Научих се да не се сравнявам с другите и да обичам себе си повече.
- Публикувана: 25 фев. 2023, 08:30 ч.
- Последно мнение: 9 март 2024, 15:13 ч.
Как да обичаме себе си повече - част I
Много хубава тема!
Уча се да съм по-решителна и да не отлагам важните решения.
Разведох се, след като десет години се оставих да бъда манипулирана как не съм добър родител, щом искам развод. И още куп вини, които се оставих да ме държат (уж заради децата) в един изчерпан и тягостен брак.
Имам шоф. книжка над 20г. Едва сега започнах опреснителен курс и няма да се откажа да шофирам заради страховете си.
Приех нова много хубава работа, за която имам само базов опит, но нищо конкретно в профила. Ще бъде предизвикателство, но това ме кара да се радвам за шанса.
И най-вече, уча се да се заобичам истински и да оценя какъв човек съм. Ами крайно време е ... на 49г. съм
Уча се да съм по-решителна и да не отлагам важните решения.
Разведох се, след като десет години се оставих да бъда манипулирана как не съм добър родител, щом искам развод. И още куп вини, които се оставих да ме държат (уж заради децата) в един изчерпан и тягостен брак.
Имам шоф. книжка над 20г. Едва сега започнах опреснителен курс и няма да се откажа да шофирам заради страховете си.
Приех нова много хубава работа, за която имам само базов опит, но нищо конкретно в профила. Ще бъде предизвикателство, но това ме кара да се радвам за шанса.
И най-вече, уча се да се заобичам истински и да оценя какъв човек съм. Ами крайно време е ... на 49г. съм
Като се ценя повече, знам коя съм и какво мога.
Като делегирам задължения, а не ги поемам изцяло на плещите си.
Като си оставям минутки за себе си, въпреки детето и забързаното ежедневие.
Като не обръщам внимание на хорското мнение за неща, които са си моя работа.
Като подхождам вече леко егоистично, не само хората около мен имат нужди, аз също имам.
И още, и още. Възрастта учи, за съжаление понякога по трудния начин.
Като делегирам задължения, а не ги поемам изцяло на плещите си.
Като си оставям минутки за себе си, въпреки детето и забързаното ежедневие.
Като не обръщам внимание на хорското мнение за неща, които са си моя работа.
Като подхождам вече леко егоистично, не само хората около мен имат нужди, аз също имам.
И още, и още. Възрастта учи, за съжаление понякога по трудния начин.
Чудесен е текста,с който ни предизвиквате да споделим нашите начини да бъдем в мир със себе си.Старая се да спазвам доста от тях,но не винаги ми се получава.Винаги признавам грешките си.Почти винаги намирам време за нещо за душата ми.В повечето случаи давам прошка.Не се самообвинявам за напразно похарчените пари.А колко би ми се искало да имам дни,в които да нямам никакви планове и да се оставя денят да ме изненада с нещо хубаво.
Научих се да ценя малките неща, да обичам себе си и да давам най-доброто на семейството си и най-близките ми хора. Да го защитавам, уважавам и да бъда близо до тях.
Научих се да казвам Не, да отстоявам мнението си и да не се оставам да бъда манипулирана. Живея в хармония със себе си, чувствам се обичана и обичам. Работя това, което обичам и го правя с цялото си сърце.
Раздавам се за семейството, близките и работата и това ми доставя удоволствие.
Аз съм един щастлив човек!!!
Научих се да казвам Не, да отстоявам мнението си и да не се оставам да бъда манипулирана. Живея в хармония със себе си, чувствам се обичана и обичам. Работя това, което обичам и го правя с цялото си сърце.
Раздавам се за семейството, близките и работата и това ми доставя удоволствие.
Аз съм един щастлив човек!!!