Работа, CV-та, HR-и, съвети - 81

Жена ми от години не напуска компанията, в която работи, заради дистанционната работа, свикването с рутината и относителното спокойствие за мястото си по време на майчинство.

За 10+ години лоялност, заплатата и се индексира едва 1 път след много мрънкане и препоръка от мениджърите, но просто и замазаха очите, докато работата и се увеличи значително.

Нейни колеги, които напуснаха получават 2х и 3х по-високи заплати другаде. Не всичко е пари ама и без пари, уви, не се живее и смяната на работа е най-сигурния начин за промоция.

Какви са тези проекти, които могат да "чакат" година и половина? интересно ми е просто.....

Горещи картофи и всичко, което никой новобранец, нито опитен служител би искал да му се стовари на главата. Кофти ситуация.

Това всъщност не отговаря на главния въпрос, тъй като в крайна сметка нито новобранците, нито опитните служители имат правомощия да отлагат работата с години. Явно те просто не са нито важни, нито спешни, т.е. няма особено значение дали изобщо ще се реализират.

От една страна няма лошо да си незаменим (сигурност на работното място), но това рано или късно води до бърнаут и е сериозен организационен проблем. Отлагал съм важни и спешни задачи, тъй като реших, че повече няма да го играя "one-man-show" и екипа/компанията не беше узряла за необходимите промени. Когато си претоварен с оперативни задачи и липсва подкрепа на мениджмънта, то си е в реда на нещата проектната работа да изостава и се отлага във времето. Друг е въпроса, че в един момент нещата така ескалират, че провала е гарантиран или пропуснатите ползи за компанията ще са огромни (но кой го е грижа..). Понякога просто хората трябва да изпонапуснат, за да си научат уроците началници и собственици. Да не бъдем глупави магарета, ами да се осъзнаваме овреме (като не е наред играта - просто сменяме отбора).


Обаче на новата работа може да стане и по-зле: има го и този риск: уж бягаме от проблема, а той ни връхлита с още по-голяма сила. Например на мен ми дадоха доста по-голяма заплата, но се оказа в последствие, че един незаменим човек напуска след повече от десет години работа по здравословни причини. Няма никакво време и желание за предаване на задачите си и такива ги е надробил.. Това не ми го казаха на интервюто и не беше коректно. Незнам как ще се оправя и дали няма да ми се наложи да се върна в старата работа или потърся нещо друго. Малко съм като в небрано лозе и се чудя защо ми се случва всичко това. Може би несъм си научил уроците от предните работи, знам ли?!? Без риск няма прогрес и ще дам всичко от себе си да се справя. Ама не се чувствам комфортно в такава ситуация.

Вие как се борите с мърлявщината на новобранци и уж опитни колеги, организационната култура насърчаваща да има незаменими хора, безпорядъка и естествената съпротива за необходимите промени?

Това за мен е най-голямата спирачка в търсенето на работа. Вярно е, че няма успех, докато не излезеш от зоната си на комфорт, обаче не знаеш къде точно ще попаднеш и дали няма да е по-зле. Ако съм без работа в момента, ще се впусна, разбира се, тъй като винаги мога да се махна, ако не ми харесва. Обаче, след като имам работа в момента и тя не е съвсем зле, то рискът, който се поема, е доста по-голям, понеже връщане назад няма. И, ако попаднеш на фирма като бившата ми работа, то просто ще останеш без работа след известно време (зависи доколко е голяма търпимостта ти).

Най-много ме е яд затова, че аз ще напусна и ще отида някъде за повече пари. Там трябва да се адаптирам към колектива и работата. На мое място ще назначат някой на по-висока заплата от моята в момента, който също трябва тепърва да се учи. Вместо да се спестят тези гимнастики и да се запазят хората, които си разбират от работата, се заявява, че заплати няма да се вдигат, освен дежурните от 2 до 5%/годишно, които всъщност са нищо на фона на инфлацията. Заявиха ни, че сме свободни да си тръгнем, ако желаем.  (Смятам, че мислят, че никой няма да го направи)

Soul Free, и мен ме е яд за същото, което казваш. При нас е същото положение. Наскоро напусна изключително кадърен и опитен колега, от тези, които толкова се разтягат, че стигат до бърнаут, сега са пуснали обява за junior... Главата не ми го побира. Да спестят някой лев от заплати, а мазалото което се заформя е страшно, забавяния, грешки, претоварване за другите. Много искам някой мениджър да ми обясни, защо по дяволите го правят....

За да се види, че ТЕ определят правилата и ще се работи, както ТЕ кажат. И, който не е доволен - да си ходи, опашка чака на вратата..... Само дето преди месец търсиха нов служител и тези на вратата се оказаха такива, които и грам не знаят за какво кандидатстват, нито имат стаж, нито образование, а искат повече пари от сегашните колеги на тази позиция.
Това говори много, ама няма кой да се замисли, щото ТЕ командват и няма никой да им казва как да управляват!!!

И при нас се случва същото Soul. Аз затова не го разбирам, защо го допускат, нито компанията печели, нито клиентите, нито съществуващите служители. Всички губят като има текичество, като трябва да се обучават кадри. Трудно е за всички, всичко се бави, правят се грешки, клиенти недоволни... защо.. защо... защо...

То хубаво да се отлагат неважни задачи, ама година и половина все пак наистина що за проекти са това.

Това е резонен, но напълно ирелевантен въпрос. Малоумният мениджмънт и съдбата на компанията са проблем на собственика, а не на служителите.

Няма причина да сте загрижени за работодател, който явно показва, че не му пука за Вас. Единственото правилно решение в такъв случай е да си тръгнете, без да се обръщате назад. Има достатъчно места, на които ще Ви оценят, ако си вършите работата коректно, съответно е безумно да стоите на тези, описани по-горе.

Е, да, де, ама да не стане от трън, та на глог, че и по-висок....

Няма как да знаеш каква е точно работата и атмосферата в друга фирма. Може и да е по-зле...

В повечето фирми е така с увеличението, не се дава значимо такова. Ако човекът напусне, новият взима повече, понякога наемат и 2-ма, защото един вече не смогва.

Честно казано вече това нито ме изненадва, нито ме ядосва.

Гледам да се фокусирам повече върху това дали за мен е изгодно да продължавам да работя там, или е време да търся нещо ново.

Хората масово се притесняват от новото, страхуват се да не е по-зле, а и има период на адаптация и заучаване на нови неща на новото място. Този дискомфорт плаши много хора, които са съвестни и читави кадри.

Аз лично не се притеснявам от смяна, защото съм адаптивна и не ме е страх.

Също така в много фирми има хора, които седят, заради различни бенефити. Примерно по-добри условия за кредит. При напускане, ако новата фирма няма отношения с конкретната банка, условията на кредита се променят и лихвата се вдига. Това също е важно за доста хора.

Да, наистина е възможно да попаднеш от трън, та на глог (и на мен ми се е случвало, при това повече от веднъж). Но в такъв случай просто продължаваш напред докато не попаднеш на правилното място. Ако подобна вероятност те спира, ще си отвисиш в години бъхтене за неадекватно заплащане при работодател, който в отговор на изразено недоволство ще ти посочи вратата.

Аз в момента седя, основно заради постоянния хоум офис. За мен, на този етап, това е пгромен плюс. Ако го махнат, ще започна активно да търся. В момента търся, но не особено активно.