Друго, с което се тества връзка е поход в планината - особено, ако и двамата не сте планинари 
- Публикувана: 5 май 2022, 10:00 ч.
- Последно мнение: 23 май 2022, 14:40 ч.
Когато “мъжът” във връзката се окаже едно голямо бебе
Друго, с което се тества връзка е поход в планината - особено, ако и двамата не сте планинари
Като разредихме семейните пътувания, аз се върнах към старото хоби. Баирите и камънаците. Ама все забравям, че не съм в първа младост и замалко да си счупя главата на Олимп.
Ако мъжът ми беше мрънкало,изобщо нямаше да ходя с него на почивка.
Или с детето или с приятелки или с някоя роднина..
За мен почивката е удоволствие и разтоварване.
Ако ще се нервирам,по-добре да не ходя никъде...
За планината-дъщеря ми много обича еко-пътеки.Колкото по-диви и трудни,толкова повече и харесват.
На мен това много не ми допада.И затова винаги ходим с компания.
Имам приятелка ,която е катерач.Тя има две деца,Едното обича да се катери,другото не.
Дъщеря ми отива с приятелката ми.Аз се разхождам с нейното дете .
Или с детето или с приятелки или с някоя роднина..
За мен почивката е удоволствие и разтоварване.
Ако ще се нервирам,по-добре да не ходя никъде...
За планината-дъщеря ми много обича еко-пътеки.Колкото по-диви и трудни,толкова повече и харесват.
На мен това много не ми допада.И затова винаги ходим с компания.
Имам приятелка ,която е катерач.Тя има две деца,Едното обича да се катери,другото не.
Дъщеря ми отива с приятелката ми.Аз се разхождам с нейното дете .
Ако мрънка, следващия път няма и да дойде. На някои това им е мечтата де, няма лошо. На мен не ми пречи, важното е да си изкарам добре, пък с кого не ми е толкова важно 
Иначе тук попарени виждам и от двете страни - и от организиращите и от "организираните". Не е проблемът кой кой е. Някои обичат да организират. Други предпочитат да са в ролята на "багаж". Няма лошо. Лошото е, когато единият е зорлем натикан в нежелана роля или пък насреща му мрънкало, дето както и да го направиш, все му пречи и нищо не оценява. Битки с такива за първоначално изгубени. Понякога просто е въпрос не непреодолимо разминаване в желанията. Друг път просто насреща си нямаш човек. Този, който не ме пита и не се интересува, бих го разкарала. Той така ще е за всичко. Който пък мрънка, се организирам без него и си заминавам, той да се радва на диванчето вкъщи. Ако иска да участва, или да се включва наравно, или да се радва, че друг е свършил работата, и да не знае много. Всичко друго са упражнения в безсмислие.
Иначе тук попарени виждам и от двете страни - и от организиращите и от "организираните". Не е проблемът кой кой е. Някои обичат да организират. Други предпочитат да са в ролята на "багаж". Няма лошо. Лошото е, когато единият е зорлем натикан в нежелана роля или пък насреща му мрънкало, дето както и да го направиш, все му пречи и нищо не оценява. Битки с такива за първоначално изгубени. Понякога просто е въпрос не непреодолимо разминаване в желанията. Друг път просто насреща си нямаш човек. Този, който не ме пита и не се интересува, бих го разкарала. Той така ще е за всичко. Който пък мрънка, се организирам без него и си заминавам, той да се радва на диванчето вкъщи. Ако иска да участва, или да се включва наравно, или да се радва, че друг е свършил работата, и да не знае много. Всичко друго са упражнения в безсмислие.
Да де, няма спор че е така.
Въпросът е, че този, за когото казваш да се включва или да се радва, че друг е свършил работата, трябва това нещо да го осъзнае. А тук говорим за хора на една бебешка емоционална възраст. Сиреч, ако е с нормална емоционалност, ще го разбере и евентуално нещо ще промени, докато героят на темата никога няма да го проумее и никога няма нищо да промени. Все едно да искаш да участва наравно едно дете на 2-3-4 години. Ами няма как...
Въпросът е, че този, за когото казваш да се включва или да се радва, че друг е свършил работата, трябва това нещо да го осъзнае. А тук говорим за хора на една бебешка емоционална възраст. Сиреч, ако е с нормална емоционалност, ще го разбере и евентуално нещо ще промени, докато героят на темата никога няма да го проумее и никога няма нищо да промени. Все едно да искаш да участва наравно едно дете на 2-3-4 години. Ами няма как...
Няма хора на бебешка емоционална възраст... има хора, на които им минава номера..."Ти го плюеш, той вика дъжд вали". Чудя се как изобщо има хора, които си пропиляват живота ,да чакат някой да ги оцени или пък да се промени 🙄🙄🙄. Нищо му няма на емоционалносттана човека. Ами просто не му пука и грам не Ви уважава. Не е случайна приказката " по действията ще ги познаете."
Аида, няма "късно"за да се погрижиш за собственото си спокойствие. И аз след 30 г. брак си наех квартира и оставих "емоционалното бебе" да порасне. Първата година бяха рев и сополи: Аз без теб не мога. .... - жалби, драми. 2-та година пълен игнор. И да видиш сега, след 3-тата година как с всичко се оправя сам.
А аз вече не търпя мрънкане. Организирам си сама пътуванията и ми е спокойно. Та ако не можеш да търпиш - вземаш кардинално решение. Ако е само мрънкането, а за друго си е добър - просто си го пускай покрай ушите.
И моят както и твоя - дава парите и за друго не го закачай. Научих се до него да си живея, но сама. Да не очаквам нищо от него. Вярно - живот като съквартиранти (не беше хубав). Преди физическата раздяла е емоционалната.
А аз вече не търпя мрънкане. Организирам си сама пътуванията и ми е спокойно. Та ако не можеш да търпиш - вземаш кардинално решение. Ако е само мрънкането, а за друго си е добър - просто си го пускай покрай ушите.
И моят както и твоя - дава парите и за друго не го закачай. Научих се до него да си живея, но сама. Да не очаквам нищо от него. Вярно - живот като съквартиранти (не беше хубав). Преди физическата раздяла е емоционалната.
Погледнете от тази страна - ако е с бебешка емоционалност, по никакъв начин нямаше да се впише в обществото, да се закрепи на работа, камо ли да носи пари. На мен описаното ми звучи по-скоро като "ако ми мине номера" или някакъв вид контра/саботаж. А, то писано малко по-горе.
И 80:20 да е пак е нещо...
Тук говорим за 100:0, в най-добрия случай 98:2...
Тук говорим за 100:0, в най-добрия случай 98:2...
Имам обаче доста наблюдения над близка приятелка. Мъжът й е детето в къщи. Донякъде това се дължи и на факта, че неговите родители са на другия етаж в същата къща - още се съветва с тях, на жена си само съобщава "С мама решихме" и т.н.
Инициативност и грижа - никакви. Детето си не кара на училище, бабата и дядото го водят. И други подобни.
Но там още от неговото детство е било така - мама както каже. И до ден днешен той още не може да взема решения сам. В къщата си. А на работата си е успешен. Там някак е приел, че е ръководител и се държи като такъв. Но в къщи е останал "детето".
Моята приятелка много време и нерви изгуби да очаква нещо от него, да опитва нещо да промени, нещо да постигне. Сега живеят като съквариранти. Тя даже гадже има, ама тайно от "мама", разбира се.
...
Имам обаче доста наблюдения над близка приятелка. Мъжът й е детето в къщи. Донякъде това се дължи и на факта, че неговите родители са на другия етаж в същата къща - още се съветва с тях, на жена си само съобщава "С мама решихме" и т.н.
Инициативност и грижа - никакви. Детето си не кара на училище, бабата и дядото го водят. И други подобни.
Но там още от неговото детство е било така - мама както каже. И до ден днешен той още не може да взема решения сам. В къщата си. А на работата си е успешен. Там някак е приел, че е ръководител и се държи като такъв. Но в къщи е останал "детето".
Моята приятелка много време и нерви изгуби да очаква нещо от него, да опитва нещо да промени, нещо да постигне. Сега живеят като съквариранти. Тя даже гадже има, ама тайно от "мама", разбира се.
Имам обаче доста наблюдения над близка приятелка. Мъжът й е детето в къщи. Донякъде това се дължи и на факта, че неговите родители са на другия етаж в същата къща - още се съветва с тях, на жена си само съобщава "С мама решихме" и т.н.
Инициативност и грижа - никакви. Детето си не кара на училище, бабата и дядото го водят. И други подобни.
Но там още от неговото детство е било така - мама както каже. И до ден днешен той още не може да взема решения сам. В къщата си. А на работата си е успешен. Там някак е приел, че е ръководител и се държи като такъв. Но в къщи е останал "детето".
Моята приятелка много време и нерви изгуби да очаква нещо от него, да опитва нещо да промени, нещо да постигне. Сега живеят като съквариранти. Тя даже гадже има, ама тайно от "мама", разбира се.
Тази твоя близка приятелка си е най-обикновена мързеливка, на която мъжът ѝ служи за оправдание пред приятелките. Тя очаквала... И с това нейните усилия приключват. Мъжът ми това, мъжът ми онова... Майка му такава, баща му онакъв. Аз да си стоя, а те да водят децата на училище докато мъжът ми го няма, че е по-лесно. После да се оплачем, колко е тежко, че не сме се бръкнали два лева за да плащаме жилище, докато опъваме цигарките на кафенце с приятелки... Другите нямали инициативност, а тя е само отегчена гостенка.
Не си прав, но няма да споделям повече подборности за нея. Отбелязвам само, че нейното работно време е много повече като дни и като часове от неговото. На кафета не ходи, цигари не пуши, я има-я няма 4 почивни дни в месеца. Тя. Други подробности за нея няма да споделя, но повярвай ми - опита. Не е като да е чакала нещо от небето да се промени, нито е готованка, нито мързелива, нито което и да е от нещата, които ти изброи.
Препоръчани теми