Работа, CV-та, HR-и, съвети - 81

Те проектите, че са си горещи картофи не е лъжа, но основното им забавяне си е чисто административно и на ниво софийска община. За единия не очаквах, че ще ме чака, а за другия бях убедена, че никога няма да мине през СОС, че да му бъде дадена зелена светлина, но уви. И разбира се прекия ми ръководител си ги пази за мен, за да не натовари случайно приятелчетата си с кофти клиенти, но просто не очаква възможността да не се върна на работа там.

Така е. Както написах, няма успех без излизане от зоната на комфорт. За много хора обаче напускането не е опция, понеже разходите не спират и, ако се случи да не се "харесат" с новата фирма, то рискът от неполучаване на доходи е голям. На днешно време не всеки може да си го позволи, да не кажа почти никой...... Хората са притеснени, разбираемо е, вкл. и аз така. И ще търпя, докато не стане супер изнервена обстановката или си намеря работа, която не е за изпускане.

Въпреки това ми се иска да им дойде акълът и да коригират заплатите. Вероятно няма да стане. Новият на моето място ще дойде с двойна заплата, почти съм сигурна в това. Другият вариант е да вземат junior, който тепърва ще се учи и навлиза с голям шанс да избяга след това.

Ще видим. Животът е непредсказуем. Дано пътят ми поеме в добра посока.....

Здравейте, искам да попитам дали някой е чувал нещо за компанията Labcorp?
Единственото, което прочетох, е едно мнение преди година, че яко се бачка и се плаща добре. В един сайт настоящ служител се оплаква от оvertime. И дотам.

На няколко пъти тук се коментира, че най-лесният начин за вдигане на заплатата е смяна на работното място. Факт. Докато чакаме работодателя да ни оцени, си минават доста годинки без нищо да се случи. Ако си мислим постоянно, че на новото място може да е по-зле, няма нищо да постигнем. Ами ако е значително по-добре? Защо сме си губили времето в напразни надежди?

Сегашната ми работа я намерих от яд на стария ми работодател. Чакаш да мине изпитателния ти срок - нищо! Говориш за увеличение - минават още 3 месеца. Напомняш - едва им се откъсват 100 лв! Ставаш на година, поемаш повече работа - нищо! Фирмата цъфти, оборотите не падат, ставаш на 2 - нищо! Чакаш новата година и новия бюджет - нищо! На 10.02 след получаване на заплатата ми за Януари се ядосах и влезнах в джобса. На 4.03 им казах, че напускам. И тогава прогледнаха - колко ти предлагат, ще ти я дадем, след 6 месеца ново увеличение, социални придобивки нямаме, но каквото зависи от нас - ще го направим. Ами мерси съм! До сега къде спахте? Едно допълнително здравно не искаха да направят. Дори и да си го платим, но да ползваме преференции за повече служители. Не знам как са се справили с моята работа след това. Оставих подробни инструкции за всичко. Сега съм по-добре финансово и откъм социални придобивки. Съжалявам единствено за колегите. Както и на старата работа, така и тук си има ядове. Миналата година се изхитриха и увеличението беше само с ваучери. Сега очакваме с новия бюджет финансово увеличение. Ако не се случи, наистина започвам активно търсене на нова работа.

Ох, това здравно ми е голяма болка! Като чуя, че има фирми, които все още нямат такова и побеснявам. Все едно е страшния разход…

Аз гледам да си договарям добра заплата в началото, защото ми е ясно, че увеличение и да има, ще е сложно.

Само в една фирма съм имала клауза в договора, че след шестия месец заплатата ми ще бъде х пари. Но самата фирма не беше кой знае какво, началната заплата не беше уау и не дочаках заветния момент с увеличението, напуснах преди това.

Аз досега съм намирала за редно първо да се докажа какво мога и тогава да искам. Грешна тактика и ще го поправя в бъдеще. На сегашната ми работа на интервюто ми бе казано, че след 6 м ще имам увеличение. Не се случи и си го поисках. Някак си шефа беше забравил и не си спомнял такова нещо. Щял да потърси в записките си. Минаха няколко месеца докато пак настоявах. Честно казано, чувствах се супер неудобно. Все едно си прося. Трябваше още тогава да им кажа “чао”, но пандемия, разходи, останах. Това е другото нещо, за което ще настоявам. Всяко обещание да е описано в договора.
Макар да съм по-добре от преди, ето тези тънки сметки ме дразнят. Със сигурност бих намерила и нещо по-добро, но сега не е момента. Ако имаме и финансово увеличение, както се говори, бих си потраяла още малко, но определено това не е “моят” работодател.

О, сигурна съм, че на много места просто обещават някакво увеличение на шестия месец и после забравят.

Попринцип във фирмите, в които работя заплатите имат рейндж за позицията. Въпросът е да се договориш за горната граница на рейнджа.

На мъжа ми заплатата не е увеличавана от 2008г.

Ами ние в Прованс не сме и чували за такова нещо. Аз научих тук от вас едва в началото на тази година. Даже разпитвах тогава подробно какво е и как се ползва. Доволни сме ако имаме реални осигуровки и ни дават заплатата без закъснение, къде ти подобни екзотики здравно-мравно.

Ирене, сигурно в големи фирми и извън София има ДЗ. Не съм се сещала да коментирам с познати. В София мисля, че в малките нямат или ако имат е кофти пакет.

Сигурна съм, че можеш да намериш и по-добра компания, ако научиш нови неща. С дистанционната работа вече има възможности и без да се местиш.

Не зависи от размера на компанията. Старата ни фирма беше 400 човека и нямахме здравно. За такъв брой служители щяхме да получим страхотна оферта, но не! В сегашната сме около 100-150 и имаме здравно. Не е лукс пакета, но е достатъчен.

От скоро съм на нова работа в международна фирма и работя дистанционно. Имам допълнително здравно. Но това не променя факта, че 98% от хората тук нямат.

И мен решиха силно да ме оценяват, когато разбраха, че напускам - и позиции ми предлагаха, и по-висока заплата и да, блазнех се от предложенията, но някак е тъпо да се сещат колко си ценен, когато напускаш, а когато от 6 месеца обясняваш как не се чувстваш добре на позицията си, да не правят нищо. Иначе, и аз смятам, че заплатата най-добре се повишава на ново място, на старото няма как да дръпнеш драстично за кратък срок, освен ако не се променят много позицията или работата.
Някъде по-назад прочетох, че сте обсъждали споделянето за предишен работодател на интервю. Аз смятам, че е по-добре да се сподели някаква част от истината (деликатно) на интервюто, отколкото да се дрънкат общи приказки и клишета.

В друга тема редовно съм се оплаквала от работата си, заплатата е ниска за позицията ми, единия директор не говори с мен, обижда ме пред служителите, подиграва ми се, спъва ми работата и още, и още. Моят пряк ръководител се намира в друг град и я го видя веднъж в годината, я не...  Та търся нова работа, но не съм много постоянна в търсенето, тук стоя само защото локацията ми е удобна и мога да си тръгвам по-рано и да закъснявам, което не е малко като човек е редовна смяна.
Днес съм на интервю, заплатата е много изкушаваща, но ме стреснаха познати, че имало вредни изпарения, говоря за работа в стъкларски цех като ръководител качество. Някой запознат толкова ли е вредна работата там? Другото, което е по телефона казаха, че държат на перфектен английски, тук малко послъгах, защото английският ми беше перфектен преди 3 години, от тогава не съм практикувала, ама да видим дали ще мога да изляза от ситуацията.

Държа да се държат професионално с мен независимо колко ми плащат. Няма как да седя, докато ме обиждат пред колегите. Не ме е страх да рискувам със сменяне на работата - щом не се чувствам добре, натоварвам се и ми влия е на личния живот - търся друго. Счупвам се от четене да съм час винаги и не само директно с това, с което се занимавам, за да мога да си го позволя. Заплатата ми е достатъчно висока да мога да си позволя да падна и под нея и пак да остане висока - т.е бих се съгласил и за по-малко пари, но по-добра среда. Не ми е самоцел по-висока заплата в търсенето, за което благодаря основно на себе си.