Здравейте мили дами,
Пиша анонимно за да получа мнение от жени попадали в подобни ситуации с цел да си взема моето решение.
Женен съм от 10 години а с жената сме от 15 заедно, имаме и дете на 9годинки. Преди 3 месеца тя ми сподели че е имала паралелна връзка от 5 години.
За цялото това време сме били плътно заедно. Нещата са се случвали през работно време понеже тя има доста свободно такова. Връзката не е била много сериозна била е прекъсване 5-6 пъти от жена ми. Мъжът е бил женен и са използвали малкото време в работно време за да се случват нещата.
След като ми каза, жена ми изпадна в депресия не спира да плаче и да ме моли да и простя. Казва че не знае какво се е случило и че не знае какво я е накарало да го прави. Казва че е била друг човек и че другият мъж се е държал мило с нея и я е карал да се чувства желана. В семейството всичко е перфектно от към доходи, глезотийки. В този период за 5 години сме имали 15 семейни екскурзии за по 2 седмици, имали сме много добра сексуална връзка *2-3 пъти седмично... От моя гледна точка всичко се е развивало що годе добре за да се стига до ексцесии. Любов не ми е липсвало, разговори също. Правили сме си общи планове и така нататък.
Жена ми е силно емоционален човек без никакво самочувствие и казва че много се е хващала за дребните негативни неща в семейството, които си ги е развивала и ги е правила черни до такава степен че е търсила разбиране и утеха някъде другаде. В момента е в емоционална дупка кълне се че е влюбена до уши в мен и би си дала всичко дори и сърцето да запазим връзката си. Даже и дете иска от мен.
На мен също ми е много трудно не спирам да плача и да се самообвинявам какво не съм направил както трябва и къде съм сбъркал. Общо взето буря от емоции от двете страни. 2 пъти даже я спирах да се самоубие. Единя път през ноща тръгна да излиза с колата и я хванах на косъм.
Ако човек ни погледне от страни или гледа снимките и нещата които сме посетили и изживяли би си помислил че сме перфектното семейство, което аз всъщност си мислех че сме. По никакъв начин никога не съм разбрал че нещо ми липсва във връзката, жена ми също се кълне че през цялото време ме е обичала. Казва че не е била заради секса понеже си го взимала от мен а е била заради емоцията която този човек и е давал. Казва че това е бил най-слабият и сексуален партньор че дори в много случай не и харесвало и и е било гнусно, симулирала оргазъм и т.н. Била с него чисто заради разговорите и емоциите и не можела да обясни защо е спала с него или поне за да може да "даде" нещо за приятните разговори.
Казва че винаги и единствено аз съм я карал да се чувства сексуално добре и че това в никакъв случай не е проблемът заради който е имала тази връзка.
За тези 5 години я е прекратявала 6 пъти и накрая успя да ми каже.
Жена ми е изключително добра жена, с не повече от 5 партньора в живота си. Добра домакиня грижи се перфектно за семейството и за мен. Сега не спира да плаче и да ридае какво е направила и как иска изобщо това нещо да не и се е случвало в живота.
Като ме види разплакан и иска да слага край на живота си за "ме оттърве от мъките"
Моли ме да и простя и се кълне че ще даде цялата си доброта за да ме направи пак щастлив и да върне усмивката ми.
За тези 4 месеца все едно живея с друга жена, тя казва че си е научила урока и че вече знае как да обича истински как да не бъде лицемерка, егоистка и т.н Казва че дори и да се разделим това ще е най голямата мъка в живота и , че никога повече няма да погледне друг мъж, че аз съм единственият за нея и че никога няма да може да си прости грешката.
Ходихме и на семейни психолози но емоциите в нас бушуват като ураган. Аз лично винаги съм я обичал никога не съм и изневярявал за тези 15 години никога и за секунда не съм си помислял че тя е способна на такова нещо, но ето че бомбата беше хвърлена и сега съм толкова разклатен емоционално че не знам какво да правя.
Обичам я но идеята че 5 години съм се грижил за нея, че съм гледал семейството ни да е добре, че сме обиколили доста голяма част от светя с хубави емоции докато тя като сме се връщали се е споделяла с друг човек ме кара да се чувствам много много зле.
Моля ви мили дами, ако някоя от вас е била в тази ситуация, чисто от женска гледна точка да ми дадете мнение и съвет как една жена прави такова нещо, има ли такова нещо да обичаш съпруга си и липсите да си ги набавяш при друг? Възможно ли е, както казва жена ми, да не е искала по никакъв начин да ме нарани.
Мъжът с който е била външно е тотално противоречие за мъж на мечтите и според това което аз знам за нея. Освен това е от друга етническа група и казва че сексуално това е бил най-лошият и партньор в живота с най малко мъжко достойнство.
Пиша анонимно за да получа мнение от жени попадали в подобни ситуации с цел да си взема моето решение.
Женен съм от 10 години а с жената сме от 15 заедно, имаме и дете на 9годинки. Преди 3 месеца тя ми сподели че е имала паралелна връзка от 5 години.
За цялото това време сме били плътно заедно. Нещата са се случвали през работно време понеже тя има доста свободно такова. Връзката не е била много сериозна била е прекъсване 5-6 пъти от жена ми. Мъжът е бил женен и са използвали малкото време в работно време за да се случват нещата.
След като ми каза, жена ми изпадна в депресия не спира да плаче и да ме моли да и простя. Казва че не знае какво се е случило и че не знае какво я е накарало да го прави. Казва че е била друг човек и че другият мъж се е държал мило с нея и я е карал да се чувства желана. В семейството всичко е перфектно от към доходи, глезотийки. В този период за 5 години сме имали 15 семейни екскурзии за по 2 седмици, имали сме много добра сексуална връзка *2-3 пъти седмично... От моя гледна точка всичко се е развивало що годе добре за да се стига до ексцесии. Любов не ми е липсвало, разговори също. Правили сме си общи планове и така нататък.
Жена ми е силно емоционален човек без никакво самочувствие и казва че много се е хващала за дребните негативни неща в семейството, които си ги е развивала и ги е правила черни до такава степен че е търсила разбиране и утеха някъде другаде. В момента е в емоционална дупка кълне се че е влюбена до уши в мен и би си дала всичко дори и сърцето да запазим връзката си. Даже и дете иска от мен.
На мен също ми е много трудно не спирам да плача и да се самообвинявам какво не съм направил както трябва и къде съм сбъркал. Общо взето буря от емоции от двете страни. 2 пъти даже я спирах да се самоубие. Единя път през ноща тръгна да излиза с колата и я хванах на косъм.
Ако човек ни погледне от страни или гледа снимките и нещата които сме посетили и изживяли би си помислил че сме перфектното семейство, което аз всъщност си мислех че сме. По никакъв начин никога не съм разбрал че нещо ми липсва във връзката, жена ми също се кълне че през цялото време ме е обичала. Казва че не е била заради секса понеже си го взимала от мен а е била заради емоцията която този човек и е давал. Казва че това е бил най-слабият и сексуален партньор че дори в много случай не и харесвало и и е било гнусно, симулирала оргазъм и т.н. Била с него чисто заради разговорите и емоциите и не можела да обясни защо е спала с него или поне за да може да "даде" нещо за приятните разговори.
Казва че винаги и единствено аз съм я карал да се чувства сексуално добре и че това в никакъв случай не е проблемът заради който е имала тази връзка.
За тези 5 години я е прекратявала 6 пъти и накрая успя да ми каже.
Жена ми е изключително добра жена, с не повече от 5 партньора в живота си. Добра домакиня грижи се перфектно за семейството и за мен. Сега не спира да плаче и да ридае какво е направила и как иска изобщо това нещо да не и се е случвало в живота.
Като ме види разплакан и иска да слага край на живота си за "ме оттърве от мъките"
Моли ме да и простя и се кълне че ще даде цялата си доброта за да ме направи пак щастлив и да върне усмивката ми.
За тези 4 месеца все едно живея с друга жена, тя казва че си е научила урока и че вече знае как да обича истински как да не бъде лицемерка, егоистка и т.н Казва че дори и да се разделим това ще е най голямата мъка в живота и , че никога повече няма да погледне друг мъж, че аз съм единственият за нея и че никога няма да може да си прости грешката.
Ходихме и на семейни психолози но емоциите в нас бушуват като ураган. Аз лично винаги съм я обичал никога не съм и изневярявал за тези 15 години никога и за секунда не съм си помислял че тя е способна на такова нещо, но ето че бомбата беше хвърлена и сега съм толкова разклатен емоционално че не знам какво да правя.
Обичам я но идеята че 5 години съм се грижил за нея, че съм гледал семейството ни да е добре, че сме обиколили доста голяма част от светя с хубави емоции докато тя като сме се връщали се е споделяла с друг човек ме кара да се чувствам много много зле.
Моля ви мили дами, ако някоя от вас е била в тази ситуация, чисто от женска гледна точка да ми дадете мнение и съвет как една жена прави такова нещо, има ли такова нещо да обичаш съпруга си и липсите да си ги набавяш при друг? Възможно ли е, както казва жена ми, да не е искала по никакъв начин да ме нарани.
Мъжът с който е била външно е тотално противоречие за мъж на мечтите и според това което аз знам за нея. Освен това е от друга етническа група и казва че сексуално това е бил най-лошият и партньор в живота с най малко мъжко достойнство.
