Бих искала да чуя безпристрастно мнение, за да разбера наистина ли съм права да се натъжавам или всичко се дължи на бушуващите хормони.
Бременна съм в 4 месец, планирана и желана бременност. Заедно сме с партньора ми от почти 6г.
Откакто забременях, животът ми доста се измени от към навици и рутина. Вече не излизам често вечер, не спортувам активно, ям повече (качила съм 3кг. откакто забременях), по-бързо се изморявам, но продължавам да готвя, пера, пазарувам, чистя и най-вече - да работя. Имам чувството, че не разспускам изобщо, работа, готвене, чистене, ядене, сън и на другия ден - пак същото. Правя дълги разходки, чета книги, тренирам леко, но пак не чувствам никакво удовлетворение.
Докато при моя партньор нещата са си както преди. Ежедневието му не е изменено, спортува си, понякога излиза вечер с приятели, а уикендите на някое спортно събитие, като в 90% от случаите аз върша цялата домакинска работа. Не знам,
Чувствам се някак нещастна и мисля, че не е справедливо случващото се. Все пак бебето не е само мое и не е честно моят живот да се променя коренно, а този на бащата да си върви по старо му, а аз да бъда оставена на заден план. Може би звуча егоистично, зная, затова моля за вашите съвети, как да спра тези мисли и отново да се чувствам щастлива? Най-добрата ми приятелка приема случващото се за напълно нормално, но според мен е доста лицемерно от нейна страна, понеже когато имаше подобен случай с нейна много близка роднина, подкрепяше нейната гледна точка. Също, тази приятелка няма сериозна връзка и деца. Майка ми е на моето мнение, че трябва партньорът ми да ми помага повече, но все пак ми е майка.
Кажете ми, аз ли бъркам? Не съм говорила с партньора си открито за случващото се в главата ми, понеже се притеснявам, че ще ме упрекне, че съм егоист и няма да ме разбере. Със психолог ли да говоря, не искам да се чувствам нещастна точно сега и да вредя на бебето?
Благодаря на всички изчели ме.