В момента чета ... 74

Това за " Пътуващо представление с вампир" ли се отнася ? Ако трябва да съм откровена очаквам да чета Стивън Кинг без съвест, Ричард Лейман е именно такъв. Причинява ми терзания, безсъние, тревожност. Понякога имам нужда да се отвратя.

Да. Ами, не знам как иначе да я определя. Потискаща е, много атмосферна (в смисъл, че атмосферата е по-натрапваща се от събитията в сюжета).

Надявам се утре да успея да напредна, т.к. ми стана още по- интересна книгата.

Благодаря за новата тема!
Аз идвам да се оплача - след силното книжно начало на годината се заредиха провал след провал. "Кодекс 632" е ужасна скука, но почти го приключих. Единственото положително покрай него е, че се зачетох в разни материали за относителната и абсолютната истина.
Другото нещо (не мога да го нарека нито книга, нито произведение), което чета, е "Двайсетте дни в Торино" на Джорджо де Мария. Пълна подигравка и разхищение на хартия! Спокойно можеше да не се издава. По някаква необяснима причина преводът е от италиански на английски и после от английски на български. От 190 страници 25 са предговор от световнонеизвестния Реймън Глейзов / Ramon Glazov. От оскъдната информация в гугъл размирам, че го познават предимно роднините му. Господинът е счел за нужно да направи преразказ с елементи на разсъждение и да се похвали каква невероятна работа е свършил с превода.
Отивам да си ровя в запаса с нечетени книги. Дано прекъсна серията от неуспехи.

Здравейте,

В момента чета Чернобилска молитва (Светлана Алексиевич) и Живот на заем (Ремарк).

Имам желание да се захвана и с Мураками. Бихте ли препоръчали с какво е удачно да се започне?

Някой може ли да изкаже менение за Трите тела и Тъмна гора на Лиу Цъсин.

Приключих "Изрисувано с къна" (Алка Джоши)... В крайна сметка реших да ѝ дам 3*.
Ето и ревюто ми ...

Индия и индийската култура  - необятна тема, от която винаги съм била привлечена и изкушена.
И "Изрисувано с къна" на Алка Джоши - поредната книга за Индия, която се надявах да харесам и да ме заплени. Уви, не се получи до степента, до която очаквах, макар в началото да имаше всички предпоставки за това.
Книгата ни пренася в средата на 50-те години на миналия век, когато Индия вече е извоювала независимостта си от Англия. Главната героиня , Лакшми, е независима и амбициозна млада жена, избягала от мъжа си-насилник и изкарваща сама прехраната си като художничка-татуистка, работеща с къна.(Тук се сблъсках с първата неправдоподобност, защото сама жена от село, и то избягала от законния си съпруг в големия град е нещо, което и в днешни дни е почти невъзможно да се случи в Индия, а какво се отнася за през 50-те години на XX век? Абсурд.).
Лакшми обаче  не само разкрасява телата на дамите от висшето общество на Джайпур със сложно изпълнени рисунки, но е и тяхна душеприказчица, пазителка на тайните им и психолог. Често се обръщат към нея и при различни неприятни ситуации , в които изпадат жените като нежелани бременности и други подобни. Тя е лечител на душите и на телата им и се проявява като  истинска бизнес-дама с нюх към търговията с типично женски тайни продукти - билкови отвари за помятане, кремове, балсами за коса... Тя с еднаква лекота сътворява мандали за празненства, както и чайове и сладки за забременяване. Нещата ѝ вървят завидно добре, дори сполучливо осъществява първото си посредничество като сватовница на уреден брак между наследниците на две знатни семейства и е на прага да се нанесе в новопостроената си къща  (поредната неправдоподобна линия - сама жена в Индия се разправя със строители и си изкарва пари за къща?!), когато изневиделица се появява едно 13-годишно девойче, което се оказва нейна сестра, за чието съществуване Лакшми дори не е предполагала... Радха, "момичето, носещо лош късмет" и прокудено от родното им село след смъртта на родителите им , е на път да донесе лош късмет и на нищо неподозиращата ѝ сестра Лакшми. С Радха от миналото се завръща и бившия съпруг на Лакшми и в един момент всичко градено от нея с години и много усилия - клиентела, контакти, отношения - започва да се руши подобно на падащи блокчета от домино...

Общо взето, от историята можеше да се получи доста по-интересно четиво, ако образите бяха по-добре развити, а не останаха почти до края статични. Към средата на книгата бях тотално отегчена от непрекъснатото тичане на Лакшми от една клиентка при друга, от бъркане на къната на паста и прочее битовизми. Искаше ми се да беше засегната в по-голяма степен традицията на рисуването с къна, различните символи и вярванията как те предизвикват желани събития.. Към края действието се забърза и книгата отново ми стана приятна за четене и като цяло оценката ми е по-скоро положителна.  С две думи - добро начало и край, мудна среда...

Мисля, че книгата - малко тип "индийска сапунена опера" - ще се хареса повече на по-младата читателска аудитория, както и като мотивиращо четиво за независими self-made жени.

Чела съм Трите тела и продължението - интересна фантастика, има тежки сцени (свързани с Културната революция в Китай), самата фантастика е доста нестандартна. В първата книга е по-добре представена, защото е някак по-тайнствена, човек не знае какво да очаква. Някои неща са много объркващи.

Довършвам "Един аристократ в Москва", прочетох я с огромна наслада.
Близка моя млада приятелка ми даде за прочит "Разбити сърца" на Колийн Хувър, защото много й харесала. Отдавна не чета такъв тип романи, звучащи ми като тийн литература. Но заради желанието на това момиче, обичащо четенето, реших да я прочета, за да я изкоментирам с нея самата. Учудващо, но началото ме грабна. Ще видим как ще продължи...
Дай Боже повече четящи деца!

Аз пък много забуксувах на нея. В началото ми започна много силно, стилът е много приятен за четене, но явно ми се иска нещо с повече действие.
Ще я оставя на пауза за малко и ще продължа с "Шъги Бейн".

Иначе финиширам януари с 3 прочетени - "Били Съмърс", "Скандалният живот на Евелин Хюго" и "Почти нормално семейство".

В първия ден от месеца само надниквам да видя дали има коментари за първенеца в класацията за книга на годината.

Аз съвсем изключих!
Отивам да обявя победителите

Бакман е поласкан, праща поздрави и сега каза, че ще зарадва гласоподавателите с новото си заглавие, ако издателите му в България са бързи! 😂

Прекрасна е - книга за душата във всеки един смисъл на тези думи. За най-дълбоката и всеопрощаваща човешка любов, която остава дори след смъртта, способна да озарява и преобразява, да измие най-тъмната чернилка, да излекува най-дълбоките душевни рани и да заглади най-острите ръбове в сърцето на обичания, така че да спаси доброто и светлото, което все още не е успял да погуби.
Това е вариация на "Коледна песен" от Дикенс - за една душа, която преминава през страданията, които е причинила, покайва се и решава да се поправи.
Доста кратичка книжка, по-скоро е разказ, отколкото роман, но с широките полета от двете страни на текста, така че да останат по 4 думи на ред и 30 страници биографични данни за авторката и анализи на произведението, издателите са успели да запълнят 200 страници.

Изчела съм всичко издавано досега на Мураками и винаги препоръчвам да се започне с "Норвежка гора": тя е едновременно типично негова, но не толкова крайна в метафорите по мое мнение. С нея и ще разберете, дали да продължите с другите.
Най-ранните му книги също са подходящи, но не съм сигурна, че са преведени на български език.

Мураками има нова книга - First person singular - като ще я има и в превод на български скоро. За мое съжаление ...разкази. 8  на брой..