Нарцисист или Недорасло момче

Аз бих го определила като нарцис.
И бих си тръгнала веднага.

За мъжа не знам, но жената до него е с личностните проблеми.

Бих го определила като тъпанар. Но всъщност проблемът е не негов, а на жената, която си губи времето с него.

Половинката си? Тук направо виждам торта за детски рожден ден.

Никакъв нарцис не е, нито е недорасъл, а от изключително често срещаната порода "не искам да се прецакам, ще чакам по-доброто, но междувременно трябва да имам нещо налично". Иска някоя друга, отделен въпрос е дали ще намери достатъчно добра според критериите си.

Която всъщност е осминка, като чета що парчета са....

Може ли да обясниш поне на себе си защо стоиш с такъв човек? Просто ми е любопитно.  За последен влак ли става дума....

Ако само разбера, че съм едно от парчетата на тортата, а не цялата торта, просто ще му я хвърля в лицето. Образно казано.

Съвсем не става дума за последен влак.
Разделихме се преди 5 месеца, но той продължава да обвинява мен за всичко, да плаче и да твърди че ме обичал   реших да чуя странично мнение, за което Ви благодаря

Защо му даваш поле за изява?
Бий му хикса, стига му.

Първо не бих  допуснала, че  такъв тип мъж има човек до него за 2 седмици, а не 2  месеца. А, то било 2 години.
Чудя се да се смея ли или да се изпълня със съжаление.
Боже, защо толкова много жени имат толкова ниска самооценка и никакво самоуважение. На погрешно възпитание ли се дължи според вас? Аз мисля, че да. Според мен всичко идва от семейството.

Хммм... Ще ти помогне ли етикетчето "нарцисист" или "момче" да продължиш? Защо си цапаш душата да му слушаш или четеш глупостите? Пет месеца са мнооого време да се тровиш. Психическата хигиена е от основно значение.
Няма значение какъв е, важно е ти каква си и какво искаш. Да не търсиш окуражаване да се събирате или мнения дали си сгрешила?

Блокирай го.

Авторке, най-добронамерено въпросче от мен.
Предполагам, че си голямо момиче вече. За пет месеца направи ли нещо да се задвижиш напред, или само дълбаеш в минали грешки? Сбъркала си - сбъркала, ама колко време още смяташ да си плащаш за тая грешка?
Ето аз ти давам задача тук пред свидетели, в следващите две седмици да излезеш на поне две срещи с мъж. Може и с двама, ако първия не го одобриш.
А после ела да разкажеш, ако искаш. Може да помогнеш на друго момиче.

Ако става въпрос за хомосексуална връзка, не е много необичайно доколкото съм чувал и виждал. Като го категоризираш може и да ти олекне, но по-полезно ще ти е да прекъснеш отношения.

Кво значение има къв е? Тебе харесва ли ти да участваш в целия този цирк?

Обикновен тъпак. Няма нужда от сложни диагнози и епитети .

Абсолютно се задействах, излизам постоянно с комании къде ли не, както и на среща с мъж, просто миналата седмица установихме контакт с него, защото здравословно му се беше случило нещо лошо, в последствие на нашия разговор, отново започна да мие ръцете си с мен за неговата обърканост, така иска да ги завърти нещата, че той да  изчисти гузната си съвест. Няма как отново да вляза в този омагьосан токсичен кръг от заблуди и лъжи, просто исках да се убедя за пореден път, че човека не знае какво иска.

А защо продължаваш да контактуваш с него? Блокирай го и да си ходи там при която иска.

Кой в какво те обвинява, си е лично негов проблем, не твой. Няма да може да те обвинява, ако покажеш, че не те интересува и го игнорираш и прекратиш, както са ти казали други.
Много достоен човек трябва да си, за да застанеш и да признаеш, че ти си осрал(с извинение) нещата. Този човек не е такъв, а се опитва да ти наслагва чувство на вина за нещо.
Няма значение за теб какъв е, важното е, че без него се чувстваш по-добре.
Успех!

Чакай, чакай, правилно ли разбирам, че те е правил на маймуна и на всичко отгоре внезапно месеци след раздялата те търси за болногледачка?

Мъжки никнейм, дето пита за отношения с мъж? Каква е ситуацията?

Не е нужно да го определяш
просто си дай сметка, че не е стока и заслужаваш повече.
След това продължи напред и толкова.

Много позитивно мнение, радвам се, че гледаш напред. Както и другите казаха - мненията и мислите на (вече) страничен за теб човек, не са твой проблем.

Имам близка приятелка, която така се завъртя с един такъв - интелигентна, красива, успешна, мъжете я харесват. Този я направи на луда за няколко години. Не знам какво му хареса, но даже му роди дете. Същите циркове. Даже й беше изневерил и й обясняваше, че тя е виновна. Забременя, напуска в по време на бремеността 100 пъти и едва не изпуснаха бебето и нея. Започна да я бие и да се оправдава, че тя е виновна. И всеки път нови и нови оправдания. Включително майка му се беше включила да й обяснява при поредното зарязване, в което тя беше в 7 ми месец бременна, че е по-добре да го остави той да си намерел някоя, с която да е щастлив. Заряза я докато ражда с измислена ревност. После спря да работи, защото тя имаше добре платен проект в друг град. Продължи да я заплашва, да й вдига скандали, да й посяга, да я души. А тя - на важна директорска позиция. Кой да предположи, че под шалчетата крие следи от душене, а зад усмивката си - такава история. Отне й няколко години, когато вече започна да я заплашва и да я изнудва с детето и тогава вече й падна пердето и тегли една голяма майна на него и на цялата му рода.
Сега е щастлива. Детето е прекрасно. Но този всички, включително и тя се чудим какво направи, за да й причини това. 
Та такива като този правят подобни продължения. Не, че не можете да си тръгнете и след това, но ще е много по-болезнено, много по-трудно и ще сте в пъти по-притисната до стената и нещастна.

Определяш го като момче, а той е над 40г…. Тия момчета и момичета на по 20*2 са готини само в естрадните песнички.

Не знам защо се интересуваш от неговите емоции и драми. Да се оправя. Кой бил виновен, хайде де. Какво изобщо ти пука за този човек? Игнорирай го и толкова.
А вече ако си мъж, там нещата май са по-сложни, защото по-трудно намират партньори. Но по-добре без партньор, отколкото с такъв боклук.

Като тъпанар го определям.
Не знам нарциси, момчета.. на 40?!?! ама тъпанар със сигурност.

Аз пък не мога да разбера защо трябва да се сложи или махленска,или фенси диагноза. Какво ще помогне, ако не го наречеш директно лайно?

Като тарикат, на когото все още му връзват на номерата.
Виж, как бих определила човека (мъж или жена, няма значение), който си причинява такава връзка и търпи номерата на тариката, ще си премълча.

Бих го определил като човек, който не заслужава шанс. За ралика оня другия от другата тема.

Алфа мъжкар

Кой яде цяла торта? Ако стои, разваля се.
Айде, да не се идентифирцираме с цялост по подобен начин. Нито с парче. И все пак, предпочитам парчето, поне не присяда. И не омръзва. Утре съм друго, и така. По парче, или залък на ден. Па, може да пробва и различно, ако пожелай.
🌞☺🥰

Доста дълго и объркано изречение. Трудно ми е да го проследя.
На база това описание не бих обвинила никого в нарцисизъм или че е недорасъл човек. Просто не сте един за друг. Не се разбирате, не си допадате. Ти не харесваш неговия начин на живот, на него не му допада твоя. Обиждаш го, че е нарцисист (съмнява ме да знаеш какво означава това), а той тебе, че не си наред.
Нали сте се разделили преди 5 месеца. Какъв е поводът за тази тема?
Сякаш още не е приключила историята и те вълнува.

Алфа друг път. Не знам кво общо има с тва някъв недоклатен недорасляк?

Ееее...
Модератор!

Жена съм, не искам да попада темата някъде където не трябва

Жена съм, май трябва да сменя потребителското име

За първи път попадам в капан на такива емоции.    Чувствата - това беше  причината да се боря, въпреки трудностите, вярвайки във фантазии, които бяха базирани на дребни жестове оценявани не заслужено, радвам се, че не се стигна до дете. Майката също беше намесена  деликатно, уж не влияе, но доста умело налагаше контрол върху него, мачкане и настояване, без дори да се замисля какви биха били последствията за собственото и дете. Благодаря за мнението, за пореден път се убеждавам, че човек трябва да следва интуицията си. Надявам се вашата приятелка, все така смело да върви напред и да продължава да бъде все по щастлива.

Батко като си прав, прав си.
Реших да си спестя повечето от коментарите които ще напиша. Такива под път и над път. Тъжно и саркастично е, но още по-тъжно е че жени им се хващат и си губят времето. Сякаш е станала мода. Ти самоуважение и достойнство имаш ли? Един съвет - притегли плюсовете и минусите на тези отношения. Какво ще спечелиш и загубиш ако сега в този момент ги прекъснеш с този човек без морал и качества, нестабилен в намеренията си да не говоря за възрастта и с много свободно време. Оценявай себе си.

Над 40 не бил сигурен и си пишел с разни там парцалани . Както горе е казала дамата .
Защо си цапаш душата ? Трудно е , но ще го преживееш , когато срещнеш подходящия човек . Колко още ще се тровиш .. да мислиш цял ден с кого е излязъл на коя е писал ... Той ако те обича няма да ти причинява всичко това .

Авторката преди 5 месеца се е осаферила, той сега пак се е активизирал при спорадичен разговор.

Чудя се, на колко ли порти хлопа тоз ергенин

А как се нарича жена, хленчеща  за мъж, който не я иска? Парцалана, лайнарка, нарцис, недорасла? Други предложения? Или не ви харесват?  Щом той не може да избере нея измежду многото - тя може да избере да не се занимава с него или да продължи да се надява и да го обвинява, с което да си завоюва някоя от титлите, които присъдихте на него. И хоп, един за друг са си.

Четири букви, започва с Т.

Голяма глупава бяла птица?

Смотана

Предполагам, че в нея говори наранено самолюбие. Тежко е да не те приемат. Може да се бои, че тя нещо не е направила както трябва, та той да предпочете другите. Може тя все още да го вижда като стойностен човек и съжалява за него. И затова иска да го обсъди и осъди, за да се успокои и отърве от натрапчивите мисли, защо така е станало.

Здравейте. Виждам,че темата не е активна,но имам огромна нужда да споделя с някого през какво преминавам. С мъжът ми съм от 14 годишна,вече почти 20 години сме заедно,имаме 2 деца на 12г и 5г. През годините имаме 2-3 раздели,като тогава е имал нарцистично поведение,но тогава изобщо не бях наясно. Съвсем от скоро съм наясно със ситуацията и съм 99% сигурна,че той има нарцистично личностно разстройство. Попаднах на една статия,после втора и трета и бях потресена от съвпаденията. Мога да плача,да страдам,той ме подминава. Никога не се извинява,обвинява ме за реакциите ми към гадното му поведение, наказва ме с мълчание за нещо,което не му харесва. Преди години се опитваше да настрои родителите ми против мен,никога не ми прави комплимент,въпреки,че съм красива жена. Като цяло много мрази да съм щастлива и дори повода да е нещо незначително и дребно,той се старае да развали тези мои моменти. Всеки празник е скандал, никога не е доволен от това,което правя и всеки път намира нещо ново. След второто раждане имах следродилна депресия,1 година по-късно имах поставена диагноза левкимия(слава Богу, фалшива) тогава много ме подкрепяше,но сега разбирам,че е било от страх за неговия з@дник,не от любов към мен. Винаги съм имала самочувствие,грижила съм се за себе си,позитивен човек,емоционална, търпелива,имам силно развито чувство за справедливост и емпатия. През последната година нещата са ужасни. Никога не съм ревнувала,не съм проверявала телефони и т.н Съвсем случайно преди година видях,че една жена му е писала,разбирам,че 2 години били в една смяна,чакали автобуса заедно с още един човек,като цяло пълен шок,той си разказва и майчиното мляко,кой какъв е на работа,за нея нищо не каза. При все,че винаги той е бил ревнивия. Преди 10 дни отново повдигнах въпроса за нея,историята сега беше,че тя е от 1 година на работа и не е стоял с нея по спирките.Била преследвала хората,а в същото време й харесва публикации в мрежите.Коренно различни истории ми разказва и ми светна червената лампа,не за първи път ми казва,че нещо се е случило,не го е казал,аз не помня и т.н. Когато се караме,ме гледа с поглед пълен с омраза,ненавист. Говори ми,че всичко било в моята глава,че нещата между нас са супер,че аз драматизирам.а хора,ние дори не се докосваме. Интимност (не секс) няма никаква,да целунеш някой по челото, да докоснеш,да подкрепиш. Само критика,негативизъм,подценяване,умаловажаване. Най-лошото от цялата ситуация е,че нямам къде да отида. При родителите ни са брат ми и сестра ми,нямам работа,защото няма кой да гледа малкия,който е болен всяка седмица. И като цяло не виждам как ще се спася от този ужас. Този човек намери и извади всичките ми страхове,превърна ме в пълна противоположност на това,което бях. За 20 години той не можа да се примири,че имам достойнство,че се опълчвам и според него всичките ни проблеми са били от моя инат. Опитвах се да говоря с него,уж щели да се променят нещата,само,че нищо не се променя. Прави нещата,които ме дразнят,живее на телефона,а до преди няколко години разказваше,как интернет съсипвал семейства. Общо-взето идея нямам какво да правя. Притисната съм в ъгъла и той го знае,въпреки това не прекланям глава пред него. Благодаря на всеки,който ме е изчел. Бъдете здрави и умни,от такива хора бягайте с 200❤️

Гери, много ми хареса финалния ти призив "Бъдете умни!"
При връзки с екземпляри като твоя мъж са нужни находчивост и далновидност, т.е. винаги да имаш план Б. Той няма да се промени към по-добро, и ти го знаеш. Но това, което можеш да направиш е да потърпиш още малко. 5-годишното ще спре да боледува толкова често. Даже до 1ви клас би трябвало да приключи с порочния цикъл от болести. Намираш си работа и започваш да придобиваш независимост от отровния си съпруг, пестейки пари. Доколкото разбирам ти е първият, но далеч няма да е последният мъж в живота ти, стига да си стъпиш на краката навреме и не позволиш да те унищожи напълно междувременно.
Много хора минават през същото. Важното е да се спасиш! Успех!

Намери си работа и се изнеси. Друго няма какво да ти кажем.

То унищожението е попти пълно. Именно за това призовавам тези,които четат да бъдат умни. Вече изобщо не приличам на себе си. Снощи попаднах на темата и сякаш преживях някакъв емоционален катарзис,просто ми прещрака нещо и разбрах,че всички мои борби да сме добре са безсмислени. Осъзнавам,че отговорността си е изцяло моя, имала съм хиляди знаци,които пренбрегвах. Най-смешното е,че за всички странични хора аз имам мъж за пример,издържа ме,никъде не ходи,пример за подръжание,а зад затворените врати,този човек няма нищо общо с образа навън. Вярваш ли ми,стигала съм до моменти,в които съм си мислила,че не съм добре и полудявам. Слава Богу,че разбрах,че съм си много в ред и проблема не е в моя телевизор. Въпроса е как ще издържа,защото се старае да натиска всички бутони и после се държи като ни лук ял,ни лук мирисал. Психически много трудно се издържа,защото всеки опит за диалог е безсмислен. Измества фокуса,не отгаваря на въпросите ми,вади думите ми от контекста. Обяснява ти се как прави всичко за семейатвото си,как ни издържа, как не ходи по кръчми,а аз колко неблагодарна съм, кой си мисля,че ще е с мен, като имам 2 деца,къде си мисля,че ще отида. Като цяло мога книга да напиша за психическия тормоз,но нямам отдушник. Нямам къде да го изговарям това,което преживявам,за да ми олеква.

Вече си направила първата крачка - осъзнала си проблема. Сега трябва да го решиш - или да се настроиш към него, или да затвориш тази страница. Така действат, много точно го описваш, винаги ще си виновна и неблагодарна. За него е идеално, че в момента не работиш, нямаш приходи, нямаш своя среда, за да може да те мачка и да те държи в зависимост. Ето това трябва на първо време да промениш. Започваш работа и постепенно ставаш независима от него. И не говориш, не питаш, не се обясняваш. Вече си разбрала, че няма смисъл. И не споделяш нищо с него. Дръж се така, че все едно го няма, не съществува, избягвай максимално провокациите му. С времето ще се научиш.
Мисли за твоето психично здраве. На децата ти им трябва нормална и здрава майка. В момента ти трябва само време. Започни с малки крачки, но действай.

Аз пък да ти кажа - щом той си мълчи, мълчи си и ти. Спри да изискваш отношение от него, защото такова няма да получиш. И всъщност така е по-добре.
Не го ревнувай, не предизвиквай скандали. Тишина. Отгледай детето до градина, намери си работа и бягай.

Чакай сега, ти си се нахендрила, а призоваваш нас да бягаме и да сме умни? Защо? И какво ще ти помогне това на теб?

Вземи прочети собствените си думи, но така, все едно някой друг ги е писал. Помисли какъв съвет би могла да дадеш на този някой. И започни да работиш по въпроса.
Остави за момент оправданията настрани – защо не можеш да направиш еди-какво си. Помисли какво и как да направиш, за да успееш „да бъдеш умна“ и „да избягаш с 200“, т.е. да последваш собствените си съвети.
Работа – собствени средства – самостоятелност, самоувереност и самочувствие. И напред - с малки крачки, но в една посока.

Благодаря на всички включили се. Чувството,че не си сам в това,че има хора,които те разбират е много успокояващо. Живеем в малък град, заплатите са много ниски,с 2 деца, не знам точно как ще стане. Търпелива съм,чакам подходящия момент,знам,че колелото се върти и няма да е все така. И все още толкова много въпроси се питам. Как може да виждаш,че някой страда и това да не те докосва? Чужд човек да видиш и ще ти стане мъчно. Но осъзнах още нещо,в неговата глава наистина съм лоша и той искрено го вярва. За него сълзите,лошото отношение са заслужени и това е. Когато му казвам,че не се чувствам обичана,че ние не се докосваме никога отговора е,че гледам "Един за друг" и от там започвам да си измислям,в реалния свят не било така,че чета много книги и ми е изкривена представата за връзка. Не знам,понякога стоя и не мога да повярвам в какъв филм съм се вкарала.  Чувствам се безсилна, глупава, обвинявам се страшно много,че не съм видяла по-рано за какво става въпрос. Не знам как ще успея да излекувам душата си,защото както някой по-горе беше писал. Тормоза е брутален. Понякога съм имала буквалното чувство,че полудявам и че не съм добре. Но най-големият червен флаг през цялото време е бил усещането,че нещо не е както трябва,че нещо липсва.  В крайна сметка извади от мен нормални страхове и ги превърна в чудовища. Такива хора те удрят в най-болезненото място без да им мигне окото. Сега размишлявайки,виждам колко неща са били правени умишлено. С такъв човек никога не знаеш какъв му е проблема,защото предполагам самите те не знаят. Никога няма честен разговор,никога няма да седне мъжката и да каже " Ей,това и това,така и така". Всичко е пасивна агресия. Но от всичко най-се ядосвам,че не ме оставя,а самият той вижда,че нещата не вървят,че не се получават. Дори му го казах,че той не се изправя да ми каже,ще не обича и не ме иска,но не ме и пуска. Защо го прави? Този въпрос най-много ме измъчва.

Как' Сийка просто дадох съвет на четящите. Това,че аз съм била сляпа и глупава,не пречи да осъзнавам ситуацията и не означава,че съм я заслужила. Да,сама съм стигнала до тук и ще си сърбам попарата. Каквото човек сам си направи и Господ не може да му го направи. Стъпките ги правя,леко полеко вярвам,че ще се справя,просто ми е ново всичко и все още не мога на моменти да осмисля случващото се. Не очаквам някой да го направи вместо мен,пътят си е мой и трябва сама да го извървя. Писах,просто защото имах нужда да споделя и да получа подкрепа,от хора сблъскали се с подобно нещо.

Като те пусне, как ще се издържаш?

Защо, защо - заради децата. Отговарям ти. Не се ли сещаш сама?

Не те оставя, защото си перфектната жертва, която поддава на манипулации и тормоз. Как да те остави, като емоционално се храни от твоето нещастие...

Децата нямат значение за такива хора. Всъщност имат - само като средство за манипулация.

Той същински демон тоя бе.

За пореден път в подобни теми само мога да кажа на хора, които не са се сблъскали с такива - чукай на дърво и благодари на късмета си. И се моли да не попадаш на такъв тип.

При мен е нещо подобно. От две години вече съм поставила въпроса за окончателна раздяла. Не и не. Връща се, само за да се заяжда с мен и да ми пие енергията.
Аз си живея с децата, просто е въпрос на съвсем дребна организация да не идва тук като се връща от чужбина, но му прави удоволствие да ме мъчи.

Ще ти дам един пример,колко са му важни децата. Малкия като бебе имаше алергия към млякото. Исках да пуснем тестове за алергия цял панел,защото имаше вероятност да има алергия и към други неща. Тест не се направи,защото е скъп. От месец мъжа ми е със съмнение за непоносимост към мляко и познай,теста сега не е скъп,а наложителен и важен.
Още един пример. За него се купуват лекарства,защото трябва. За децата се мърмори колко пари заминали за хапчета.
Синът ми прави ларингитни спазми,бере душа,той отива и си ляга,защото утре е на работа....За мен това не е любов,за жалост.

Добре де, а след 15 години заедно защо реши да му родиш второ дете? Не го беше опознала?

В интерес на истината никога не е бил чак такъв,даже никак.
Имахме една криза около година,тогава изобщо нямах на идея за подобни състояния. Тръгнах си,той ме гони, теглих му една и продължих напред. Той не ме остави,сълзи,сополи,самоубийства,клетви във вечна любов и една камара лъжи и глупости. Детето много страдаше за него и не знам с какъв акъл се върнах. Наистина се промени,аз си ходех на работа,той също. Правеше ми изненади, държал се е с уважение и това продължи години,докато се роди малкото дете. Вероятно,защото тогава бях силна,уверена,щастлива,имах допир с много хора и му е треперело под лъжицата да не го оставя. Така си го обяснявам аз. След като се роди детето,нещата леко полеко започнаха да се развиват във времето,като последната година са трагични просто. В момента не работя,покрай децата нямам много време да излизам и вероятно е видял пробойните и е отприщил всичко,което е държал в себе си

С такива хора, е вредно да се живее дори просто като съквартиранти. При първа възможност, събирай парцалите, този път окончателно. За съжаление, тогава ще разбереш и какво реално ти е струвала тази връзка...повече отколкото си мислиш.

Не е нарцис, просто е кофти мъж с кофти характер, който реагира кофти в кофти ситуации.
И моя е така. Всъщност аз съм ок. Той е зле. Сам се прецака и продължава сам да слиза надолу по спиралата. Когато той има проблеми, си го изкарва на мен, а напоследък и на децата, което определено няма да разреша.
Интересното е, че започнах да наблюдавам други хора, мъже, и никой не се държи така. Хората губят пари, водят дела, абе гъза им гори, те най-много да се намръщят малко.

Да, не е точно нарцис, но е от хората с личностни разстройства.
На Гери ще препоръчам темата за невъзможните хора. Много е полезна, особено началото на темата.

Все си мисля,че е точно нарцисист. Отговаря по повечето показатели. Особено липсата на емпатия и на почти всякакъв вид душевност. Следвам няколко психолога и един мъж  нарцисист,които много подробно обясняват,дават примери и съвпада всичко. Не,че има за мен някакво кой знае какво значение де, безнадеждността на отношенията е сигурна. Въпреки,че много го обичам,осъзнавам,че изхода е само един

И кое му обичаш?!

По темата на авторката - Мъж над 40, който "мечтае за семейство", ако беше читав, досега щеше да е създал семейство и да си го гледа, а не да прелита от цвят на цвят.
За историята на Гери мога да кажа следното - трябва да си задели някакви пари и да се изнесе при първа възможност. Живях с подобен индивид, който не изпитваше грам емпатия дори когато съм се разтрисала от плач и са ми минавали какви ли не пагубни мисли през главата. Разделих се с него, за да не се тровя повече. Трябва да си заделиш средства за план Б, човекът срещу теб няма да промени отношението си.

Може би представата,която съм имала за него или човека,който беше,по-точно ,който съм мислела,че е

Създава се зависимост, произвеждат се хормони както при злоупотреба с вещества затова е толкова трудно да се откопчиш.Освобождаваш се така, както се освобождаваш от зависимост с лечение, терапия и работа.както знаем от някои зависимости доста трудно се отказваш.

Както при физическата детоксикация на организма, така и при емоционалния детокс след травмираща връзка началото е трудно и усещанията се влошават, но това е временно.

интересно ми е, колко време от началото на връзката започна да проявява тези черти от характера си?
Знам че нарцисите в началото правят този “love bombing”, карат те да се влюбиш и след време започват да се проявяват наистина като нарциси

Не те виня, че си се подвела, то си е въпрос на психология, просто търсиш и се надяваш на доброто което си видяла в него

Нарцисистите са баш непорасли момчета, инфантили. Но какво те интересува диагнозата като човека не става очевидно? Ако няма да пишеш научен труд просто не се занимавай с него и толкова.

Аз също съм си поставила под въпрос идея за раздяла с човек, с когото сме заедно от 3год. Имаме разлика 15год, има дете от друга жена, което идва вкъщи от време на време (живеем заедно, аз в неговия апартамент). С детето нямаме проблем, тъй като нещата между тях са приключили много отдавна, малко след като се било родило, а то вече е на 6годинки.
В началото на връзката ни сме си говорили разбира се някакви детайли за бивши и до колкото той казва вината за раздялата им е на майката, тъй като била постоянно недоволна и мърмореща жена, негативно настроена към всичко и т.н. я изкарваше.
Както и да е, искам да обясня че между нас всичко по принцип е чудесно, той е джентълмен към мен, постоянно ме гледа като принцеса, грижи се за мен дори прекалено много. В повечето случай той готви, кара ме и ме взима от работа. Той работи на 2 места (през деня и през част от нощта). Не ми изневерява, в това съм повече от 100% убедена, тъй като си оставя телефона на пълен достъп, извън работа винаги иска да прекарва време с мен, играе роля и като баща, приятел, любовник, всичко е страхотно наистина, но има едно голямо НО.
Именно подобно на други истории, има голям проблем с избухванията. Рядко се караме, но когато се караме става нещо страшно. Превръща се в коренно различен човек, променя си лицето чак, сякаш се вселява демон в него. Два-три пъти се е случвало да събаря столове на земята, да чупи, което никак не ми е харесвало, дори мога да кажа че съм изпитвала лек страх, но след като му мине “нервната криза” става същия както по принцип - добър и спокоен. Това е голям парадокс за мен и ми е много трудно да живея с тази мисъл. Всеки път по време на скандал оставам безпристрастна, макар че си е позволявал и да ме обижда и аз съм му удряла и шамари и съм била на път да си събирам багажа. След такива скандали минават няколко дни в мълчание, което ме побърква допълнително и ми вдига кръвното. Човекът си ме игнорира, ляга си да спинка, обелва някоя дума ако се налага нещо да се купува за ядене. По време на такова мълчание все някой проговаря пръв (почти винаги аз иначе той ще си мълчи докато пукне).
Уж се сдобряваме и всеки път казвам, че всички тези неща ми тежат и той казва “аз съм си такъв,  дори не си спомням какво съм говорил”.
Ами да ама всеки път след скандал аз прощавам и забравям и се чудя дали ще се повтори отново. Почти 90% от случаите на скандали първият човек, който е повишил тон това е той.
Като цяло аз съм човек със силен характер и винаги отстояваща позицията си, макар че за него съм правила мнооого компромиси, които не са присъщи за мен.
Аз съм на 25, а той на 40. Знам че е имал трудно детство. Говори ми за бъдеще с мен, за много желания и неща, които планира. Има добра душа, ако види котенце на пътя веднага ще го нахрани или ще даде пари на беден човек, прави услуги на хора и познати в помощ, но просто този характер ми идва доста затормозяващо и не смятам че заслужавам такова отношение като аз съм му показала достатъчно сериозност и постоянство от моя страна и дори зрялост като за годините ми. Вътрешно усещам че нещо винаги липсва и някак си интуицията ми подсказва да си тръгна, но още нямам тази смелост. Осъзнавам го и ми е страшно трудно да си тръгна от дома, в който съм живяла толкова време, който аз съм си подредила по мое желание. Аз мисля вече за сериозен живот, а повечето ми връстници са недорасли хора, трудно се доверявам. Нямам книжка и кола, а работя като козметик (не печеля много).
Не ми пречи да се върна да живея при майка ми, просто се чудя дали има смисъл да влагам енергия и надежда в тази връзка.
По принцип още нямам желание за деца и не съм готова за това, не заради него, а си е лично заради мен.

Скорпион ли е?

Какъв ти скорпион? Същия дърт киселяк като оня моя. И по-зле ще става с възрастта, кризите по-често, по-гадни. Бягай докато можеш.

Аз не съм се и надявала да се промени за по-добро, просто е жалко колко сериозна бях до тук, колко енергия и искреност съм вложила. Само мога да кажа, че ме е яд. Зодията е козирог за тези, които се интересуват, макар че зодията не определя човека.
Имам този типичен страх да се доверя на някого вече за напред, особено на човек на моите години, като ги гледам какви олигофренчета са и се отчайвам.

Ами като не се доверяваш, научи се да проверяваш. Поне година връзка, в която не живеете заедно, а го наблюдаваш дали е сериозен и дали е склонен към агресия.

Не знам как ще се развие връзката ви, но да те предупредя, че едва ли ще намериш друг мъж, който да седи и да търпи жена му да му бие шамари. Някой веднага ще ти покаже вратата, друг може и да отвърне. А мъжките шамари са по-силни от женските, ако не знаеш. Могат дори да те осакатят.
Иначе добре сте се намерили явно – единият избухлив, събаря и чупи, другият си позволява да бие шамари. Не знам какви деца ще отглеждате, но е добре преди това да поработите върху начините за справяне с гнева. В интерес на бъдещите деца го казвам, вас не мога да ви мисля. Големи хора сте, оправяйте се.

Честно казано, като чета последните две ситуации, звучат ми дразнещо от два поста, та се чудя дали вие нямате нереална представа за себе си и как поведението и думите ви влияят на мъжете, с които живеете доста по-дълго и близо от посочените два поста?

Нека да дам пример за караница на хората, които смятат че проблемът е в мен. Разбира се безгрешни хора няма, но аз умея да си признавам грешките. Удряла съм шамар точно два пъти когато чух обидите “нищожество” и още нещо в този смисъл беше, даже не помня, а неговите агресии са били много повече от два пъти. Като аз съм обещала да не го правя повече и съм се разкайвала, не съм го пребила все пак. Аз съм се извинявала за постъпките и не се е повтаряло, държала съм си на думата, докато неговите извинения не съдържат думата “извинявай”, а прави нещо гузно от рода на това да ме попита яла ли си”.
Нормално ли е да му споделям някакви случки за хора, които са ме дразнили по някакъв начин на работа, да разказвам история където аз съм се защитавала пред въпросния дразнител, което си беше така наистина.. А този дразнител е човек, който и той не харесва по принцип. Споделила съм история от работа все пак двойките го правят понякога, споделят си разни случки, а той да реши да ме нападне и да ми каже, че не съм знаела как да се държа с  хората и да започне да  ми казва, че не съм можела да се погрижа за себе си и да ми размахва среден пръст?

Значи, искала си семейно да клюкарите и одумвате някого зад гърба му, но не ти се е получило? Ами изненада, мъжете не са селски клюкарки и да, човек, който говори зад гърба, е нищожество. Да не споменавам, че всичко, което пишеш, звучи извадено от контекст, едностранно представено и с поглед бая отвисоко над идиота, за да излезеш ти неоправдана, предизвикана и жертва (незнайно на какво), което, хъъъъм, дали не беше признак за нарцистично поведение...
От цялата работа не разбирам какво търсиш при този ужасен човек.

Да бе, как пък не... Не може ли просто да каже - не искам да слушам, не ме занимавай, ами ще я обижда?!

Напълно те разбирам. От този тип хора е, които манипулират и предизвикват, до степен, в която даже да удариш. И на мен ми е идвало да удрям, признавам си, до такава степен ме е изкарвал извън нерви, но не съм. Може би съм по-търпелива. Според мен се спасявай, докато все още не сте семейство и нямате деца.

Е пак казвам - моя е баш такъв. Аз по принцип съм спокоен човек. Обаче той ми знае "бутоните". И като почне да се заяжда - цък, цък, цък, да ръчка и изкарва най-лошото от мен. Аз лично започвам да викам. И после ми вика "недей да викаш". Абе казвам ти - махай се, бягай.
Има стотици свестни мъже, които не са такива. Намират се! С тях се чувстваш спокойна, стимулират те и се развиваш наистина.

Поглеж някой се вързал... Да не се хапе ръката с храната (в случая - с парàта) не е търпение, а най-елементарна далновидност. Както дава, така ще те изкара от външната страна на вратата...или по-лошо.

ами и аз обичам да клюкаря, а моя ако не иска ще каже че не иска
А среден пръст да ти размаха, уау
като цало ако за малки неща стават скандали явно не си пасвате по характер

особено ако си кажеш, че поведението му те наранява и отговорът е “Аз съм си такъв” значи няма намерение да направи дори усилие

И на любим човек думи като нищожество никога не бих казала, дори в най- гадната кавга

Моят съвет: Кажи му спокойно, не като ултиматум, че мислиш за раздяла, ако не можете да изгладите комуникацията, че си много наранена и се чувстваш зле
Виж дали той ще иска да работите над това

Може би най- добре ще е той да се опита да не ти слага епитети , ако не е съгласен с нещо да го каже спокойно
А ти не знам как говориш с него като се заядете, та не мога да кажа ти дали можеш да промениш нещо

А за тоя тип като се сърди да се изолира за ден два, бившия ми беше 1 към 1 и това е една от основните причини да се разделим.
Аз не можеш да спя като сме скарани по 2-3 дни а на него не му пука…

Не си чак толкова зряла, а имаш daddy issues.

Съжителстваш с Джекил и Хайд , тези резки изблици на гняв и емоционалното изнудване след това , наслояване в теб на чувство за вина. Класика.

Какво им е на тези на твоите години? Този твоят чичо може да е на 40 години, но също е олигофренче, инфантилен, обижда, чупи и размахва среден пръст. Като 6-годишно хлапе с проблеми, само че този има дете от предишна връзка и е минал възрастта да го израсте.

На нейните години има прекрасен шанс да тегли чертата лесно и бързо, да се възстанови и да продължи напред. Най-добре с образование.