Здравейте,
Бих искала да чуя безпристрастно мнение, за да разбера наистина ли съм права да се натъжавам или всичко се дължи на бушуващите хормони.
Бременна съм в 4 месец, планирана и желана бременност. Заедно сме с партньора ми от почти 6г.
Откакто забременях, животът ми доста се измени от към навици и рутина. Вече не излизам често вечер, не спортувам активно, ям повече (качила съм 3кг. откакто забременях), по-бързо се изморявам, но продължавам да готвя, пера, пазарувам, чистя и най-вече - да работя. Имам чувството, че не разспускам изобщо, работа, готвене, чистене, ядене, сън и на другия ден - пак същото. Правя дълги разходки, чета книги, тренирам леко, но пак не чувствам никакво удовлетворение.
Докато при моя партньор нещата са си както преди. Ежедневието му не е изменено, спортува си, понякога излиза вечер с приятели, а уикендите на някое спортно събитие, като в 90% от случаите аз върша цялата домакинска работа. Не знам,
Чувствам се някак нещастна и мисля, че не е справедливо случващото се. Все пак бебето не е само мое и не е честно моят живот да се променя коренно, а този на бащата да си върви по старо му, а аз да бъда оставена на заден план. Може би звуча егоистично, зная, затова моля за вашите съвети, как да спра тези мисли и отново да се чувствам щастлива? Най-добрата ми приятелка приема случващото се за напълно нормално, но според мен е доста лицемерно от нейна страна, понеже когато имаше подобен случай с нейна много близка роднина, подкрепяше нейната гледна точка. Също, тази приятелка няма сериозна връзка и деца. Майка ми е на моето мнение, че трябва партньорът ми да ми помага повече, но все пак ми е майка.
Кажете ми, аз ли бъркам? Не съм говорила с партньора си открито за случващото се в главата ми, понеже се притеснявам, че ще ме упрекне, че съм егоист и няма да ме разбере. Със психолог ли да говоря, не искам да се чувствам нещастна точно сега и да вредя на бебето?
Благодаря на всички изчели ме.
Бих искала да чуя безпристрастно мнение, за да разбера наистина ли съм права да се натъжавам или всичко се дължи на бушуващите хормони.
Бременна съм в 4 месец, планирана и желана бременност. Заедно сме с партньора ми от почти 6г.
Откакто забременях, животът ми доста се измени от към навици и рутина. Вече не излизам често вечер, не спортувам активно, ям повече (качила съм 3кг. откакто забременях), по-бързо се изморявам, но продължавам да готвя, пера, пазарувам, чистя и най-вече - да работя. Имам чувството, че не разспускам изобщо, работа, готвене, чистене, ядене, сън и на другия ден - пак същото. Правя дълги разходки, чета книги, тренирам леко, но пак не чувствам никакво удовлетворение.
Докато при моя партньор нещата са си както преди. Ежедневието му не е изменено, спортува си, понякога излиза вечер с приятели, а уикендите на някое спортно събитие, като в 90% от случаите аз върша цялата домакинска работа. Не знам,
Чувствам се някак нещастна и мисля, че не е справедливо случващото се. Все пак бебето не е само мое и не е честно моят живот да се променя коренно, а този на бащата да си върви по старо му, а аз да бъда оставена на заден план. Може би звуча егоистично, зная, затова моля за вашите съвети, как да спра тези мисли и отново да се чувствам щастлива? Най-добрата ми приятелка приема случващото се за напълно нормално, но според мен е доста лицемерно от нейна страна, понеже когато имаше подобен случай с нейна много близка роднина, подкрепяше нейната гледна точка. Също, тази приятелка няма сериозна връзка и деца. Майка ми е на моето мнение, че трябва партньорът ми да ми помага повече, но все пак ми е майка.
Кажете ми, аз ли бъркам? Не съм говорила с партньора си открито за случващото се в главата ми, понеже се притеснявам, че ще ме упрекне, че съм егоист и няма да ме разбере. Със психолог ли да говоря, не искам да се чувствам нещастна точно сега и да вредя на бебето?
Благодаря на всички изчели ме.
