Здравейте.
Аз съм една "отчаяна лелка" на 36 с две деца под 10 години и ужасен съпруг, която обмисля КАК да си извоюва обратно свободата.
С него се запознахме по странни стечения на обстоятелства докато бяхме студенти. В различни градове, коренно различни специалности. Но по някакъв начин си паснахме. Завършихме и аз се преместих в неговия град. Той записа магистратура, а аз започнах да работя, за да можем да си плащаме наема и сметките. След като завърши, му помогнах в търсенето на работа по специалността - ровех обяви, говорех с HR-и, всичко, което не изисква връзки (понеже никога не съм имала такива). Накрая намери, но за много ниска заплата. По това време аз започнах работа в голяма фирма, но на най-ниската длъжност. Въпреки това печелех двойно и повече спрямо него. За мен това никога не е било фактор в отношенията - парите са, за да се харчат, а и живеейки заедно, няма "мои" и "твои". Така са ме възпитавали... Та поработи той, но не му хареса жената да печели повече от него. Премести се във фирма с голяма заплата, но с убийствено тежка физически работа. Мина се време, не повече от половин година, аз вече бях повишена в управител офис, когато забременях. И адът започна. Трябва да уточня, че беше желана бременност, изговорена и планирана. Имах трудности, лежах за задържане... И той, прибирайки се от работа, от вратата започваше скандала с "и днес ли цял ден си лежа?" При положение, че веднъж отидох до магазина за хляб и прокървих... Бях прехвърлила четвърти месец, когато започна да ми натяква да правя аборт. Към днешна дата ми се иска още тогава да си бях тръгнала, но... Имала глава да тегли. Някак си се успокои обстановката, с много ръчкане от моя страна той смени работата с такава по специалността си и дори стигна до длъжност изпълнителен директор (първи и единствен под собственика на фирмата). Теглих (да, аз) кредит за апартамент. Имахме събрани общи почти половината, останалата половина ги изтеглих аз. В документите жилището е и на двама ни с равни дялове. Ако трябва да сме честни, роднините му дадоха някаква част от парите за заема и го изплатихме бързо. За няколко години ситуацията беше що-годе нормална. Детето тръгна на ясла, аз - на работа. През цялото време не е спирал да натяква как аз си "почивам", а той "извива врат". В същото време успя да ме убеди да имаме второ дете. Пак лежане, хапчета, натяквания... След като се роди малкото дете, се преместихме в къща, собственост на неговото семейство, защото апартаментът ни е малък за четирима. Той пътува. Докато бях по майчинство записах квалификационен курс към бакалавърската ми степен. Обаче не успях да завърша докато бях в майчинство... Буквално ми оставаха два изпита и практика, но той ми изяде душата да започвам работа. По някаква магия се оказах назначена на висок пост в институция за деца, лишени от родителска грижа. Работата беше прекрасна, децата - още повече. Но работех 20 часа на ден, буквално спях по няколко часа. Няма делник, няма празник... Абсурд да имам време да завършвам образование. През всичкото време той не спира да се оплаква - не обръщам внимание на децата, не готвя, не чистя... В един момент малкото дете направи сериозна инфекция и се наложи доста време да го гледам. Понеже позицията ми не позволяваше да отсъствам с месеци - напуснах. Захванах отново курса, но вече беше невъзможно да открия преподавателите. В този период ВУЗ-а имаше проблем с хакерски атаки и част от информацията (включително голяма част от оценките ми) беше унищожена. Поискаха да платя още веднъж курса... А сумата е голяма. Отказах се. Започнах неангажираща бачкаторска работа в местна фирма. Уточнявам, че тук, където живеем, изключително рядко се работи за заплата над минималната. Съответно и аз не взимах много. В това време господинът се оказа, че има заигравка с колежка. И до колкото видях - тя го реже (обвързана е), а нашия се бута. Рев, сълзи и сополи да съм му простяла, че това нищо не е и щял да ми го докаже като напусне и сключим брак. Усещам как клатите глави вече, но... Това е! Като съм патка... Та оженихме се на супер скромна церемония, той смени работата си с друга, двойно по-добре платена. Дойде 2020-та и ковид... Децата останаха вкъщи, той също. Не изкара и две седмици и направи бърнаут. Примрънка ми да напусна, за да гледам децата - той печелел достатъчно, за да ни издържа. Направих го. И от тогава насам не е спрял да ми натяква, че не нося пари. Всъщност изкарвам НЯКАКВИ от хобито си, но наистина са символични суми.
Последните месеци ситуацията ескалира. Бях го помолила да свърши нещо на връщане от работа, а той забравил. Чудо голямо, изобщо не беше важно. Но като се прибра и се сети, се разкрещя, започна да ме обижда и да хвърля по мен каквото му падне под ръка. Докато ми крещеше ме стискаше за ръката, имах синини после... Не спира да натяква, че ме "храни", а в същото време не поема отговорност за абсолютно нищо в семейството, освен за финансите. Не, че е малко! Но далеч не е всичко... От великата му заплата ми "отпуска" бюджет под 1000 лева, които трябва да стигнат за всичко - поддръжка на две коли (без горивото на неговата, това му го плащат от работа и е отделно), битови сметки, дрехи и обувки, лекарства, храна... Ремонти и големи покупки не влизат в "бюджета". Останалата част от заплатата му (над 2/3) си я "спестява". В неговата карта и сметка, аз нямам достъп. Споделих му, че съм решила да пробвам в нова сфера и искам да изкарам курс. Говорих с познати, които са на подобни длъжности и те потвърдиха, че познавайки ме - мога да работя това и ще се справя. Но курса е половин негова заплата. Съответно пак скандал, обиди и нещото, което (не знам защо) най-много ме засегна - "нямаш капацитета да го научиш". За всички години заедно и всички високи позиции, които съм си извоювала сам-сама на г*за на географията... Нямала съм КАПАЦИТЕТА да науча нещо си, няма значение какво е то!
И стигаме до момента в който на мен вече не ми пука и ще си взема децата, ще си стегна багажчето и ще си бия петите. Обаче ме е страх. Тъпо е сигурно отстрани, но когато си без работа втора година и от над 10 години ти втълпяват колко си тъп... Страшно си е. Съмнявам се дали ще се справя, дали ще си намеря работа... С децата сме свикнали на малко, нямам амбицията да стана бизнес дама и да въртя милиони. Но какъв е пътят от тук нататък? Изнасям се, развеждам се... Дали това е най-доброто за децата?
Аз съм една "отчаяна лелка" на 36 с две деца под 10 години и ужасен съпруг, която обмисля КАК да си извоюва обратно свободата.
С него се запознахме по странни стечения на обстоятелства докато бяхме студенти. В различни градове, коренно различни специалности. Но по някакъв начин си паснахме. Завършихме и аз се преместих в неговия град. Той записа магистратура, а аз започнах да работя, за да можем да си плащаме наема и сметките. След като завърши, му помогнах в търсенето на работа по специалността - ровех обяви, говорех с HR-и, всичко, което не изисква връзки (понеже никога не съм имала такива). Накрая намери, но за много ниска заплата. По това време аз започнах работа в голяма фирма, но на най-ниската длъжност. Въпреки това печелех двойно и повече спрямо него. За мен това никога не е било фактор в отношенията - парите са, за да се харчат, а и живеейки заедно, няма "мои" и "твои". Така са ме възпитавали... Та поработи той, но не му хареса жената да печели повече от него. Премести се във фирма с голяма заплата, но с убийствено тежка физически работа. Мина се време, не повече от половин година, аз вече бях повишена в управител офис, когато забременях. И адът започна. Трябва да уточня, че беше желана бременност, изговорена и планирана. Имах трудности, лежах за задържане... И той, прибирайки се от работа, от вратата започваше скандала с "и днес ли цял ден си лежа?" При положение, че веднъж отидох до магазина за хляб и прокървих... Бях прехвърлила четвърти месец, когато започна да ми натяква да правя аборт. Към днешна дата ми се иска още тогава да си бях тръгнала, но... Имала глава да тегли. Някак си се успокои обстановката, с много ръчкане от моя страна той смени работата с такава по специалността си и дори стигна до длъжност изпълнителен директор (първи и единствен под собственика на фирмата). Теглих (да, аз) кредит за апартамент. Имахме събрани общи почти половината, останалата половина ги изтеглих аз. В документите жилището е и на двама ни с равни дялове. Ако трябва да сме честни, роднините му дадоха някаква част от парите за заема и го изплатихме бързо. За няколко години ситуацията беше що-годе нормална. Детето тръгна на ясла, аз - на работа. През цялото време не е спирал да натяква как аз си "почивам", а той "извива врат". В същото време успя да ме убеди да имаме второ дете. Пак лежане, хапчета, натяквания... След като се роди малкото дете, се преместихме в къща, собственост на неговото семейство, защото апартаментът ни е малък за четирима. Той пътува. Докато бях по майчинство записах квалификационен курс към бакалавърската ми степен. Обаче не успях да завърша докато бях в майчинство... Буквално ми оставаха два изпита и практика, но той ми изяде душата да започвам работа. По някаква магия се оказах назначена на висок пост в институция за деца, лишени от родителска грижа. Работата беше прекрасна, децата - още повече. Но работех 20 часа на ден, буквално спях по няколко часа. Няма делник, няма празник... Абсурд да имам време да завършвам образование. През всичкото време той не спира да се оплаква - не обръщам внимание на децата, не готвя, не чистя... В един момент малкото дете направи сериозна инфекция и се наложи доста време да го гледам. Понеже позицията ми не позволяваше да отсъствам с месеци - напуснах. Захванах отново курса, но вече беше невъзможно да открия преподавателите. В този период ВУЗ-а имаше проблем с хакерски атаки и част от информацията (включително голяма част от оценките ми) беше унищожена. Поискаха да платя още веднъж курса... А сумата е голяма. Отказах се. Започнах неангажираща бачкаторска работа в местна фирма. Уточнявам, че тук, където живеем, изключително рядко се работи за заплата над минималната. Съответно и аз не взимах много. В това време господинът се оказа, че има заигравка с колежка. И до колкото видях - тя го реже (обвързана е), а нашия се бута. Рев, сълзи и сополи да съм му простяла, че това нищо не е и щял да ми го докаже като напусне и сключим брак. Усещам как клатите глави вече, но... Това е! Като съм патка... Та оженихме се на супер скромна церемония, той смени работата си с друга, двойно по-добре платена. Дойде 2020-та и ковид... Децата останаха вкъщи, той също. Не изкара и две седмици и направи бърнаут. Примрънка ми да напусна, за да гледам децата - той печелел достатъчно, за да ни издържа. Направих го. И от тогава насам не е спрял да ми натяква, че не нося пари. Всъщност изкарвам НЯКАКВИ от хобито си, но наистина са символични суми.
Последните месеци ситуацията ескалира. Бях го помолила да свърши нещо на връщане от работа, а той забравил. Чудо голямо, изобщо не беше важно. Но като се прибра и се сети, се разкрещя, започна да ме обижда и да хвърля по мен каквото му падне под ръка. Докато ми крещеше ме стискаше за ръката, имах синини после... Не спира да натяква, че ме "храни", а в същото време не поема отговорност за абсолютно нищо в семейството, освен за финансите. Не, че е малко! Но далеч не е всичко... От великата му заплата ми "отпуска" бюджет под 1000 лева, които трябва да стигнат за всичко - поддръжка на две коли (без горивото на неговата, това му го плащат от работа и е отделно), битови сметки, дрехи и обувки, лекарства, храна... Ремонти и големи покупки не влизат в "бюджета". Останалата част от заплатата му (над 2/3) си я "спестява". В неговата карта и сметка, аз нямам достъп. Споделих му, че съм решила да пробвам в нова сфера и искам да изкарам курс. Говорих с познати, които са на подобни длъжности и те потвърдиха, че познавайки ме - мога да работя това и ще се справя. Но курса е половин негова заплата. Съответно пак скандал, обиди и нещото, което (не знам защо) най-много ме засегна - "нямаш капацитета да го научиш". За всички години заедно и всички високи позиции, които съм си извоювала сам-сама на г*за на географията... Нямала съм КАПАЦИТЕТА да науча нещо си, няма значение какво е то!
И стигаме до момента в който на мен вече не ми пука и ще си взема децата, ще си стегна багажчето и ще си бия петите. Обаче ме е страх. Тъпо е сигурно отстрани, но когато си без работа втора година и от над 10 години ти втълпяват колко си тъп... Страшно си е. Съмнявам се дали ще се справя, дали ще си намеря работа... С децата сме свикнали на малко, нямам амбицията да стана бизнес дама и да въртя милиони. Но какъв е пътят от тук нататък? Изнасям се, развеждам се... Дали това е най-доброто за децата?
