Нарцисист или Недорасло момче

Голяма глупава бяла птица?

Смотана

Предполагам, че в нея говори наранено самолюбие. Тежко е да не те приемат. Може да се бои, че тя нещо не е направила както трябва, та той да предпочете другите. Може тя все още да го вижда като стойностен човек и съжалява за него. И затова иска да го обсъди и осъди, за да се успокои и отърве от натрапчивите мисли, защо така е станало.

Здравейте. Виждам,че темата не е активна,но имам огромна нужда да споделя с някого през какво преминавам. С мъжът ми съм от 14 годишна,вече почти 20 години сме заедно,имаме 2 деца на 12г и 5г. През годините имаме 2-3 раздели,като тогава е имал нарцистично поведение,но тогава изобщо не бях наясно. Съвсем от скоро съм наясно със ситуацията и съм 99% сигурна,че той има нарцистично личностно разстройство. Попаднах на една статия,после втора и трета и бях потресена от съвпаденията. Мога да плача,да страдам,той ме подминава. Никога не се извинява,обвинява ме за реакциите ми към гадното му поведение, наказва ме с мълчание за нещо,което не му харесва. Преди години се опитваше да настрои родителите ми против мен,никога не ми прави комплимент,въпреки,че съм красива жена. Като цяло много мрази да съм щастлива и дори повода да е нещо незначително и дребно,той се старае да развали тези мои моменти. Всеки празник е скандал, никога не е доволен от това,което правя и всеки път намира нещо ново. След второто раждане имах следродилна депресия,1 година по-късно имах поставена диагноза левкимия(слава Богу, фалшива) тогава много ме подкрепяше,но сега разбирам,че е било от страх за неговия з@дник,не от любов към мен. Винаги съм имала самочувствие,грижила съм се за себе си,позитивен човек,емоционална, търпелива,имам силно развито чувство за справедливост и емпатия. През последната година нещата са ужасни. Никога не съм ревнувала,не съм проверявала телефони и т.н Съвсем случайно преди година видях,че една жена му е писала,разбирам,че 2 години били в една смяна,чакали автобуса заедно с още един човек,като цяло пълен шок,той си разказва и майчиното мляко,кой какъв е на работа,за нея нищо не каза. При все,че винаги той е бил ревнивия. Преди 10 дни отново повдигнах въпроса за нея,историята сега беше,че тя е от 1 година на работа и не е стоял с нея по спирките.Била преследвала хората,а в същото време й харесва публикации в мрежите.Коренно различни истории ми разказва и ми светна червената лампа,не за първи път ми казва,че нещо се е случило,не го е казал,аз не помня и т.н. Когато се караме,ме гледа с поглед пълен с омраза,ненавист. Говори ми,че всичко било в моята глава,че нещата между нас са супер,че аз драматизирам.а хора,ние дори не се докосваме. Интимност (не секс) няма никаква,да целунеш някой по челото, да докоснеш,да подкрепиш. Само критика,негативизъм,подценяване,умаловажаване. Най-лошото от цялата ситуация е,че нямам къде да отида. При родителите ни са брат ми и сестра ми,нямам работа,защото няма кой да гледа малкия,който е болен всяка седмица. И като цяло не виждам как ще се спася от този ужас. Този човек намери и извади всичките ми страхове,превърна ме в пълна противоположност на това,което бях. За 20 години той не можа да се примири,че имам достойнство,че се опълчвам и според него всичките ни проблеми са били от моя инат. Опитвах се да говоря с него,уж щели да се променят нещата,само,че нищо не се променя. Прави нещата,които ме дразнят,живее на телефона,а до преди няколко години разказваше,как интернет съсипвал семейства. Общо-взето идея нямам какво да правя. Притисната съм в ъгъла и той го знае,въпреки това не прекланям глава пред него. Благодаря на всеки,който ме е изчел. Бъдете здрави и умни,от такива хора бягайте с 200❤️

Гери, много ми хареса финалния ти призив "Бъдете умни!"
При връзки с екземпляри като твоя мъж са нужни находчивост и далновидност, т.е. винаги да имаш план Б. Той няма да се промени към по-добро, и ти го знаеш. Но това, което можеш да направиш е да потърпиш още малко. 5-годишното ще спре да боледува толкова често. Даже до 1ви клас би трябвало да приключи с порочния цикъл от болести. Намираш си работа и започваш да придобиваш независимост от отровния си съпруг, пестейки пари. Доколкото разбирам ти е първият, но далеч няма да е последният мъж в живота ти, стига да си стъпиш на краката навреме и не позволиш да те унищожи напълно междувременно.
Много хора минават през същото. Важното е да се спасиш! Успех!

Намери си работа и се изнеси. Друго няма какво да ти кажем.

То унищожението е попти пълно. Именно за това призовавам тези,които четат да бъдат умни. Вече изобщо не приличам на себе си. Снощи попаднах на темата и сякаш преживях някакъв емоционален катарзис,просто ми прещрака нещо и разбрах,че всички мои борби да сме добре са безсмислени. Осъзнавам,че отговорността си е изцяло моя, имала съм хиляди знаци,които пренбрегвах. Най-смешното е,че за всички странични хора аз имам мъж за пример,издържа ме,никъде не ходи,пример за подръжание,а зад затворените врати,този човек няма нищо общо с образа навън. Вярваш ли ми,стигала съм до моменти,в които съм си мислила,че не съм добре и полудявам. Слава Богу,че разбрах,че съм си много в ред и проблема не е в моя телевизор. Въпроса е как ще издържа,защото се старае да натиска всички бутони и после се държи като ни лук ял,ни лук мирисал. Психически много трудно се издържа,защото всеки опит за диалог е безсмислен. Измества фокуса,не отгаваря на въпросите ми,вади думите ми от контекста. Обяснява ти се как прави всичко за семейатвото си,как ни издържа, как не ходи по кръчми,а аз колко неблагодарна съм, кой си мисля,че ще е с мен, като имам 2 деца,къде си мисля,че ще отида. Като цяло мога книга да напиша за психическия тормоз,но нямам отдушник. Нямам къде да го изговарям това,което преживявам,за да ми олеква.

Вече си направила първата крачка - осъзнала си проблема. Сега трябва да го решиш - или да се настроиш към него, или да затвориш тази страница. Така действат, много точно го описваш, винаги ще си виновна и неблагодарна. За него е идеално, че в момента не работиш, нямаш приходи, нямаш своя среда, за да може да те мачка и да те държи в зависимост. Ето това трябва на първо време да промениш. Започваш работа и постепенно ставаш независима от него. И не говориш, не питаш, не се обясняваш. Вече си разбрала, че няма смисъл. И не споделяш нищо с него. Дръж се така, че все едно го няма, не съществува, избягвай максимално провокациите му. С времето ще се научиш.
Мисли за твоето психично здраве. На децата ти им трябва нормална и здрава майка. В момента ти трябва само време. Започни с малки крачки, но действай.

Аз пък да ти кажа - щом той си мълчи, мълчи си и ти. Спри да изискваш отношение от него, защото такова няма да получиш. И всъщност така е по-добре.
Не го ревнувай, не предизвиквай скандали. Тишина. Отгледай детето до градина, намери си работа и бягай.

Чакай сега, ти си се нахендрила, а призоваваш нас да бягаме и да сме умни? Защо? И какво ще ти помогне това на теб?

Вземи прочети собствените си думи, но така, все едно някой друг ги е писал. Помисли какъв съвет би могла да дадеш на този някой. И започни да работиш по въпроса.
Остави за момент оправданията настрани – защо не можеш да направиш еди-какво си. Помисли какво и как да направиш, за да успееш „да бъдеш умна“ и „да избягаш с 200“, т.е. да последваш собствените си съвети.
Работа – собствени средства – самостоятелност, самоувереност и самочувствие. И напред - с малки крачки, но в една посока.

Благодаря на всички включили се. Чувството,че не си сам в това,че има хора,които те разбират е много успокояващо. Живеем в малък град, заплатите са много ниски,с 2 деца, не знам точно как ще стане. Търпелива съм,чакам подходящия момент,знам,че колелото се върти и няма да е все така. И все още толкова много въпроси се питам. Как може да виждаш,че някой страда и това да не те докосва? Чужд човек да видиш и ще ти стане мъчно. Но осъзнах още нещо,в неговата глава наистина съм лоша и той искрено го вярва. За него сълзите,лошото отношение са заслужени и това е. Когато му казвам,че не се чувствам обичана,че ние не се докосваме никога отговора е,че гледам "Един за друг" и от там започвам да си измислям,в реалния свят не било така,че чета много книги и ми е изкривена представата за връзка. Не знам,понякога стоя и не мога да повярвам в какъв филм съм се вкарала.  Чувствам се безсилна, глупава, обвинявам се страшно много,че не съм видяла по-рано за какво става въпрос. Не знам как ще успея да излекувам душата си,защото както някой по-горе беше писал. Тормоза е брутален. Понякога съм имала буквалното чувство,че полудявам и че не съм добре. Но най-големият червен флаг през цялото време е бил усещането,че нещо не е както трябва,че нещо липсва.  В крайна сметка извади от мен нормални страхове и ги превърна в чудовища. Такива хора те удрят в най-болезненото място без да им мигне окото. Сега размишлявайки,виждам колко неща са били правени умишлено. С такъв човек никога не знаеш какъв му е проблема,защото предполагам самите те не знаят. Никога няма честен разговор,никога няма да седне мъжката и да каже " Ей,това и това,така и така". Всичко е пасивна агресия. Но от всичко най-се ядосвам,че не ме оставя,а самият той вижда,че нещата не вървят,че не се получават. Дори му го казах,че той не се изправя да ми каже,ще не обича и не ме иска,но не ме и пуска. Защо го прави? Този въпрос най-много ме измъчва.

Как' Сийка просто дадох съвет на четящите. Това,че аз съм била сляпа и глупава,не пречи да осъзнавам ситуацията и не означава,че съм я заслужила. Да,сама съм стигнала до тук и ще си сърбам попарата. Каквото човек сам си направи и Господ не може да му го направи. Стъпките ги правя,леко полеко вярвам,че ще се справя,просто ми е ново всичко и все още не мога на моменти да осмисля случващото се. Не очаквам някой да го направи вместо мен,пътят си е мой и трябва сама да го извървя. Писах,просто защото имах нужда да споделя и да получа подкрепа,от хора сблъскали се с подобно нещо.

Като те пусне, как ще се издържаш?

Защо, защо - заради децата. Отговарям ти. Не се ли сещаш сама?

Не те оставя, защото си перфектната жертва, която поддава на манипулации и тормоз. Как да те остави, като емоционално се храни от твоето нещастие...

Децата нямат значение за такива хора. Всъщност имат - само като средство за манипулация.

Той същински демон тоя бе.

За пореден път в подобни теми само мога да кажа на хора, които не са се сблъскали с такива - чукай на дърво и благодари на късмета си. И се моли да не попадаш на такъв тип.