Здравейте! Писала съм преди години тук, но не си помня акаунта. Причината, поради която пиша сега и тогава, са невъзможните взаимоотношения и последиците от тях.
Жена съм, минах 30-те. Към днешна дата мога да се похваля, че животът се развива сравнително добре. Здрава съм, имам добра работа, близки хора, хобита, постигам си някакви цели.
Личният и интимен живот е напълно отсъстващ. От няколко години. Не се шегувам. Нямам връзки, авантюри, интимни контакти, срещи и каквото и да било от този род. Колкото повече време минава, толкова повече расте нетърпимостта ми към всичко в интимен план. Трудно мога да обясня каква е картинката в главата ми. Не си поставям забрани. Просто пълна апатия към противоположния пол, освен ако не говорим за платонични приятелства. Когато някой се опита ме приближи настоятелно, изпитвам раздразнение. Ако самата аз реша да изляза, все пак, на някаква среща - "пишман" интересът ми умира преди да съм си изпила кафето. Не мога да кажа, че се чувствам самотна, но съжалявам, че нещата се развиха така. Пробвах с психолог и терапия. Резултат 0.
Та...преди да започна да живея като асексуална, имах 4 неуспешни любовни периода. Между 15 - 30 години. Ще спестя резюмето на всеки един от тях. Общото е, че бях привлечена силно от тези хора и по-точно от прекрасното начало. За съжаление, в момента, в който се влюбя, нещата се променяха коренно. И заемах позицията на тази, която не е избрана, оценена, уважавана, винаги резерва, план Б, отхвърлена и т.н.
Реално нищо ми няма. Бих казала, че съм добър и разбран човек, не изневерявам, имам ценностна система и "опаковката ми" съвсем не е отблъскваща. Напротив, като много млада и сега също, изобщо не страдам от липса на мъжко внимание. Но отговоря ли на това внимание, се развива сценарият, описан по-горе. Без изключение. До момента, в който станах неспособна на това. Поне на този етап. Естествено, че си имам своите странности и "кирливи ризи", но кой ги няма?
Въпросът ми е как става тази магия? Изчетох сума ти неща по темата в интернет и все още нямам отговор. Има ли и други като мен? Възможно ли е да съм променяла поведението и вибрациите си към желания от мен субект и по този начин да съм го отблъсквала? Или подсъзнателно, винаги съм избирала невъзможните мъже за мен? Имам предвид, както се казва в една поговорка, може да си най-хубавата, вкусна и сочна ябълка, но на света живеят хора, които предпочитат круши. И аз така, по някакъв неясен за мен начин, подсъзнателно да намирам любителите на круши и да се влюбвам в тях. И после да се чудя "що така стана?"
Имам една близка приятелка (наближава 40те), която също цял живот има проблем с невъзможните връзки и несподелена любов. Хубава и умна е, надежден човек. Като страничен наблюдател мога да кажа, че винаги е избирала мъже с много висок социален статус и положение в обществото. Никога не е търсила материални облаги, просто такъв и е таргет типа. Няма нищо лошо и невъзможно в такава връзка. Но, някакси, все се случва така, че тези мъже се забавляват на поразия (поради големия си избор) и накрая се сродяват с някоя, със сходен висок статус. Това клише не подмина и моята приятелка.
Може би, ако подходя с осъзнатост към всичко това, ще успея да поискам отново някого. И този път, без да попадна в познатия капан.
Жена съм, минах 30-те. Към днешна дата мога да се похваля, че животът се развива сравнително добре. Здрава съм, имам добра работа, близки хора, хобита, постигам си някакви цели.
Личният и интимен живот е напълно отсъстващ. От няколко години. Не се шегувам. Нямам връзки, авантюри, интимни контакти, срещи и каквото и да било от този род. Колкото повече време минава, толкова повече расте нетърпимостта ми към всичко в интимен план. Трудно мога да обясня каква е картинката в главата ми. Не си поставям забрани. Просто пълна апатия към противоположния пол, освен ако не говорим за платонични приятелства. Когато някой се опита ме приближи настоятелно, изпитвам раздразнение. Ако самата аз реша да изляза, все пак, на някаква среща - "пишман" интересът ми умира преди да съм си изпила кафето. Не мога да кажа, че се чувствам самотна, но съжалявам, че нещата се развиха така. Пробвах с психолог и терапия. Резултат 0.
Та...преди да започна да живея като асексуална, имах 4 неуспешни любовни периода. Между 15 - 30 години. Ще спестя резюмето на всеки един от тях. Общото е, че бях привлечена силно от тези хора и по-точно от прекрасното начало. За съжаление, в момента, в който се влюбя, нещата се променяха коренно. И заемах позицията на тази, която не е избрана, оценена, уважавана, винаги резерва, план Б, отхвърлена и т.н.
Реално нищо ми няма. Бих казала, че съм добър и разбран човек, не изневерявам, имам ценностна система и "опаковката ми" съвсем не е отблъскваща. Напротив, като много млада и сега също, изобщо не страдам от липса на мъжко внимание. Но отговоря ли на това внимание, се развива сценарият, описан по-горе. Без изключение. До момента, в който станах неспособна на това. Поне на този етап. Естествено, че си имам своите странности и "кирливи ризи", но кой ги няма?
Въпросът ми е как става тази магия? Изчетох сума ти неща по темата в интернет и все още нямам отговор. Има ли и други като мен? Възможно ли е да съм променяла поведението и вибрациите си към желания от мен субект и по този начин да съм го отблъсквала? Или подсъзнателно, винаги съм избирала невъзможните мъже за мен? Имам предвид, както се казва в една поговорка, може да си най-хубавата, вкусна и сочна ябълка, но на света живеят хора, които предпочитат круши. И аз така, по някакъв неясен за мен начин, подсъзнателно да намирам любителите на круши и да се влюбвам в тях. И после да се чудя "що така стана?"
Имам една близка приятелка (наближава 40те), която също цял живот има проблем с невъзможните връзки и несподелена любов. Хубава и умна е, надежден човек. Като страничен наблюдател мога да кажа, че винаги е избирала мъже с много висок социален статус и положение в обществото. Никога не е търсила материални облаги, просто такъв и е таргет типа. Няма нищо лошо и невъзможно в такава връзка. Но, някакси, все се случва така, че тези мъже се забавляват на поразия (поради големия си избор) и накрая се сродяват с някоя, със сходен висок статус. Това клише не подмина и моята приятелка.
Може би, ако подходя с осъзнатост към всичко това, ще успея да поискам отново някого. И този път, без да попадна в познатия капан.
