Чувствителни ли сте?

  • 5 292
  • 157
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 38 748
В момента майка ми е доста болна. Болестта е такава, че тя се държи като 4 г дете. Аз се държа като родител. Малко й се карам, повече я окуражавам, че един ластик за коса не е причина за истерия. Това въобще не е майка ми, липсва ми, но е мой дълг да не си показвам емоциите пред нея!

# 46
  • Мнения: 267
В момента майка ми е доста болна. Болестта е такава, че тя се държи като 4 г дете. Аз се държа като родител. Малко й се карам, повече я окуражавам, че един ластик за коса не е причина за истерия. Това въобще не е майка ми, липсва ми, но е мой дълг да не си показвам емоциите пред нея!
Чета те отдавна, искам да ти кажа, че си наистина много силен човек. Само ти си знаеш през какво минаваш ...

# 47
  • София
  • Мнения: 38 748
Миналата седмица тя влезе в болница за изследвания. Аз много се зарадвах, защото това й е 5 опит да влезе в болница, полу-успешен. /Избяга вечерта, но все пак направи скенер и преглед при специалист./
Казах на оня че е влязла, тоя Муньо нещастен ми изпрати 3 гласови как реве! Чувствителност!

# 48
  • Мнения: 2 052
Това на авторката не е чувствителност, не може всичко да предизвиква рев, очевидно е, че ревът носи дивиденти - съобразяване, щадене, внимание, търпение и прочие. По-малко "чувствителна" няма да стане, все така ще е или още по-така.

Рокстар, прегръдка. Много сили ти пожелавам.

# 49
  • София
  • Мнения: 12 451
Чувствителност, нисък праг на нервна възбуда, инфантилност и липса на задръжки са различни неща.
Аз съм хиперчувствителна, но съм канализирала това на подходящите места. В общия случай в ситуация на стрес създавам впечатление на безчувствен робот, но чувството ми за отговорност, когато има криза е по-силно от нуждата ми да се тръшна. Като цяло даже нямам такава нужда.
Мунчовците, които реват за щяло и не щяло изобщо няма какво да ги обсъждаме, както и други инфантилни и манипулативни създания, които могат да ревнат по поръчка във всеки момент. Познавам такива, а не бих искала да съм познавала.

# 50
  • София
  • Мнения: 8 002
Общуването наживо с хора, отговарящи на описанието от първия пост, ме насочва не към чувсвителност, а към неуравновесеност. Да не говорим, че твърде често в тази свръхреакция и възбудимост съм виждала и манипулация, и опити за привличане на внимание. Като цяло не се отнасям добре към такава неконтролируема експресивност.

# 51
  • София
  • Мнения: 38 748
Между другото, владея техниката да се разрева по желание. Правя го много рядко, когато се чувствам притисната, за да се измъкна от ситуацията, признавам си.

# 52
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Има определвни неща, които ме разстройват. На филми и тъжни истории не рева, но съм силно тревожна по отношение на здравето на близки. Знам си проблема, опитвам се да работя върху себе си. Имам травматични прежививявания от миналото, които ми оставиха отпечатък.
Другото, което ме натъжава, са спомени от миналото- детски спомени, спомени от родната ми къща, родното ми място. Това са моите болни места и друго нищо не може да ме разчувства и разстрои така.
При авторката, струва ми се, има голяма доза инфантилност и някакви други отклонения, вероятно хормонални.

# 53
  • Мнения: 2 235
Между другото, владея техниката да се разрева по желание.
Ма това е още в Глава Първа на "Как да се справим в засукана семейна ситуация".
Ако не го владееш, нямаш право да се обвързваш.
В мъжкия вариант на книгата го има описано в техниката "През едното влязло, от другото излязло".

# 54
  • Мнения: 1 591
Роки, ама ти нали се разведе? Само не ми казвай, че си го прибрала пак?

Как го правиш това с реване по желание?
Аз сгафих с колата и мъжът ми не ми говори Thinking Той сълзи не понася, така че ще ми е от много помощ Joy

Шегата настрана, по темата не пиша, защото се изписа и за хормонални изследвания и неуравновесеност.

# 55
  • Мнения: 5 312

Това, че плачеш за щяло и нещяло не те прави по-добър човек от отстаналите.
Нито пък тези, които постоянно си изливат чувствата пред околните, са по-чувствителни и раними от тези, които таят всичко вътре в себе си. Едните тровят околните, другите тровят само себе си.
Не прочетох всичко, но това мнение е право в десетката. И аз за околните съм пън, защото не си изразявам емоциите така, че всички да разберат точно какво ми е. Това обаче не означава, че нямам чувства.

# 56
  • Мнения: 1 155
Повечето мъже не могат да търпят рев и това става средство за манипулация от страна на жените. Но точно, защото не понасят накрая намразват вечно ревящата у тях. Сълзите някои не ги ползват с мярка.

# 57
  • София
  • Мнения: 38 748
Роки, ама ти нали се разведе? Само не ми казвай, че си го прибрала пак?

Как го правиш това с реване по желание?
Аз сгафих с колата и мъжът ми не ми говори Thinking Той сълзи не понася, така че ще ми е от много помощ Joy

Шегата настрана, по темата не пиша, защото се изписа и за хормонални изследвания и неуравновесеност.

Чуваме се понякога. Той си е в Германия.

Ми някак като ми е притеснено, мисля, чудя се, пък по едно време включвам малко самосъжаление и пускам няколко сълзи.

# 58
  • Мнения: 11 418
И кой се манипулира с реване?

Имам колежка, която винаги ревеше, като искаше нещо да ме изманипулира. Считам, че съм емпат, уважавам хората и искам колегите ми да са добре, но нейния рев по никакъв начин не ми влияеше на решенията.
Има хора, които лесно се разплакват. Начин на реакция, не приемам плакането за нещо кой знае какво емоционално изживяване.

# 59
  • Мнения: 21 594
Плаченето на книги, филми, при трагична ситуация, своя, или чужда, от страх, или обида, а също и от радост и възхищение е нормално, просто човешкият мозък е устроен така, че подава команда на слъзните канали.  Само човекът има този отдушник в животинското царство.  В този  смисъл авторката добре си изживява емоциите и не е странно, че си го търси, та чак и клипчета си прави.
Почти всеки се чувства по-добре като се наплаче.

Неприятното е  когато стане свръх мярка и почне да пречи на самия човек и околните.

Общи условия

Активация на акаунт