"Белият лотос" - сезон 2

Ужасно се разочаровах от смъртта на Таня - истинска икона! Така ми се искаше да я видя в трети сезон Хареса ми счупването на главата от стаята на Итън и Харпър и края с летището, където всички ДиГрасо се обърнаха след една и съща мадама. Изобщо символиката в целия сериал е изпипана до съвършенство. Чудя се дали Грег няма да се завърне в трети сезон, ловувайки други богати дами? 

Интересна беше сцената с онзи с татуировката на врата  (забравих му името) и Порша, когато я остави край летището в Катаниа, да се спасява.
И пак... пресолено с голи сцени. Нямаше нужда да гледаме Нѝколо или какъвто е там... както майка го е родила. Можеше от кръста нагоре. И си викам "поне една серия без дупе", но не би... Даваха голия задник на онзи с дръпнатите очи, който най-накрая се реши да прави секс с жена си, хахаха.

че не се разбра нито дали Харпър е спала с Камерън, нито какво правиха Дафне и Итън на онова островче

-   От „Нощите на Кабирия“, а може би и преди това, проститутката е любима героиня на лявото италианското кино на неореализма– бедна, неоправдана, витална, колко е лесно да й съчувстваш!? Да, ама не! Аз лично отказвам да симпатизирам на Лучия и Мия. И не разбирам хората, които така се израдваха на преразпределените 50 000 € на Дом. Ако парите бяха на драгите зрители, дали биха се разделили с тях лесно и бързо в името на социалното равенство? Без всякакви скрупули труженичките се прегърнаха и поеха към следващата група пристигащи богати американски балъци.
-   Тримата Ди Грасо са толкова удобни за мразене! Доста зрители възкликнаха на финала – ето ги и тримата са мръсници – как само се обърнаха вкупом след девойката на терминала. А не е ли най-естественото нещо, мъжът да се възхити на женската красота, когато я срещне!? И в крайна сметка, за мен те бяха добри хора, въпреки грешките си и простъпките си. Кой от нас е безгрешен? Четох доста коментари относно сцената с италианките/роднини на Ди Грасо – как били прави да ги прогонят и нахокат, заради всични онези мъже, които си били взели шапката и заминали за Америка, оставяйки жените да се справят сами... Тези хора сякаш представа си нямат, че емигрантската вълна от Южна Италия е била последица от немотия и безизходица. Онези мъже тогава са изпращали пари от САЩ и са помагали на семействата си да оцелеят. А и дори най-възрастният от тримата не е изоставял никого, те са родени в щатите.
-   Митът за мъжът гей – най-добрият приятел на жената. Клишето за артистичния, чувствителен, отзивчив приятел гей – изповедник и поддръжник се разпиля на парчета.  Уви, те могат да са зли, пресметливи и лоши колкото всеки друг.
-   Що се отнася до злоупотребата с власт и секс, почти винаги темата се спряга като приоритет на токсичната мъжественост. Но тук с власт и секс злоупотребиха точно жените. Валентина местеше подчинените си като пионки. Мия почти уби пианиста и го изрита от работното му място без да ѝ мигне окото. Да коментирам ли въобще Лучия!?
-   Мнимият племеник на Куентин – прекрасно изигран персонаж. Колкото и да е пропаднал и приклещен един човек, все пак би могъл поне да опита да направи по-добър избор . В крайна сметка Джо направи добро на Порша, запази я жива и вероятно щеше да понесе наказанието си , ако планът на  Куентин беше успял...
-   И стигнах до двете семейни двойки. Колко лесно приехме, че Камерън е подлец и лош. И че двамата с Дафне са достойни единствено за презрение. Попихме критицизма и неприязънта на  Харпър и мънкането на Итън за достатъчни. А всъщност какво знаем за тях – нищо.  От своя страна дуото „света вода ненапита“ – Итън и Харпър се оказаха толкова дисфункционални, изпълнени с омраза и премълчани вътрешни конфликти. По-лесно е да съдиш другите, отколкото да се вгледаш в себе си. Е, попадайки в средата на богатите и те се оказаха подвластни на изнушенията, за които критикуваха другите. Да не говорим за нежеланието им да се чуят и собственическото им  чувство един към друг! Харпър така и не повярва на Итън за презерватива, но когато той я нахрани със същото  горчиво недоверие, я заболя. Да не говорим за животинската му агресия, в следствие на ревността му. Сцената с давенето беше плашеща! Да му се невиди, не докосва жена си, мълчи като пън, гледат се с празни погледи кой знае от кога, но когато друг мъж я погледна,  стана страшно. Сякаш би могло да се случи нещо, без тя да се е съгласила. Не мисля, че Харпър е жена, която би позволила да я похитят!
-   Четох, че Обри Плаза е номинирана за някаква награда за ролята си. Категорично считам, че Меган Фахи го заслужава много повече. Невероятно разгърнат персонаж е Дафне. Великолепна. Сложна.  Въпреки недостатъците им , много ги харесах с Камерън. Точно защото са многоизмерни и противоречиви. И най-вече защото усетих истински човешки емоции между тях.  Узнаването, че поне едно от  децата не е на Камерън, автоматично предава още повече дълбочина и болезненост на онази сцена, в която той разказва как едва не я е загубил при последното раждане . Не само, че е приел да бъде татко на не свое дете, но и почти е загубил жената, която обича! От своя страна, тя също очевидно страда, понасяйки неговите странности и простъпки. Но е очевидно че има любов и пламък между тях. И полагат някакво усилие да поддържат функционална връзката си. (Нещо, което не усетих при другата двойка.) Много ми хареса казаното от Дафне – „Не е нужно да знаеш всичко, за да обичаш някого!“
За финала - Таня си отиде, както живя! Добре, че в този сезон я възприемах повече като красиво и развлекателно допълнение към сюжета, та няма много да страдам... Виж, ако бяха удавили някой от героите, които харесвам щеше наистина да ми е мъчно. А като цяло - в живота твърде често се случва добрите и наивните да са прецакани;  и не винаги справедливостта тържествува... Реалистичен е финалът и това ми харесва...