разбърка зеления прах с бамбукова пръчица, докато се получи безупречна гладка кашица.

Добави лъжичка студена вода, поклони се на Марико, която беше коленичила срещу него, и й предложи чашката. Тя му се поклони и я прие също тъй изискано, погледна с възхитен поглед гъстата зелена течност, отпи три глътки, почака малко, отпи още една глътка, после още една и още една. Върна му чашката. Той пак забърка чай и отново й предложи чашката. Тя го помоли сега той да опита питието, както се очакваше от нея. Той изпи чая на три глътки. Забърка трета и четвърта чаша. Петата вежливо му беше отказана.

Името на Марико ме кара да съм сигурна, че е "Шогун" на Клавел. Пък и чайна церемония...

Дам

"Погледна часовника си. Все още имаше време да посети доктор Девънпорт преди края на работния ден в „Корнукопия“. Не й позвъни, за да е сигурен, че ще я завари; тъй като й бе поверена нова работа, нямаше къде да е, освен на работното си място.

След като не я откри в кабинета на Скепс, той я намери на последния етаж, в апартамента. Ейб бе открил, че има малка вътрешна стълба, скрита в тоалетната за гости. Черната стена се отваряше навътре, след като човек натиснеше редица изчанчени копчета, и отвътре се показваше метална спирална стълба. Кармайн мина оттам и излезе, сякаш бе ползвал тоалетната. Появата му не я стресна, единствено я подразни.

Днес бе облечена в убито червено, а очите й изглеждаха мръснозелени. Очи на хамелеон, помисли си той. Отразяват околните цветове, но не могат да станат убито червени. Просто нямат такъв пигмент.

— Сега сигурно се превърнах в основния ви заподозрян — подхвърли тя.

— Не, отивате още по-надолу в класацията. Освен ако той не ви е казал какво има в завещанието.

— Дезмънд Скепс ли? Да прояви подобна недискретност? Единственото, което развързваше езика на Дезмънд, беше алкохолът, а когато се запознах с него, той бе свел пиенето до минимум. По един малцов скоч на ден, нищо повече. Никога не си позволяваше друго. Притежаваше една от най-големите компании в страната и знаеше какви беди може да му донесе дрънкането. Когато е поел работата, издал офертата на „Корнукопия“ за един от първите атомни реактори и конкуренцията му измъкнала сделката изпод носа, като използваха дизайна на „Корнукопия“. Не знам как не е получил удар. Гриърсън го извадил от помията. Ако имаше човек, когото Дез обичаше, то това беше Уол Гриърсън. По онова време бордът му бил още нов. Бил готов да ги уволни до един, с изключение на Гриърсън, но решил, че блюдолизците могат да бъдат и от полза, стига той, шефът, да не се напива."

Хм ... струва си, че е криминален роман, обаче нищо не ми дава насоки ни за книгата, ни за автора. Имам нужда от подсказка

Аворката е австралийка и има една много известна книга (не че подценявам другите, просто тази е класика). Аз сравнително скоро открих, че пише и страхотни криминални романи - цитатът е част от поредица.
"Капитанът очакваше да попадне в квартал на заможни хора, но се озова на улица, където къщите бяха залепени една за друга, доста запуснати, архитектурата напомняше джорджианската, пред всеки вход се виждаха мръсни стълби, а отстрани на вратите бяха сложени табелки с ръчно написани имена. Откри къщата, която търсеше, качи се по стълбите и прочете, че Лефивър живее в апартамент 105, докъдето се стигаше по разклатена стълба в мрачен коридор. Звънец нямаше, а 105 не беше на първия етаж. Погледна към часовника си, за да се увери, че е дошъл навреме, след това се заизкачва по тъмните стълби към площадка с пет врати. Търсеният апартамент беше в дъното и прозорците със сигурност гледаха към двора. Почука.
— Влез! — прозвуча гласът на обитателя.
Както предполагаше, топката превъртя и вратата се отвори. К. влезе в огромна стая, в която влизаше светлина само от два прозореца в този мрачен ден. И тази стая, както и останалата част от къщата беше мрачна. Тапетите бяха избелели, на места се бяха разлепили, плътните кадифени завеси бяха осеяни с петна, а пък мебелите, от най-различни стилове, бяха очукани, съдрани, дамаската на някои пробита. Навсякъде бяха пръснати книги, а едната стена бе скрита от огромна библиотека. Бюрото бе отрупано с документи, на ниската масичка до него бе поставена механична пишеща машина."