- Публикувана: 21 ян. 2023, 01:04 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2023, 01:57 ч.
Чувствителни ли сте?
Лесно се разревавам, затова избягвам ситуации, които предполагат рев и на обществениместа гледам да се сдържам. А ти ги подбираш, компилираш клипчета, търсиш подходяща чок кахър музика и после споделяш с целия свят. Истерична драма куин, жадна за внимание - една от най-отвратителните комбинации за мен лично. Бягам от такива хора.
Същата работа като мъжа ми. 3 години ме ползва за кошче за душевни отпадъци! Само той горкия, има проблеми и емоции и само той може да ги изразява. Само той има тежък живот, тежко детство, само той боледува.
Аз живот си живея и се смея и трябва като една гъба да поемам всичко! Да да, ама НЕ.
Аз живот си живея и се смея и трябва като една гъба да поемам всичко! Да да, ама НЕ.
Роднина след 3 коляно починал. Той с него бил скаран или нямали близки отношения и не са се виждали 20г. Сяда се на масата рев, напитки, напиване и рев. Ако има албуми със снимки от детството се вадят, за да се засили драмата. Никога преди това не се е сещал за този човек, два дена след това също. Ама драма да има и аз колко нечувствителна съм, че не съм взела отношение в нея.
Ей, Сорша, същата картинка, заклевам се! Само че става дума за приятел, който не беше виждал от години. Рев, пиене, на втория ден покани един приятел, виден пияница, още рев, ама спомени, ох, ах. В един момент като чуех една определена фраза, повторена 100 пъти, ме избиваше на смях вече.
А аз трябва да оправя децата и да легна при тях, защото съм на работа на другия ден. Така, между другото!
А аз трябва да оправя децата и да легна при тях, защото съм на работа на другия ден. Така, между другото!
Човекът с добро сърце има преди всичко емпатия. Не наранява умишлено, защото съпреживява чуждата болка. Твоят казус не е добро сърце, а някаква сълзливост и агресивност като при някои пиячи. Ако беше мъж, щеше да си физически насилник сигурно. Сега си вербален насилник. "Ама трябва да се щадя, вредя си" - миии добре.
Зодия близнаци ли си? Свекърва ми е същата драма куин. Все е жертва милата тя, с трудното детство, все недооценена, постоянно реване за най малките неща, търсеща вниманието на околните, а ако не го получи обръща другата страна и започва да обижда и вдига скандал. След два часа и минава и все едно нищо не е станало, тя прави всичко от обич.
Тези хора са отрова за околните.
Тези хора са отрова за околните.
Тези "чувствителните", ако не станат някъде център на вниманието стават агресивни.
Имах една приятелка(не случайно казвам"имах"). С тежко детство, все попада на неподходящи мъже, все в работата и не върви. Оплакване, рев, та така години на ред. Аз слушам и се натоварвам. Излишно е да казвам, че проблемите и всъщност не бяха такива, а дребни неволи, или пък тя сама си ги създаваше. Ако и кажеш истината или я посъветваш нещо, което не и харесва и тя трябва да обмисли своето поведение, ставаше агресивна.
Когато приключих отношения с нея, защото вече доста прекали, ми писа злобни и заядливи съобщения месеци на ред, че аз съм много лош човек. Когато не и отговорих по никакъв начин, за да не вляза отново в драмата, ми звънна, за да ми изсъска да и върна някакви неща(предмети, които ми беше подарила). Умрях от смях! 😂 Забавлявам се много, когато падат маските...
Имах една приятелка(не случайно казвам"имах"). С тежко детство, все попада на неподходящи мъже, все в работата и не върви. Оплакване, рев, та така години на ред. Аз слушам и се натоварвам. Излишно е да казвам, че проблемите и всъщност не бяха такива, а дребни неволи, или пък тя сама си ги създаваше. Ако и кажеш истината или я посъветваш нещо, което не и харесва и тя трябва да обмисли своето поведение, ставаше агресивна.
Когато приключих отношения с нея, защото вече доста прекали, ми писа злобни и заядливи съобщения месеци на ред, че аз съм много лош човек. Когато не и отговорих по никакъв начин, за да не вляза отново в драмата, ми звънна, за да ми изсъска да и върна някакви неща(предмети, които ми беше подарила). Умрях от смях! 😂 Забавлявам се много, когато падат маските...
Не знам за вас, но когато чуя някой да разказва колко е чувствителен, започват да ми светят червените лампи. А ако започне и да се хвали/оплаква колко е добричък и как другите се възползват от добрината му, направо се включват и сирените.
Не знам за вас, но когато чуя някой да разказва колко е чувствителен, започват да ми светят червените лампи. А ако започне и да се хвали/оплаква колко е добричък и как другите се възползват от добрината му, направо се включват и сирените.
И аз винаги плача, когато някой каже че е загубил детето си, защото и на мен ми се случи. Дори чета тема тук от 2003г и плача за историята на момичетата. Наскоро тате беше много болен, ами ревях като магаре. Майка ми и сестра ми ми се караха, но какво да направя въпреки, че съм на 26г не съм готова да се разделя с родителите си. За други неща съм темерут, не ми пука за никого, винаги оплаквам първо себе си 😂🤣. Не обичам да се преструвам, по погребения също не плача, как да плача за хора, които няма да ми липсват?! Наскоро свекърва ми беше на легло, ами не ми е мъчно, да ще помогна, ще подам чаша вода, но не ми е мъчно и не се преструвам. ММ пък е още по-голям темерут, въобще не трепна за майка си, а като се замислям аз какви драми правех за тате....
Преди 20-тина години бих се определила като свръх чувствителна-плачех за всичко и всеки,днес вече не.Просто толкова много неща ми се случиха,че разбрах че няма смисъл да седя и да рева понякога буквално за дреболии.
След вторият ми аборт се събуждам в стаята от упойката и виждам до мен едно момиче рев,ама рев,горката ще ѝ спре въздуха от този рев.Станах и просто я прегърнах ,почнах да я успокоявам ,че ще мине и ще има своето бебе съвсем скоро.А за себе си забравих и тогава започна тази промяна.
Много дълго не бях плакала(сигурно около 4 години) и като се роди малкият ми син и го чух ,че изплака такъв рев му дръпнах,че чак стреснах докторите(може от хормоните да е било),после плаках ,когато се преместихме и след година се върнахме за няколко дни в старият ни апартамент (все пак там посрещнах и двете си деца от родилното,превърнах това жилище в дом и въпреки че отлично знаех,че някой ден ще го напуснем все си мислех,че ще живеем там поне докато големия завърши 12 клас)...
След вторият ми аборт се събуждам в стаята от упойката и виждам до мен едно момиче рев,ама рев,горката ще ѝ спре въздуха от този рев.Станах и просто я прегърнах ,почнах да я успокоявам ,че ще мине и ще има своето бебе съвсем скоро.А за себе си забравих и тогава започна тази промяна.
Много дълго не бях плакала(сигурно около 4 години) и като се роди малкият ми син и го чух ,че изплака такъв рев му дръпнах,че чак стреснах докторите(може от хормоните да е било),после плаках ,когато се преместихме и след година се върнахме за няколко дни в старият ни апартамент (все пак там посрещнах и двете си деца от родилното,превърнах това жилище в дом и въпреки че отлично знаех,че някой ден ще го напуснем все си мислех,че ще живеем там поне докато големия завърши 12 клас)...
Аз съм доста емоционална също. Но това няма значение.
Ти вероятно си много млада, така звучиш. И със сигурност имаш повече свободно време (това не е нещо лошо).
Доста от тези ситуации ще поотшумят, когато пораснеш повече. Човек се научава да си сдържа някой път емоциите, да си мери приказките, да преценява кога е удачно-кога не.
Трябва време и опит.
Също ако закъснявам за работа, децата за училище и градина и мисля за задчките после, няма да плача на никакво клипче. Но когато бях на 20 и гледах клипчета, после отивах на почасова работа, после на лекции - тогава да.
Всъщност това което исках да ти кажа е да си провериш хормоните и да знаеш, че не си лош човек. Понякога коментарите отиват в крайности, хората не винаги подбират правилните думи и могат да нараняват. Дори и да виждат неща, върху които може да се работи, те могат да бъдат казани и без подигравателен тон иили обиден.
На мен съшо ми е свито, когато татко ми е гостувал и ще си ходи:) Обичам го, а те живеят далеч и не прекарваме много време заедно. Това е напълно нормално.
Тези ситуации, рев и т.н изведени от контекст звучат сякаш друго няма, но съм сигурна, че не е така.
Отиди на лекар, провери хормони и се опитай по време на караници да не казваш неща, които не мислиш. Най-вече отложи разговора, когато сте спокойни.
Плаченето на филми или когато ти е емоционално, не е нищо лошо, то или ще се промени или няма. Важното е да не нараняваме любимите.
Ти вероятно си много млада, така звучиш. И със сигурност имаш повече свободно време (това не е нещо лошо).
Доста от тези ситуации ще поотшумят, когато пораснеш повече. Човек се научава да си сдържа някой път емоциите, да си мери приказките, да преценява кога е удачно-кога не.
Трябва време и опит.
Също ако закъснявам за работа, децата за училище и градина и мисля за задчките после, няма да плача на никакво клипче. Но когато бях на 20 и гледах клипчета, после отивах на почасова работа, после на лекции - тогава да.
Всъщност това което исках да ти кажа е да си провериш хормоните и да знаеш, че не си лош човек. Понякога коментарите отиват в крайности, хората не винаги подбират правилните думи и могат да нараняват. Дори и да виждат неща, върху които може да се работи, те могат да бъдат казани и без подигравателен тон иили обиден.
На мен съшо ми е свито, когато татко ми е гостувал и ще си ходи:) Обичам го, а те живеят далеч и не прекарваме много време заедно. Това е напълно нормално.
Тези ситуации, рев и т.н изведени от контекст звучат сякаш друго няма, но съм сигурна, че не е така.
Отиди на лекар, провери хормони и се опитай по време на караници да не казваш неща, които не мислиш. Най-вече отложи разговора, когато сте спокойни.
Плаченето на филми или когато ти е емоционално, не е нищо лошо, то или ще се промени или няма. Важното е да не нараняваме любимите.