Невъзможните връзки и последиците от тях

Това с китките и всяка вечер на ресторант не го разбрах. Звучи ми като лафчето от историята за голфо - кво се праиш пред ку*вичката. Като пусне въпросната ку*вичка, изведнъж и 'правенето' се преустановява.
Мисълта ми е, такъв мъж не е за хвалене.
А ей затова и аз не прекалявам с контенето и гримовете, щото да няма после ама ти що..

Тоест за да не спират мъжете с усилията, жените трябва да го играем вечно студени и недостатъпни, че да поддържаме някакво ниво на отношение.
И така колко време? Месеци, години?

Ама цялото това шоу трае към седмица, макс две, което не бих го нарекла "връзка".

Е, тук авторката да каже дали е една седмица.
И викаш след седмица мъжът ще вечно влюбен и вечно стараеш се.
Смея се...

Авторке, ще се съглася със съфорумките, че вероятно след няколко разочарования - съзнателно или несъзнателно си се отказала от тази игра, защото ти носи страдание, а както и сама пишеш, ти иначе си имаш хубав и подреден живот. Човек обаче нито може да се насили да изпита любов, нито привличане. Според мен това не те прави странна или ненормална - и аз, и много мои приятелки сме имали паузи след някакви връзки и произтекли разочарования, на едни им минава бързо, на други по-бавно, но това не е точна наука. Нормална защитна реакция е.

Ако трябва да продължа твоята метафора за ябълките и крушите, твоята работа не е да смениш на някой крушеядец вкуса, но пък дай кредит и на себе си - на света има много мъже, които са излезли за ябълки, пък и такива, които са склонни да опитат и после им става любимия плод. Най-големият сексист - Уинстън Чърчил има една много любима моя мисъл - че тайната на успеха е да вървиш от провал на провал без липса на ентусиазъм. Той за друго го е казал, но важи за абсолютно всичко в живота.

Какво липсва на мъжете около теб, за да не те привличат? Можеш ли да го определиш?

Между другото, това тотално не-привличане може да е и нещо хормонално.

Човек създава респект с поведение, интелект, излъчване.
Ако излъчваш респект, няма как да не ти отвърнат със същото. Или са много пси, или ти имаш вина.

Нямам предвид човек (независимо от пола) да се прави все на студен и недостъпен. И с това бързо ще загубиш отсрещния. Става дума да не прекаляваш да угаждаш и да се харесаш, а ако видиш, че ти много се стараеш, но партньорът - не, малко да се поспреш и отдръпнеш.

Не баш студен, но куул - да.

На теория е просто - ако той направи крачка напред, правиш и ти. Ако направи крачка назад - и ти даваш назад, не се засилваш към него още повече, въпреки че това е често срещаната реакция. Така се получава дисбаланса, който в последствие те превръща в "план Б". Хората са кухи и първосигнални, те не осъзнават, камо ли да седнат да анализират, че с поведението си, те объркват и плашат, и с това съответно те предизвикват да ги гониш.

Мисля, че пишещите, вкл.авторката, бъркате етапите. В заглавието пише връзки, но в темата се коментира етапът на флирта и този на най-най-ранните пеперуди. Това все още не е връзка. Проблемите идват от разликите в начина, по който тя и той (който и да е той) гледат на случващото се.
Напълно е възмножна и една друга хипотеза - след като е минала през много мъже с 'несериозни' намерения, сега се среща с такива със 'сериозни' намерения, обаче пък нещо в поведението/ вида на тези сериозници я притеснява, затова се дърпа.

Още веднъж прочетох първия пост /щото аз карам по диагонал/ и аз мисля, че се говори за онези първи 30-40 дни, когато не се знае още знае ли се.
И аз съм се влюбвала по това време, то си е човещинка, но това още не е баш "връзка".

Тука вече съм напълно съгласна. Изпитала съм го.

Благодаря за мненията. Определено има върху какво да помисля.

Относно това, какво им липсва на мъжете покрай мен (на този етап), за да не ги искам - реално нищо. Между тях срещам и много привлекателни, интересни мъже. Не съм сляпа. Просто не ме привличат. Не мога да го обясня точно. Сякаш, като си представя потенциални срещи, флиртове и връзки, се изморявам от самата мисъл за това. Дали е хормонално не знам? Ходила съм на психолог. На друг специалист - не.

Относно неуспешното минало. Не говоря за нещата в норма, като това да не ме води по 3 пъти на ден на ресторант или да не ми звъни на всеки час. Повярвайте ми, минала съм през доста кофти сценарии. От това да идват и да си тръгват, да те обидят словестно, да те зарежат без обяснения, да ги хванеш на калъп с псевдо-приятелка и още по-неприятни неща, за които не искам да говоря.

Дали ми има нещо на мен и на поведението ми? Вероятно, да. За да се държи някой с теб по безобразен начин или просто тотално да загуби интерес и да си тръгне, обикновено е защото (най-малко) си го позволил. Подозирам, че сега може да ме нападнат някои. Но нито една от тези 4 истории не започна по лош начин. Стана така впоследствие.

Факт е, че тогава много съм се раздавала и съм правила две крачки напред в отговор на една назад от отсрещната страна. На днешен етап е обратното. Аз съм много учтива и симпатична, но просто не ги искам. И това сякаш ги кара да се стараят още и още, да правят какво ли не, за да ми променят отношението. А то не е умишлено. И засега няма изгледи да се променя.


Ще бъда благодарна за повече инфо. Какво е това с хормоните?

Самата мисъл за нова връзка те изморява, защото очакваш поредния провал (дори да е несъзнателно). Ако не даваш шанс на никого, няма да имаш неуспех. Обаче няма да имаш и успех. Надявам се, че разбираш какво искам да ти кажа.