Отказване или намаляването на сладкото

Милките аз направо бих ги изхвърляла, след като не можеш да спреш да ги подаряват на детето.
Все едно да гребеш маргарин и захар с лъжицата.
Не ти ли става зле от Милките? Когато хапна, понеже някой ме е почерпил, изведнъж ми се появява усещане сякаш съм се изпотила под очите, а това е знак за рязко натоварване на панкреаса.
Поне си хапвай от хубави марки, щом нямаш воля да спреш.

И моля те да оправиш заглавието, че това минимиране е много стряскащо.

Да , пиши като посетиш психолог, на мен ще ми е интересно и аз имам проблем със сладкото и в момента също си търся психолог. Имам проблеми и знам, че те ме водят до това да преяждам със сладко. Опитвала съм досега без психо, ама не се получават нещата

Е, как да ги изхвърля? Това са неща, купени от баба и дядо за моята дъщеря, която е на 8 години и всичко разбира. Аз нея я ограничавам, говоря и, че се яде по малко, иначе е вредно за здравето. Всичките ми изследвания са в норма и панкреасът ми си работи нормално, обаче съм на 31 години. Много съм наясно, че тялото компенсира, компенсира, но донякъде. Захарта благоприятства възпалителните процеси в организма и му нанася много вреди. Наясно съм, че дозата прави отровата. Ако веднъж на седмица си хапвам половин шоколад и кафенце, едва ли ще си скапя здравето. Плаши ме това, че съм небалансирана, стресирана и т.н.  И да, някои неща на дъщеря ми, които смятам за боклучави храни и направо отрови, изхвърлям и я лъжа, че срокът им на годност е бил минал. Но тя ще расте и няма да се хваща вече на тази лъжа с изтеклия срок на годност. Затова много и говоря, гледам да не е като намилане. Кое е здравословно, кое не е. Въпросът е, че искам коренна промяна за себе си. Махане на стреса, емоционалните проблеми и зависимости като предозиране със сладко и кафе.

Когато нещо е вредно за децата ми, веднага го изхвърлям без проблем. За Милките е ясно, че са боклуци.
Здравето им ми е по-важно.
И не ги лъжа. Обяснявам. Пък ако ти не можеш да кажеш, детето да каже на бабата.
Иначе за себе си аз действам винаги ударно. Така се прави и при наркоманите. Отстраняваш тотално дразнителя. Представяш си го като нещо гадно и край. Повече не пипаш. Това психолог не може да те убеди да направиш. Трябва сама. Минаваш през абстиненцията и после се чувстваш добре. Стискаш зъби и това е.
Ако не успяваш да се пребориш, проблемът не е със сладкото, а с това какво компенсираш с него - любов, отношения, общуване, самочувствие.

Много си права, осъзнавам го. Захарта е един сред топ 10 убийци на сърцето . Осъзнавам всички вредности от бялата смърт. Имам базово понятие от медицина и болести. Представям си ги гадостите, дори са ми пред очите - работя предимно със стари и болни хора, а на втората ми работа като треньор, предимно на жени, виждам колко добре изглеждат някои 40 годишни въпреки бременостти и това само защото се поддържат. Не ми помага това да си мисля за вредата от захарта, затова може би помощ от психотерапевт ще ми трябва, защото явно компенсирам нещо с това ядене на вредни храни и тази липса на контрол.
Аз бих била доволна дори и само да намаля сладкото, без да го демонизирам. Примерно веднъж на седмица едва ли ще ми се катурне здравето, ако си се храня пълноценно през останалото време.

Да, вероятно трябва специалист, за да си промениш мисленето.
Аз съм много крайна. Или се яде и живее здравословно, или не ти пука за себе си.
Това с намаляването е от време на време става, когато замениш вредното с полезно, а не 5 дни полезно и 1-2 вредно.
Стана ми смешно това с 40-годишните и поддръжката.
Аз съм на 47+ и имам 5 деца. Последното е кърмаче на 8 месеца. Така живея от 20+. Човек не бива да чака определена възраст или здравословен проблем, за да вземе мерки.
Вероятно не си готова за подобна стъпка, щом ти трябва контрол от друг човек.

Без да изчетох абсолютно всичко ще си позволя няколко коментара, като човек активно минал през тая битка
 
- 1во и най-важно - НИКАКВО сладко вкъщи, по никакъв повод! Ама детето, ама мъжа, ама подарък...който ще да е. Това е наркомания! Всичко в една торбичка и в най-далечния от вас контейнер за боклук. Иначе ще поддадеш - не защото ти си слаба, а защото няма друг начин.

- ще си позволя да препоръчам статиите/сайта/поне една конкретна книга на Инес Субашка. И аз бях скептична, но жената явно знае за какво говори. От 10+ години се занимавам с НВХ, като само част от това е битката ми със сладкото, и пак имаше какво да науча от нея, и то конкретно по тези въпроси. Препоръчвам!

Като личен коментар, повлиян и от наученото от И.С, но и от много личен опит - такова непреодолимо влечение към сладкото на мен лично ми говори за недоимъчно хранене като цяло. Също нерядко срещано при хора, заети именно в сферата на грижата за тялото, здравословно хранене, wellness и т.н.

- наистина, изясни си конкретно и точно защо го правиш, а оттам  - и какво. "Страх ме е от остаряването" не е лоша причина, но не е конкретна. "Чувствам се по-добре без сладко" е по-добра. "Искам да нямам пикове и спадове на кр. захар - съответно да не си причинявам Х, У и т.н здравословни проблеми, причинени от това", е още по-добра. Какви са Х и У - темата за инсулиновата резистенстност и НВХ е страхотно добра и полезна по въпроса, както и опита на всички момичета в нея.

Спри да се обвиняваш. Ти си човек. Разбери какво търси тялото ти и му го дай, тогава и тази зависимост ще си иде.

Редактирам се, за да добавя - в периода на отвикване заменяй бялата захар с други, колкото се може по-нискогликемични подсладители и продукти. Т.е НЕ заменяй бяла захар с фруктоза или фурми, НЕ са по-добър избор. Не мога да препоръчам с какво да замениш, аз лично спрях всякакви захари, защото и малкото сладък вкус ме провокираше. Но има подсладители, които не повишават нивата на инсулина (еритритол и стевия) - те са ти целта, защото, както знаеш, именно инсулинът дирижира всичко това. Намери си също електролитни напитки с такива подсладители, помагат.

Fever Ray, абсолютно!
''Човек не бива да чака определена възраст или здравословен проблем, за да вземе мерки.
Вероятно не си готова за подобна стъпка, щом ти трябва контрол от друг човек.''

Точно така. Аз не искам да си кютам така. Здрав дух в здраво тяло. Тялото ще компенсира, компенсира и накрая няма да издържи и хроничните проблеми ще са налице. Не само физически, ами и психически.

Явно съм с по-слаба психика и ще ми трябва помощ от специалист, в момента ги проучвам и пак ще се включа в темата, когато мине първата психотерапия. По-добре терапия отколкото да се влача така с години с неясни последици от това.

Klar, интересно ми е да разкажеш повече, ако имаш желание. Пишеш, че си преминала през тази битка. Наистина ли само с тази книжка на Субашка и изхвърляне на сладкото си се справила с тази зависимост?

И аз съм пробвала с хвърляне на сладкото в коша за боклук. Въпросът е когато не го изхвърля, а го изям...и после чувството за провал и отчаяние, че съм с толкова слаба психика.

Освен това аз искам сладкото да няма контрол над мен. Да го виждам, че си стои там, но да не ме влече. Няма как всеки път да хвърлям шоколадите на дъщеря ми, подаръци от други хора. Аз изхвърлям всякакви други бонбони, желирани, силно оцветени, дъвки - директно в коша и говоря на детето, че това са боклуци. Но шоколад Милка с лешници не е най-здравословното нещо, но не е и абсолютен боклук. Ако е хапнат и разпределен в умерени количества няма да вреди. Освен това аз не искам да съм тиранична към нея. Аз я ограничавам от сладко, но не и отказвам достъпа до шоколад. Линд е хубав шоколад примерно. Едно парченце след вечеря няма да навреди на никого. Приятелят ми, който понякога ми помага с взимането на малката от училище също обича да си похапва сладко и няма как да съм тиранична към него и да няма нищо сладко вкъщи. Той като я вземе, пийва кафенце, нещо сладко и почва да се занимава с нейните домашни.

Като цяло никой не ми е виновен, че аз не мога да се контролирам и от едно парченце Линд става поглъщане на целия шоколад.

Във всеки случай благодаря на всеки, включил се в темата за отделеното време и внимание.

Не искам темата да се заключва, нека си стои за обмяна на опит и идеи за справяне с проблема.

Ти нали знаеш защо като започнеш да ядеш шоколада, не можеш да се спреш? От сладкото ти скоча рязко инсулина и оттам неистовото желание да набиваш още. Твърдиш, зе са ти отлични иследванията, но не си правила глюкозно обременяване, т.е. ти всъщност не знаеш на колко ти скача инсулина на 60та и 120та минута. ММ е с физиката на Аполон (добре де, вече на Зевс), никакви външни признаци на инсулинова резистентност, тренира, а при обременяване на 60та мин. инсулинът му беше 298 (при норма 24!). Ако не го бях напънала да го направи, покрай сестра му, която е с БМИ 29, никога нямаше да разберем... В темата на ИР мисля, че на първата страница ги има постнати моите, неговите и на сестра му резултатите, за пример за "скрити лимонки".

Знам го това, да. И от това се притеснявам. Този тест съм го правила преди около девет години по време на бременността ми. Затова и се плаша от лабилната си психика и искам да храня здравословно. И то не само за седмица, две, а за цял живот.

Извинявай, Allwewant, ама.... Това твоето са оправдания и мрънканици. Еми да, всички сме минали оттам. И да, аз мога да седна в сладкарница баш пред тортите и да не си и помисля за торта. Без психотерапия, и не, не е било с "една книжка" - казах ти, отне ми години. Твърде дълго, защото съм се опитвала и съм откривала и топлата вода сама, когато за НВХ почти никой не беше и чувал. Тука куп народ ти изписахме куп неща - важни! и изпробвани, да не кажа изстрадани... От теб зависи какво ще направиш с тях.
Прегледай си храненето цялостно! Там имаш проблем - ако искаш, пусни си едно дневно меню + физическо натоварване в някоя от темите за трениращи, консултирай се със специалисти, провери си хормоните (захар + инсулин, щитовидна). И решавай какво правиш и защо го правиш. Или искаш да се оттървеш от зависимостта си към сладкото, или не - няма среден път. Ако успееш, някой ден ще намериш средния път на свободния избор - "да ям, ако реша". Но в момента си зависима. Решенията са си твои.

От любопитство? Колко години ти отне?
Всичко ми е в норма, освен витамин Д, други липси  и проблеми (изкл гастрит) нямам, но тука масово хората са с витамин Д липса, дъщеря ми също, поради студените и мрачни месеци и го взимаме на капки. Права си много. Просто явно при мен е на психологична основа. Други липси нямам, ям всичко, не се ограничавам и си готвя. Чувала съм НВХ, но не мисля че е подходящо за мен. Как така без въглехидрат? Че аз ще припадна на работа. 6 часа на ден съм в постоянно движение, на 2рата ми работа също. Ако не са от бързите въглехидрати, не виждам нищо лошо в тях и не смятам да ги свеждам до минимум. Елда и овесени ядки много обичам. Абсурд да се откажа от тях, да не говорим, че са полезни, а и на мен ми действат много добре. Като цяло не демонизирам нито една храна. Всичко е въпрос на доза и дали е зависимост или не и поради какви чувства се прави. Веднъж или два пъти в месеца чипс и пуканки за филм всъщност може да са много полезни и сплотяващи семейството, тортичка с кафенце за удоволствие с приятелка, сладолед на плажа и др. Радвам се искрено за тези, които са се отървали сами чрез опит и проба и грешка. Еми аз от 10 години се опитвам и рекорда ми е два месеца без сладко. По месец, два съм издържала преди, в последно време само по седмица или най-много две. Като 10 години нямам успех, ще се обърна към специалист, не е срамно. Не е мрънкане, нито оправдания.
Интересно ми е да прочета кой как е опитал и успял, за да видя има ли нещо, което аз самата не съм опитвала.

Аз съм опитвала - изхвърляне на всичко сладко, поставяне на нещо сладко (бомбони) на масата, за да може да се калява волята и въпреки изкушението - точно чрез този метод издържах 2 месеца, некупуване на сладко, пиене на вода при сладко, хапване на мед при глад за сладко, ядене на ядки при глад за сладко, замяна на млечен шоколад със шоколад 85 процента какао, интерм. фастинг по 16 часа, повече протеини в менюто и каквото има в нета като съвети, които съм чела, съм пробвала. Явно при мен проблемът е по-дълбок и психологически и тази зависимост и липса на контрол е само следствие.

Отново благодаря за отделеното време!

Всеки си има своите предпочитания. На мене са ми се карали за сладкото приятели, с чашка и с цигара в ръка. Този шоколад, който ям, бил вреден. Аз изглеждам като фиданка, а те са с тумбаци. Не ядат шоколад,  мразят торти, но пържолки, езичета, дробчета в масълце, биричка, още биричка, да се видим само на по биричка, няма проблем.
Знам, че е вредно, така както всеки пушач знае за вредата от цигарите. Поне не комбинирам препълнена чиния с храна и за десерт торта. Ям само торта.

Не го отказвайте. Бъдете умерена

Това кой какво яде и колко му понася е строго специфично- пример баба ми на 91 е, никога не е спирала шоколада, яде и до ден днешен по 1-2. Виж си минералния баланс и енергоразхода. В шоколада освен магнезий има и хром. Вземаш ли достатъчно от тях? Ако си много активна ти трябва към 350мг качествен магнезии не цитират и отделно около 300мг хром. В кафето има манган, на ден ти трябва около 1.5мг. Ако са ти дефицитни минералите логично е организмът да си ги търси. И спри с тези години, аз съм на 40, никой не ми ги дава. Спортувам, но реша ли да ям сладко си го ям. Много си се шашнала. Животът не се живее в страхове. Ако ти е писано да се удавиш няма да се обесиш така ли беше приказката. Успокой се, прави си калориите на ежедневна база, виж си и протеина, че и той като е нисък организмът търси шоколад и въобще сладко. Простата захар се изгаря от мускулите. Медът и плодовете отиват в черния дроб. Процесите са различни. И не го мисли панкреаса на него това му е работата. Нищо ти няма. Трябва ти почивка и релакс