Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте!
Пише Ви майка на 14 годишна тийнейджърка, която е в период на промяна. Преди близо 3 седмици имахме припадък в хранителен магазин( на касата, където чакахме с много хора). Извикахме спешна помощ и те казаха, че е от кръвното 110/60. Много се молех, това да не и се отрази, но за жалост явно “се”.
   Прехода от дете към възрастен при нас преминава в стеснение, срамежливост, а това което ми сподели преди дни бе “ не искам да ходя сред много хора, напрягам се, не искам да се запознавам с нови деца”.
След дни тръгва в 8 клас ( познава няколко деца), на въпреки това има притеснение. От няколко дни се храни зорлен( без апетит), колкото да вкара нещо.
Какво бихте  ни препоръчали?

Здравейте!
Дъщеря Ви преминава през много интензивен период, в който сблъсъка между това да остане дете и да влезе в света на големите е много силен.
Тийнейджърството предполага много промени. От една страна, тялото се променя физически, от друга, социалният статус, обкръжението става все по-важно, това да му се харесаме още повече. В този период децата се борят за собствена идентификация.
Изправени пред света на възрастните и сбогуване с детството е една огромна крачка за самото дете.
Пред предизвикателство сте изправена и Вие!
Преди всичко искам да Ви помоля да обърнете сериозно внимание върху здравословното състояние на дъщеря Ви. Именно под подобни стресори, тревожност децата развиват различни “разстройства”, които са изключително опасни.
Съветът ми е да направите изследвания, подходящи за възрастта, да следите храненето и покачването на тегло.
Много е важно родителите да стоят с “широко отворени очи” през този период , защото за децата стресът е огромен.

Това, което  може да направите, е да подкрепяте. Не насилвайте нещата, не настоявайте за промяна. Необходимо е време и плавен преход към новото. Положителният пример от собствен опит също би бил обнадеждаващ. Подканяйте я да не се затваря. Намирайте начин да прекарвате време заедно.
Много е важно да разширите границите и да я приемете за пораснал човек. Това означава да отворите пътя към това порастване и да ѝ дадете повече роля и стойност на възрастен.
Ако все пак виждате ситуацията да се задълбочава, потърсете консултация с психолог.

Поздрави,
Ива

Здравейте,
Какъв съвет бихте дали на жена, която активно си търси половинка? В миналото съм била семейна. В професионален план съм доста заета. Очертават се и допълнителни занимания и курсове, на които очаквам да присъстват основно жени, т.к. не са опция за запознанство. Пробвах и със сайт за запознанство - изгубих доста време в празни и безсмислени разговори, които не водят до никъде. Някои писаха на мен, други аз потърсих първа - резултатът е еднакъв. Нищо интересно. Чудех се дали да не отида на психолог, да видим какъв съвет би могъл да ми даде. Вие как мислите?

Здравейте,

Ще ми е необходима повече информация.Ако ви е удобно може и на лично съобщение.
Би ми било полезно, ако споделите повече за предишния си брак(може лс).
Поздрави,
Ива

А някакъв обобщен съвет към жените в зряла възраст, които не желаят да се влияят от бившите си съпрузи, а искат да продължат живота си по-нататък? Защото смятат, че заслужават повече?

Благодаря Ви! Какви изследвания препоръчвате да направим? Единственото, което ни назначи личния лекар бяха “ пълна кръвна картина”.
Днес мина първия учебен ден, отиде притеснена, но после се отпусна.
Прави ми впечатление, че за разлика от други момичета на нейната възраст, тя не се интересува особено от външния си вид.
Аз страдам от ГТР ( от 2017г) и всяка промяна в нея, поражда редица въпроси и притеснения в мен.
Нормално ли е, какво се случва? Тези въпроси си задавам всеки ден!

Здравейте, уважаема Ива Янчева,
Благодаря че отделяте време за съвети тук.

Какво ще препоръчате за справяне със притеснение и по - добра адаптация в първи клас? Момче, 7.5г, интелигентно, но срамежливо и чувствително. След първия учебен ден(18.09) плака и не се прани добре, без да посочва конкретна причина. Когато започваше детска градина му бяха необходими месеци за адаптация. Идкам да помогна да се чувства по -добре и да ходи със желание, но не знам как.

Благодаря в аванс
Поздрави

Здравейте благодаря много за темата.
Аз съм момиче на 18 години и съм заблязала, че когато излизам на места с много хора започвам да се тревожа без никаква причина. Стигала съм до силни главоболия. Изпитвам странното чувство,че хората постоянно ме гледат и съдят- знам, че това не е така и знам,че е егоистично да мисля, че света се върти около мен. Но не знам как да спра и с мислите за това, че хората постоянно ме съдят.

Здрвеейте. Според вас как се преодоляват паник атаки и агорафобия? Аз упорито се изправя пред страховете си и напук на всичко излизам и вървя и се отдалечавам от вкъщи доста. Видя ли зор, че ме обзема паника, просто взимам такси или градския и се прибирам. Благодаря

Здравейте, какво ще препоръчате при стрес и страх от престоящо раждане? Как да преодолея паниката и страха?

Здравейте!

Точно така ще се справите с паник атаките!
Правите най-доброто като се изправяте очи в очи с проблема и ясно му заявявате, че сте по-силна.
Моят съвет е всеки път да стигате по-далеч и всеки път, в който се появи чувство за тревожност да правите следното:
-поемете въздух;
-бройте до 10;
-започнете да докосвате всичко наоколо, като по този начин си потвърждавате, че сте “тук и сега” , не сте в един нереалистичен свят, към който ви водят паник атаките,докоснете тялото си-ощипете се дори;
-когато се появи силната тревожност не бързайте да се върнете обратно, а опитайте да разсеете съзнанието по начина, който ви описах. Останете малко повече време и ще видите, че паник атаката няма да ви убие.Всяка малка стъпка ви води към победа.
Днес останете повече, утре повече…
Паник атаките се получават следствие на силна тревожност , която пък води до паник атака , т.е това един омагьосан кръг, от който трябва да излезете.
Направили сте първите крачки, сега е важно да не спирате !

Желая ви успех!
Ива

Здравейте.
На 33г съм и след прием на антидепресанти от 80 станах 110кг. Пиех ги заради паник атаки и тревожност. Още от март, април започнах да ти спирам и окончателно ги спрях май месец.
Ходих и на ендокринолог и ми изписаха Метфогама 500мг заради инсулина,защото беше леко завишен,а и за да отслабна, но честно казано не виждам смисъл от тези хапчета. Вечер след вечеря правя съответните упражнения вкъщи /при което супер много ми се разтреперват краката и ръцете/след което влизам в банята. Но за 2ри път ми прилошава/разтрепервам се и ми причернява нещо като паник атака ли е тревожност ли е не знам/ Това на какво може да се дължи при положение, че съм яла и няма как да е кръвно според мен или захарта. Не знам, но е много гадно и страшно. Благодаря, че ме изчетохте. Хубав ден Blue Heart

Здравейте!

Най-сигурното “лечение” за Вашият стрес ще дойде, когато родите и прегърнете вашето мъниче
Няма по-силно чувство за една жена от това да даде живот и да бъде майка.
Не знам дали мога да Ви успокоя, но почти всяка жена на финала на бременността изпитва притеснения от предстоящото събитие.
Препоръчвам Ви да не се тормозите с четене на материали в нета или да слушате разкази на други майки за това как е протекло тяхното раждане, защото наистина е много индивидуално.
За да се почувствате по-спокойно, можете да направите консултация с вашия лекар (гинеколог), с когото да обсъдите притесненията си - какво точно ви притеснява, има ли въпроси, на които нямате отговор и въобще всичко, което ви смущава в предстоящото раждане. Вярвам, че когато сте запозната с това, което ви очаква, ще се освободите отчасти от тези мисли.
Хубаво е преди това да си отговорите кое точно от раждането Ви кара да се страхувате - болката, несигурността или има друго.
Опитвайте се да се разсейвате с мисли за периода след раждането, когато държите в ръцете си най-важното Ви:)

Поздрави,
Ива


 

Здравейте!
Относно изследванията е добре да се консултирате с лекар - дали е необходимо хормонални изследвания например. Аз съветвам да се изследва Витамин Д3 и Б12.
Това са витамини, които често са в недостиг, а имат огромно влияние върху целия организъм.
Дъщеря Ви видимо се притеснява от неизвестното - нашия най-голям страх.
Какво я очаква, какво предстои, ще бъде ли приета/одобрена.Това е напълно естествено.
Подкрепяйте я. Стимулирайте я за допълнителни социални занимания - ако има любим спорт или има някакво хоби,а може би ще ѝ хареса да ходи на кино с приятелки.
По-скоро помислете какво във Вашето поведение може да провокира тревожност у нея. Осъзнайте Вашите реакции към прехода ѝ към възрастен. Как се изразявате, как го споделяте, как възприемате това порастване.
Възрастните имаме сериозно отражение върху поведението на децата и ако вие подхождате с напрежение и стрес във всяка ситуация, може би го пренасяте и на нея.

Здравейте!

Всяко ново начало е трудно. Ще трябва да сте търпелива. Вече имате опит с детската градина и предполагам, макар и след месеци, детето в даден етап се е почувствало добре.
Вярвам, че и с училището ще стане така.
Да, може и да звучи клиширано, но има деца, които са по-свити и  притеснителни. Това изисква повече старание, говорене, позитивен пример от миналото как се е/сте се справили с тази ситуация.
Ще трябва да говорите много.
Тази нова среда за малкото човече е стресова, агресивна, непозната. Това е нова стъпка в живота, в която се появяват нови социални правила, нов авторитет – учителя, нови очаквания (за справяне).
Търсете връзка с родителите - близостта между тях създава близост и между децата.
Когато едно дете оформи приятелства, то не се чувства така само.
Запишете го на допълнителна следучилищна дейност с неговите съученици - това хем ще разсее мислите, хем ще помогне за сприятеляването.
Бъдете до него в този етап. Трудно е. Подкрепяйте го. Слушайте го. Бъдете на разположение и го уверете, че и Вие сте били деца ))
Желая Ви успех!