Следродилната депресия изглежда по друг начин. За авторката всичко е ново, не го е очаквала да е точно така и й е трудно да се адаптира във въртележката. Стресирана е. Но не и родилно депресирана.
- Публикувана: 15 май 2022, 17:48 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2022, 07:22 ч.
Кой е най-трудният период?
В началото докато човек свикне, че животът му се променя тотално е трудно, наистина. Да не говорим, че е и супер монотонно, ежедневието е едно и също, залепена за бебето. На мен също ми беше досадно и се чудех какво се случва точно 😃 сега ме е яд, че не оцених това време повече , защото направо литна времето и малката е почти на 2 г.
Наистина всичко минава бързо и неприятните неща се забравят. Недоспивания, кърмене, зъби, какво ли още не остава на заден план, поне за мен.
Ние нямаме баби, но ако вие имате баби с желание да помагат, защо не приемете помощта? Това, че дават съвети е ясно, но е по- добре пред алтернативата човек да се нагърби с всичко и да burn out- не. А и самата вие май имате нужда да си починете и разнообразите за няколко часа, не е ли така?
Наистина всичко минава бързо и неприятните неща се забравят. Недоспивания, кърмене, зъби, какво ли още не остава на заден план, поне за мен.
Ние нямаме баби, но ако вие имате баби с желание да помагат, защо не приемете помощта? Това, че дават съвети е ясно, но е по- добре пред алтернативата човек да се нагърби с всичко и да burn out- не. А и самата вие май имате нужда да си починете и разнообразите за няколко часа, не е ли така?
Скрит текст:
Никой не ти казва , защото тези моменти отминават и ги забравяш . Не знам , защо всички си мислят , че е лесно преди да имат деца , живота не е лесен . Ако беше лесно щяхме да раждане повече .
На колко си ?
Вариант е някоя баба , ако може да го погледа малко , всеки има нужда от почивка .
На колко си ?
Вариант е някоя баба , ако може да го погледа малко , всеки има нужда от почивка .
На 31 съм.
Не искам да давам детето си на бабите - имам възможност и на двете. Така ще мога да изградя правилните маханизми за справяне със ситуацията. Не желая да се съобразявам с чуждото мнение, когато се отнася до собственото ми дете. А и нямам намерение, нито силата да бъда тактична, когато им отказвам съветите, които често са непоискани и далеч не са в унисон с моите разбирания, интуиция и усещания. Все казват "Как да помогнем" и когато им кажеш, че не искаш, се сърдят, сякаш им крада забавлението.
Защо не искаш да го даваш? Това за "правилните механизми" са ала-бала и е много, ама много грешен път на разсъждения. Бабите са невероятно ценни не само като помощници, а и самото бебе има нужда да изгради връзка с най-близките си хора - родители и баби и дядовци. Недей да отрязваш тези връзки още преди да са се зародили, за да си начесваш самолюбието колко много знаеш и колко не искаш да ти казват нищо. Твоите разбирания със сигурност са по-малко свързани с опита, отколкото тези на бабите. Най-малкото те вече са успяли да отгледат теб и мъжа ти, а ти все още не си отгледала никого. Правиш се на интересна в момента, водиш битка, която си изгубила предварително. После ще се чудиш защо бабите нямат топли отношения с детето. А и в момента ги обиждаш по някакъв начин, но не го разбираш. Да, бабите понякога са много досадни и искат те да командват, но предимствата от наличието им за детето, за теб и за тях многократно превъзхождат неприятното. Самолюбие е твоето в момента, чисто самолюбие. За бабите дори да има доза самолюбие, при тях е повече радостта от внучето, желанието да имат връзка с него, да се грижат за него, да го глезят, ако щеш. Това са все положителни неща за развитието на бебето и бабите, защото така се заздравяват семейните връзки. Не го прецаквай!
По отношение на помощта от бабите - разбира се, че изпитвам уважение към тях! Те са изключителни жени, с интелект, опит и всеотдайна обич! Но считам, че основните фигури при отглеждането на детето трябва да са бащата и майката. Без съмнение е, че ще даваме детето за през лятото на село, че имат възможност да го виждат, когато пожелаят и имат нужда, както и че няколко пъти в година ще го оставяме на тях, за да си отпочиваме, но не е редно те да са в основната или частична роля на отглеждащи. Под "основна/частична роля на отглеждащи" визирам: едномесечен престой, идване всяка седмица за по няколко часа и т.н. А за самолюбието бих отговорила така - разни хора, разни идеали.
Що се отнася до това как е било преди години - да, всички баби и жени са се включвали в отглеждането на чуждото дете, но силно вярвам, че голяма част от младите майки не са искали това и не са имали правото да се възпротивят на това, защото иначе обществото е щяло да ги отхвърли и маргинализира.
В момента си в някакви твои предположения, планове и изобщо фантазии. Вие пак ще сте главните, но и бабите ще могат да гледат бебето. Сега си захапала контрола и не пускаш, все едно ще ти нарушат авторитета. Искаш да е бебето неотлъчно до теб - добре. Но с бабите е друго нещо, особено щом казваш, че са свестни. Насила хубост не става. В общи линии ти губиш като държиш бабите надалеч "за лятото на село". Дотогава ще изтече много вода.
Едно време е като сегашно време - човешката природа е все една и съща. Човешкото дете има нужда от създаване на връзки с най-близките си роднини. Не от чужди хора. На обществото не му дреме особено.
Едно време е като сегашно време - човешката природа е все една и съща. Човешкото дете има нужда от създаване на връзки с най-близките си роднини. Не от чужди хора. На обществото не му дреме особено.
Докато стане време да оставяш детето на село за лятото ( ако изобщо някога ти се досвиди да си разделена с него за толкова дълго), ще мине доста време. Детето трябва да е достатъчно голямо, за да не страда от липсата ви. Това едно. Другото- за да иска да остава, трябва да има вече изградена близка връзка с бабата и дядото. Това не се случва от лято на лято и от празник на празник.
В момента, вероятно, все още хормоните бушуват и си заела ролята на майка орлица и те дразни мисълта, че някой може да ти изземе авторитета. Бебето е още малко, нормално е така се чувстваш. Не се притеснявай, децата много добре знаят и усещат коя е мама и много добре умеят да разграничават близките членове на фамилията. Мама си е мама ❤
В момента, вероятно, все още хормоните бушуват и си заела ролята на майка орлица и те дразни мисълта, че някой може да ти изземе авторитета. Бебето е още малко, нормално е така се чувстваш. Не се притеснявай, децата много добре знаят и усещат коя е мама и много добре умеят да разграничават близките членове на фамилията. Мама си е мама ❤
... Но считам, че основните фигури при отглеждането на детето трябва да са бащата и майката.
...
...
С това съм 1000% съгласна, особено при толкова малко бебе.
На толкова малко бебе му е все тая кой бута количката. 1-2 разходки на седмица не са никакво отглеждане или загуба на авторитет и прочие глупости. Децата имат нужда да се срещат и с други хора(роднини).
Естествено,че основният фактор трябва да са родителите. Никой не говори бабите да поемат детето изцяло. Обаче, ако се остави понякога бебето за два часа, за да отиде майката на фризьор или на кафе с приятелка , нищо страшно няма да стане. Няма да се изземе основната роля на майката.
Следродилната депресия изглежда по друг начин. За авторката всичко е ново, не го е очаквала да е точно така и й е трудно да се адаптира във въртележката. Стресирана е. Но не и родилно депресирана.
Как “изглежда” средродилна депресия според вас? Това което авторката описва си е вид депресия. При всеки може да е различно но мога да споделя, че ми е познато това което авторката описва. Така се чувствам и аз но с второто ми дете. С първото всичко беше песен, сега е съвсем по-различно.
На мен обаче ми помага моята майка за което съм благодарна, ще се пръсна иначе от напрежение и всичко останало. И двете ми деца са много желани и чакани обаче не винаги е така както си мислиме или представяме.
Пак казвам, на толкова малко бебе му е все тая кой бута количката. Пък понякога дори е по- добре бабата да вземе да приспи бебето, отколкото изнервената майка.
Опитвала съм да приспя бебето, което уж има нужда само от майка си, реве та се съдира. Баба му идва и го взима, буквално за 2-3 минути го успокои и заспа. Аз бях пред нервен срив. Изключително нервни и напрегнати първи месеци имах с дъщеря ми. Неведнъж майка ми ме е спасявала от дупката, в която изпадах.
Сега със сина ми нямам такива проблеми. Аз съм изключително спокойна, също и той.
Не е срамно да се иска помощ, когато имаш нужда от нея. Все пак не става въпрос да си хвърлиш детето със седмици да стои при друг. А за 1-2 часа, колкото да направиш нещо само за себе си. Отделно, че и бабите се радват.
Опитвала съм да приспя бебето, което уж има нужда само от майка си, реве та се съдира. Баба му идва и го взима, буквално за 2-3 минути го успокои и заспа. Аз бях пред нервен срив. Изключително нервни и напрегнати първи месеци имах с дъщеря ми. Неведнъж майка ми ме е спасявала от дупката, в която изпадах.
Сега със сина ми нямам такива проблеми. Аз съм изключително спокойна, също и той.
Не е срамно да се иска помощ, когато имаш нужда от нея. Все пак не става въпрос да си хвърлиш детето със седмици да стои при друг. А за 1-2 часа, колкото да направиш нещо само за себе си. Отделно, че и бабите се радват.
Ако разполагате с майка, която има добър ефект върху бебока, съм съгласна, че няма лошо от време на време да помагат.
Но моята майка например я е страх един памперс да смени, забравила как се повива - излязохме за по бира с колеги преди седмица, тя на втория час ми звъни на пожар да се прибираме.
Та от баба до баба има голяма разлика. Късметлийките, блазе ви. Ама не всички имаме майки, на които може да разчитаме.
Но моята майка например я е страх един памперс да смени, забравила как се повива - излязохме за по бира с колеги преди седмица, тя на втория час ми звъни на пожар да се прибираме.
Та от баба до баба има голяма разлика. Късметлийките, блазе ви. Ама не всички имаме майки, на които може да разчитаме.