В момента чета ... 74

А на мен много ми се четат разкази в момента, но нямам никаква представа какви и на кой автор. Дайте някоя идея, моля!

Давам веднага - "Разкази" на Наталия Мешчанинова.

"Разкази с неочакван край" на Роад Дал.

Да, чела съм "Първо лице единствено число" (хареса ми "Върху една каменна възглавница"), но аз изключвам сборниците с разкази, когато препоръчвам. Някои разкази на Мураками са много добри, но това не е жанр, който харесвам.
За мен най-силна книга на писателя е "Танцувай, танцувай, танцувай", докато за "Кафка на плажа" имаше статистика, че е най-харесваната.
За съжаление, Мураками се превежда на български от английски език.

Ивето, ако не си чела "Шах и мат" на Джефри Арчър, мисля, че биха ти харесали на теб. От фантастичните - Шекли, те са с чувство за хумор.
Много обичам разказите на Шмит, на киндъла ме чакат "Мечтателката от Остенде" и "Двамата господа от Брюксел", разказите на Мешчанинова също съм ги приготвила. Още две книжки с разкази чета между другите книги - "Предателства" от Йосип Новакович и "Литературен обяд", те са ми от размени.

Прочетох "Като дъх"на Ферзан Йозпетек. Четивна и доста интригуваща в началото, към края вече малко блудкава ми стана историята.
Преди това прочетох "Способни хора "'. Толкова неприятна книга не бях чела отдавна. Не скучна, защото все исках да разбера какво се случва, но атмосферата е супер тягостна и го усещах много силно.  Вероятно това говори добре за Екман като автор, кара те да се замислиш за изборите, които правим и какво огромно отражение върху всичко могат за имат, но остава изключително неприятно чувство и вкус в устата, което не ми допада.
В момента чета "Светлина между два океана" и направо не мога да се спра, постоянно мисля за нея. Отдавна книга не ме вълнувала по този начин.

За пръв път ми се случва, ама ще пиша за детска книга... Даже за мен детска трябва да е в кавички. Славните дни на Жакоминий Гейнсбъроу Не знам как да я опиша даже, една позната я описа като тегава, може би това определение и пасва най-добре. То погребения, то гробища, то нарисувано умряло зайче, гушнало букет. Претендира да е философска явно, но и на мен като възрастен читател не ми допадна, дъщеря ми казва, че и харесва, но според мен го казва заради зайчетата, не мисля, че разбра нещо. Книгата е много скъпа, но не си заслужава изобщо за мен. Оценката в Гуудрийдс ме изуми- 4.5 😲, не знам само в моите очи ли беше толкова зле. Дадох 1/5 и това ще ми е първата Малинка за годинката, ако можех щях и - 5 да и дам. 😀

Благодаря за новата тема
Happy Mijjj ツ! 🌹

Дочетох си предходната тема, отдавна не бях надничала във форума. Записах си много книги за четене, благодаря ви!
През януари прочетох "Изхвърлени в Америка", която много ми хареса и "Бели нощи" - Кристин Хана, която не можа да ме грабне въпреки тежката съдба на майката.
Въпреки това съм дала 4*, което ми се струва доста щедро.
В момента чета "Априлската вещица" - Майгул Акселсон. Началото ми беше малко объркващо, докато разбера кой какъв е и защо такъв е, но с всяка следваща страница, става все по - интересно. 🤗
По въпроса за скандинавската литература, много, много ми харесва. И не само: сериалите им са топ! Особено криминалните. Езиците (скандинавски) са ми много интересни. Ако гледам сериал, задължително трябва да е със субтитри. Ако е озвучен - въобще не го гледам. Но дали бих живяла там? Със сигурност бих отишла с удоволствие на екскурзия, но да живея там?!? Може би да, ама надали. 😂

От разказите препоръчвам тези на Е. Е. Шмит, "Трънски разкази" и "Четецът"

Този месец приключих "А планините ехтяха" от Халед Хосейни. Поредна книга, която заслужава да бъде прочетена. Би и подхождало също "Откраднат живот" като заглавие. Само не разбрах съдбата на семейството на доведения брат след случката (или нещо съм изтървала). Хареса ми, че обхвана повече съдби, направих си някои изводи (случката с братовчедите - лекар и бизнесмен), че не е достатъчно да съчувстваш, а трябва да действаш и това те прави по-добър. Ако я оценявах, щеше да е 5*.
Тези дни изгледах сериалчето  "Бьорнстад" и много ми хареса. Някои герои си ги представях по друг начин, но към края на сериала всеки си отговаряше, освен стария треньор. Мисля да продължа с "Ние срещу всички".
Покрай сериала попаднах на един филм "Скрит живот" ( A Hidden Life ), за ВСВ. Филмът е вдъхновен от книгата "Franz Jägerstätter: Letters and Writings from Prison". Цитат от kultura.bg "Базирана върху действителни събития, историята на „Скрит живот“ се разгръща в австрийското село Радегунд в периода 1939–1943 г. и ни запознава с героя Франц Йегерщетер, който се радва на усърден, но щастлив семеен живот със съпругата си Фани. Когато войната избухва, Франц отказва да се закълне във вярност към Хитлер и впоследствие е задържан и изпратен в Германия за процес, който застрашава живота му. През това време Фани трябва да поеме тежестта от решението на съпруга си, обявен за блажен десетилетия по-късно, през 2007 г., от Католическата църква." Тази мисъл ме накара да потърся книгата: "за да напомни, че съпротивата срещу неусетно пристъпващия мрак в човешките сърца, е единственият начин да бъде спасено онова, което вярващите наричат душа, а светските – цивилизация."
Ако някой е чел книгата или е гледал филма, моля да сподели дали си заслужава. Много ми е ограничено времето за четене и ми се иска да си подбирам книгите.

И аз гледах Бьорнстад преди да прочета книгата, и мисля, че книгата е доста по-добра. Както винаги в сериала са пропуснати доста неща и някои характери не са представени съвсем правилно. Бьорнстад и Ние срещу всички са едни от любимите ми книги на Бакман, но Брит Мари май ми е най. Странно е, че Уве е спечелил класацията. Нямам предвид, че Уве е лоша книга, но сред моите познати е най-малко харесваната сякаш.

Приключих Орисано, дадох 3 звезди, същата е като предишните книги и май ме отегчи с абсолютно същата любовна история.

Приятелка много ми похвали Стопанката на господ и ми я даде, мисля да я започна днес. По корица обаче грам не ме привлича , нито имам представа за какво иде реч. Ще и се доверя изцяло насляпо.

Влияят ли ви кориците при избора на книга?

Кориците са ми тотално индефетентни. Не им обръщам внимание.едва като прочета книгата мога да се загледам. По-често не ми харесва, за разлика от книгата. ( планината помежду ни ми е типичен пример)
Стопанката за мен беше скучна книга. Нещо не успя да ме грабне, освен скучна ми беше к някак неестествена. Незнамкак да го опиша - изкуствена. Почнах я заради много хвалебствия.

Отказах се от Четвъртата маймуна, някъде около средата на книгата .
На аудио започнах Камила Лекберг - Ледената принцеса. Бях започвала една нейна, която не ми допадна, да видим с втория опит как ще е.
На хартия съм на Алекс Майкълидис - Останалото е мълчание. Добре започва.
Направих плах опит с Даниел Стийл - любимка на майка ми, препоръчаната от нея "Хотел Вандом", доста ми е скучна. Една нейна съм чела, която ми хареса, беше ми препоръчана от библиотекаря за първи досег с авторката и явно съм останала с не съвсем лоши впечатления, като за разтоварващо четиво, но "Хотелът" определено е пълна боза. Продължавам да си търся романтичен автор, който да харесам.

Sea.sea, и аз съм така, чета, когато ми е спокойно /то тогава имам и повече време де, та съвпадат причините/.

Къде гледате в гудрийдс колко страници сте прочели до момента? Някои писа брой страници, затова питам.

Този месец 5 завършени, 2000 страници да са. Имам един Дейвид Копърфийлд в Сторител, до 1/4 да речем, бавно ми върви, 1/2 Четвъртата маймуна и още някакви започнати и недочетени, които като цяло ми се събира още една книга. При мен се губи много бройка от недочетените, а с някои съм упорита, карам до 1/3, че и до 1/2, преди тотално да се откажа. За мен са много 5 книги месечно, но всичките са трилъри, умишлено, за да започна пак да чета, да не вкарам в период без книги, което много лесно ще стане, ако не хвана нещо супер увлекателно.
Миналият и по-миналият месец обаче съм с по 1,5 - общо 3 за двата месеца.

На "Нормални хора" започнахме с ММ сериала, не ме грабна. Направо си умрях от скука, не ми минава през ума да започвам книгата.
За "Кабулският книжар" май не бях чела добри отзиви тук, не ми е в списъка.

pppqqq Какво й е на "Съседката", да не е и тя с 'гадости'. И аз съм от тези, които не обичат 'гадни неща', какво визирам под това описах горе в спойлера.

Аз съм чела поредицата за У4М и ми хареса, бих казала, че гнусотиите са само в първа част. После и да се споменават не е така подробно. На "Съседката" четох резюме само и смятам, че там извръщенията са много по-гадни и отвратителни.