Сезон 1 ме хвана неподготвена! Бях много изненадана, малко стъписана и объркана (търсех обяснение за присъствието ѝ). Мисля че главната ѝ функция беше да провокира, да шокира; да служи като контрапункт на всъщност почти липсващия секс в сезон 1.
Дали заради красотата на разголваните обекти (шегувам се!) , дали в контекста на постоянните реминисценции от ренесансова Италия/Сицилия (сериозна съм.), но приемам голите сцени в с. 2 спокойно и без смущение. Според мен голотата се вписва и сработва по-органично в сезон 2. Самият М. У. посочва, че интересът му в новия сезон е насочен към динамиката в интимността между половете и променящите се роли на мъжа и жената в тях. Какво по-естествено от голотата, когато става дума за секс! В крайна сметка в обозримата история на човечеството, срамът и табутата върху секса са характерни за последните 200-300 години... И причините за това са комплексни. Но през много по-голяма част от историята си хората открито са се наслаждавали на красотата на голото тяло и на секса. Празнували са ги. Почитали са единението на Мъжкото и Женското, защото е извор на Живота. Не случайно в древните храмове жриците са били свещени проститутки. През късното средновековие куртизанките са имали особен , дори завиден статус. За мен е малко странна доста крайната реакция на публиката към този аспект на сериала. Но разбира се всеки има различен толеранс към тези неща. Предполагам че и възрастта на гледащия има значение.
В едно интервю Тео Джеймс доста лаконично и точно формулира коментара си: „Ние всички сме животни, интересуващи се от плътското и очаровани от желанието!“
Според мен изобилието на картини на голота и секс е начин, чрез контраст да се насочи вниманието на зрителя към недостига на любов у почти всички персонажи. Към неумението и уплаха им да се хвърлят в дълбокото на емоциите си. Платен секс, самотен ръчен труд, принудително въздържание, но къде е любовта!? Може би я има между Д. и К., у Алби, дори между И. и Х., но това е някаква изкривена, куца, непълноценна любов. Студено! Самотно! Един коментатор беше обобщил - Ад в Рая! Сякаш за всеки от героите общуването с другите е техният личен Ад по Сартр! Сякаш все нещо пречи на иначе интелигентните и образовани герои да се погледнат в очите и да си говорят честно, без задръжки за най-важното. Не искам да го казвам, но в нашето време, прекаления индивидуализъм сякаш пречи на младите хора да се обичат напълно отдадено и безрезервно, безусловно.
Може би е странно, но се сетих за споделеното от Стефан Вълдобрев, по повод на негова песен:
“Въпреки заглавието си „Тази песен не е за любов“ е от най-силните любовни песни, които съм създавал. Тя е за двама души, които се разделят, а не трябва да го правят, защото е ясно, че са създадени един за друг. ........ Майка и татко бяха заедно почти половин век. Любовта, описана тук, е била възможна при нашите родители. И при техните родители. Търпелива и кармична. Нашето поколение е първото, неспособно на това елементарно усилие - да укротиш бесовете си, да обичаш дълго и да прощаваш...“Стефан Вълдобрев
Болдираният текст в цитата сякаш описва историята на тримата мъже Ди Грасо! Не съм от хората, даващи рецепти за живота на другите и сочещи с пръст – това е правилно, а това грешно ! Но определено е тъжно!