- Публикувана: 1 окт. 2022, 22:13 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 17:00 ч.
Октомврийски книжен клуб
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.
За книга на месец октомври и график за обсъждане, моля, скрол надолу.
Правила за участие в клуба и разяснения как ще процедираме: (ще бъдат допълвани и изменяни в движение)
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца
В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче
Едната ще е текущия месец, другата - следващия.- Всяка книга ще се раздели на етапи за обсъждане ИЛИ ще се обсъжда накуп - в зависимост от дадените гласове.
- Ако се чете на части - редно е да не се обсъждат части от книгата, предвидени за следващите седмици по график. От предходни - може. Това включва и подмятания от типа "О, ти само да видиш по-нататък какво става!", "Не се привързвай много към този герой..."
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец октомври!
Книга: "Момичето с гръмовния глас" от Аби Даре (мога да съдействам с електронен формат на английски, моля да пишете на лично)
График:
Обсъждане накуп
Скрит текст: 
В случай, че няма предложения за книги за месец ноември анкетата ще бъде съставена от книгите, събрали по два гласа за месец октомври.Разказ: TBA - все още нямаме излъчен, ще бъде пусната анкета в последствие.
Стара тема
Привет от мен!
Аз съм от тези, които страшно много харесаха Адуни и нейния гръмовен глас. Не съм сигурна, че помня много детайли от историята, но ще ми е интересно да чета размишленията по нея.
На хората, които тепърва я започват, препоръчвам да не се оставяте странния стил на писане да намали удоволствието от четенето, дайте й шанс, според мен си заслужава.
Аз съм от тези, които страшно много харесаха Адуни и нейния гръмовен глас. Не съм сигурна, че помня много детайли от историята, но ще ми е интересно да чета размишленията по нея.
На хората, които тепърва я започват, препоръчвам да не се оставяте странния стил на писане да намали удоволствието от четенето, дайте й шанс, според мен си заслужава.
Благодаря за новата темата и отново чудесното орформяне, Inferiya!
Radi_fit, да, преди около 2 седмици Inferiya пусна анкета за октомврийската книга в месечния книжен клуб или нещо такова заглавие. Избрахме "Момичето с Гръмовния Глас" след гласуване. Може би сте пропуснали.
Някои хора ще продължат да четат романа сега, през октомври. Други вече са го прочели. Това е нормално. Всеки може да се включи, но имайте предвид, че е възможно да видите спойлъри. (Вижте правилата в началото.)
Аз успях да прочета книгата, но ще трябва да се върна и да препрочета някои глави преди да пиша впечатления. Ще кажа, че много ми хареса началото. Грабна ме гласът на Адуни; имах чувството, че разказва история на близка приятелка. Ритъмът на изреченията беше почти като музика. Разбира се, направи ми впечатление езикът. Много малко знаех за Нигерия и потърсих информация за това на какъв диалект е. Оказа се, че на техния Нигерийски Пиджин говорят около 75 млн. Но езикът на Адуни не е този пиджин. Той е някаква комбинация от английски с т.нар. пиджин, може бе дори измислица от авторката (или не?). От една страна, разбирам това решение защото читателите не биха разбрали Нигерийския пиджин. От друга страна, ако е авторско творение езикът, се губи идеята за автентичност. Ако някой е прочел нещо повече за това, споделете.
Аз четох книгата на английски. Имам огромна молба към тези, които са го чели в превод на български. Може ли някой да покаже тук поне един параграф? Много ми е любопитно как е преведен този стил "развален английски" на български.
Здравейте, има ли роман за Октомври или в момента ще се обсъджа септемврийската книга? По принцип не е ли добре да има няколко дни време да се чете и след това да се обсъжда?
За разказа - на мен ми се иска някоя европейска класика някой месец
За разказа - на мен ми се иска някоя европейска класика някой месец
Radi_fit, да, преди около 2 седмици Inferiya пусна анкета за октомврийската книга в месечния книжен клуб или нещо такова заглавие. Избрахме "Момичето с Гръмовния Глас" след гласуване. Може би сте пропуснали.
Някои хора ще продължат да четат романа сега, през октомври. Други вече са го прочели. Това е нормално. Всеки може да се включи, но имайте предвид, че е възможно да видите спойлъри. (Вижте правилата в началото.)
Аз успях да прочета книгата, но ще трябва да се върна и да препрочета някои глави преди да пиша впечатления. Ще кажа, че много ми хареса началото. Грабна ме гласът на Адуни; имах чувството, че разказва история на близка приятелка. Ритъмът на изреченията беше почти като музика. Разбира се, направи ми впечатление езикът. Много малко знаех за Нигерия и потърсих информация за това на какъв диалект е. Оказа се, че на техния Нигерийски Пиджин говорят около 75 млн. Но езикът на Адуни не е този пиджин. Той е някаква комбинация от английски с т.нар. пиджин, може бе дори измислица от авторката (или не?). От една страна, разбирам това решение защото читателите не биха разбрали Нигерийския пиджин. От друга страна, ако е авторско творение езикът, се губи идеята за автентичност. Ако някой е прочел нещо повече за това, споделете.
Аз четох книгата на английски. Имам огромна молба към тези, които са го чели в превод на български. Може ли някой да покаже тук поне един параграф? Много ми е любопитно как е преведен този стил "развален английски" на български.
Radi_fit, поради леко недоглеждане от моя страна съм написала грешния месец. Отговорили са ти, имаше анкета, пуснала съм даже снип с резултатите. Анкетата беше пусната на 9ти септември, приключи на 14ти, достатъчно време, според мен, поне да се започне книжката. За разказ можеш да предложиш конкретен.
Cool_cat, 10кю за съпорта
Поправила съм си печатните и месечни грешки, благодаря, че сте ми редактори
сега ще допиша в правилата, че е желателно да се дават конкретни предложения за разкази.
И ще сложа линк към старата тема, да има.
Cool_cat, 10кю за съпорта
Поправила съм си печатните и месечни грешки, благодаря, че сте ми редактори
сега ще допиша в правилата, че е желателно да се дават конкретни предложения за разкази.И ще сложа линк към старата тема, да има.
Момичета, може ли да ми пратите и на мен книгата на английски или линк от къде да я сваля, ако я има налична онлайн в някой сайт. Стана ми интересно като прочетох заглавния пост на темата .
. 
Но има време. Ще се включа накрая. 
инферия, благодаря за съдействието.
беше по-бързо от моите благодарности.
довърших я тази сутрин.
със смесени чувства съм и аз.
не знам колко мога да споделя без да издъня удоволствието от четенето на останалите в темата.
беше по-бързо от моите благодарности.
довърших я тази сутрин.
със смесени чувства съм и аз.
не знам колко мога да споделя без да издъня удоволствието от четенето на останалите в темата.
Скрит текст:
от една страна ме връщаше в историите за времената на женския пазар и слугинчетата в богаташките къщи, от друга - не можех да не правя сравнение с нашите "роми".
и през цялото време не ме напусна усещането, че е писана от човек, който не познава този живот и тези хора. срешал ги е, виждал ги е, слушал ги е, но не ги разбира и няма много допирни точки с тях.
като цяло остави у мен едно такова усещане на неистинност и поза.
и през цялото време не ме напусна усещането, че е писана от човек, който не познава този живот и тези хора. срешал ги е, виждал ги е, слушал ги е, но не ги разбира и няма много допирни точки с тях.
като цяло остави у мен едно такова усещане на неистинност и поза.
Знаех много малко за Нигерия, така че ми беше интересно да прочета фактите, с които започваха много от главите. Първата част на романа е много силна за мен и беше по-динамична и дори по-автентична.
Динамиката, дори увличащият ритъм в началото се поизгубиха във втората част, когато Адуни е в къщата на Big Madam. За мен първата част беше и по-емоционална. Във втората, фокусът донякъде се прехвърля на Тия, която пък се явява като вълшебният помощник за Адуни. Може и да е вероятно Адуни да се срещне на парти с празноглавите гости на господарката си и с такъв модерен, прогресивен, чувствителен човек като Тия, който да има желание да й помогне. За мен книгата щеше да е по-убедителна без Тия.
Това не е странно защото предполагам, че светът на Тия е много по-познат на авторката от света на Адуни. Четох интервю с Даре, която казва, че е израснала в Нигерия като дете в къща със слугини като Адуни и дори се е сприятелила с една от тях. Но нейният живот е отдавна установен в Европа и не знам доколко познава живота на момичета като Адуни отблизо.
Все пак, замисълът на книгата ми хареса и ми хареса надеждата в нея.
Динамиката, дори увличащият ритъм в началото се поизгубиха във втората част, когато Адуни е в къщата на Big Madam. За мен първата част беше и по-емоционална. Във втората, фокусът донякъде се прехвърля на Тия, която пък се явява като вълшебният помощник за Адуни. Може и да е вероятно Адуни да се срещне на парти с празноглавите гости на господарката си и с такъв модерен, прогресивен, чувствителен човек като Тия, който да има желание да й помогне. За мен книгата щеше да е по-убедителна без Тия.
Това не е странно защото предполагам, че светът на Тия е много по-познат на авторката от света на Адуни. Четох интервю с Даре, която казва, че е израснала в Нигерия като дете в къща със слугини като Адуни и дори се е сприятелила с една от тях. Но нейният живот е отдавна установен в Европа и не знам доколко познава живота на момичета като Адуни отблизо.
Все пак, замисълът на книгата ми хареса и ми хареса надеждата в нея.
Подкрепям Cool_Cat в молбата някой, дето я има на български, да метне тук няколко изречения. Много съм любопитна да видя как е докаран тоя развален език.
До края на първия абзац се чудех какво ми има, да не би нещо да не ми е наред с очите, докато загрея, че момичето не е англоговоряща. Нищо не знам за авторката, нито за книгата, нямам предварителна информация и затова бях изненадана.
Другото - все още съм на ранен етап от сюжета, но засега ми допада. Малко ме стряска с някои грозни изрази (например в самото начало, когато баща ѝ я вика и я гледа с отвращение, сякаш (вероятно неточно го помня) "устата ѝ е пълна с ла..на"), но това пък я прави още по-интригуваща като стил. Почти нищо не знам за Нигерия, освен столицата и проблемите с Боко Харам. Такъв разказ отвътре определено ме привлече към историята.
Естествено, че като човек и като жена ме хваща яд на всички тези несправедливости, и че се вълнувам от мъката и обезверяването на хората там. Ами, така засега. Стигнах до 3 мес след сватбата и продължавам. Имам предвид казаното от вас в досегашните коментари - реакциите и мненията ви. На мен не ми пречи да чета спойлери, честно казано, затова и следя дискусията заедно със скритите текстове
До края на първия абзац се чудех какво ми има, да не би нещо да не ми е наред с очите
, докато загрея, че момичето не е англоговоряща. Нищо не знам за авторката, нито за книгата, нямам предварителна информация и затова бях изненадана. Другото - все още съм на ранен етап от сюжета, но засега ми допада. Малко ме стряска с някои грозни изрази (например в самото начало, когато баща ѝ я вика и я гледа с отвращение, сякаш (вероятно неточно го помня) "устата ѝ е пълна с ла..на"), но това пък я прави още по-интригуваща като стил. Почти нищо не знам за Нигерия, освен столицата и проблемите с Боко Харам. Такъв разказ отвътре определено ме привлече към историята.
Естествено, че като човек и като жена ме хваща яд на всички тези несправедливости, и че се вълнувам от мъката и обезверяването на хората там. Ами, така засега. Стигнах до 3 мес след сватбата и продължавам. Имам предвид казаното от вас в досегашните коментари - реакциите и мненията ви. На мен не ми пречи да чета спойлери, честно казано, затова и следя дискусията заедно със скритите текстове
Благодаря, Тони!
Много интересно е да се види пример от превода. Аз повече си го представях като българския език на чужденци, които имат проблеми с окончанията или проблем с времената. В превода е повече като диалект на български и глаголите са прекалено правилни. Но аз не съм преводач и съм сигурна, че стилът на такъв текст е трудно да се пресъздаде.
В интервюто, Даре споменава, че гласът на Адуни е комбинация почерпена от няколко извора: нигерийски сленг, думи, които нейното 2-годишно дете е използвало по това време, и директен превод от Йоруба на английски + някои думи, които тя сама си измислила. Била вдъхновена още от книги, публикувани на нестандартен английски.
Много интересно е да се види пример от превода. Аз повече си го представях като българския език на чужденци, които имат проблеми с окончанията или проблем с времената. В превода е повече като диалект на български и глаголите са прекалено правилни
. Но аз не съм преводач и съм сигурна, че стилът на такъв текст е трудно да се пресъздаде. В интервюто, Даре споменава, че гласът на Адуни е комбинация почерпена от няколко извора: нигерийски сленг, думи, които нейното 2-годишно дете е използвало по това време, и директен превод от Йоруба на английски + някои думи, които тя сама си измислила. Била вдъхновена още от книги, публикувани на нестандартен английски.
През цялото време, докато чета, говорът на Адуни ми прилича на начина, по който говореше аборигенчето Нъла във филма "Австралия". Такава ми беше първата асоциация.
Иначе се радвам, че чета на английски. На български се губи усещането, по-скоро прилича наистина на български диалект, което не ми допада.
Иначе се радвам, че чета на английски. На български се губи усещането, по-скоро прилича наистина на български диалект, което не ми допада.
Прекрасни четящи хора, побутвам темата Да пробваме до утре вечер да съберем идеи за книжки и разкази? За да имаме време за набавяне и четене за ноември
Ако не съберем заглавия ще пусна анкета с тези с равен резултат от предишната анкета.
Да пробваме до утре вечер да съберем идеи за книжки и разкази? За да имаме време за набавяне и четене за ноември Ако не съберем заглавия ще пусна анкета с тези с равен резултат от предишната анкета.
Но като гледам колко бавно чета, се чудя докъде ще я докарам. Вторият септемврийски разказ така и не го довърших, въпреки че ми беше интересен. Само оправдания
Благодаря за подсещането, Инферия!
Мисля, че бяхме давали предложения за разкази в предишната тема. "Събрах" конкретните предложения, които видях, тук. Може би ще е по-лесно ако са лесно откриваеми.
--"Песента на Колелетата" на Йовков
--"На Изток от Запада" от едноименния сборник на Мирослав Пенков
--"Не Съм от Тях" на Чудомир
--"Даровете на Влъхвите" на О'Хенри
За книгата за следващия месец: може би "Криминален Клуб Четвъртък" на Ричард Озманд. А може и някоя от предишните предложения, например "Убийствен Ум" на Майк Оумър за да сменим жанра
Добри, вторият септемврийски разказ беше "Двубой с Касандра" на Светослав Славчев.
Мисля, че бяхме давали предложения за разкази в предишната тема. "Събрах" конкретните предложения, които видях, тук. Може би ще е по-лесно ако са лесно откриваеми.
--"Песента на Колелетата" на Йовков
--"На Изток от Запада" от едноименния сборник на Мирослав Пенков
--"Не Съм от Тях" на Чудомир
--"Даровете на Влъхвите" на О'Хенри
За книгата за следващия месец: може би "Криминален Клуб Четвъртък" на Ричард Озманд. А може и някоя от предишните предложения, например "Убийствен Ум" на Майк Оумър за да сменим жанра
Добри, вторият септемврийски разказ беше "Двубой с Касандра" на Светослав Славчев.
И на мен ми се ще да предложа "Убийствен ум" на Майк Оумър. Имам я и ще ми е интересно да я прочета.
Иначе свърших с "Момичето с гръмовния глас". Тежка история има това дете. И е права Тия, че е чудно как не се е сринала Адуни, а има даже сили да се усмихва и да се бори за мечтите си! Доста те кара да се замислиш книжката за много неща от живота, които приемаме за даденост...
Иначе свърших с "Момичето с гръмовния глас". Тежка история има това дете. И е права Тия, че е чудно как не се е сринала Адуни, а има даже сили да се усмихва и да се бори за мечтите си! Доста те кара да се замислиш книжката за много неща от живота, които приемаме за даденост...
Пишем я за следващия, за да има равен старт с другите
Живи я купих от Ориндж (и вече съм я прочела, но я запазвам за личната си библиотека), виждам че я има на сайта на Озон (пише “на склад”).
Няма да мога да се включа с книгата за този месец. Четох малко от началото на английски, не ме грабна, а имам други заглавия, които са ми по-интересни.
Няма да мога да се включа с книгата за този месец. Четох малко от началото на английски, не ме грабна, а имам други заглавия, които са ми по-интересни.
Избираме тази с 3те гласа Най-много хора са единодушни по отношение на този отговор.
Виж, ако се случи да имаме 3 гласа за накуп и 3 за на части и няма по-висок резултат вече не знам какво ще правим
Сега за друго се замислих - дали да не сложа другия път опция за промяна на гласа. Хем не мисля, че е редно, хем пък ако нещата отиват в полза на друга книга може някой да реши "да се жертва" и да гласува за другия тип на обсъждане, ако това ще увеличи шансовете да се обсъжда предпочитаната книга. Но пък малко става като наддаване в ebay... Какво мислите?
Най-много хора са единодушни по отношение на този отговор.Виж, ако се случи да имаме 3 гласа за накуп и 3 за на части и няма по-висок резултат вече не знам какво ще правим
Сега за друго се замислих - дали да не сложа другия път опция за промяна на гласа. Хем не мисля, че е редно, хем пък ако нещата отиват в полза на друга книга може някой да реши "да се жертва" и да гласува за другия тип на обсъждане, ако това ще увеличи шансовете да се обсъжда предпочитаната книга. Но пък малко става като наддаване в ebay... Какво мислите?
Според мен не е честно книга с 3 гласа да се избере при положение, че има книга с 4, пък макар и с различен начин на четене. Аз "Убийствен ум" я гласувах сега за четене накуп, защото я имам на хартия, но не пречи да я чета и на части.
Не, че нямам и книгата с 3 гласа, но принципно говоря.
Но както реши мнозинството.
Не, че нямам и книгата с 3 гласа, но принципно говоря.
Но както реши мнозинството.
Ели, разбирам, но как тогава да се реши?
Приемам предложения, наистина. Просто с две анкети ми се струва, че ще губим ужасно много време, защото не всеки има възможност веднага да реагира и ще трябват поне 3-4 дни активност. На мен не ми е проблем, аз ще я пусна, но ми се струва много администрация Ако изберем книга после начина на обсъждане не пречи книгата да се започне, де.
Другия вариант е вместо за всяка книга да има по две опции да има отделни отговори дали се предпочита обсъждане накуп или на части. Но това уж го отхвърлихме, защото всяка книга е различна.
Ако искате можем да пробваме - щом свърши анкетата ще пусна още една само с две опции - за начин на обсъждане Пък да видим.
Приемам предложения, наистина. Просто с две анкети ми се струва, че ще губим ужасно много време, защото не всеки има възможност веднага да реагира и ще трябват поне 3-4 дни активност. На мен не ми е проблем, аз ще я пусна, но ми се струва много администрация
Ако изберем книга после начина на обсъждане не пречи книгата да се започне, де.Другия вариант е вместо за всяка книга да има по две опции да има отделни отговори дали се предпочита обсъждане накуп или на части. Но това уж го отхвърлихме, защото всяка книга е различна.
Ако искате можем да пробваме - щом свърши анкетата ще пусна още една само с две опции - за начин на обсъждане
Пък да видим.
Да изчакаме края на анкетата Аз си признавам, че гласувах за "Убийствен Ум" на части, но за мен е напълно без значение как четем. Трябаше да избера нещо
Не ми се иска да създаваме излишна работа за Inferiya. Приемам каквото реши мнозинството или което е най-лесно за изпълнение от гледна точка на администрация за следващия месец.
Аз си признавам, че гласувах за "Убийствен Ум" на части, но за мен е напълно без значение как четем. Трябаше да избера нещо Не ми се иска да създаваме излишна работа за Inferiya. Приемам каквото реши мнозинството или което е най-лесно за изпълнение от гледна точка на администрация за следващия месец.
а не може ли в анкетата да е само книгата, а след това всеки в темата да се определи накуп ли ще я чете или на части?
всъщност какво значение има избора?
ще се обсъждат само определени части през месеца ли?
или съответните части на седмица?
извинете ме, ако вече е обсъждано.
просто за мен са по-важни насоките към някоя книга, която иначе бих пропуснала, отколкото стрикното администриране.
всъщност какво значение има избора?
ще се обсъждат само определени части през месеца ли?
или съответните части на седмица?
извинете ме, ако вече е обсъждано.
просто за мен са по-важни насоките към някоя книга, която иначе бих пропуснала, отколкото стрикното администриране.
Ако всеки ще обсъжда, както му дойде, тези, които искат да обсъждат на части не могат да четат другите коментари и се обезсмисля дискусията.
Миналия месец беше така - първа седмица от глава Х до глава У, втора седмица от глава ХХ до глава УУ. Това беше неудобно за тези, които я бяха прочели накуп и не могат да се абстрахират от следващите глави.
Иначе всеки може да чете, както желае, разбира се. Въпросът е как ще я обсъждаме.
Сега виждам, че съм написала на места четене накуп или на части. Да се разбира обсъждане, съжалявам, малко съм извън строя тези дни, не ме подмина и мен настинката ще се върна да поправя.
Миналия месец беше така - първа седмица от глава Х до глава У, втора седмица от глава ХХ до глава УУ. Това беше неудобно за тези, които я бяха прочели накуп и не могат да се абстрахират от следващите глави.
Иначе всеки може да чете, както желае, разбира се. Въпросът е как ще я обсъждаме.
Сега виждам, че съм написала на места четене накуп или на части. Да се разбира обсъждане, съжалявам, малко съм извън строя тези дни, не ме подмина и мен настинката
ще се върна да поправя.
Аз се чудя дали почитателите на обсъждането накуп са доволни от това как се получава този месец.
Лично аз писах коментар, докато още четях (а и още чета, всъщност), защото ми се искаше да кажа нещо. Не знам иначе как трябва. Как ще знаем дали всички, които четат, са прочели? Всеки ще пише "Прочетох"? И как ще знаем дали всички са готови, след като не знаем колко са всички? Или в някаква конкретна дата се отваря дискусията, че да има време за нея до края на месеца?
Та, да речем, че знаем кога. Тогава какво става? Аз си пиша един дълъг коментар с всички бележки и мнения и пр. за книгата и това е. Нещо като "Хареса ми еди-какво си, не ми допадна онова, можеше така, бих искала да видя инак, пък как хубаво се е получило това и това, но пък леко куца онова..." И толкова? Всъщност вместо да пиша 4-5 коментара по време на четенето, аз примерно си ги събирам в бележка и после ги плясвам наведнъж в по-дълъг коментар. Или пиша само финалното си мнение и пак е 1, но по-кратък. Правилно ли се ориентирам?
Лично аз писах коментар, докато още четях (а и още чета, всъщност), защото ми се искаше да кажа нещо. Не знам иначе как трябва. Как ще знаем дали всички, които четат, са прочели? Всеки ще пише "Прочетох"? И как ще знаем дали всички са готови, след като не знаем колко са всички? Или в някаква конкретна дата се отваря дискусията, че да има време за нея до края на месеца?
Та, да речем, че знаем кога. Тогава какво става? Аз си пиша един дълъг коментар с всички бележки и мнения и пр. за книгата и това е. Нещо като "Хареса ми еди-какво си, не ми допадна онова, можеше така, бих искала да видя инак, пък как хубаво се е получило това и това, но пък леко куца онова..." И толкова? Всъщност вместо да пиша 4-5 коментара по време на четенето, аз примерно си ги събирам в бележка и после ги плясвам наведнъж в по-дълъг коментар. Или пиша само финалното си мнение и пак е 1, но по-кратък. Правилно ли се ориентирам?
И на мен ми прави впечатление, че тази тема върви доста по-тихо от предната. Може да е просто от самата книга.
Идеята ми по-скоро беше всеки да коментира, когато приключи, а тези, които не са, да четат на своя отговорност от спойлери. Съответно всеки, който е стигнал до някъде също може да изрази впечатление и някакви предположения за по-натам.
Идеята ми по-скоро беше всеки да коментира, когато приключи, а тези, които не са, да четат на своя отговорност от спойлери. Съответно всеки, който е стигнал до някъде също може да изрази впечатление и някакви предположения за по-натам.
Скрит текст:
Но все тая, важното е, че не спираме да четем. И книгите са различни, и начина на обсъждане. Според мен е по малко и от двете причината за по-малкото коментари.
точно!
Благодаря за приема в темата.
Ок, относително лесно решение - има общо 5 гласа за "Убийствен ум", 3 от които за обсъждане накуп. Това ще бъде нашата книга за месец ноемрви. Подгласникът "Тайният живот на пчелите" ще участва и в следващата анкета
Мога да съдействам с намирането на английски. Моля, който има нужда, да ми пише дирекно на лично с мейл - така е по-лесно за мен. Надявам се да успея да я намеря и на български, ще пиша допълнително, ако ми се получи Имаме 9 дни до следващата тема, поне за първи впечателния, надявам се, ще стигнат. Update: Имам "Убийствен ум" и на български
За разказ на октомври избрахме "Не съм от тях", можете да го намерите тук https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11385&Level=1 Има го и на други места, но ако някой има проблеми с намирането отново може да ми пише Обсъждането на разказа може да стартира веднага, мисля, че имаме достатъчно време до края на месеца. Чете се за няколко минути
"Даровете на влъхвите" може да е първият ни разказ за месец ноември, поради близките резултати. Можете да го намерите тук https://www.hera.bg/s.php?n=5294 Както и в Читанка и на други места.
Мога да съдействам с намирането на английски. Моля, който има нужда, да ми пише дирекно на лично с мейл - така е по-лесно за мен. Надявам се да успея да я намеря и на български, ще пиша допълнително, ако ми се получи
Имаме 9 дни до следващата тема, поне за първи впечателния, надявам се, ще стигнат. Update: Имам "Убийствен ум" и на български За разказ на октомври избрахме "Не съм от тях", можете да го намерите тук https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11385&Level=1 Има го и на други места, но ако някой има проблеми с намирането отново може да ми пише
Обсъждането на разказа може да стартира веднага, мисля, че имаме достатъчно време до края на месеца. Чете се за няколко минути "Даровете на влъхвите" може да е първият ни разказ за месец ноември, поради близките резултати. Можете да го намерите тук https://www.hera.bg/s.php?n=5294 Както и в Читанка и на други места.
Включвам се с мнение по разказа за Октомври “НЕ СЪМ ОТ ТЯХ”.
Много ми напомня на БГ действителността, особено в по-малките населени места, където хората се познават по-добре и имат повече клюки за обсъждане от големите градове, в които често човек познава бегло и съседите в блока си.
Не ми хареса главната героиня. Прилича ми на тесногръда жена, която се смята за повече от останалите и търси кусури на цялото село. Същевременно явно смята себе си за авторитет и пример, че даже се оплаква и от сина си (който тя е възпитавала). Грозна постъпка и злоба личи от думите й, които привидно звучат като жалби и вайкане. Не бих изтърпяла подобна жена и за 5 минути. Дразнеща и натоварваща, всезнаеща и вряща се в чуждите работи.
Преди години, живеех за кратко в по-малък град под наем и асоциирам ситуацията с подобна жена, съседка от блока, която реши да разпитва подробно за нас, къде работим и прочее. Гледаха с част от другите съседки и какво сме купили и какви кашони изхвърляхме. Тотално отвратена бях от това любопитство, което изобщо не беше желано!
Много ми напомня на БГ действителността, особено в по-малките населени места, където хората се познават по-добре и имат повече клюки за обсъждане от големите градове, в които често човек познава бегло и съседите в блока си.
Не ми хареса главната героиня. Прилича ми на тесногръда жена, която се смята за повече от останалите и търси кусури на цялото село. Същевременно явно смята себе си за авторитет и пример, че даже се оплаква и от сина си (който тя е възпитавала). Грозна постъпка и злоба личи от думите й, които привидно звучат като жалби и вайкане. Не бих изтърпяла подобна жена и за 5 минути. Дразнеща и натоварваща, всезнаеща и вряща се в чуждите работи.
Преди години, живеех за кратко в по-малък град под наем и асоциирам ситуацията с подобна жена, съседка от блока, която реши да разпитва подробно за нас, къде работим и прочее. Гледаха с част от другите съседки и какво сме купили и какви кашони изхвърляхме. Тотално отвратена бях от това любопитство, което изобщо не беше желано!
Хах, тъкмо прочетох разказа. Аз мислех, че е този, за който мисля (я, как умно се изразявам 
), ама не бях сигурна.
Като бях в 5 кл, няколко съученика го правиха на сценка това. Бяха страшен хит, всяко междучасие някой ги канеше да го представят. Естествено и по всички концерти и прегледи на худ. самодейност бяха в програмата. Много му се забавлявах и тогава, и сега пак. И да - и аз като Илития не съм фенка на тези характери. (То, ако се замисля, кой ли пък ще е фен.) Като бях студентка първата ми квартира беше у една баба и, ох, братче... Имаше пред къщата една пейка, седяха там съседките от цялата улица и всеки детайл трябваше да го узнаят, да го обсъдят, да дадат акъл. Аз бях доста експлозивна тогава, още доста буйна, та... не мога да се похваля с добри отношения, чак ме е срам като си спомня. Ама и сега не изтрайвам, просто мога да си позволя да не попадам на такива места и при такива хора или ако попадна, бързо да се отдалеча. Даже си спомням, че едната година като си търсех квартира, се отказах от едното място, защото хазяйката каза "Всички тук си знаем всичко, като едно семейство сме."
Този разказ е от страхотните картини на обществото там и тогава, пък и сега и тук също. Много ми харесва това, че е само реч. Няма описание, няма авторови мисли, няма погледи, въздишки... Всичкото само реплика - за толкова кратко време и както супер много бърза, жената успява да одума 7-8 души, че даже и кака Сийка
Всяка малка общност (в големия град това е входът на блока) си има поне по 1 такава баба или лелка-към-баба. И всяка култура ги има, така че явно е непреходна човешка черта, устойчива, така да се каже.
), ама не бях сигурна.Като бях в 5 кл, няколко съученика го правиха на сценка това. Бяха страшен хит, всяко междучасие някой ги канеше да го представят. Естествено и по всички концерти и прегледи на худ. самодейност бяха в програмата. Много му се забавлявах и тогава, и сега пак. И да - и аз като Илития не съм фенка на тези характери. (То, ако се замисля, кой ли пък ще е фен.) Като бях студентка първата ми квартира беше у една баба и, ох, братче... Имаше пред къщата една пейка, седяха там съседките от цялата улица и всеки детайл трябваше да го узнаят, да го обсъдят, да дадат акъл. Аз бях доста експлозивна тогава, още доста буйна, та... не мога да се похваля с добри отношения, чак ме е срам като си спомня. Ама и сега не изтрайвам, просто мога да си позволя да не попадам на такива места и при такива хора или ако попадна, бързо да се отдалеча. Даже си спомням, че едната година като си търсех квартира, се отказах от едното място, защото хазяйката каза "Всички тук си знаем всичко, като едно семейство сме."
Този разказ е от страхотните картини на обществото там и тогава, пък и сега и тук също. Много ми харесва това, че е само реч. Няма описание, няма авторови мисли, няма погледи, въздишки... Всичкото само реплика - за толкова кратко време и както супер много бърза, жената успява да одума 7-8 души, че даже и кака Сийка
Всяка малка общност (в големия град това е входът на блока) си има поне по 1 такава баба или лелка-към-баба. И всяка култура ги има, така че явно е непреходна човешка черта, устойчива, така да се каже.
Аз прочетох разказа още като видях предложенията. Толкова актуално звучи и днес.
Има много такива хора - аз не съм такава, ама да си кажа клюката и мнението за всички. И собственото си семейство не пожали, като има за какво да ги одума.
Такъв тип хора определено не ми харесват, да не кажа, че зверски ме дразнят.
Има много такива хора - аз не съм такава, ама да си кажа клюката и мнението за всички. И собственото си семейство не пожали, като има за какво да ги одума.
Такъв тип хора определено не ми харесват, да не кажа, че зверски ме дразнят.
Това е един от любимите ми разкази. Винаги успява да ме разсмее. Наистина представя определен вид хора добре, но е карикатура, така че преувеличен. Езикът е автентичен и допринася към хумора. Представям си какво значи да си носиш шапката "като фантазия" или къщата на кьошето с прозорците и загорелите манджи. Целият сборник е много добър!
Моите спомени от бабите пред къщите са мили. Сигурно е имало и такива образи сред тях, но нито един сега не изпъква точно с такива качества.
Такива прояви днес човек може да види и по социалните мрежи. Съседите не надничат и не се критикуват през плета, но някой тип може да викне по Facebook и да порицае провинен съсед как си разхождал кучето или как паркирал
Моите спомени от бабите пред къщите са мили. Сигурно е имало и такива образи сред тях, но нито един сега не изпъква точно с такива качества.
Такива прояви днес човек може да види и по социалните мрежи. Съседите не надничат и не се критикуват през плета, но някой тип може да викне по Facebook и да порицае провинен съсед как си разхождал кучето или как паркирал
С интерес препрочетох “Не съм от тях”. Първият ми прочит на разказа на Чудомир в спомените ми е свързан с едно отминало време, когато селцата бяха много по-оживени и бабите се събираха вечер, насядали на оградата на съседната къща да разискват местните и народни новини (тогава имаше два-три вестника, за които хората в селото бяха абонирани и местната седянка успешно заместваше липсващото медийно присъствие, а международните събития не бяха толкова в полезрението на хората, че да имат желание да бъдат обсъждани).
Трябва да си призная, че в спомените ми този разказ присъстваше с весело настроение. Прочита му днес ми донесе по-скоро тъга. Не по отминалите времена и опустялото вече село с празни къщи. А това, че нравите, макар и лексикално преоблечени, си остават същите, поне при някои представители, така добре обрисувани от автора. С нови думи и скрити зад красиви фрази, някои от тях днес размахват пръстче чрез медии, социални мрежи и всякаква достъпна форма на популярно самоизлагане.
Но си давам сметка, че това са поведение и черта, които винаги е имало, и за съжаление - ще има.
Още от библейски времена има такива хора, не случайна е известната фраза - “Който е невинен, нека пръв хвърли камък”.
Трудно е да се възпрем да съдим другите, но си струва поне да се опитаме. Зависи от всеки нас.
Трябва да си призная, че в спомените ми този разказ присъстваше с весело настроение. Прочита му днес ми донесе по-скоро тъга. Не по отминалите времена и опустялото вече село с празни къщи. А това, че нравите, макар и лексикално преоблечени, си остават същите, поне при някои представители, така добре обрисувани от автора. С нови думи и скрити зад красиви фрази, някои от тях днес размахват пръстче чрез медии, социални мрежи и всякаква достъпна форма на популярно самоизлагане.
Но си давам сметка, че това са поведение и черта, които винаги е имало, и за съжаление - ще има.
Още от библейски времена има такива хора, не случайна е известната фраза - “Който е невинен, нека пръв хвърли камък”.
Трудно е да се възпрем да съдим другите, но си струва поне да се опитаме. Зависи от всеки нас.
Аз да кажа за книгата, щото не съм сигурна, че ще успея да я дочета преди ноември.
Тааа, лелеееее... Мога да бъда много застреляна В някакъв момент разбрах, че действието се развива през 2014! Ами, какво да кажа, напълно шашардисана останах. Е, не съм очаквала да се развива в средновековието, но си мислех, че е по-към 70-те или 80-те. И след това се сетих, че в началото споменаха Боко Харам и се плеснах по челото. 
Това, което се описва в селото като бит, през 2014 година... "откъде ще вземаме вода да мием съдовете"... Това как живеят толкова много хора, колко е безстойностен животът, как личното достойнство и чест са напълно изхвърлени от картинката, е много тъжно и отвратително. Докато в същото време развитите страни се чудят кой по-голямо перо да си окичи. Разбира се, нищо ново не казвам, нито съм първата, която се възмущава. А образът на тоалетната при онази възрастна дама Ия (сестрата на мистър Кола) е чудесно обрисуван, направо сякаш бях там.
Майсторка на гнусотията е тази авторка, това ѝ го признавам
Когато Мистър Кола тръгна да "ѝ помага", се стреснах, че може би ще става проститутка, макар че от вашите коментари не помня да е имало нещо шокиращо. В тази поредица от събития също много ми хареса тази илюстрация на случай, в който човек уж има избор, ама няма какво да избере. Честичко, както си живеем добре и спокойно, обичаме да поучаваме други хора - "Човек винаги има избор", пък, видиш ли, другият се е изложил в избора си и айде сега да си чука главата... (А не като нас, дето винаги трезво ще изберем по-прясната сьомга, по-био продукта...) Е, сигурно и Адуни има избор, ама аз избирам да ми е мъчно за съчетанието на всички тези обстоятелства, които превръщат живота ѝ в тъп наниз от горчиви дни.
А спасението? Поединично.
Прочетох във вашите коментари, че има надежда, затова и аз имам надежда за нея.
Тааа, лелеееее... Мога да бъда много застреляна
В някакъв момент разбрах, че действието се развива през 2014! Ами, какво да кажа, напълно шашардисана останах. Е, не съм очаквала да се развива в средновековието, но си мислех, че е по-към 70-те или 80-те. И след това се сетих, че в началото споменаха Боко Харам и се плеснах по челото. Това, което се описва в селото като бит, през 2014 година... "откъде ще вземаме вода да мием съдовете"... Това как живеят толкова много хора, колко е безстойностен животът, как личното достойнство и чест са напълно изхвърлени от картинката, е много тъжно и отвратително. Докато в същото време развитите страни се чудят кой по-голямо перо да си окичи. Разбира се, нищо ново не казвам, нито съм първата, която се възмущава. А образът на тоалетната при онази възрастна дама Ия (сестрата на мистър Кола) е чудесно обрисуван, направо сякаш бях там.
Майсторка на гнусотията е тази авторка, това ѝ го признавам Когато Мистър Кола тръгна да "ѝ помага", се стреснах, че може би ще става проститутка, макар че от вашите коментари не помня да е имало нещо шокиращо. В тази поредица от събития също много ми хареса тази илюстрация на случай, в който човек уж има избор, ама няма какво да избере. Честичко, както си живеем добре и спокойно, обичаме да поучаваме други хора - "Човек винаги има избор", пък, видиш ли, другият се е изложил в избора си и айде сега да си чука главата... (А не като нас, дето винаги трезво ще изберем по-прясната сьомга, по-био продукта...) Е, сигурно и Адуни има избор, ама аз избирам да ми е мъчно за съчетанието на всички тези обстоятелства, които превръщат живота ѝ в тъп наниз от горчиви дни.
А спасението? Поединично.
Прочетох във вашите коментари, че има надежда, затова и аз имам надежда за нея.
Честит празник, четящи хора!
Ето я и новата ни тема https://www.bg-mamma.com/?topic=1496137.msg45517816#msg45517816
Както винаги, ако нещо някъде съм пропуснала, не съм догледала, много моля - пишете ми.
Ето я и новата ни тема https://www.bg-mamma.com/?topic=1496137.msg45517816#msg45517816
Както винаги, ако нещо някъде съм пропуснала, не съм догледала, много моля - пишете ми.