Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте,
синът ми на 4г и 6м се промени тотално през последните 2 месеца. Преди като паднеше веднага идваше при мен, стоеше в скута ми при непозната среда. Търсеше ме когато иска да заспи, когато е буден винаги искаше да играе с мен. Сега, това всичкото прави със сестра си на 11г. аз като отида при тях, той ме гони. Преди не търсеше нея, а само мен. Знам, че расте, но това ме плаши защото имам чувството, че губя връзката между нас. Искам да ми разказва за градината, какво го притеснява но не и не. Като го заболи след падане, го питам къде точно го боли а получавам шамари от него. Преди малко, каката го бутна, падна и се удари но той се ядоса на мен, и започна да ми вика че не иска да ме вижда и ме мрази- а само е на 4г.
На какво може да се дължи тази агресия?
Никога не съм повишавала тон на децата или на съпруга ми, нито и мъжът ми, евентуално ако не направят нещо нередно и ги предупреждава
Благодаря за отговора

Има ли лекарство, което да има ефектът на 2 бири (върху тревожността), без страничните ефекти на алкохола?

Здравейте, момиче на 21 съм с  хипохондрия от 4 години. Винаги съм имала висока тревожност, която още в детски години беше изявена в ОКР (ритуали като наместване на предмети, няколко кратно светла не и загасяне на лампите вкъщи, броене на определени неща и тн.) това състояние изчезна изведнъж и малко след това започнаха страховете за здравето… в момента те са на път да се подобрят, но за сметка на това в момента  усещам как се развива поредното психическо разстройство, което този път е и хранително (изпитвам страх храната Кото ям да не е заразена и тн. Премивам всичко в кухнята по няколко пъти, не пия от туба, която е стояла на масата докато съм чистила, за да не е замърсена водата в нея и тн.) Бих искала да попитам дали в такъв случаи в които е видно, че психиката винаги си намира за какво да се хване е възможно преодоляването на страховете и маниите без хапчета? Какво може да ми помогне?

Не бих Ви дала съвет, а бих Ви отговорила по следния начин:
Ще получим толкова, колкото дадем. Или иначе казано, ако в себе си не откриваме любовта, не сме се научили да обичаме или сме толкова дълбоко наранени, че изпитваме страх да чувстваме любов -  то не трябва да очакваме, че любовта от другия ще дойде "на тепсия".
Не можем да получим, ако не дадем.
Помислете какво е Вашето отношение към този процес. С каква нагласа сте Вие самата към откриването на партньор по този начин? Какво давате от себе си, когато общувате?

Здравейте!

Необходимо е да отнесете този въпрос към Вашия лекуващ лекар. Преди всичко трябва да изклюите медицински проблеми, за което аз не мога да Ви съдействам.
Споделете за проблема, възможно е да са странични ефекти от лекарството или отново свързано с инсулина, възможно е и кръвно.
Ако правите упражнения, които не Ви влияят добре, също споделете. Има ли възможност да ги правите сутрин, когато енергията Ви е повече? Също така Ви съветвам да не влизате директно в банята след тренировка, защото пулсът Ви е ускорен и това също може да повлияе на моментното Ви състояние.
Бъдете здрава!

Ами доста съм директна и следвам принципа на симетричността - ако ти кажеш, казвам, ако аз правя, и ти правиш. Ако не става, преустановявам контакт. Сега си говоря с един потребител, думите му бяха "Мен жена досега не е успяла да ме оплете". Казах му, че ако побегне, няма да го гоня. Засега му е смешно. Може би Вашият отговор ще му бъде много интересен, както и за мен. Харесвам ли се аз - да. Причини има и субективни, и обективни.

Здравейте!
В написаното никъде не намирам място за притеснение, дори напротив.
Единственото, което виждам и върху, което си струва да отделите време е Вашето безпокойство и ревност, която се надигат у Вас при тази ситуация.
Връзката между сиблингите е изключително значима и е от съществено значение семейната система да осигури и подпомогне тези взаимоотношения да бъдат силни и устойчиви.
Не е необичайно по-малкото дете да бъде привързано и респектирано от по-голямото. Децата търсят връзката със себеподобни и макар разликата да е голяма, е съвсем естествено да има предпочитания към голямата си сестра/брат.
С порастването на децата около тях се освобождава едно пространство, в което МАМА не стои най-отпред. И това не означава, че МАМА не е най-важната, а означава, че детето се нуждае от своите социални интеракции, от контактите с връстници и въобще от междуличностните взаимоотношения, жизненоважни за този период.
Бих Ви посъветвала да се радвате на този контакт между двамата, да го стимулирате и подкрепяте.
Успоредно с това помислете защо е толкова важно Вие да сте преди всички. Спомняте ли си за ситуация, в която сте се борили за нечие внимание?

Поздрави,
Ива

Благодаря Ви много за отговора.
Да, усещам се и аз , че го ревнувам и се страхувам при мисълта, че някой ден няма да съм най-важната в живота на децата ми.
Като бях малка много плаках като се роди брат ми. През цялото ми детство и след това чувствах самота и все ми минаваха мисли, че родителите ми не ме обичат. Изпитвах страх, от това че не съм важна в нечий живот. Никога не съм получавала прегръдки и целувки от родителите ми и изпитвам една празнина в мен.

Вашите родители са направили най-доброто , на което са били способни!
Била сте ощетена от едно, което Ви е научило на друго!

Има лекарство! И то е да намерите корена на тревожността Ви, първопричината!
Лекарствата са хубаво нещо тогава, когато “болестта” не може да се поддаде на други механизми, когато е невъзможно да “впрегнем” ресурсите си за справяне.
Интересна е аналогията Ви с бирата. Какво е усещането, когато сте на “2 бири” и как влияе тя на тревожността Ви?

Здравейте,
Искам да попитам как да се справя с тревожност в ранна бременност . Преди година имах спонтанен аборт в 11 г.с. Тогава беше голям шок за мен и го изживях доста тежко . Сега съм бременна отново в 7 г.с , но не спирам да изпитвам ужас какво може да стане . Ясно разбирам , че няма какво да се направи и всичко е божа работа , но на моменти се задушавам от ужас ..

Какво бихте ми препоръчали?

Благодаря

Здравейте!
Ще се отървете от тревожността си , когато родите, но тогава ще дойдат други притеснения:)
Донякъде на шега, донякъде съвсем не, но е важно да знаете, че всяка бъдеща майка се тревожи по време на бременността си. Тоест това е съвсем нормално.
Когато има и други фактори, както във Вашия случай, това засилва тревожността.
Въпреки че знаем, че животът е непредсказуем, това не означава, че можем с лека ръка да променим посоката на мислите си.
Тази тревожност напряга цялото Ви тяло, влияе на реакциите и поведението Ви, съответно всяко напрежение се усеща и от Вашето малко чудо. Всяка емоция се предава и на малкото човече, затова в този период трябва да се стараем да бъдем спокойни, да се зареждаме с положителни мисли и да се наслаждаваме.
Опитайте се да си представите какво изпитва това малко същество в корема Ви, когато Вие сте тревожна. Опитайте се да си представите как то усеща заедно с Вас всичко, което чувствате и преживявате. Сега си помислете - има ли нужда от това?
Знам, че е трудно да настроите ума си да не мисли, но трябва да опитате. Един от начините е майндфулнес медитация. Чрез нея се научавате да контролирате мислите си и много лесно отхвърляте натрапчивите,  които искат да изплуват на повърхността.
Бих Ви посъветвала, за да се чувствате спокойна, че сте предприела всичко, необходимо е да:
-поговорите отново с лекаря, който Ви следи – опишете притеснението си и го помолете да бъде откровен за състоянието Ви и бременността;
- направете всички необходими изследвания за конкретния период;
- ако се случи нещо необичайно – идете на преглед;
- спазвайте всички предписания на лекарите;
- не оставайте за дълго сама и търсете възможност да се разнообразявате – когато мислите ни са заети с нещо, трудно може да остане време и за притеснение;
- природата е най-доброто лекарство – когато се чувствате напрегната, обърнете се към нея – събуйте се боса или докосвайте пръст, листа, дърво… Това са методи за заземяване (граундинг), който ни носи стабилност и увереност.

Бъдете искрена с околните – споделете на партньора или близък за това, което усещате. Търсете подкрепа в семейството си, споделяйте, когато Ви идва в повече. Това е най-красивият период от живота на една жена – опитайте се да се отпуснете и да му се насладите.
Вярвам, че всичко ще е наред!❤

Здравейте, доктор Янчева!
Бях жертва на домашно насилие, причинено от бившият ми мъж. От тогава (вече пет години) имам паник атаки. Имам детенце с аутизъм, намерих прекрасен мъж, който приема и мен и детето ми. Преди месец разбрах, че съм бременна. Какво ще ме посъветвате за тази тревожност , която чувствам, много учестен пулс, световъртеж. Пълни изследвания са ми перфектни, всичко в норма, нямам алергии към нищо. За паник атаките пиех половинка ксанакс, но го приемах например веднъж на две седмици, когато е много силна атака. Сега нищо не пия, само валидол под езика, но ми се ще да приемам нещо на билкова основа след тежък ден. Възможно ли е? Много други проблеми имам със семейството, дядо ми почина преди 30 дни и все такива стресови неща. Много ще се радвам да ми отговорите, благодаря предварително ❤

Здравейте!
Знаете ли, докато четях написаното, ми се прииска да Ви прегърна. В думите Ви звучи много болка. Първо, искам да Ви кажа, че сте герой - намерили сте сили да продължите живота си, въпреки живота, който сте имала. Продължавате да търсите смисъл и път към нов живот и самата Вие да го дадете, въпреки диагнозата на детето Ви и въпреки това, на което сте били подложени.
Тази Ваша вяра, че светът има друга страна, е най-силното оръжие, което може да Ви изкара от състоянието, в което се намирате.
Разбирате ли ме? Вие вече правите крачките към излекуването си - поела сте по нов път, започвате на чисто, готова сте отново да създадете живот - това е Прекрасно.
Отговорът Ви е написан и то не от мен:)
Паник атаките са състояние, което ни държи постоянно напрегнати - засилва тревожността ни, което води до нова атака.Тоест паник атаките трябва да се лекуват - сами по себе си са лечими, важно е да установите корена им и в какви ситуации се появяват или засилват. Тук е необходима работа с терапевт.
Споделяте за проблеми в семейството, които вероятно имат пряка връзка с Вашите паник атаки, затова е добре да работите и върху тези фактори.
В написаното от Вас у мен се заражда усещането, че старото прави път на новото, или иначе казано, събитията, които се случват, сякаш разчистват пътя към новия живот.
Тук ще си позволя да попитам: какви бяха отношенията с дядо Ви и има ли спомен от миналото, който е свързан с подобни отношения, каквито сте имали с бившия Ви партньор?

Относно лекарствата, ще трябва да се допитате до психиатър, гинеколога Ви или ЛЛ, но това, което аз бих Ви посъветвала, е да повярвате в най-мощното лекарство, което вече действа - Вашето бъдещо дете и детенцето, което имате. Вашата нова връзка и контакт с прекрасния мъж, който сте намерили - вие вече “пиете” хапчетата против тревожност.
Бъдещето е пред Вас, а и с него новото начало❤
Напомням Ви, че вече сте се справила със спирането на едно лекарство и със сигурност сте способна да се справите и без друго.
И все пак, ако наистина не се чувствате добре, споделете с Вашият лекар за състоянието си.
Изпращам Ви много положителни емоции!🍀

Поздрави,
Ива

Възможно ли е тревожността да се засилва след прекаран вирус и бронхит? Не ми се яде , нямам желание за нищо, чувствам се в една дупка ,само седя в нас.